ДЕКЕМВРИ
ИЗСЛЕДВАЙТЕ ПИСАНИЯТА ЗА ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ИСТИНАТА
2 Тимотей 2:15.
Господ няма да води сега умовете да отхвърлят истината, която Неговите служители прогласяваха в миналото, движими от Святия Дух. Мнозина с искрено сърце ще изследват Божието слово за светлина, както онези, които преди тях я търсиха и ще видят светлина в него. Но те няма да преминат в опитността си през оня път, когато вестите на предупреждение се прогласяваха за първи път. Като нямат това преживяване, някои не оценяват стойността на истините, които за нас бяха пътеводители и което ни направи особен народ, каквито и сме. Те не прилагаг правилно Писанията и така създават теории, които не са верни. Истина е, че цитират много Писанията и поучават много, което е истина; но тя е толкова примесена със заблуда, че води към погрешни заключения....
Сатана действа така, че историята с еврейската нация да се повтори в опитността на онези, които претендират за вяра в настоящата истина. Юдеите имаха Стария Завет и се предполагаше самите те да са запознати добре с Него. Но направиха пагубна грешка. Пророчествата, отнасящи се до Второто идване на Христос в небесните облаци те свързваха с първото Му идване на земята. И понеже Исус не отговаряше на техните очаквания, те се отвърнаха от Него....
По същия начин Сатана действа, за да подкопае вярата на Божия народ в настоящето време. Има хора, готови да се хванат за всяка нова идея. Пророчествата от книгите на Даниил и Откровение не се тълкуват правилно.... Тези вести, приети и подействали, имат за цел да подготвят народа да устои във великия ден на Господа. Ако изследваме Писанията, за да потвърдим истината, дадена от Бога на служителите Му за света, ще открием прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести.
Истина е, че все още има пророчества, които трябва да се изпълнят. Извършена е огромна работа и ще продължи да се върши от онези, които търсят да открият нова светлина в пророчествата, като се отвръщат от светлината, която Бог вече е дал. Вестите от Откровение четиринадесета глава са тези, чрез които света ще бъде изпитан. Те са “вечното благовестие”/Откровение 14:6/, което трябва да бъде чуто от всички.
Ръкопис 32, 1896г.
“А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.” Матей 24:36.
Вашите виждания се приемат от някои хора понеже те не могат да различат истината от представяните аргументи. Имат малко опит в Божието дело за това време и не осъзнават докъде те могат да ги заведат. Готови са да се съгласят с изявленията ви и не виждат нищо в тях, освен това, което е право. Но те се заблуждават, тъй като сте втъкали в теорията си много от Писанието и за тях аргументите ви са окончателни.
Но не е така с онези, които имат практическо познание за истината, отнасяща се за последния период на зeмната история. Дока-то те виждат, че вие представяте някои скъпоценни истини, виждат също, че не представяте правилно Писанието; включвате Го в заблуда, на която То не принадлежи и така се набляга на това, което не е нас-тоящата истина.... Светлината, която Бог ми е дал е, че Писанията втъ-кани във вижданията ви, не са напълно разбрани....
Аз трябва да говоря ясно относно онези, водени далеч от пра-вите пътища. С перо и слово съм носила вестта: “Не вървете след тях”. Най трудната задача, която трябваше да извърша в тази връзка беше с един човек, за който знаех, че иска да следва Господа. От известно време мислеше, че беше получил нова светлина. Беше много болен и скоро щеше да умре.... Хората на които представяше вижданията си го слушаха с голямо желание и някои мислеха, че е вдъхновен от Бога. Беше направил схема, използвайки основания от Библията, за да по-каже, че Господ ще дойде в определено време, мисля беше през 1894 година. За мнозина основанието му изглеждаше непогрешимо. Те гово-реха за силното увещание в болничната му стая. Най-великолепни ви-дения бяха преминали пред погледа му. Но кой беше източникът на вдъхновението му? Това беше морфинът, който му беше даван за облекчаване на болките му...
Никой не носи истинска вест,ако тя определя точно времето на Христовото пришествие. Бъдете уверени, че Бог не е дал право на ни-кой да казва, че Христос ще забави идването Си с пет, десет или двадесет години. “Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде”/Матей 24:44/.
Всички, съработници на Бога ще държат твърдо вярата, “която веднъж завинаги беше предадена на светиите”/Юда 3/. Те не ще се отвърнат от настоящата истина, която вече е осветила земята със славата си. Нищо друго няма стойност в устояването освен Божията слава. Единствено канара, ще устои вечната канара. Истината, която е в Исус, е прибежище в дните на заблуда.
Писмо 32, 1896г.
“А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време.”
Откровение 10:5,6.
Мощният Ангел, Който говореше на Йоан, беше самият Исус Христос. Стъпвайки с десния Си крак в морето, а с левия-на земята, Той показваше действието Си в последните сцени на великата борба със Сатана. Тази поза означаваше Неговата върховна сила и власт над цялата земя. Великата борба ставаше все по-силна и решителна през вековете, за да продължи до заключителните сцени когато умелото действие на силите на мрака ще достигне своя връх....
“След като седемте гръма издадоха своите гласове”, дойде глас от небето до Йоан, както и преди до Даниил, който се отнасяше до малката книжка: “Запечатай това, което изговориха седемте гръма...”/Откровение 10-4/. Йоан видя книжката разпечатана.... В нея проро-чеството на Даниил заемаше своето място в първата, втората и третата ангелски вести, които трябваше да бъдат дадени на света. Разпечатването на книжката беше вестта, “че няма да има вече вре-ме”.
Книгите на Даниил и Откровението са една книга. Едната е пророчество, другата е откровение. Едната е запечатана, а другата–разпечатана.... Специалната светлина, дадена на Йоан и изразена със седемте гръма, беше разкриване на събитията, които ще последват при трите ангелски вести....
Първата и втората ангелски вести трябваше да бъдат прог-ласени, и друга светлина нямаше да бъде изявена преди те да са извършили своята определена работа....
Времето, за което Ангелът се закле “в Живеещия до вечни векове”, не е краят на земната история, нито времето на скръбта, но пророческо време, което трябва да предшества идването на нашия Господ. Хората няма да имат друга вест за определено време след този период, който започваше от 1842 до 1844год., няма да има друго оп-ределено очертаване на пророческо време. Най дългото пресмятане достига да есента на 1844 година.
Позицията на Ангела, с единия крак в морето, а с другияна земята означаваше широтата на прогласяването на тройната ангелска вест. Тя ще прекоси океаните и ще бъде прогласявана в различни страни, и до края на света.
Разбирането на истината и радостното приемане на вестта е представено с изяждането на малката книжка. Истината, за времето на идването на нашия Господ беше скъпоценна вест за душите ни.
Ръкопис 59, 1900г.
Колко странно беше появяването на истината, която сега оби-чаме, когато за първи път беше видяна като Библейска истина. И колко силна съпротива срещнахме когато за първи път я представихме пред хората. Но колко ревностни и искрени бяха онези, които я оби-чаха и й се покоряваха. Наистина бяхме особен народ. Бяхме малцина, без богатства, без светска мъдрост и почит, но вярвахме в Бога, бяхме силни и преуспяващи, бяхме ужас за беззаконниците. Любовта на един към друг беше силна и не можеше лесно да се разклати. Божията сила се изявяваше сред нас, болни бяха изцелявани и имахме мир, спокойствие и свята радост.
Но докато светлината продължаваше да нараства, напредва-нето на църквата не беше пропорционално на дадената й светлина. Чистото злато постепенно започна да потъмнява и безразличие и фор-мализъм започнаха да отнемат енергията на църквата. Изобилните й привилегии и възможности не водиха Божия народ да се вглежда в себе си и да отправя взор към небето, за очистване и святост. Вярното използване на Божиите таланти би ги умножило многократно.
Където много е дадено, много и ще се изисква. Само онези, които с вяра са приели и оценили Божията светлина, която ни е даде-на, и които честно и благородно са приели себеотрицанието и себепо-жертвователността, могат да бъдат проводници на светлината към све-та....
Никой няма право на своя отговорност да внася нови идеи в наши списания относно Библейските учения и да ги поставя като ос-нова, когато е добре известно, че има различни мнения по даден въп-рос, който ще предизвика противоречия. Адвентистите от първия ден направиха това. Всеки един от тях следваше свое собствено отсъж-дане и тъсене да представи оригинални идеи, докато нямаше единно действие сред тях, освен да се противопоставят на адвентистите от седмия ден. Не трябва да следваме тяхния пример....
Мои братя и сестри, не можем да плуваме по течението на света. Работата която трябва да се извърши, е да се отделим от света. Това е единствения път, по който можем да ходим с Бога, така както ходеше Енох....Като него сме призовани да имаме силна, жива, дейст-вена вяра. Това е единствения път, чрез който можем да бъдем Божии съработници. Трябва да следваме условията, поставени от Божието слово, иначе ще умрем в греховете си. Нужно е да знаем какви мо-рални промени са важни да бъдат направени в характерите ни чрез Христовата благодат, за да бъдем пригодни за небесните места.
Писмо 53, 1887г.
“Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако стопанинът на дома би знаел в кой час ще дойде крадецът, би бдял и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде.”
Матей 24:42-44.
Бог не ни е дал вест, че ще има десет или двадесет години до края на земната история. Дали това са четиридесет или сто години, Господ не е дал власт на никого да прогласява това. Той няма да извини никого поради забавянето му да се приготви за Неговото при-шествие. На никого Той не би казал, както направи неверния слуга: “...Господарят ми се забави”/Матей 24:48/, защото това води до без-разсъдно небрежие към възможностите и привилегиите да се приготви за великия Господен ден. Всяка душа, която претендира да бъде Бо-жий служител е призована да върши службата Му, така като че ли всеки ден й е последен....
Нека всички, на които Господ е дал светлина от словото Си, да бъдат уверени, че я използват правилно. Да не дапускат да хранят Божието стадо с храна, неподходяща за настоящето време.
Говорете за скорошното идване на Човешкия Син в небесните облаци със сила и голяма слава. Не пропускайте този ден. На никого Бог не е дал светлина да говори: “...Господарят Ми се забави”. Нека всеки се запита: От дясната страна или от лявата страна на Съдията ще бъда в този ден?...
За всички е важно да знаят каква атмосфера заобикаля души-те им, дали сътрудничат на врага на правдата и вършат несъзнателно неговото дело или са свързани с Христос, вършат делото Му и търсят да утвърдят душите си по-здраво в истината.
Сатана би бил доволен да има някои, дори и всички, които да станат негови съюзници, за да разклатят доверието на вярващите един в друг, да сеят раздори между онези, които изповядват, че вярват в истината. Той може да осъществи намеренията си най-успешно чрез изповядващите се за приятели на Христос, които не ходят и не дейст-ват по Божия път. Ако с ум и сърце те са се отвърнали от Господнето специално дело за настоящето; и не са се свързали с Бога да утвър-ждават души във вярата, като ги водят да внимават в Неговите думи на предупреждение, вършат делото на врага....
Днес е денят на приготвянето за Господа. Сега нямаме време да всяваме неверие и да бърборим, нямаме време да вършим сата-нинска работа.... Колкото и дълго да бъде Божият народ в този свят, той ще среща борби, трудности и измами, защото мнозина са избрали да сътрудничат на Сатана, вместо на Бога.
Ръкопис 32а,1896г.
“Стражът каза: Утрото иде, също и нощта; ако искате да питате, питайте; елате пак, елате.”
Исая 21:12.
Приближаваме се към последния конфликт и не е време за компромиси; не е време да криете вашите знамена. Когато битката яростно забушува, нека никой не се окаже предател. Не е време да изоставяме или укриваме оръжията си и да дадем предимство на Са-тана. Но ако не бдите и пазите дрехите си неопетнени от света, няма да останете верни на вашия Началник.... Извикайте към придружа-ващите ви стражи: ”Утрото иде, също и нощта/Исая 21:12/.
Не е време да отслабваме усилията си, да сме безразлични и слабо духовни, да крием светлината си под “шиника”, да говорим успокоителни неща, да пророкуваме измами. Всяка сила трябва да бъде употребена за Бога. Нужно е да устояваме вярно и да свидетел-стваме за Бога и за истината. Не се отклонявайте от никакво предло-жение, направено от света. Не можем да си позволим компромис; пред нас е пътя на живота, жизненоважен за Божия остатък в края на земната история, защото е свързан с вечни резултати. В навечерието на кризата не е време да сме със зло и неверно сърце, отделени от живия Бог. Първоначалното отделяне от Бога започна с неверие и отричане на истината. Но ако искаме да триумфираме, трябва да насо-чим очите на вярата си единствено към Исус, Началникът на спа-сението ни. Трябва да следваме Неговия пример. Всичко, което Той вършеше на земята, беше единствено за Божията слава.... Небесното и човешко естество бяха свързани в Христос, за да може да ни изяви Божието намерение и да ни доведе в близка връзка със Себе Си. Тя е която ни прави да победим врага, понеже чрез вяра в Христос, имаме небесна сила.
Броят ни расте, възможностите ни се увеличават и всичко това призовава за единодействие между работниците, за пълно отдаване и действително посвещение на Божията кауза. Няма място за работници с разделено сърце, които са нито горещи, нито студени.
Стражите на стените на Сион трябва да бъдат бдителни и да са будни денем и нощем. Но ако не са получили вестта от устата на Хрис-тос, техните тръби ще издават неопределен звук. Братя и сестри, Бог ви призовава, и служители и миряни, слушайте гласа Му, когато ви говори от словото Си. Нека истината Му бъде приета от сърцето ви, за да бъдете удохотворени от Неговата жива и освежаваща сила. Тогава ясната вест за настоящето време ще бъде предавана от страж на страж по стените на Сион.
Ръкопис 152, 1897г.
“И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.”
Матей 25:32,33.
Светът, под действието на Сатана, се е усъвършенствал да върши неговите дела-да поставя бунта на съдийското място и да призовава човешкия съд да съди Твореца на небето и земята. Сата-нинските служби издигат човешката воля срещу Бога. В последния етап на великата борба, хората ще поставят Бога пред техния съд, осъждайки Неговият закон със стандартите на света. Но върховният Владетел ще съди всеки човек според делата му. Цялото небе е в очакване на това събитие. Тогава всеки ще има възможност да избере на коя страна да застане.
Всички на земята определят собственото си местоположение в настоящето. Бог дава светлина на света от Своето слово, но има ня-кои, които избират бунта вместо послушанието и го следват през це-лия си живот. Грешниците доброволно се отделят от “Така казва Гос-под”, за да се обърнат към измамливите сатанински предложения. Бог не говори ли? Не поставя ли пред човешките умове мотивите, докос-ващи човешките сърца? В упорството си, те се бунтуват срещу словото, силата и властта на Бога, като казват: “Не искаме този да царува над нас”/Лука 19:14/.
И вие заставате на определена страна. Приготвена е награда, ако сте послушни-свързани с Бога като Негови синове и дъщери. Ко-гато Човешкият Син ще дойде в слава и сила и святите ангели с Него, съдът ще се отвори и книгите ще се отворят, за да бъде съден всеки, според каквото е записано в тях....
Светът отново ще бъде разрушен както при потопа, но не чрез вода, а чрез огън.... Бащите и майките трябва да бдят да не би с действията си да насърчават бунт в техните деца. Чувстваме дълбоко в сърцето си опасностите, които ще срещаме в тези последни времена. Но Господ вижда, Той знае всички наши нужди....
Оставени сами на себе си, вие никога няма да използвате ра-зума си правилно. Но Господ няма да ви остави. Ще ви води със Своя Свят Дух. Ще ви наставлява да Му бъдете послушни.
Ръкопис 10а, 1898г.
“Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи.”
Малахия 3:17.
Има само две места в универса, където можем да оставим скъ-поценностите си-в Божията съкровищница или в тази на Сатана. Бо-жието дело се предвижва бавно поради липсата на работници. Бавно се навлиза в нови полета. А все още има милиони хора под нео-безпокояваното владичество на Сатана.
Противникът ни бързо насочва своите планове за последния голям двубой, когато всеки ще заеме определена страна. След като благовестието е разнасяно по света почти две хиляди години, Сатана ще представя пред мъже и жени, същата сцена, която представи пред Христос. Като великолепна панорама той ще направи славата на цар-ствата в този свят да премине пред тях.... Ще им представи сцени от Божието царство, като претендира, че това са гледки от неговото цар-ство. Но дали са такива? Не, не.
Погледнете, о, погледнете. Послушайте гласовете, които пре-обладават в света. Небесният Наблюдател вижда земята изпълнена с насилие и престъпления. Издига ли се някъде глас на молитва? Виж-дате ли някакъв знак, с който Бог се признава?... Погледнете, вие, които се колебаете между покорството и непослушанието. Погледнете въображаемо над огромното множество, което се покланя пред сата-нинския олтар. Послушайте музиката, послушайте говора призоваващ за по-високо образование. Но какво е написал Бог за всичко това? Тайната на беззаконието.
Изглежда като че ли действието на силата на беззаконието е пленило целия свят.... Избройте пороците на хората, ако можете. Но всъщност не е необходимо да ги изброявате. Богатството се печели чрез всякакви средства на ограбване-не само от хората, но и от Бога. Хората използват Неговите средства, за да величаят своя егоизъм. Всичко, което те могат да вземат е взето, за да послужи на алчността им. Преобладават скъперничество и сладострастието....
Но те не виждат всичко.... Апостол Йоан видя това множество. Демонското поклонение му беше изявено и изглеждаше като че ли целия свят беше застанал на ръба на погибелта. Но когато се вгледа с нараснал интерес, той видя групата на Божия народ, който пази Бо-жиите заповеди. Те имаха печата на живия Бог на челата си и той възкликна: “Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус/Откровение 14:12/.
Ръкопис 122, 1898г.
“Извикай силно, не се щади, издигни гласа си като тръба и изя-ви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом–греховете им.” Исая 58:1.
