МЕСЕЦ ЮЛИ : ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТОС

1 ЮЛИ
НЕОБХОДИМО Е ПОСТ

Лука 4:1.

Защо в началото на Своето служене Христос беше отведен в пустинята, за да бъде изкушаван? Господният Дух бе този, Който Го заведе там. Христос отиде, не заради Себе Си, но в наша полза, за да победи заради нас. Не прояви никакво недоволство или роптание. Той бе воден от Духа, за да бъде изпитано Неговото човешко естество, като Един, Който трябваше да застане начело на падналата човешка раса.
Христос винаги бе, както и тогава, в съвършенна хармония с Отца. Той трябваше да бъде изпитан и изкупен като представител на човечеството. Бе воден от Духа в пустинята, за да се срещне лице с лице с врага и да отхвърли този, който претендираше за върховенство над световните царства.
Докато Христос постеше в пустинята, Той не чувстваше глад. За да устои на врага, Той непрестанно се молеше на Своя Отец. Тогава не чувстваше болка от глада. Прекарваше времето Си в усърдна мо-литва, свързан с Бога. Чувстваше се като че ли бе в присъствието на Отца. Христос търсеше сили, за да посрещне врага и да има увере-ност, че ще получи милост, за да извърши всичко, което предприе-маше в полза на човечеството. Мисълта за битката пред Него Го доведе да забрави всичко друго. Душата Му бе хранена с хляба на живота, точно така, както ще бъдат хранени и днес, онези, които са изкушавани, и които отиват при Бога за помощ. Христос се хранеше от истината, която Той трябваше да даде на народа, като Един който има сила да ги избави от изкушенията на Сатана. Той виждаше сломената мощ на Сатана над падналите и изкушаваните. Виждаше Себе Си да изцелява болните, да утешава наскърбените, да насърчава отчаяните, да благовества на сиромасите-да върши всичко, което Бог Му бе опре-делил. И Христос не мислеше за глада, докато четиридесетте дни на Неговия пост свършиха....
В пустинята, сред дивите зверове и всичко, което Го заобика-ляше Му напомняше за Неговото човешко естество. Изведнъж пред Него се появи един ангел, който не бе виждал отдавна и който се насочи към Него с думите: “...Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб”/Лука 4:3/. “Ако си Божият Син”-това бе намек, за неверие. Думите се врязаха с горчивина в ума на Сатана. Тонът на гласа му бе израз на пълно неверие.
Писмо 159, 1903г.






“Когато силният човек с оръжие пази дома си, имотът му е в безопасност.”
Лука 11:21.

Сатана се присмя на идеята на Христос, Величието на небето, оставен в пустинята да страда от глад. Бог би ли се отнесъл към Своя Единороден Син по този начин? Би ли Го оставил в пустинята със зверовете, без храна, без другари, без утеха? Сатана разпространи лъжата, че Бог никога не е имал впредвид Неговият Син да бъде в това положение….
Думите от небето: “...Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”/Матей 3:17/, още отекваха в ушите на Сатана. Но той реши да принуди Христос да не повярва на това свидетелство. Божието Слово бе сигурността на Христос в Неговата Божествена ми-сия.... Целта на Сатана бе да накара Христос да се съмнява в Него. Ако доверието на Исус в Бога би могло да се отслаби, Сатана знаеше, че победата в борбата щеше да бъде негова. Така само можеше да победи Исус. Надяваше се, под действието на съмнението и продъл-жителния глад, Христос да загуби вярата си в Своя Отец и да извърши чудо за Своя полза. Ако Той би направил това, планът за спасението би бил нарушен.
Но Христос, Божият Син, отговори: “Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Ма-тей 4:4/. Христос бе предупреден да не влиза в спор със Сатана. И макар че Го разпозна още в началото, Исус не влезе в противоречие с него. Укрепен със спомена на думите от небето, Той се довери на Бо-жията любов. Исус не се поддаде на изкушението.
Сатана изкуши Адам в Едем, и така той се свърза с неприятеля и му даде предимство.Над Адам и Ева врагът упражни силата си да хипнотизира, същата сила се стремеше да упражни и над Христос. Но след като Исус цитира думите от Писанието, Сатана разбра, че няма шанс да победи.
Сатана дойде при Христос с надеждата за победа. Но той срещна кротостта и смирението на Спасителя и Неговото упование в Божието Слово. Кротък и смирен, като че ли безпомощен, Исус бе по-силен от въоръжен мъж. О, как Сатана се стремеше да Го направи да съгреши спрямо Бога! Но всичките му усилия да отклони Христос от верността си от Бога бяха неуспешни. Нашият Спасител получи Бо-жествено откровение без да се себевъзвишава.... Неприятелят е хитър и много дързък, но той не е непобедим. Той е силно въоръжен, но ако останем близо до Начинателя на нашето спасение, като използваме оръ-жието което ни е дал, ние ще бъдем победителите.
Писмо 159, 1903г.




“А за Сина казва: “Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.”
Евреи 1:8.

В пустинята Христос издържа изпитание, което хората не мо-гат да разберат. Там Христос бе поставен лице с лице с хитростта на Сатана, падналият ангел. Врагът следваше същият път със Спасителя, какъвто следваше с Адам и Ева в Едем. Той започна със съмнение от-носно Суверенитета на Христос. “Ако си Божий Син-каза той-покажи ми доказателство, че Си такъв.”...
Сатана добре знаеше, кой бе Христос, понеже когато Спасите-лят отиде в Гадаринската земя, злите духове в двамата беснуеми изви-каха: “...Какво общо имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тук преди определеното време да ни мъчиш?”/Матей 8:29/.
Когато Исус премина през изпитанията на втория Адам, красо-тата на харатера Му заблестя през Неговото прикритие. Сатана видя чрез човешкото Му естество славата и чистотата на Святия, с Когото бе свързан в небето. Когато гледаше на Исус пред него се разкри гледката на това, което той беше някога. Времето, през което той при-тежаваше красота и святост. Себевеличаенето и гордостта Му го воде-ха към стремеж за място над Христос. Но той пропадна. Може би сега той можеше да проведе своя план над слабото човешко естество на Христос? Той знаеше, че ако накара Исус да не се подчини в нещо, дори в най-малкото от верността Си към Своя Отец, той би имал целия свят под своя власт и би бил в състояние да го управлява така както само той можеше да го ръководи с промененото си духовно естество. Но Онзи, Който Сатана се опитваше да победи, бе Господарят на небе-то и всички усилия на изкусителя бяха напразни. Когато видя, че не може да победи, се изпълни със злоба....
Тогава Сатана заведе Христос на върха на храма и му каза да се хвърли оттам.... С това той се опитваше да накара Исус да съгреши като прояви съмнение. Сатана му напомни за службата на ангелите, които щяха да помогнат на Исус. Но нямаше изкушение, което можеше да накара Исус да приеме предизвикателството на изкусителя....
Врагът изглеждаше като че ли има власт над Христос като Го водеше там където на него му бе угодно. Заведе Го на една висока планина и му показа всички земни царства с цялата им слава.... И то-гава Божественото проблесна над човешкото естество и падналите ан-гели видяха славата на Христос когато каза пред тях: “...Махни се, Сатана...”/Матей 4:10/.
Като Началник на небесните войнства, Христос бе свикнал да се радва на вниманието на ангелите. По всяко време на земния си жи-вот Той можеше да извика към Своя Отец за дванайсетина легиона от ангели. Но никакъв подкуп, никакво изкушение не бе в състояние да Го принуди да изяви Своите Божествени прерогативи и да Го отклони от пътя на Божието провидение. Писмо 7, 1900г.