Последният конфликт ще бъде кратък, но много остър и жес-ток. Предишните борби ще се възобновят. Ще възникнат нови проти-вопоставяния. Последното предупреждение трябва да бъде дадено на света. Представянето на истината за настоящето време е придружена със специална сила, но колко време ще продължи така? Само още малко. Ако някога е имало криза, тя е сега.
Нужно е да бъдат направени, определени усилия, за да се за-несе на хората специалната истина за това време. Третата ангелска вест трябва да бъде проповядвана с голяма сила. Нека никой да не пренебрегва тази работа или да я смята за маловажна. Истината тряб-ва да бъде прогласена на света, за да могат хората да видят светли-ната.
Това е наша работа. Светлината, която имаме върху третата ангелска вест, е истинската светлина. Въпросът за белега на звяра нека бъде представен пред ума и съвестта на хората. Всичко относно този въпрос все още не е разбрано, и няма да бъде разбрано, докато не се разпечата свитъка, но най-сериозна работа трябва да бъде из-вършена в света. Божията заповед към Неговите служители е: “Изви-кай силно, не се щади, издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом–греховете им/Исая 58:1/.
Няма да има промяна в отличителните черти на делото. Трябва да стоим ясно и определено, така както пророчеството го изисква. Не бива да влизаме в съюз със света, като мислим, че правейки това, ще постигнем повече. Ако някои застанат на пътя и спъват напредването на делото по начина който Бог е посочил, те няма да Му угодят. Нито частица от вярата ни, която ни е направила такива каквито сме, не трябва да се разклати. Имаме ориентирите на истината от миналото, и трябва да застанем твърдо в защита на принципите си пред целия свят.
Особено важно е работниците да разкрият живите чудеса на Бога пред всички народи, племена, езици и хора. Хора от всички кла-си и съсловия, с различни дарби трябва да застанат с даденото им Бо-жие всеоръжие, да се обединят, за да има резултати в делото. Обеди-нението в прогласяването на истината до всички народи и племена, ще насърчи всеки работник да изпълни своята специална задача.
Има широко поле за действие. Нужно е всички да постигат ре-зултати с плановете и средствата си. Всичко трябва да се извършва съгласно Божия план. Цялата църква трябва да работи синхронизира-но, като всяка част от нея да спомага за провеждането на плана на То-зи, Който даде живота Си за живота на света.
Ръкопис 3, 1899г.
“Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.”
Иезекиил 36:26.
Истините в Божието слово не са просто мнения, а гласа на Всевишния. Всеки, който направи тези истини част от живота си, става в пълния смисъл ново създание. Не се дава нова умствена сила на човека, но тъмнината, от невежеството и греха която е затъмнила ра-зума, се отстранява.
Думите “Ще ви дам и ново сърце” означават “Ще ви дам нов ум”. Промяната на сърцето винаги е придружена с ясно виждане на християнската отговорност от разбирането на истината. Яснотата на нашите виждания за истината ще бъдат пропорционални на разбира-нето ни на Божието слово. Човек, който отдава на Писанията близко, молитвено отношение, ще придобие ясно разбиране и здрава прецен-ка, като че ли получава по висока степен на интелигентност при об-ръщането си към Бога....
Ние сме зависими от Библията за получаване на познание за най-ранната история на нашия свят, за сътворението на Адам и Ева и за тяхното падение. Какво можем да очакваме, отделени от Божието слово, освен да бъдем оставени на басни и предположения, а това отслабва интелекта, и сигурният резултат е приемането на заблуди. Нуждаем се от истинската история за произхода на земята, за па-дението на засеняващия херувим и за навлизането на греха в нашия свят. Без Библията бихме били объркани от фалшиви теории....
Където и да се намират християните трябва да поддържат об-щението си с Бога. И тогава могат да се радват на умствена сила от осветената наука. Умовете им ще бъдат укрепени, така както беше ук-репен ума на Даниил....
Умът, в който веднъж заблудата е заела позиции, истината не може да се развива свободно, дори и след изследване. Старите теории ще претендират за признание. Разбирането на това, което е истинно, ценно и свято ще бъде объркано. Суеверни идеи ще навлязат в ума и ще се смесят с истината, и постоянно ще се борят за надмощие Хрис-тиянското познание носи своя собствен печат на неизмеримо превъз-ходство във всичко, което е свързано с подготовката за бъдещето, за вечния живот. То разграничава Библейския читател и вярващ, който е получил скъпоценните съкровища на истината, от скептика и вяр-ващия в езическата философия....
В градовете и сред народите на нашия свят, ще се открие сред невярващите остатък, който ще оцени благословеното Божие Слово и ще приеме Спасителят. Христос ще им даде сила да станат синове и дъщери на Бога.
Ръкопис 42, 1904г.
“Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.” Матей 5:14.
Даниил беше държавник във Вавилон.... Със своята вярна служба, той учеше вавилонските жители, че неговият Бог е жив Бог, а не образ на какъвто те се покланяха.
Според Божият план трябваше да им се покаже, че има Цар над царя на Валилон-Бог, на Когото младите евреи се покланяха. Тези младежи величаеха Бога. Те знаеха, че трябва да устояват принципите на истината и затова се отказаха да ядат месото от царската трапеза и да пият виното от царския поднос. Въздържанието им от предлаганата царска храна доведе до ясно различаване на външният им вид от този на младежите, които се отдадоха на апетита.
Еврейските младежи бяха верни в най-малките неща. Физи-ческото им състояние беше много по-добро от това на тези, които се хранеха на царската трапеза. Простата храна, която ядяха, поддържа-ше умовете им проницателни и ясни. Бяха по-добре подготвени за обучението си, понеже не обременяваха телата си с трудно смилае-мата царска храна. Не боледуваха и физически бяха по-добре подгот-вени за трудностите в живота. С ясни умове можеха да мислят и да се трудят енергично. Покорни на Бога, те вършеха всичко, което би им дало сила на мисълта и паметта. Бог беше определил Даниил и дру-гарите му да се свържат с великите мъже на Вавилон, за да бъдат научени на религията на евреите и да знаят, че Бог царува над зем-ните царства....
По същия начин Господ желае адвентистите от седмия ден да свидетелстват за Него. Те не трябва да се укриват от света. Трябва да бъдат в света, но да се отделят от него. Делата им нека ясно да ги разграничават от света. Нужно е характерът им да бъде неопетнен, за да види светът, че истината в която те съзнателно вярват, ги е нап-равила верни в постъпките им. Онези, които са свързани с тях трябва да виждат, че вярващите в истината са осветени от нея, и като я приемат и й се покоряват стават синове и дъщери на Бога, деца на небесния Цар, членове на царско семейство, верни, истинни, честни, справедливи както в най-малките, така и в големите неща....
Каквото и да вършим, трябва да го вършим добре. Нека бъдем верни в най-малките си задължения, така както и когато делото изиск-ва най-голяма жертва. Бог ще насърчи всички, следващи примера на Даниил, който не само изповядваше истината, но и живееше според нея и прилагаше принципите на въздържанието, с насърчението, което Той даде и на Даниил.
Ръкопис 47, 1898г.
“И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?” Матей 24:3.
Христос предупреди Своите ученици за разрушението на Еру-салим и на храма. Това събитие беше предсказано от пророк Даниил. Жертвоприношението и жертвите нямаше да имат повече стойност, за-щото символът беше достигнал своето изпълнение в едно велико Жертвоприношение....
Когато Исус Христос говореше за разрушението на Ерусалим, пророческите Му думи се отнасяха и за онова събитие, което ще се случи в онзи ден, когато Господ ще напусне небесния престол, за да въздаде на света за неговото беззаконие. Това ще бъде ден, в който земята ще се покрие с кръв и няма да има кой да прибира убитите. Тази глава от Библията/Матей глава 24/ е предупреждение към онези, които ще живеят в последните сцени на земната история.
Обръщайки се към учениците Си Христос им каза: ...“Пазете се да не ви заблуди някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос и ще заблудят мнозина”/Матей 24:4/.Много лъжливи месии щяха де се появят, претендирайки, че вършат чудеса и времето за освобождението на еврейската нация е дошло. Те щяха да измамят мнозина. Тези думи се изпълниха. Във времето между смъртта на Исус и обсадата на Ерусалим много лъжливи месии се появиха. Но това предупреждение е дадено също и на онези, които живеят в настоящето време. Същите измами, изречени преди разрушението на Ерусалим, ще се разпространяват отново. Същите събития, които се случиха тогава ще се повторят....
Преди разрушаването на Ерусалим хората се бореха за надмо-щие. Императори бяха убивани. И този, за когото се предполагаше, че ще бъде следващия на престола, беше убиван....
Чрез апостолите Бог даде на юдеите последна възможност за покаяние. Той се изявяваше чрез Своите свидетели, чрез трудностите им, чрез арестите и затварянето им в затвори. И въпреки това съдиите им произнасяха смъртни присъди....
Това ще се повтори. Адвентистите от седмия ден ще водят битка за седмия ден-съботата.... Христос предупреди Своите ученици, че ще бъдат изправени пред съдилища, но Той им каза и да не се боят, когато защитават истината, защото ще им даде думи и мъдрост, така че враговете им да не спечелят, нито да устоят....
Магьосници и чародеи, които претендираха за чудотворна сила, отвлякоха народа след тях в планиска самота. Но това проро-чество е изговорено и за последните времена. Този белег е даден като знак за Второто идване на Христос. Хора, вдъхновени от Сатана, ще мамят и заблуждават. Ръкопис 78, 1897г.
“Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.”
Римляни 8:18.
Никой не мисли, когато влезе в армията по време на война, че ще има лесен и себеугоден живот, приятно и полезно време. Войни-ците знаят, че трудностите и лишенията са отговорностите им и че колкото дълго продължава воюването, те ще имат недобра храна, която често е в малки количества, дълги и изморителни походи през деня, изложени на лъчите на греещото слънце, спящи под открито небе, издържайки на дъжд и мраз, рискувайки здравето и живота си когато застават като прицел на врага.
Християнският живот е сравнен с живота на войника и нищо не се предлага за лесен и себеугоден живот. Идеята, че християнските войници ще бъдат предпазени от конфликти, трудности, ще имат всички светски удобства, за да се радват и дори лукса на живота, е фарс. Християнският живот е битка и поход, които трябва да се издържат. Трябва да се извърши трудно дело. Често то се оказва фатално за онези християни, които подхранват лъжливи идеи за приятен и лесен живот, когато се записват като християнски войници и след това изпитват трудности. Бог не е дал обещание за награда на онези, които цял живот в този свят са се отдавали на себеугаждане и удоволствия....
От онези, които служат под опръсканото с кръв знаме на княз Емануил, се очаква да извършат трудно дело което ще изисква използване на всяка дадена им от Бога сила. Те ще имат тежки изпитания заради Христовото име. Ще имат борби, които ще раздират душата, но ако са верни войници ще научат като Павел: “Защото нашата бързо отминаваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас /2 Коринтяни 4:17/
Армията ще се деморализира, ако войниците не се научат да се покоряват на заповедите на началниците. Всеки войник трябва да действа като част от цялото. Съюзът е сила. Без съюз, усилията са напразни, войниците каквито и добри качества да притежават, не могат да бъдат сигурни и верни, ако претендират за право да действат отделно от другарите си. Такава независимост не може да бъде поддържана в службата за Христос....
Онези, които предпочитат да работят самостоятелно, не са добри войници. Те имат някои неравности в характера си и се нуждаят да бъдат укрепени. Могат да мислят себе си за съвестни, но те не вършат делата на Христос. Не вършат ефективна служба. Делото им е с характер на отделяне, докото молитвата на Христос беше Неговите ученици да бъдат едно, както Той беше едно с Отца.
Писмо 62, 1886
“Аз съм Господ, вашият Бог, според Моите наредби постъп-вайте и Моите наредби пазете и ги изпълнявайте; освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог.” Йезекиил 20:19,20.
Съботата беше дадена на цялото човечество за ознаменуване делото на сътворението. Великият Йехова, когато постави основите на земята, когато облече целия свят с красота и създаде всички чудеса на земята и морето, постанови съботния ден и го направи свят.... Бог освети и благослови деня, в който си почина от всичките си велики дела. И съботата, осветена от Бога, трябваше да бъде пазена като постоянен завет. Тя беше възпоменание, за сътворението оставено за поколенията през вековете до края на човешката история....
През време на престоя си в Египет израилтяните толково дълго слушаха и виждаха идолопоклонството, практикувано в широка сте-пен, че те загубиха своето познание за Бога и Неговия закон. Изгуби-ха и чувството си за важността и святостта на съботата. Законът беше даден втори път, за да припомни тези неща. В Божиите наредби беше определена практическата религия за цялото човечество....
Има някои хора, които смятат, че съботата е създадена за ев-реите, но Бог никога не е казвал това. Той предаде съботата на Своя народ като свята истина. Самият факт, че Синайската пустиня, а не Палестина, беше мястото, избрано от Него за прогласяване на Своя закон разкрива, че Той е определил съботата за цялото човечество. Законът с Десетте заповеди е толкова стар, колкото и сътворението. Затова съботата няма специално обвързване само с евреите, но много повече–с цялото човечество. Бог постанови спазването на съботата като задължение за всички народи. “...Съботата ти–ясно е казано-е направена за човека...”/Марко 2:27/. Нека всеки, който е в опасност да бъде измамен по този въпрос, да внимава в Божието слово, вместо на човешки твърдения....
Всеки човек ще бъде изпитан, така както бяха изпитани Адам и Ева в Едем. Както дървото за познаване на доброто и злото беше поставено в средата на Едемската градина, така и съботната заповед е поставена в средата на Деколога. Беше направена забрана относно плода на дървото на познанието. “...Но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”/Битие 2:17/.
За съботата Бог казва, да не я оскверняваме, но да я пазим свята/Изход 31:14/.... Както дървото на познанието беше изпитание за послуша-нието на Адам, така и четвъртата заповед е изпитание, което Бог дава за да се докаже верността на всички от Неговия народ. Опитността на Адам трябва да бъде предупреждение за нас през цяла-та земна история. Тя ни предупреждава да не приемаме каквото й да е уверение от устата на хора или на ангели, които биха премахнали една частица или нещо малко от святия Закон на Йехова!
“Ревю енд Херълд”, 30 август, 1898г.
“Най-после, заяквайте в Господа и силата на Неговото могъ-щество.” Ефесяни 6:10.
Истинското християнство винаги ще поражда вражда. Всички които живеят съзнателен живот, които свидетелстват за Божиите принципи, за злото на греха, за предстоящия съд, ще бъдат наричани “смутители на Израил”. Онези, които пробуждат опасенията на душа-та, дразнят гордостта и предизвикват противопоставяне. Омразата на злото срещу доброто съществува толкова сигурно, колкото съществу-ваше и по времето на Христос, когато тълпата викаше: “...Премахни Този и ни пусни Варава”/Лука 23:18/. Няма друг вид зло в нашия свят, освен това, че някои имат интерес да го поддържат. Злото винаги вою-ва срещу доброто. И тъй като знаем, че конфликта с княза на тъмни-ната е постоянен и ще става по-ожесточен, нека обединем усилията си в битката. Престанете да воювате срещу онези, които имат същата вя-ра като вас. Нека не помагаме на Сатана в неговото дело. Имаме всич-ко, което можем да направим в друга посока....
Първата история записана в Библията, сред грехопадението е убийството на Авел. И последното нещо в пророчествата от Писанието е преследването на онези, които отказват да приемат белега на звяра. Нека бъдем последните хора на земята, които да се отдадат в най-малка степен на духа на преследване на онези, които носят вестта за Бога в този свят....
Пасивното благочестие няма да бъде отговорът на настоящето. Нека мълчанието бъде показано там където е нужно, в търпение, благост и въздържание. Но трябва да разнесем определената вест на предупреждение към света. Князът на мира е изявил Своето дело: ”Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч”/Матей 10:34/. Злото трябва да бъде атакувано, лъжата и заблудата да бъдат разкрити в истинския им характер, грехът да бъде порицаван. Свидетелството на всички вярващи в истината трябва да бъде единомислено. Всички малки различия, които пораждат борчески дух между братята и сестрите, са оръдия на Сатана да отклони умове-те от великия и славен път, който е пред нас....
Онези, които изповядват, че вярват в специалните истини за настоящето време трябва да бъдат преобразени и осветени от истина-та. Като християни, ние сме призовани да бъдем извор на осветената истина, и не да я пазим във външния двор но да я внесем в светили-щето на душата. Тогава църквата ще притежава небесна сила.... Един въпрос нека ни вълнува: “Как да подхождаме, за да бъдем най-близо до Христос? Как да печелим души на страната на правдата?” Когато това е целта на вярващите, удовлетворението ще бъде в края. На молитвата на Христос е отговорено.
Писмо 25б, 1892г.
“И им се откри, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви бе известено чрез онези, които ви проповядваха благо-вестието чрез Святия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ан-гели желаят да надникнат.” 1 Петрово 1:12.
Ние винаги присъстваме в Божия ум. Бог е нашата радост и нашето спасение. Всеки от древните пророци говореше малко за свое-то време отколкото за нашето, така че тяхните пророчества да ни укрепят. “А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена”/1Коринтяни 10:11/. Библията е вашият учебник за изследване. Тя е истинския съвет от Бога и е проводник на всички святи влияния, които светът притежава от сътворението си. Имаме насърчителното слово, че Енох е ходил с Бога. И ако Енох ходеше с Бога в онова покварено поколение непо-средствено преди разрушението на света чрез потопа, то трябва да се насърчим и да се укрепим от неговия пример; не бива да се омърся-ваме от света, но сред всичките разрушаващи влияния и тенденции на нечестието, да ходим с Бога и да имаме Христовия ум.