“И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако Си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.”
Матей 4:3.

Ако Божественото естество на Исус не бе облечено с дрехата на човечеството, Христос не би бил свързан с падналата човешка раса и не би могъл да стане неин Изкупител. За Него бе нужно да знае силата на всички изкушения, да премине през всички изпитания и скърби през които ние трябва да преминем, за да бъде истински Спасител.... Сатана, мощният враг, изгоненият от небето, дълго пре-тендираше че има надмощие и владее земята. Но Христос дойде тук на земята да победи този враг, за да можем ние чрез небесната благодат също да извоюваме победа над врага на нашите души. Христос, заста-нал начело на човечеството, чрез Своето съвършенно послушание по-каза на целия универс, че хората могат да пазят Божиите заповеди.
При всички обстоятелства–в благоденствие или в беди, приет или отхвърлен, на сватбеното тържество или страдащ от глад–Христос остана верен на всяка точка от Божия закон и ни остави пример на съвършен живот. Той издържа всяка трудност, която може да връхлети върху бедните и наскърбените. Без да съгрешава, Той понасяше не-мощ и глад. Преживяваше всяко неудобство, в което можем да изпад-нем. От детството до зрелостта Си издържа изпита на послушанието.
Когато Исус бе заведен в пустинята, за да бъде изкушаван, Той бе воден от Божия Дух. Той не покани сам изкушенията. Отиде в пустинята за да бъде сам, да размисли за Своята служба и дела. Чрез пост и молитва трябваше да се подготви за кървавия път, Който тряб-ваше да извърви. Сатана знаеше, Че Спасителят е отишъл в пустинята и си помисли, че това е най-подходящото време да се приближи до Него. Изнемощял и отслабнал от глад, изтощен и измъчен от душевна агония, “толкова беше погрозняло лицето Му, повече от лицето на който и да е бил човек, и образът Му–от образа на който и да е от човешките синове”/Исая 52:14/. Сега бе момента за сатанинските въз-можности. Мислеше, че в това състояние ще може да победи Исус.
Първото изкушение бе свързано с апетита. Един, с маската на ангел от небето дойде при Спасителя, като отговор на Неговите молит-ви. Претендираше че има общение с Бога и е дошъл да изяви на Христос краят на Неговия пост. Спасителят бе изнемощял от глад. Той копнееше за хляб когато към Него изведнъж дойде Сатана. Посочвай-ки му разпръснатите в пустинята камъни, изкусителят каза: “Ако Си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове”/Матей 4:3/.
Ръкопис 155, 1902г.







“А Той отговори: Писано е: “Не само с хляб ще живей човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.”
Матей 4:4.

При Исус Сатана дойде като светъл ангел, но първите му думи изявиха неговия характер: “Ако Си Божий Син.” Тези думи изразяваха неверие. Ако Исус бе направил това, което Сатана предлагаше, щеше да приеме съмнението. Ако доверието на Христос в Бога можеше да бъде отслабено, Сатана знаеше, че победата във великата борба ще бъде негова. Надяваше се под влияние на самотата и изтощителния глад Христос да загуби вярата си в Отца и да извърши чудо в Своя полза.
Исус не можеше да слуша измамника без да му отговори. Но Божият син нямаше да доказва Своята Божественост на Сатана. Той посрещна изкусителя с Божието Слово. “Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Матей 4:4/. Във всяко изкушение оръжието на Неговото воюване бе Божието Слово.
Когато Исус каза на изкусителя: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Матей 4:4/. Той повтори думите, които преди повече от 1400 години бе изговорил на Израил. И същите те са написани за наше поучение. Трябва да общуваме с Този, Който ни дарява живота, с Този, Който поддържа всеки удар на сърцето ни. Бог дарява диханието за живот на всеки от Неговото голямо семейство на земята. Той очаква вашата искрена обич, вашето усърдно посвещение. Когато размисляте какво Бог е направил за вас, можете ли да отхвърлите Неговата любов? Бог даде Своя Син за умилостивение на греха, за да можете да имате прими-рение с Него.
Ако светът се съобразява с изискванията на Бога към нас, ня-маше да виждаме и да чуваме за тези ужасни грехове, които са тол-кова често срещани; нямаше да четем за убийства, за нищета, за не-щастия с които всекидневно са изпълнени вестниците. Както в древ-ните времена, жителите на този свят са почти напълно забравили Бога и Неговия закон.-Ръкопис 155, 1902г.
Когато Сатана успее да посее хитрости и заблуди в човешките умове, се зараждат измамливи влияния като че ли идващи от небето. Ако позволим тези влияния да навлязат в ума, много души ще се уло-вят от тях, преди да видят, че те не са от Бога, но от врага на всяка правда.
Ръкопис 37, 1903г.







“Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: “Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си.”
Матей 4:6.

Второто изкушение на Сатана спрямо Исус бе насочено към съмнението.... Сатана мислеше, че ще може да изпита Исус като от-прави към Него думи от свещеното писание. Врагът сам представи ду-ми които бяха изговорени от Божията уста. Така той показа, че е добре запознат с Писанията. Но когато цитира обещанието: “ще запо-вяда на ангелите си за Теб” той пропусна думите, “да те пазят във всичките ти пътища”/Псалм 91:11/, което означаваше, във всичките пътища, които Бог избира. Исус отказа да напусне пътя на послуша-нието. Той не настоя Провидението да дойде да Го избави и така ни даде пример на доверие и послушание. Никога Исус не вършеше чудо за Своя полза. Неговите чудни дела бяха за доброто на другите. Исус отговори на Сатана: “...Писано е още: “Да не изпитваш Господа, твоя Бог”/Матей 4:7/. Бог ще закриля всички, които вървят по пътя на пос-лушанието, защото да се отделят от Него означава да рискуват върху страната на Сатана. А там със сигурност ще паднат....
Исус стана победител и във второто изкушение. И след това Сатана изяви своя характер, претендирайки да бъде бог на този свят. Като заведи Исус на върха на планината, Сатана Му показа като па-норамна гледка царствата на света и тяхната слава. Очите на Исус, напоследък толкова изпълнени с мъка и мрак, се отправиха към пре-минаващата красота и разкош. Тогава се чу гласът на изкусителя: “Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”/Матей 4:9/.
Мисията на Исус бе изпълнена със страдания. Пред Него беше живот на трудности, на скръб, на борби, на смърт. Но в този момент Исус можеше да се отдели от това тежко бреме само ако признаеше върховенството на Сатана. Но да направи това означаваше да загуби победата във великата борба. Христос отговори на изкусителя: “...Махни се, Сатана, защото е писано: “На Господа, твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш”/Матей 4:10/. Небесното естество на Исус проблесна чрез страдащото човечество. Сатана нямаше сила да се противопостави на заповедта. Унижен и разгревен, той бе заста-вен да напусне присъствието на Спасителя на света.
Ръкопис 155, 1902г.









“Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.” Матей 4:11.

След като врагът си отиде, Исус падна изнемощял на земята. Беше издържал изпитанието, но бе отслабнал в името на битката. Коя ръка трябваше да бъде поставена под Неговата глава? Как трябваше да Му се помогне и да Му се даде храна, за да придобие отново сила? Трябваше ли да бъде оставен да загине след като спечели победата? О, не! Небесни ангели следяха с голям интерес битката в пустинята и дойдоха и прислужваха на Божия Син, Който лежеше на земята, немо-щен, почти мъртъв. Подкрепен беше с храна, утешен бе с вестта за любовта на Неговия Отец и с увереността, че цялото небе тържествува за Неговата победа. Исус се върна от пустинята, за да изяви със сила, вестта Си на милост и спасение.
Какво би станало, ако Сатана бе спечелил победата? Каква надежда бихме имали? Христос дойде, за да изяви пред непадналите светове, пред ангели и пред човеците, че в Божия закон няма нещо, което да не можем да изпълним. Исус дойде да представи Бог в чо-вешко естество. Той се срещна с всяко изпитание с което и ние се срещаме в живота си.-Ръкопис 155, 1902г.
В битките си със Сатана хората имат помощта, която Христос имаше. Не трябва да бъдат побеждавани. Те могат да бъдат повече от победители чрез Него, Който ги е възлюбил и е дал живота си за тях.
В своето човешко естество Божият Син се бореше със същите тежки изкушения, които обкръжават и нас. Това са изкушения свър-зани със задоволяване на апетита, с рисковани предположения, които Бог не ни е дал, и с поклонение пред бога на този свят. Изкушения, които неприятелят предлага, за да пожертваме блаженството на веч-ността пред очарователните удоволстия на този свят. Всеки ще бъде изпитан, но Божието слово ни уверява, че няма да бъдем изпитани повече, отколкото можем да издържим/1Коринтяни 10:13/. Можем да устоим и да победим врага.
На всяка душа е дадена възможността да спечели небето и да избегне вечната смърт. И ангели са готови да дойдат да помогнат на изкушавана и изпитвана душа. Исус, Божият син, издържа изпита-нията в наша полза. Когато делата на всеки от нас ще бъдат отсъдени, и когато ще бъдат отделени, онези които трябва да пострадат заради отхвърлянето на Бога и незачитане на Неговото върховенство чрез не-послушанието си, никой няма да има извинение, нито ще бъде спасен от погубване. Всичко е било предоставено на свободния избор на все-ки. Всеки е могъл да избере кой да бъде неговия господар-Христос или Сатана. Всеки човек, който е в голямо изпитание, може да получи същата помощ, която и Христос получи.
Писмо 116, 1899г.




“Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазат във всичките ти пътища. На ръце ще те вдигат, да не би да удариш о камък крака си.”
Псалм 91:11, 12.

Изключително важно е да се отбележи, че Сатана действа с хората на непокорството, не само чрез достъп до техните умове, но и чрез тяхното влияние, съзнателно или несъзнателно, за да привлече други към същото непокорство. Ако злите ангели имат такава сила над хората в тяхното непослушание, то колко по-голяма е силата на доб-рите ангели над тези, които се борят да бъдат послушни. Когато се доверим на Исус Христос, послушанието чрез вяра води до оправдание и Божии ангели ще действат в сърцата ни за това.
Ангели дойдоха и послужиха на нашия Господ в пустинята на изпитанието. Небесни ангели бяха с Него през цялото време, когато беше изложен на сатанинските нападки. Те бяха много по-силни от тези с които ние някога сме били нападани. Всяка една от тях бе прео-доляна и то в полза на хората. В този конфликт Исус дори не каза Своите Си думи. Той зависеше изцяло от “Писано е”-В битката човеш-кото естество на Христос бе толкова скъпо заплатено, което никой от нас не ще узнае.
Князът на живота и князът на тъмнината се срещнаха в ужасен конфликт, но Сатана не успя да има и най-малко надмощие в думи или действия. Това бяха истински изпитания, а не въображаеми. Христос “пострада като изкушен”/Евреи 2:18/. Небесни ангели бяха на сцената на този двубой като пазеха високо издигнат Божия стандарт, така че Сатана не можеше да преодолее тази граница и да надвие над човеш-кото естество на Христос. В последното изкушение Сатана представи пред Христос перспективата от придобиването на целия свят с цялата му слава, само ако Той се поклонеше на този, който претендираше, че излиза от Бога. Тогава Исус трябваше да издаде заповедта Си. Трябва-ше да упражни небесната Си власт над Сатана....
Небесната власт проблясна чрез човешката и Сатана оконча-телно бе отблъснат. “Махни се, Сатана.”-каза Христос.... И това беше достатъчно, Сатана не можеше да отиде по-нататък. Ангели прислуж-ваха на Спасителя. Те му донесоха храна. Никой човешки ум не може да обхване жестокостта на този конфликт. Благосъстоянието на чо-вешката раса и на самия Исус Христос, бе поставено на кладата. Едно признание на Христос, една дума на съгласие и целият свят би попад-нал под претенцията на Сатана, че е негов; и той, князът на тъмни-ната, би наложил своето право. Тогава се появи ангел от небето към Христос, защото битката бе свършена. Човешката сила бе готова да се предаде. Но цялото небе запя песента на вечната победа.
Писмо 116, 1899г.


“Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила.”
2Петрово 1:3.