Енох, седмият от Адам, пророкува за идването на Господа. Ве-ликото събитие му беше изявено във видение. Авел, макар и мъртъв, говори винаги за кръвта на Христос, която единствено може да нап-рави нашите жертви и приноси съвършени. Библията е събрала и запазила своите съкровища за това последно поколение. Всички вели-ки и тържествени събития от историята на Стария Завет са се повто-рили и се повтарят в църквата в тези последни времена. Мойсей все още говори, като ни учи на себеотрицание чрез желанието си той да бъде изтрит от книгата на живота вместо своя народ, който да бъде спасен. Давид е начело на ходатайствената служба на църквата за спасението на души по всички земни краища. Пророците все още свидетелстват за страданията на Христос и за славата, която ще се яви. Всички събрани истини са представени, за да достигнат до нас и да се насърчим от техните поучения. Ние сме под влияние на цялата Библия.
Какви хора трябва да бъдем всички ние, за които е дадена тази богата светлина за небесното наследство? На всички, които прие-мат цялото влияние на миналото и новата нараснала светлина за настоящето, ще бъде дадена сила за следване на истината. Вярата им ще нараства и ще бъде жива и действена в днешното време. Зависими от Бога за Неговата сила, ще можем да изпращаме светлината от Слънцето на правдата до всички земни краища. В тези последни вре-мена Бог дарява света пропорционално на нарастването на беззако-нието, ако Неговият народ единствено уповава на Неговия безценен дар и свърже всеки свой интерес с Него.
Писмо 74а, 1897г.
“Но който устои до край, той ще бъде спасен. И това благовес-тие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.” Матей 24:13,14.
Не е достатъчно в настоящето време на изпитания и трудности да имаме просто интелектуално познание за истината. Голяма работа трябва да бъде извършена…. Господ не може да използва работник, в опитността на който не е настъпило истинско преобразяване…. Божии-те инструменти и сатанински агенти не могат да се съюзяват. Толкова много казват: ”Кой е Господ, на Когото трябва да служа?” Там където няма вяра в Бога, прогласяващите тройната ангелска вест нека да действат като преобразени хора…. Надявам се, да бъдем доволни кога-то виждаме извършена работа, без себелюбие и бързо напредване в мисионските полета….
Ако някога е имало време в историята на адвентистите от сед-мия ден, когато те трябва да се вдигнат и да светят, то това време е сега. Никакъв глас не трябва да се задържи в прогласяването на тре-тата ангелска вест. Нека никой от страх да не изгуби влиянието си в света, да не скрие и един лъч, който идва от Източника на всяка свет-лина. В тези последни времена се изисква морален кураж да се върши Божието дело, но нека никой от нас да не бъде ръководен от човешка мъдрост. Истината трябва да бъде всичко за нас. Нека онези които желаят да запазят името си в света да вървят с него.
Във великият конфликт който е пред нас, всеки ще заеме определена страна. В него ще бъде включен целия християнски свят. Всеки ден, всеки час трябва да действаме съгласно принципите на Бо-жието Слово. Гордостта трябва да бъде осветена от принципите на правдата, милостта и любовта на Бога. Във всеки момент на несигур-ност, молете се и усърдно се питайте: “Това ли е Божия път?” С ваша-та Библия пред вас, говорете с Бога, какво трябва да направите. Свети принципи се изявени в Божието Слово. Източникът на всяка истинска мъдрост се намира на Голготския кръст.
Навсякъде виждаме нарасналото доказателство че вестта, коя-то имаме от Бога, трябва да бъде последната вест на предупреждение към църквите в света. И ето, година след година преминава във веч-ността, а църквите не са предупредени. Наставена съм да говоря на моите братя и сестри и да попитам: ”Склонни ли сме към небрежие?” Давала съм вест след вест на нашите водачи, като ги насърчавам да започнат работа на всяко място, където се отвори път. Ако работници-те са усърдни в своята работа Господ ще благослови душите им и ще нарави плодотворни усилията им. Когато хората чуят за подбудите на нашата вяра и проявят интерес те могат да бъдат и преобразени. Има много важни места, отворени за онези, които ще работят за душите.
Писмо 94а, 1909г.
“Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечес-тивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат.” Даниил 12:10.
Светът е театър. Актьорите, жителите на света, се приготвят за участие в последната голяма драма. Бог е изгубен от погледа им. Няма единна цел, освен обединение на хората за достигане на техния край. Бог продължава да наблюдава. Неговото намерение за бунтовните Му творения ще се изпълни. Светът не е предаден в човешки ръце, макар Бог да позволява инструментите на смута и объркването да имат поня-кога власт. Тъмните сили.... работят с цялата измамливост на нечес-тието в онези, които свързват себе си в тайни общества. Онези, които се подчиняват на страстта за обединение провеждат плановете на вра-га. Каузата ще бъде последвана от действия.
Беззаконието почти е достигнало своя връх. Смут изпълва све-та и големият ужас скоро ще връхлети върху човешките същества. Краят е много близо. Ние, които знаем истината трябва да се пригот-вим за това, което скоро ще настане в света, като връхлитаща изнена-да....
Нечестивите са избрали Сатана за свой водач. Под неговото ръководство великолепните възможности на ума се използват за съз-даване на инструменти за разрушаване. Бог е дал на човешките умове голяма сила; сила, която да показва ,че Създателят е надарил чо-вешките същества с възможности да вършат дела срущу врага на всяка правда; сила която да изявява, че победи могат да бъдат спе-челени в борбата срещу злото....
Но когато онези, на които Бог е дал възможности, се предават в ръцете на неприятеля, те стават сила за разрушаване. Когато хората не са направили Бога първият, последният и най-добрият във всичко, когато не са предали себе си на Него, за да провежда с тях Неговите цели, Сатана навлиза и използва умовете, които ако бяха отдадени на Бога, биха извършили велики дела. Под неговото ръководство те вършат нечестиви дела с голяма сила. Бог е планирал такива хора да работят на високо ниво, за да влязат в Неговия ум и така да при-добият образование, което би ги направило способни да вършат дела-та на правата. Но те не знаят нищо за това образование. Те са не-мощни. Техните възможности не ги водат по правия път, защото са под контрола на врага.
Пътят към светостта и небето се намира в пътя на послуша-нието. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”/Йоан 3:16/.
Писмо 141,1902г.
“Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.” Матей 11:28, 29.
Всички, които работят за Учителя трябва да вземат върху себе си игото на Христос. Това покоряване включва саможертва и пълно посвещение на тяло, душа и дух. Като се учат от Христос, от кротостта и смирението Му, те ще открият, че Неговото “иго е благо и Неговото бреме е леко”/Матей 11:30/. Те няма да се уморяват в службата си за Исус.... Нека всички молят Бога, и ще им се даде мъдрост за провеж-дане на Христовото дело под действието на Святия Дух....
Времето е скъпоценно. Местоназначението на душите е поста-вено на везните. Пътят на спасението е осигурен на безкрайно висока цена. Ще бъде ли напразна великата жертва на Христос? Ще бъде ли земята напълно под контрола на Сатана? Спасението на душите зависи от посвещението и действието на Божията църква. Бог е призовал всички, които вярват в Него, да бъдат Негови съработници. Докато жи-вотът им продължава, те не трябва да мислят, че работата им е свър-шена. До времето когато Исус ще каже “Свършено е“, Неговото дело за спасение на души няма да отслабва, а ще придобива все по-голямо значение.
Божията милост е изявена в Неговото дълготърпение. Бог за-държа Своя съд, като чака вестта на предупреждението да бъде чута от всички. Все още има мнозина, които не са чули за изпитващите истини на настоящето време. Последният зов на милост трябва да дос-тигне до целия свят....
Ужасното състояние на света днес показва, като че ли смъртта на Христос е била почти напразна, понеже Сатана триумфира. Голяма част от земните жители принадлежат на сатанинското царство.... Хрис-тос все още не е установил Своето царство.... Все още не сме видели “...когато Му бъде покорено всичко....”/1Коринтяни 15:28/
Но ние не сме измамени. Макар Христос да не се противо-пос-тавя на явния триумф на Сатана, Той провежда Своята застъпни-ческа служба в небесното светилище.... Като виждаме изпълнението на пророчеството, нашата вяра в крайния триумф на Христовото царство ще нараства. Трябва да вървим напред с кураж, за да извър-шим оп-ределената работа.
С благоуханието на нашия говор и с благочестието на характе-рите си, нека да изявим ясно, че във великата борба между доброто и злото ние сме на страната на Христос. Вярата ни да бъде единствето в триумфа на Голготския кръст. А живота на Божия народ да възвели-чава истината и правдата.
Ръкопис 57, 1903г.
“Защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.” 1Коринтяни 3:9.
Никога няма да има време в историята на църквата, когато Бо-жиите съработници да сгънат ръце и да бъдат без работа, казвайки “Навсякъде е мир и безопасност”. Тогава изведнъж идва разруше-нието. Всичко може да се предвижва напред сред явно благополучие. Но Сатана е буден и ще поучава и съветва своите зли ангели да про-менят атаката, така че да има успех. Борбата ще се усилва все повече и ще става по-ожесточена от страна на Сатана и силите на мрака.