Трябва да бъдем разпространители на познанието. Когато видях картини, които представяха идването на Сатана като страшно чудовище пред Христос в пустинята на изпитанието, аз си помислих, колко малко художниците познават Библията! Преди падението си Сатана бе следващият след Христос, най-почитания ангел в небето. Колко глупаво е тогава да предполагаме, че той би се приближил към Христос в пустинята в такова състояние както е представен в карти-ната “Играта на живота.” Някои са виждали тази картина. След като Спасителят пости четиридесет дни и четиридесет нощи, “и когато из-минаха те, Той огладня”/Лука 4:2/, тогава Сатана се появи пред Него. Той дойде като красив ангел от небето претендирайки, че носи вест от Бога за края на поста на Спасителя. “...Ако Си Божий Син”-каза той-заповядай на тези камъни да станат хлябове”/Матей 4:3/. Но в изка-заното съмнение и неверие, Христос позна врага. За да устои срещу силата му, Той бе дошъл на земята. Не би приел никаква промяна, нито да бъде повлиян от изпитанието....
Христос устояваше с всяка Божия дума и победи. Ако винаги заемаме тази позиция когато сме изкушавани, и ежедневно отказваме да бъдем изкушавани или в спор с врага, тази опитност ще бъде и наша. Когато спрем да се препираме с дявола тогава сме победили. Всеки един от нас лично трябва да знае, че когато сме на страната на правото в битката и имаме доверие в Бога можем да устоим. Тогава ние получаваме обещаната небесна сила, чрез която получаваме “всичко, което е потребно за живота и благочестието, чрез познаване-то на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила”/2Петрово 1:3/.
Какво означава да сме съучастници на небесното естество? Ще бъдем изкушавани и изпитани по различни начини, но тогава трябва да си припомним, че е осигурен изходен път, за да преодолеем из-питанието и да победим.... Онези, които истински вярват в Христос са направени съучастници на небесното естество и имат сила, която е на разположение при всяко изпитание. Няма да бъдат повалени от него и оставени да загинат. По време на изпитанието те ще помолят за Бо-жиите обещания и чрез тях ще избягват човешките страсти, които во-дят до покварата в света.
Знаем, че това изисква жертви и наистина е така. Но каква е цената на нашето спасение за небесния универс? За да ни направи съучастници на небесното естество, небето даде най-високата цена. Божият Син остави царската Си дреха и корона и дойде на земята като безпомощно бебе.
Ръкопис 9а, 1908г.


“Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми. Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.”
Псалм 121: 1,2.

Необходимо е да изявите на света вашето намерение да бъде-те жител на Рая. Нека да не излизат от устните ви безгрижни и необ-мислени изявления. Ако говорите в света това, което говорите в църк-вата, то ще окаже голямо влияние. Вашето отношение, вашите думи, вашият дух постоянно прави впечатление на тези, с които сте свър-зани....
Сатана предлага на всяка душа богатството на този свят, за да провежда своята воля. Това бе най-силния мотив, който той предложи на Христос по време на изкушението в пустинята. Същото казва и на последователите на Христос. “Ако вие следвате моите указания, ще ви възнаградя с богатство.” Всеки християнин ще бъде подложен на изпи-тание, което ще открие някои слабости на характера. Ако се съпро-тивлявате на изкушенията ще спечелите скъпоценни победи. В пос-ледния опит на Сатана да победи Христос, Спасителят го посрещна с думите: “...Махни се, Сатана, защото е писано: “На Господа, твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш”/Матей 4:10/. До тогава отговорите на Спасителя спрямо изкушенията на Сатана бяха утвърди-телни, но сега Христос заповяда на изкусителя да се махне и той си тръгна ... победен там където се надяваше на победа....
Онези, които купуват успех на страшната цена на подчинение на сатанинската воля ще открият, че са направили ужасна сделка. Всичко в търговията със Сатана е с висока цена. Предимствата, които той предлага са страшен и измамлив мираж. Обещаните големи надеж-ди, които Сатана поддържа са осигурени със загубата на неща, които са добри, святи и чисти. Нека врагът винаги да бъде посрещан с думите “Писано е”....
Пиша тези думи на всички, които обичат и се боят от Бога. Народът който е призован да върши делата на правдата не ще бъде измамен от хитростите на врага. Божии ангели са на тяхна страна, за да възпират измамите когато са изкушавани. Ще им се даде сила да разпознават между добро и зло, между истина, възвеличена истина и заблуда. Тези, които ще влязат в небесното царство ще бъдат хората които са достигнали до най-високия стандарт, които не са търсили да скрият истината или да заблудят, онези, чрез които Бог е възве-личаван, а Неговото Слово защитено, онези, чрез които не са нару-шили принципите, за да се оправдае сатаниската воля.
Писмо 1888, 1905г.







“С цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но как се изпитва чрез огън-да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос.”
1Петрово 1:7.

Не сме защитени чрез нашата интелигентност, нашите думи или нашите богатства. В тях нямаме сигурност. Защитени сме един-ствено от Божията сила чрез вяра в спасението. Живеем в такова време, когато чрез вяра трябва да бъдем свързани с безкрайния Бог, защото по друг начин не можем да победим силната власт на мрака, която търси да ни погуби....
Ще дойдат изкушения. Но когото Сатана хвърля своята страш-на сянка пред нас, нека чрез вяра да достигнем до сянката на Свет-лината на живота-до Този, Който не само ни е създал, но и чрез скъпо-ценната Си кръв ни е изкупил. Ние сме скъпоценно Христово нас-ледство. С жива вяра трябва да се свържем с Него и да изработваме спасението си. Сред изпитания и изкушения Неговата ръка ни държи и поддържа ....
Онези, които удържат вярата си до край, ще излязат от пещта на изпитания, като чисто злато, седем пъти пречистено.... Когато има-ме изпитанията нека си спомним, че вярата изпитана в пещта на страданието, е по-скъпоценна отколкото златото, изпитано чрез огън.
Мислите ли, че след като Христос е дал Своя скъпоценен жи-вот, за да изкупи човешките същества, които е създал, Той не би дал и достатъчно сила, за да побеждават “чрез кръвта на Агнеца и чрез сло-вото на своето свидетелство?”/Откровение 12:11/. Исус има сили да спаси всеки човек. Когато се възнасяше на небето Той каза: “...Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”/Матей 28:18/. За нашето изкупление цялата власт е дадена на Този, Който стои начело на човешката раса. Почти шест седмици Безгрешният се бори със силите на мрака в пустинята на изкушението, и победи не за Себе Си, но за нас, и така направи всеки син и дъщеря на Адам да побеждава чрез заслугите на Неговата безгрешност....
Само онези, които живеят свят живот ще видят Царят в Него-вата красота. Оставете настрана суетните, незначителни разговори и всичко несериозно и безсмислено. Не отдавайте ума и мислите си към забавленията и удоволствията на този свят. Заемете се със работа за спасението на своята душа. Ако загубите душата си би било по-добре никога да не сте се раждали. Но не трябва да загубите душата си. Можете да използвате всеки миг от този дарен ви от Бога живот, за да прославите Неговото име. Укрепете се да устоите срещу силите на мрака, за да не ви победят.
Ръкопис 110, 1901г.





“Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда. И Господ ще им помогне и ще ги избави, ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, понеже са прибегнали при Него.”
Псалм 37:39, 40.