Колкото Божието дело се предвижва напред с осветена и ясна цел, поставяйки стандарта на Божията правда в църквата, водена от силата идваща от Божия престол, толкова великата борба ще става все по-ожесточена и все по насочена. Умове ще се насочат срещу умове, планове срещу планове, небесни принципи срещу принципите на Сатана. Истината с нейните различни фази ще бъде в конфликт със заблудата с нейните винаги променящи се форми, която, ако е въз-можно, ще измами всеки избран....
Сега има опасност да загубим погледа си от важните истини, приложими за това време, като търсим неща, които са нови и странни. Мнозина, ако са упрекнати от Божия Дух чрез Неговите определени инструменти, откажат да получат наставление, горчивият корен е по-сят в техните сърца срещу Божиите служители, които носят тежки и неприятни товари.... Те нямат морална смелост да вършат това, което е от особена полза за тях. Не виждат нужда от реформа и така те отхвърлят Божиите думи и мразят Онзи, Който ги изобличава на вра-тата. Самото отказване да внимават на напомнянията които Господ из-праща, дава на Сатана предимство да ги направи най-озлобените неп-риятели на тези, които са им казали истината.
Ръкопис 92,1897г.
Нужно е работа ни да бъде усърдна. Не трябва да се борим като че ли бием въздуха. Службата, амвона, пресата изискват хора като Халев, които ще работят и ще споделят; хора, чиито очи са единствено насочени да различават истината от заблудата и чиито уши са посветени да слушат думите на великия Наблюдател. И Духът от Божия престол ще направи така, че да бъде почувстван от отпад-налото християнство и от покварения свят, които са готови да бъдат унищожени от дългоотлагания съд на оскърбения Бог.
Ръкопис 92, 1897г.
“Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” Матей 15:9.
Душата ми е много утеснена, понеже знам какво предстои пред нас. Всяка мислима форма на заблуда ще достигне до онези, които нямат всекидневна, жива връзка с Бога. Сатанинските ангели са умели да вършат зло. Те ще го вършат, а някои ще претендират, че това е прогресивна светлина и ще я разгласяват като нова и прекрасна вест. Макар и в някои отношения вестта да е истина, тя ще бъде смесена с човешки мнения и ще преподава за поучения човешки заповеди.... Необходимо е внимателно и със сериозна молитва да се разглеждат на пръв поглед явно добрите неща. Често те са специални инструменти на врага, с които насочва умовете на душите по пътя, който е толкова близо до пътя на истината, че е едва различим от него....
Нов ред на нещата навлиза в служенето. Има желание да се следват другите църкви и простотата и смирението са почти непозна-ти. Младите служители търсят да бъдат оригинални и да въвеждат нови идеи и планове за работа. Някои организират вълнуващи събра-ния и по този начин привличат голям брой хора в църквата. Но къде са преобразените хора, когато вълнението премине? Не се виждат покая-ние и изповядване на греховете. Грешникът е умоляван настойчиво да вярва в Христос и да го приеме, без това да бъде свързано с отмина-лия живот на грях и бунт. Сърцето не е съкрушено. Липсва съкруше-ние и на душата. Предполагащите се за преобразени хора не са паднали върху канарата, Исус Христос....
Господ копнее служителите Му днес да проповядват старите истини на Благовестието, скръб за греха, покаяние и изповядване.... Грешниците трябва да се трудят постоянно, настойчиво, с мъдрост до-като се видят, че са престъпници на Божия закон и се обърнат с по-каяние към Бога и с вяра в Господа Исуса Христа....
Божиите съработниците не бива да смятат за добродетелно заставането си настрана, тъй като не виждат всички малки подроб-ности в дадената светлина. Ако са съгласни с фундаменталните исти-ни, не би трябвало да изразяват несъгласие и да спорят за въпроси от несъществено значение. Да се воюва за объркващи въпроси, които не са с вечна стойност, води до отклоняване на умовете от жизнено важ-ните истини за спасението на душите....
Невярващите са критикуващи и търсят да намерят извинения за неприемането на истината, каквато е в Исус. Когато такива раз-личия съществуват и сред нас, тогава те ще кажат: “Имаме достатъчно време да повярваме в което вие вярвате, докато се съгласите помежду си в това, което представлява истината.” Така неосветените вземат предимство в разделенията и борбите между християните.
Ръкопис 82, 1894г.
“Защото когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бях-ме очевидци на Неговото величие.” 2 Петрово 1:16.
Трябва да се молим за небесно просветление и в същото време да бъдем внимателни по отношение на така наречената “нова свет-лина”.... Показано ми бе че това е средство на врага да отклонява умовете към някои неясни или неважни точки, нещо което не е напъл-но изявено или не е съществено за спасението....
Трябва да поставим ясно и разграничимо принципите на трета-та ангелска вест. Великите стълбове на нашата вяра ще поддържат це-лия товар, който може да бъде поставен на тях. Ръкопис 82, 1894г.
Нашите служители би трябвало да престанат да налагат своите особени идеи с чувството; ”Трябва да виждаш целта, така както аз я виждам, иначе няма да бъдеш спасен.” Оставете това себелюбие! Го-ляма работа има да се извърши, за да бъдат спасени души за Хрис-тос....
Ще дойдат трудности за Божия народ, но не бива да поставяме това непрекъснато пред хората. Ще има разтърсване сред Божия на-род; но това не е настоящата истина, която трябва да се занесе до църквите. Това ще бъде резултатът от отказване на представянето на истината.
Служителите не би трябвало да чувстват, че имат някои прек-расни прогресивни идеи и всички онези, които не ги приемат ще бъдат изтърсени и народът ще се издига нагоре и напред към победа. Сатана е свършил толково сигурно делото си когато хората се втурнат напред в името на Христос и вършат работа, която Той никога не е поверил в ръцете им; и когато остават лаодикийци, чувствайки че са “богати, забогатели и нямат нужда от нищо”/Откровение 3:17/. Тези две групи са в еднаква степен препъващи камъни.
Някои ревностни хора, които имат определена цел и влагат цялата си енергия, за да бъдат оригинални, правят сериозни грешки, като се опитват да направят нещо впечатляващо и учудващо пред другите, нещо което мислят, че другите не разбират. Но често самите те не знаят за какво говорят....
Някои са по природа борбени.....Желаят да влязат в спор, да воюват за особените си идеи, но те трябва да оставят това настрана, понеже това не е израстване в Христовата благодат. Работете с всички сили да отговорите на молитвата на Христос, Неговите ученици да бъдат едно, както Той е едно със Своя Отец.
Ibid (Ревю енд Херълд, 11 ноември, 1965)
“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в не-бесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.” Матей 7:21.
Святостта означава съвършено послушание на Божия закон-“Това трябва” и “Това не трябва”. Онези, които не внимават в Закона и не му се подчиняват чрез своите неосветени постъпки, са в бунт срещу Бога и не могат да бъдат святи....
А онези, които така дръзновено претендират, че са осветени, вършат ли делата на Христос? Издигат ли пред хората Божият закон, провъзгласен на синайската планината? Те заявяват, че имат в себе си Божията сила, но Писанието казва: “Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях”/Исая 8:20/.
Друга доктрина, която ще бъде представена като категорична истина за всички, е да вярваме в Христос-да вярваме, че Той е прос-тил нашите грехове и след като сме опростени, не е възможно да съг-решаваме. Това е сатанинска примка. Истина е, че трябва да вярваме в Христос. Той е нашата единствена надежда за спасение. Но истина е също, че трябва лично и ежедневно да изработваме спасе-нието си чрез вяра, без да се хвалим, но “със страх и трепет” /Филипяни 2:12/. Трябва да използваме всяка сила на нашето естество за Божието дело, и след като сме направили и най-голямото на което сме способни, дори и тогава да смятаме себе си като недостойни слуги. Небесната сила ще се свърже с нашите усилия и след като сме се съединили с Бога чрез ръката на вярата, Христос ще ни вмени Своята мъдрост и Своята праведност. Така, чрез Неговата благодат ще бъдем в състоя-ние да градим върху сигурна основа.
Божието намерение не е да останем джуджета в религиозния живот. Той желае постоянно да израстваме в благодатта и в познава-нето на истината. Копнее днес да вършим по-добра работа за Него, отколкото сме вършили вчера. За нас Бог има небе изпълнено с благо-словения, и Той желае ние да молим за тях и ...да Го прославим като Негови послушни ученици.
След като вървим стъпка след стъпка в познаването на Госпо-да, не бива да очакваме, че пътят ни ще бъде без препятствия. Както е сигурно, че не можем да служим на Господа без решителни усилия, толкова е и сигурно, че Сатана чрез силата си ще вложи всяко усилие, за да ни унищожи. Но ще дойде помощ от Един, Който е Всемогъщ. Бог ще даде нужната помощ на всяко Свое страдащо дете, ако чрез вяра моли за Божествената благодат. Имаме всемогъщ Спасител, Който бе-ше Победител в Своето човешко естество; така и ние, в името на Исус Христос от Назарет трябва да вървим напред в победно шествие. С Неговата сила, за която молим с вяра, ще получим победа над греха.
Ръкопис 27,1886г.
“Защото нашето благовестване между вас не беше само с ду-ми, но и със сила, със Святия Дух и с голяма увереност, както и знаете какви се показахме помежду ви заради вас.”