Изкушението в пустинята, което Христос издържа, бе битка лице с лице с онзи, който се е изявил като автор на греха. Някога Сатана бе засеняващ херувим в небесните дворове, ангелът, който по сила бе след Христос. Но той се надигна в бунт против Бога и успя да привлече на своя страна част от ангелите. “Стана война на небе-сата”/Откровение 12:7/ и Сатана и неговите последователи бяха из-хвърлени от там. Отстранен от небето, Сатана реши да основе царство на земята и да победи човешката раса. Но Христос обеща чрез Слово-то Си, че ако хората бъдат изкушавани, Той, Божият Син, ще бъде тях-ната сила и сигурност.
Христос дойде в нашия свят, за да застане там където Адам стоеше и да издържи изкушенията, на които Адам не успя да устои.... След кръщението Си, Исус бе отведен направо в пустинята, където бе изкушаван от врага. Четиридесет дни и четиридесет нощи Той пости. И когато огладня тогава Сатана дойде при Него като че ли бе вестител от небесните дворове и го изкушаваше....
Врагът знаеше добре за силата на Божието слово. Той знаеше, че това Слово осигури небесен хляб на израилтяните по време на пътуването им в пустинята и че същото Слово щеше да задоволи нуж-дите на Христос. Но това не бе Божият план. Христос трябваше да бъде изкушаван така, както и хората са изкушавани. Той не трябваше да употреби Божествената си сила в Своя полза. Ако направеше това, Сатана би казал, че неговият изпит е несправедлив, понеже е използ-вал свръхестествена сила; както и че той не би изисквал да се из-пълняват всички Негови заповеди, ако усилията за това, биха погу-били живота....
Сатана желаеше Христос да съгреши с греха на съмнението чрез ненужното излагане на Своя живот. Той не цитира всичко от Бо-жието слово, и пропусна думите “във всичките ти пътища”/Псалм 91:11/, което означава в пътя на отговорността. Ако Христос би се усъмнил в Божията милост, и рискуваше живота Си, за да даде на Са-тана доказателство за Своето Месианство, той никога не би бил в пътя на отговорността.
Трябва да познаваме много добре Божието слово, защото Са-тана изопачава и пропуска част от Писанието. Хората следват примера му чрез представяне на част от Божието слово на тези, които искат да водят в погрешни пътища, като задържат частта, която би открила тех-ните планове.
Ръкопис 153, 1899г.


“А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда т. е. на тези, които вярват в Неговото име.”
Йоан 1:12.

Ние сме Божия собственост. Христос заплати цената на нашето изкупление, която по никакъв начин не може да бъде изплатена. Той даде Себе Си като жива жертва на Бога. Понесе греховете на прес-тъпника, за да бъде Бог справедлив и в същото време да оправдае каещия се и вярващ грешник. В пустинята Христос победи всяко изку-шение свързано с апетита. Той пости четиридесет дни и когато бе из-немощял от глада, Сатана Го нападна. Но Той не отговори със собстве-ните Си думи, защото Сатана бе готов за битка с Него, ако бе Го нап-равил.... Измамливо изкушение бе представено на Исус: “Ако Си Бо-жий Син заповядай на тези камъни да станат хлябове”/Матей 4:3/. Но “ако”-то не бе прието и нямаше основание за спор....
В Своето човешко естество Исус даде доказателство че във всяко изкушение, с което Сатана напада грешните човеци, има помощ от Бога, ако хората уповават на Неговата сила и чрез послушание имат мир с Него....
Цялото небе следеше делото на погубителя срещу Христос, когато беше изкушаван в полза на човешката раса. И цялото небе наблюдава борбата на всяка душа във всяко изкушение, с което са обкръжени хората. Ако те устоят на изкушението, ако не се подчинят в нито една точка, Сатана не може да има победа. В небесните книги ще остане записано срещу вашето име това, че в онзи ден Сатана мисле-ше да примами един от Моите изкупени, но изкушаваният погледна към Мене, Победителят; и Аз му дадох той или неговите ангели да отблъснат силния враг....
А какво ще отговорят онези, които са се отвърнали от светли-ната и познанието и са живели безгрижен и себеугоден живот? Броят на хората, които са свидетелствали пред тях, талантите които са полу-чили и това, което са дали на Създателя–това ще бъде определящо за предназначението им във вечността.
Онези, които са имали привилегиите, възможностите и свет-лина върху светлина ще бъдат сравнявани с онези, които са имали ограничени религиозни придимства, но са направили искрени и усърд-ни усилия за вечния живот. За тях Господ се радва с песнопения.
Ръкопис 49, 1897г.










“И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.... Ако Си Божий Син, хвърли се оттук долу.”
Лука 4:3, 9.

Богатството на този свят беше подкупът, който Сатана пред-стави пред нашия Господ в пустинята. Неприятелят не дойде при Него с изкушенията си докато човешкото Му естество не бе отслабнало и изнемощяло.
Човешкото естество на Христос можеше да се отдръпне от то-ва, което го очакваше в пустинята. Но Той дойде в света, за да може в по-близкия контакт със Сатана, да отнеме от ръцете на узурпатора Господнето човешко наследство....
Сатана знаеше, че личната борба между Княза на живота и княза на тъмнината е започнала и търсеше да победи Христос в Неговата физическа немощ. Доказателството, което изискваше от Исус беше Той да приеме съмнението и да подейства в Своя полза, с което да покаже че го приема. Ако Той би изпълнил това предложение сата-нинското могъщество, неговото сатанинско могъщество би казало: ”Покажи ми знамение, за да повярвам, че Ти си Божий Син.” Но Хрис-тос не трябваше да дава никакво знамение. Чрез извършване на чудо в Своя полза, Той би показал, че изпитва Бога. Знамението, по-голямо от всички чудеса, е твърдото упование в “Така казва Господ,” което не може да бъде изопачено....
Колко хитро Сатана подходи към Ева в Едем! “...Истина ли ка-за Бог да не ядете от всяко дърво в градината?”/Битие 3:1/ Всички ду-ми, които той изговори бяха истина, но начинът по който бяха казани бе замаскирано пренебрежение към Божието слово. В думите на исти-ната, изречени от Сатана, имаше прикрито отрицание и съмнение в Божествената вярност. Той търсеше да внуши в ума на Ева мисълта, че Бог не би направил това, което е казал, защото да задържи този кра-сив плод от тях, би било в противоречие с Неговата любов и състра-дание.
И сега Сатана искаше да подбуди чувствата на Христос. “Ако Си Божият Син.” Така той мислеше да обвърже Христос със своите съмнения.... Бог би ли се отнесъл към Своя Единороден Син по този начин?....
Ще дойдат изкушения сред някои хора, които ще предизвикат неверие в Бога и ще изпитват Неговата любов.... Такива хора стават предатели и бунтовници спрямо Бога, като приемат изкушенията на този, Когото са избрали за свой водач. Те стават медиуми на Сатана, проводници, чрез които той предава съмнения и неверие в други умове, като ги обвързва.
Писмо 3, 1897г.