1Солунци 1:5
Истината, каквато е в Исус, пробужда съвестта и преобразява ума, тъй като докосва сърцето чрез Святия Дух. Без просветлението на Божия Дух не можем да различим истината от заблудата и ще паднем под заслепителните изкушения и измами, които Сатана носи на света. Ние сме близо до края на великата борба между Княза на светлината и княза на тъмнината и скоро измамите на неприятеля ще изпитат наша-та вяра, към кой вид принадлежим....
Но макар и княза на тъмнината да работи усилено, за да покрие с мрак земята и с голяма тъмнина хората, Господ ще изяви Своята преобразяваща сила. На земята ще се извърши дело подобно на това, при изливането на Святия Дух във времето на ранните уче-ници, които проповядваха Исус и то Исус Разпънат. Всекидневно мно-зина ще се преобразяват, защото вестта ще се придружава със сила. Тогава ще може да се каже: ”Защото нашето благовестие между вас не беше само с думи, но и със сила, със Святия Дух....”/1Солунци 1:5/....
Действието на Святия Дух е неизмеримо голямо .То е от онзи Източник, от Който са силата и възможностите на работника за Бога. Святият Дух е и Утешителят, който е личното присъствие на Христос за душата. Всеки човек, който гледа на Исус с проста, детска вяра е съ-работник с небесно естество чрез службата на Святия Дух. Когато християните са ръководени от Божия Дух, могат да знаят, че са нап-равени съвършени в Този, Който е Глава на всичко. Както в деня на Петдесятница Исус беше прославен, така Той отново ще бъде прос-лавен в завършващото дело на благовестието, когато ще приготви народ, който да устои на последния изпит в края на великата борба....
Божият народ е призован да се отдели от света и нечестивите, за да устои в битката за Господа срещу силите на тъмнината. Когато земята ще бъде просветлена от Божията слава, ще видим подобно дело, което беше извършено когато учениците, изпълнени със Святия Дух, провъзгласяваха със сила възкръсналия Спасител. След като не-бесната светлина проникна сред помрачените умове на онези, които бяха измамени от враговете на Христос, лъжливите представи за Него бяха отхвърлени и чрез силата на Святия Дух те видяха Исус, въз-величаван като Цар и Спасител, да дава покаяние на Израил и про-щение на греховете.
Ръкопис 143, 1901г.
“И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар и да разграбят имота им.” Естир 3:13.
Сатана ще възбуди негодуванието на отпадналото християнст-во срещу смирения остатък, който съзнателно отказва да приеме чо-вешките обичаи и традиции.... Цъквата и светът ще се обединят.Тя ще получи от света власт да отнеме правото на народа да се покланя според Божието Слово.
Указът, който ще се издаде срещу Божия народ в близко бъде-ще, в накои отношения, е подобен на този, издаден от цар Асуир сре-щу юдеите по времето на Естир. Персийският декрет водеше началото си от злобата на Аман срещу Мардохей.... Царското решение срещу юдеите беше взето от лъжливи претенции в резултат на неправилното представяне на юдейския народ. Сатана състави този план, за да осво-боди земята от онези, които пазеха познанието за истинския Бог....
Историята се повтаря. Същият измамлив дух, който организи-раше заговори срещу верните през вековете, е отново в действие, за да осъществявя контрол над падналите църкви и чрез тях да може да осъжда и убива всички, които не се покланят на езическата събо-та/неделята/. Ние не воюваме срещу човешки същества, както като че ли изглежда. Не се борим “срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” /Ефесяни 6:12/. Но ако Божият народ положи доверието си в Бога и чрез вяра уповава на Неговата сила, сатанинските инструменти ще бъдат победени и в наше време, така както бяха победени и по времето на Мардохей.
Указът, който ще излезе ще бъде за онези, които не са приели белега на звяра, които не ще могат “да купуват или да продават” /Откровение 13:17/ и в крайна сметка ще бъдат избити. Но Божиите светии не приемат този белег. Пророкът от остров Патмос видя “...те-зи, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, като държаха Божии арфи. Те пееха пе-сента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнеца...”/Откровение 15:2,3/....
Павел писа до Римляните: “Ако е възможно доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци”/Римляни 12:18/. Но има грани-ца зад която е невъзможно да се поддържа връзка и хармония, без да се пожертва принципа. Тогава отделянето става абсолютно задълже-ние. Необходимо е да се спазват гражданските закони, когато не са в конфликт с Божиите закони. Но когато има сблъсък, между тях, всеки истински последовател на Христос ще каже, както това направи апос-тол Петър, когато му заповядаха да не говори повече в името на Исус: “...Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците”/Деяния 5:29/. Ръкопис 51,1899г.
“И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писа-нието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святитe човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух.” 2 Петрово 1:20,21.
Цялата Библия е откровение, защото цялото откровение към човешките същества идва от Христос и всичко е насочено към Него. Бог говори чрез Своя Син,на нас които сме Негово творение и изкуп-ление. Христос дойде при Йоан, заточен на остров Патмос, за да му предаде истината за последните времена и “...за да покаже на служи-телите Си онова, което има да стане скоро...”/Откровение 1:1/. Исус Христос е великият Начинател на небесното откровение. Чрез Него ние имаме познание за това което трябва да очакваме в последните сцени на човешката история....
Йоан, възлюбеният ученик, беше от избраните да получи това откровение. Беше последният жив от първите христови ученици. Той беше почетен в разнасянето на Новия Завет, както пророк Даниил беше почетен в разнасянето на Стария Завет.
Наставлението, което трябваше да бъде дадено на Йоан беше толково важно, че сам Христос дойде от небето, за да го даде на Своя служител, като Му каза да го изпрати до църквите. Наставлението трябва да бъде предмет на нашето внимателно и с молитва изучаване, защото ние живеем във времето, в което хората, които не са поуча-вани от Святия Дух ще бъдат въвлечени във фалшиви теории....
След преминаването на времето(1844г.) Бог повери на Своите верни последователи скъпоценните принципи на настоящата истина.... Онези, които преминават през тези опитности трябва да бъдат твърди като скала към принципите, които ни правят адвентисти от седмия ден.... Всички, които участват в утвърждаването на нашето дело на основата на Библейската истина и познават знаците, сочещи правия път, трябва да се оценяват като работници с висока стойност. Те могат да говорят от личен опит относно поверените им истини. Тези работ-ници не трябва да позволяват вярата им да бъде променена към невярност. Не бива да позволяват знамето на третия ангел да бъде отнето от ръцете им. Те трябва да държат своята увереност здраво от началото до края.
Господ е заявил, че историята на миналото ще се повтори ко-гато навлизаме в завършващото дело. Всяка истина, която Той е дал за тези последни времена трябва да бъде прогласена в света. Всеки стълб, който Той е утвърдил трябва да бъде укрепен. Не можем сега да отстъпваме от основата, която Бог е утвърдил. Не можем сега да вли-заме в нова организация, защото това би означавало отпадане от истината.
Ръкопис 129,1905г.
“Пътят на праведния е прав път; пътеката на праведния Ти направляваш.” Исая 26:7.
Пред нас ние имаме, чрез Божието Слово, небесни служители, които действат на умовете на царе и управители, но в същото време и сатанинските сили действат върху техните умове. Никакво човешко красноречие, налагащо човешки мнения, може да промени действието на сатанинските агенти. Сатана търси постоянно да поставя спънки по пътя, така че истината да бъде обвързана с човешки измислици; и онези, които имат светлина и познание са в най-голяма опасност, ако постоянно не посвещават себе си на Бога, като се смиряват и боят за опасностите на времето.
Небесни същества са определени да отговарят на молитвите на онези, които работят предано за Божията кауза. Всеки ангел има осо-бено специфично задължение и не му е позволено да го изоставя. Ако ангелът би се оттеглил, силите на мрака биха вземали предимство....
Борбата между доброто и злото се води всеки ден.... Като чо-вешки същества ние не разбираме, както би трябвало, големият дву-бой между невидимите служби, великата борба между верните и неве-рните ангели. Злите ангели са винаги в действие, планирайки своята атака и като началници контролират царе и управители, неверните човешки сили.
Призовавам вас, които не сте готови за последната велика битка да се събудите. Вие не бдите за това, което скоро ще дойде вър-ху земята. Човешките инструменти под контрола на падналите ангели търсят да съберат своята жътва. Онези, които са под закрилата на Божиите ангели трябва да живеят единствено за Божията слава, като се приготвят да застанат в дела си и на мястото си....
Добри и зли ангели се борят за всеки човек. Самият човек определя кои ще победят. Призовавам Божиите служители да задълбо-чат разбирането си за всеки който ги докосва с истината за службата на ангелите. Не се поддавайте на въображаеми спекулации. Нашата единствена безопасност е Писаното слово. Трябва да се молим както Даниил, за да бъдем пазени от небесните същества. Като “служебни духове” ангелите са “изпращани да слугуват на онези, които ще нас-ледят спасение”/Евреи 1:14/. Молете се... молете се както никога пре-ди. Ние не сме готови за Господнето пришествие. Нужно е да работим предано за вечността.
Писмо 201, 1899г.
“Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвър-шенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.”
Евреи 2:10.
Сред Божия народ не бива да има разногласия, противоречия, борба един срещу друг. Силите на правдата трябва да бъдат средство в борбата им със злото. Цялата сила на Божия народ трябва да бъде насочена срещу силите на врага. Волята на всяко Необходимо е воля-та на всяко Божие дете да бъде съобразена с Божията воля. Силните сатанински усилия срещу злото и голямата омраза на неговите служби срещу Божиите служби показват необходимостта от съюз и хармония сред силите на правдата.
Страшна/ужасна/ борба е пред нас. Наближаваме битката на великия ден на Бог Всемогъщи. Това, което е било държано под кон-трол ще трябва да бъде изпусното. Ангелът на благодатта прибира крилата си и се приготвя да слезе от златния трон и да остави светът под контрола на Сатана, князът който той е избрал, убиец и разруши-тел от самото начало.
Властите и началствата на земята са в ожесточен бунт срещу небесния Бог. Изпълнени са с омраза срещу онези които служат на Бо-га и скоро, много скоро, ще настъпи последната велика драма между доброто и злото. Земята ще бъде бойно поле, сцена на последния бунт и крайната победа. Тук, където толково дълго време Сатана е водил хората срещу Бога, бунтът ще бъде завинаги потушен.
Христос дойде на тази земя в човешко естество, за да стане Начинател на нашето спасение, така че ние да не бъдем побеждавани от сатанинската сила. И когато врагът изглежда да е постигнал значима победа над правдата, Бог е действал с милост и сила, за да противодейства на неговите планове....
Необходимо е Божият народ да носи дръзновено определеното свидетелство на истината, разкривайки Божието намерение чрез сви-детелстване с перо и слово.... Когато се посветим на Христос, Той го-вори на сърцето,и ни изпълва ни с Неговия Дух. Нямаме време да спорим и да се борим помежду си, нямаме време да действаме по предположения или предразсъдъци. Много е късно за това ... защото Христос е на вратата.
Действителността.е в здравото учение. То не е пара, която преминава. Светлината трябва да свети от Божието Слово. Бог призо-вава народа Си да се приближат до Него. Нека никой да не се на-мества между Него и Неговият народ. Христос чука на вратата на сър-цето, търсейки да влезе в него. Ще му отворим ли?
Писмо 153, 1901г.
“И представяха зле пред израелтяните земята, която бяха съгледали, като казваха: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която поглъща своите жители; и целият народ, който видяхме в нея са много високи мъже.” Числа 13:32.
Времето, когато делото ще бъде най-трудно е времето на про-верка на духовната сила и мъдрост на всеки работник.... Когато възникнат трудности в коя да е област на делото, а те със сигурност ще възникнат, защото църквата е воюваща, а не триумфираща–цялото небе ще наблюдава, за да види какъв ще бъде пътя на онези, на които са поверени святи отговорности. Някои ще се объркат, други ще се отдадат на измамни духове, някои ще изберат тъмнината вместо свет-лината, защото не са истинни към Бога. Подобно на техния Учител, пребъдващите в Христос няма да пропаднат, нито ще се обезкура-жат....
Сега когато сме почти на границата на Обещаната земя, нека никой да не повтори греха на неверните съгледвачи. Те признаха, че земята в която отидоха, за да я съгледат е добра земя, но те казаха, че жителите им са силни, там бяха исполините и в сравнение с тях те им изглеждат като скакалци. И трудностите бяха преувеличени в неп-реодолими обстоятелства. Те направиха безсмислено и глупаво да се мисли да се отива, за да се завладее земята....”Но Халев успокояваше народа пред Мойсей като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем”/Числа 13:30/.
Това беше езикът на вярата. Но съгледвачите, които бяха го-ворили обезсърчително, не бяха предпазали в предположенията си народа да върви напред като извърши Божието слово.... Те преувели-чиха трудностите и цялото общество беше изпълнено с обезсърчение и страх....
Сред оплакванията и горчивите чувства, Халев и Исус Навин “говореха на цялото общество израилтяни: Земята, през която минах-ме за да я съгледаме, е много добра”/Числа 14:7/. Но народът искаше да вярва в най-лошото и докато уверяващия глас на Халев се чуваше над шума, те застанаха с камъни в ръце, за да убият мъжете, които свидетелстваха правдиво....
Когато хората бяха обзети от съмнения и се довериха на не-верните съгледвачи, златната възможност за Израил премина.... Ще бъде ли така и в тези последни времена, точно преди да навлезам в небесния Ханаан, така че и Божият народ да се поддаде на дух, който беше изявен от древния Израил? Народ пълен със съмнения, критика и оплаквания може да сее семената на неверието, което ще произрасте в изобилна жътва. Историята на Израил беше написана за наше предупреждение и за онези, които живеят в края на този свят.
Ръкопис 6, 1892г.
Какво обещание даде нашият Господ Исус Христос, за да уте-ши Своите ученици при възнесението си от тях? Това беше обеща-нието за Святия Дух. Небесното влияние на Святия Дух трябваше да се свърже с човешките им умове и да ги води до напомняне на това, което Христос им беше говорил. Голямата нужда на настоящето време на опасности е Святият Дух. Той ще донесе на получателя всички благословения. Вярата в истината ще преобрази характера.
В светлината на истината, която свети в нашето време, сме уп-рекнати за глад за Святия Дух .... Колкото и дълго личностите да се задоволяват само от теорията на истината и да липсва ежедневното действие на Святия Божи Дух върху сърцето, изразяващо се в промяна на характера; те ще се отделят от упражняването, което би ги нап-равило по-ефикасни в работата им за Твореца....
Кръщението със Святия Дух, както бе в деня на Петде-сетницата, ще доведе до възраждане на истинската религия и до из-вършване на много велики дела. Небесни същества ще дойдат сред нас и мъже и жени ще говорят, движими от Святия Дух. Но ако Господ трябва да работи върху народа така, както Той направи на Петде-сетница и след нея, мнозина които претендираха да вярват в истината би ли трябвало да знаят толкова малко за действието на Святия Дух, че биха извикали: “Пазете се от фанатизъм”. И биха казали на онези, които са изпълнени със Святия Дух ”...Те са се напили със сладко вино”/Деяния 2:13/.
Когато душата копнее за Христос и търси да стане едно с Него, онези, които са изпълнени с благочестие ще кажат: ”Внимавайте, не отивайте към екстремизъм.”
Когато ангели дойдат сред нас и работят чрез човешки инстру-менти, тогава ще има значимо и изявено преобразяване, подобно на това на Петдесетницата. Сега .... бъдете внимателни и не се подда-вайте на човешка възбуда. И докато сме внимателни спрямо човешки-те вълнения, не трябва да сме сред онези, които ще поставят изиск-вания и ще споделят съмнения за действието на Святия Дух. Те ще се съмняват и ще критикуват, когато Божият Дух изпълни мъже и жени, тъй като сърцата им не са преобразени, а студени и неподатливи.
Писмо 27, 1894г.
“Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.”
Откровение 21:4.
Неправедните получават наградата си на земята. Те “...ще бъ-дат плява. И този ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на си-лите...”/Малахия 4:1/.... Тъй като греховете на праведните са прех-върлени на Сатана, той ще страда не само заради собствения си бунт, но и за всички грехове, за които е подбудил Божия народ ....
Разрушителното дело на Сатана е приключило завинаги.... До-като за нечестивите Бог е огън пояждащ, за Своя народ Той е “слънце и щит”/Псалм 84:11/.... Огънят, който поглъща нечестивите очиства земята. Всяка следа от проклятието е заличена. Никакъв вечно горящ ад не ще напомня на изкупените ужасните последици на греха.
Само един спомен остава: Нашият Изкупител ще носи вечно белезите на Своето разпятие. Наранената му глава, ребрата, ръцете и нозете Му пазят единствените белези от жестокото дело на греха....
Наследството на светиите е наречено в Библията “отечество” /Евреи 11:14,16/.... Дървото на живота дава плодовете си всеки ме-сец, а листата му, служат за изцеление на народите. Там вечно теча-щите потоци са бистри като кристал, а люлеещи се дървета край тях хвърлят сенките си над пътищата, приготвени за изкупените от Гос-пода....
В Божия град “нощ няма да има там”/Откровение 22:5/. Никой няма да има нужда от почивка, нито пък ще иска да почива. Никой няма да се уморява да върши Божията воля и да принася хвала на името Му. Винаги ще чувстваме свежестта на утрото и то никога няма да свърши....
Всички съкровища на вселената ще бъдат открити за изуча-ване от изкупените. Освободени от връзките на смъртта, чрез неумор-но летене те достигат до далечни светове, изтръпвали, изпълвали се със скръб при гледката на човешкото нещастие и избухвали в ра-достни песни при вестта за една спасена душа....
Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хар-мония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежния космос. От най-малкия атом до най-големия свят, всички неща, одушевени и неодуше-вени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: БОГ Е ЛЮБОВ! БОГ Е ЛЮБОВ!
“Великата борба” стр. 409-413
“Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.”