“Подвизавайте се да влезете през тяхната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.”
Лука 13:24.

Христос устоя на многото изкушения на Сатана в наша полза и чрез Неговото име можем да побеждаваме врага. Когато сме обреме-нени, притиснати от изкушения, когато чувствата и желанията на сър-цето ни се борят за надмощие, трябва да отправяме гореща и настой-чива молитва към нашия небесен Баща в името на Исус. Тогава Той ще ни помогне и чрез Неговото всемогъщо и велико Име можем да извою-ваме победа и изгоним врага, който ни обкръжава. Не бива да се обля-гаме на това, че сме в безопасност и да правим слаби усилия за наше-то спасение.
За нас опасността не възниква от опозицията на света, но от нашето предразположение за приятелства със света и следването на онези, които не обичат Бога и Неговата истина. Загубата на земните неща заради истината, понасянето на неудобствата заради верността ни към принципите няма да ни поставят в положение да загубим вяра-та и надеждата си. Но когато страдаме поради загубите, причинени от измамите и непобедените изкушения на Сатана, ние сме в опасност. Изпитанията ще бъдат за наше добро ако ги приемаме и понасяме без роптание. Тогава те ще ни отдалечават от любовта към светските неща и ще ни помогнат напълно да се доверим на Господа.
Единствената ни помощ е само от Бога. Не бива да се надява-ме на нашата собствена сила или мъдрост, защото нашата сила е слаба и нашата мъдрост е глупост. Христос победи врага в наша полза, поне-же състрадаваше на нашата слабост и знаеше, че бихме били победе-ни и погубени, ако Той не бе дошъл да ни помогне....
Заслугите на Христос издигат и облагородяват човечеството, понеже чрез Неговото име и благодат е възможно да победим поква-рата причинена от грехопадението; и чрез възвеличаване Божествено естество на Христос да бъдем свързани с безкрайния Бог. Опасно е да се мисли, че с обикновени и лесни усилия можем да спечелим вечна награда. Нека размишляваме колко много струва на нашия Спасител изкушението в пустинята със злобния и лукав враг. Сатана знаеше, че всичко зависи от успеха или провала в опита да победи Христос с неговите многобройни изкушения. Той знаеше, че планът за спасение-то ще се изпълни, неговата сила ще се отхвърли и той самия ще бъде унищожен, само ако Христос издържи изпитанието, което Адам не успя да издържи.
Ръкопис 65, 1894




“На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.”
Откровение 3:21.

Изкушенията на Сатана са най-ефективни в деградиране на човешката природа, тъй като хората не могат да устояват на тяхното мощно влияние. Но Исус като наш представител и в наша полза, устоя напълно на изкушенията, защото уповаваше изцяло на Бога. Той издържа в ужасната битка, за да бъде нашия съвършен Пример....
Христос страдаше за нас много повече от това, което можем да разберем. Така и ние трябва да посрещаме изпитанията и страданията заради Христа, и да побеждаваме както и Той победи, за да бъдем издигнати до престола на нашия Изкупител. Нека размишляваме и приемем живота и страданията на нашия скъпоценен Спасител заради нас, като помним, че ако не желаем да издържаме изпитания, труд-ности и конфликти, ако не желаем да сме съучастници с Христос в Неговите страдания, ние ще се намерим недостойни да седнем с Него на Неговия престол.
Дадено ни е всичко, за да победим в конфликта с нашия мо-гъщ враг. Не трябва нито за момент да се покоряваме на неговите изкушения. Добре знаем, че с нашите собствени сили не е възможно да имаме успех. Но когато Христос смири Себе Си и прие нашето човешко естество, той знаеше нашите нужди и самият Той бе изку-шаван от най-тежките изкушения, с които хората се сблъскват. Победи врага като устоя на неговите предложения, за да се научим как и ние да бъдем победители....
Христос е нашият образец, съвършенният и свят пример, който ни е даден да следваме. Никога няма да бъдем равни с Образеца, но можем да се оприличим и да Го наподобавяме съобразно нашите способности.... Когато предадем всичко което имаме, а то принадлежи на Бога, и бъдем поставени в трудности и опасности, в сблъсък със Сатана, нека помним, че ще извоюваме победа като посрещнем врага в името и силата на Победителя. Всеки ангел ще бъде изпратен, за да ни избави, когато сме свързани с Христос вместо да бъдем оставени да бъдем победени. Но не бива да очакваме, че ще получим победа без страдания, защото и Исус пострада, за да победи за нас....
Християнският живот е живот на борба, на постоянно воюване. Но всяко дело на послушание към Христос, всяко себеотрицание в Неговото име, всяка издържана трудност, всяка извоювана победа над изкушенията, е стъпка в пътя на славата за крайната победа.
Ръкопис 65, 1894г.



“Които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите–вечни.”
2Коринтяни 4:18.

Четиридесет дни и четиридесет нощи Христос пости в пусти-нята на изкушението и тогава Сатана дойде при Него с голяма сила, като се надяваше, че ще Го победи в Неговата немощ. Изкушенията с които Христос бе изкушаван, бяха по-големи от тези, с които Адам бе изкушаван, но Спасителят не се отклони, нито отдели от вярността си към Бога....
Макар и да изглежда, че вие сте сами, всъщност никога не сте сами, защото Христос е с вас. Вие сте в благословено съдружие. На ваше разположение са думите, изговорени от пророци и апостоли, за да ви насърчат във вашето устояване. Много от тези святи хора, загу-биха живота си заради вярността си към Бога. Ако страдате заради ис-тината, спомнете си, че страданията ви не са по-големи от тези, които са понасяли хората преди вас. Какви трудности и изпитания апостол Павел издържа и въпреки тях той каза: “Защото нашата бързо отми-наваща лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас”/2Коринтяни 4:17/....
Когато дойдат трудностите, а те ще дойдат, помнете, че Исус е до вас, изпитана помощ в нужда. Да посрещнем трудностите смело е част от християнското воюване и от него цялото небе се интересува. Христос знае за изкушенията, които ще ви сполетят. Той знае, че кога-то някой приеме истината, той или тя ще трябва да носи кръст, и Той е готов да даде нужната помощ.
Нека светлината на истината да осветява живота ви. Не каз-вайте: “Как ще светя?” Ако преди да сте приели истината, животът ви е бил изпълнен с безпокойство и страх, сега нека той да покаже на онези, които са около вас, че истината има освещаващо влияние върху вашето сърце и характер. Вместо да се боите и обезсърчавате бъдете радостни и търпеливи. Така изявявате Христос на света....
В момента, когато издигате молитвата си за помощ, вие може да не почувствате пълната радост и благословение, които очаквате, но ако вярвате, че Христос ще ви послуша и ще отговори на вашата молба, ще се изпълните с Божия мир.
Ръкопис 8, 1885г.











“Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите тези добродетели, никога няма да отпаднете.” 2Петрово 1:10.

Тук, във Второто послание на апостол Петър, глава1, стих 10 е нашата увереност за живота. Тук ни е показан пътя, чрез който имаме увереност в живота, измерен с този на Христос....
Мнозина изповядват религия в Исус Христос, но не я живеят. Колко добре е това изповядване? Те просто могат добре да напишат името си върху пясък-но колко време то ще остане върху него?...
Религията в Исус Христос ни прави по-добри мъже и по-добри жени.... Христос дойде в този свят да възстанови деформирания ха-рактер на човечеството. Това бе един покварен характер. Бог желае да бъдем Негови синове и дъщери. Той желае, в часовете на изпита-нията тук на земята, да вземем цялата Негова благодат, която Той ни предоставя, “понеже Неговата божествена сила ни е подарила всич-ко...”/2Петрово 1:3/. Нищо не е задържано, “което е потребно за жи-вота и благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила”/2Петрово 1:3/. Тогава е дадено славното обеща-ние, че ще бъдем съучастници на небесното естество. Това означава всичко за нас.
Какви победи бихми могли да спечелим в този живот, ако Христос не бе победил едно след друго изкушенията в пустинята? Там неприятелят посрешна Исус с трите най-големи изкушения, които са и пред нас.... Христос бе създал спасителния план, така, че в него са-мият Той в човешко естество, да понесе всяко изкушение, на което са подложени мъжете и жените....
Христос не направи чудо, за да избегне страданието, но тряб-ваше да устои на изкушението на апетита, с което е изкушавано и човешкото семейство.... Ако Адам уповаваше на Божието слово вместо на думите на изкусителя, той не би престъпил закона на Йехова.
Изкушенията ще дойдат до всеки един от нас, така както дой-доха и при Исус. Каква е нашата надежда? Можем да бъдем притис-нати от изкушения, но можем да ги победим, защото Исус ни е дал морална сила за това.
Всичко което се отнася до благочестието, всичко, което се от-нася до спасението на човешката душа е на разположение на всеки човек. Няма извинения за никого от нас, за да не устои и победи. Исус ни е казал: “...На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия прес-тол”/Откровение 3:21/.
Ръкопис 49, 1894г.






“Може ли етиопец да промени кожата си или леопард–пъстро-тата си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.”
Йеремия 13:23.

Знаем че невъздържанието е навсякъде в нашия свят. Няма грях в яденето и пиенето, което ни поддържа физически, както и във вършенето на това, което е добро за нашето духовно здраве. Но кога-то изпуснем вечността от нашите интереси и вършим тези необходими неща без въздържание, тогава навлиза греха. Виждаме на всяка стра-на толкова престъпление и порочност. Тогава не е ли време да се поу-чим?....
Сатана е представен със змията. Изкусителят е навсякъде, и когато Бог казва че не трябва да се върши нещо, какъв е резултата? В повечето случаи вместо послушание към предупреждението, хората слушат изкусителя. И във всичко, което Сатана им представя, има проклятие и нещастие....
Когата Христос дойде в нашия свят като бебе във Витлеем, ан-гелите пееха: “Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение”/Лука 2:14/.... Сатана в цялата си религиозност-защото Сатана претендира да е религиозен-заяви, че Христос няма да провежда небесните съвети. След като Христос бе кръстен, Той коленичи на брега на Йордан и никога преди това небето не бе слушало такава молитва, която излизаше от Неговите уста.... Божията слава, под формата на гълъб от блестящо злато, слезе над Христос и от безкрайната слава се чуха думите: “...Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”/Матей 3:17/. Човешката раса се обгърна от човешката ръка на Христос, до-като със Своята небесна ръка, Той се хвана за престола на безкрайния Бог. Молитвата на Христос разкъса тъмнината и достигна до Бога. За всички това означава, че небето е отворено пред нас. Небесните врати са отворени, и славата е за Божия Син и за всички, които вярват в Неговото име....
Христос отиде в пустинята, воден от Духа, за да бъде изкуша-ван от дявола.... Сатана напусна битката като победен враг. Нашият Спасител устоя на изкушенията и стана победител....
Какво направи Христос за човешкото семейство? Издигна ни като хора с висока морална стойност. Ние можем да станем победи-тели чрез нашата морална стойност. В Христос има надежда и за най-безнадежните... Защо Христос дойде на земята? За да изяви Отца. Какво любвеобвилно и състрадателно сърце.... Когато Бог даде Своя Син, Той ни даде цялото небе. Не можеше да даде нищо повече.
Ръкопис 27, 1893г





“Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да деде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.”
Йоан 15:4.

Сатана пожела да промени управлението на Бога и да постави собствения си печат върху правилата на Божието царство. Христос не се поддаде на това желание и започна война на небесата срещу Него, която се усилваше. Като действаше тайно, но познато на Бога, Луци-фер придоби измамлив характер. Той изопачаваше истината.
Бе изгонен от небето, и сега Христос беше сам със Сатана в пустинята. Но Исус не беше сам, около Него имаше Божии ангели из-пращани да послужат на онези, които са нападани от врага. В пусти-нята Христос бе с този с който се започна войната в небесата; с този, който Той победи; и Сатана бе победения.
Сега в пустинята Сатана се срещна с Христос при по различни обстоятелства. Славата, която бе около Исус не бе видима. Той бе сми-рил Себе си и бе приел нашето човешко естество. През каква духовна мъка премина Христос! Каква скръб! Какво измъчване на ума! Той не бе лице с лице с огромно чудовище, както се представя Сатана-с кри-ле на прилеп и разцепени крака, но с красивият ангел на светлината, стоящ в присъствието на Бога....
Не е възможно да навлезем в дълбочината и силата на тези узкушения, ако Господ не ни открие чрез откровение сцените пред нас, и само тогава можем отчасти да разберем.... Но трудностите и из-питанията на Господа бяха такива, че Той можеше да не им се поко-ри. И тогава битката би била само фарс. Но Христос не се подчини на умоляванията на врага и така показа, че човешкото естество, свързано с небесно чрез вяра, може да бъде силно и да издържи на сатанин-ските изкушения.
Съвършеното човешко естество на Христос е същото, което мо-жем и ние да имаме чрез връзка с Него. Като Бог, Христос не можеше да бъде изкушаван. Не можеше да бъде изкушен поради вярността си в небето. Но когато смири Себе Си и прие нашето човешко естество, Той можеше да бъде изкушаван. Христос не прие дори естество на ангел, а нашето човешко естество, напълно се уеднакви с нас, но без петънце на грях.
В пустинята изпитанието на Христос бе много по-голямо от това на Адам и Ева, защото прие нашето паднало естество, но без да бъде покварено. Но това естество не би било непокварено, ако Хрис-тос бе приел думите на Сатана, вместо Божието слово.
Ръкопис 57, 1890г.






“Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е.”
1Йоаново 3:2.

В този стих апостол Йоан ни показва неизмеримата любов на безкрайния Бог. Йоан не можеше да намери човешки думи с които да я изрази и призовава света да я види. В Стария Завет Христос бе обри-суван чрез символи и образи. Онези, които бяха с Него при служенето му на земята, записаха делата Му в Новия Завет. За три години и половина учениците научиха уроци от устата на Христос, най-вели-кият Учител, когото светът някога е познавал.... Какво Го доведе тук на земята? Адам и Ева съгрешиха спрямо Божия закон в Едемската градина....
Христос погледна над нашия свят преди да дойде в него и видя силата на Сатана упражнявана над човешката раса. И понеже Адам съгреши, Сатана претендираше за целия човешки род. Той им посоч-ваше техните нещастия и болести и винеше Бога за тях. Казваше, че Бог е немилостив към хората и те са под Неговия контрол. Исус бе включен в спасителния план да даде живота си за спасението на чо-вешката раса. Той остави Своята царска дреха и корона, за да облече човешкото естество с небесното....
Тъй като Божият закон бе престъпен, преобладаваше мнение-то, че за човешките същества е невъзможно да Го спазват.... Човеш-кото естество се съедини с небесното в Исус Христос. Той дойде в нашия свят да издигне човешкото естество с високата морална стой-ност, дадена от Бога. Исус премине по пътя, по който Адам бе паднал. Устоя на сатанинските изкушения и стана победител. Сатана достигна до Божия Син като светъл ангел. Под същия образ може да изкуши и вас....
Исус Христос победи изкушенията в пустинята. Когато бе на брега на Йордан Той отправи молитва към небето, каквато то никога не бе слушало преди. Тя проникна през тъмнината около Него и дос-тигна до небесата. Небето се отвори и Святият Дух, в образ на гълъб от блестящо злато, слезе над Христос и от устата на безкрайния Бог се чуха думите: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благово-ление”/Матей 3:17/. Не разбираме колко много това означава за нас. Вие сте “приетите възлюбени”....
Христос дойде в този малък като атом наш свят и го почете като прие човешко естество върху Себе Си. Той издигна човечеството пред погледа на всички сътворени същества.
Ръкопис 16, 1893г.






“Разумните ще сияят със светлината на простора, както и оне-зи, които обръщат мнозина в правда-като звездите до вечни векове.”
Даниил 12:3.

Истинските християни ще имат преживявания подобни на тези на Христос в пустинята на изкушението и особено онези, които са свързани с избавянето на души от примките на Сатана. Те ще пос-рещат нападките на врага с истината. И както Христос победи, така и те могат да победят чрез Неговата благодат. Християните не трябва да чувстват, че са изоставени от Бога когато са обект на силни изкуше-ния. Ако останат непоколебими, Сатана ще ги остави и ангели ще им служат, така както послужиха и на Исус. Няма равна на себе си уте-хата, на която християните се радват, когато изкушаваната душа тър-пеливо страда и Сатана бива победен. Те свидетелстват за Исус, на-пълно уповавайки на Божието Слово, “Писано е.” Така те устояват на всяко сатанинско предизвикателство докато го изгонят и спечелят победата.
Нека никога да не подценяваме случаите, когато хората са силно изкушавани и вълните на страданията като че ли ще ги потопят. Трябва да помним, че Исус бе изкушаван силно във всичко, както и ние сме изкушавани. Той може да помогне на изкушаваните.
Всички ние оказваме лично влияние върху другите. Думите и делата ни оставят незаличими впечатления. Наше задължение е да живеем не за себе си, а за доброто на другите. Трябва да бъдем кон-тролирани не от чувствата си, а от принципи. Необходимо е да раз-мишляваме, че влиянието ни е сила за добро или за зло. Ние сме или светлина на радост или буря, която разрушава....
Божият закон ни задължава да обичаме ближния си както себе си. Тогава всяко усилие и дело на ума трябва да бъде насочено към това–да вършим колкото се може повече добро.... Колко е угодно на нашия Дарител да дадем царските дарове на една душа, която ще бъ-де силна да каже и на други! Такива са връзките между Бога и хората и те отразяват Христовия Дух и небесните възможности. Святостта, от-разявана от хората без хвалебствия, говори много по-красноречиво от най-добрата проповед. Тя говори за Бога и поставя отговорността пред мъжете и жените с много по-голяма сила, отколкото могат да направят думите.
Писмо 39, 1887г.










“И ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.”
Матей 3:17.

След кръщението на Исус в река Йордан, на брега проблесна светлина, която слизаше като гълъб от блестящо злато и след като Го освети, се чу “глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният ми Син, в Когото е Моето благоволение”/Матей 3:17/. Много пъти сме че-ли тези думи, но е нужно да вникнем в тяхното небесно значение. Изглежда не разбираме достатъчно добре стойността им за нас. Те ни казват, че ние сме приети от възлюбения Син. Христос със Своята про-тегната човешка ръка е обхванал падналата човешка раса, а със Своята небесна десница се е хванал за престола на всемогъщия Бог. Така Той свърза земята с небето, и падналата човешка раса с безкрай-ния Бог. И тази изоставена от небето земя отново се съедини с него. Общението е открито чрез Исус Христос и падналата човешка раса е отново във възобновена връзка с Бога. Тук на земята, Исус премина през изкушения в пустинята. Трудностите, които Той трябваше да понася, бяха стотици пъти по-големи от тези на Адам и Ева в Едем-ската градина. Ако те бяха живели “с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Матей 4:4/, никога нямаше да паднат и никога нямаше да загубят правото си за дървото на живота. Всички, които ще живеят “с всяко слово, което излиза от Божиите уста” ще бъдат върнати об-ратно в Едемския дом....
Има щастие, надежда и мир за отчаяните. Не можем да си поз-волим да отдадем и посветим подарените ни от Бога възможности изцяло на земните неща. Имаме нужда от вяра, с която да приемем обещанията, дадени ни от Благовестието....
Виждам безкрайна радост в Исус. Никога не говоря за труд-ност, която не мога да понеса или за саможертва, която не мога да направя. Виждам Един, Който е умрял за мен, и Той не е умрял нап-разно. Ако бъда в правилна връзка с Бога тогава ще имам Небесна подкрепа. Не се уча какво светът ми казва, но това което искам да науча е: ”Господи, какво Ти е угодно да върша? Как да изпълня мисията си в този свят?”....
За да бъдем победители докрая, ще трябва да водим борби. плътта ще се бори срещу Духа и Духа срещу плътта. Ние сме, които ще кажем, кой ще победи.
Ръкопис 16, 1886г.









“Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.”
2Тимотей 3:16, 17.

В пустинята Христос срещна и победи големите изкушения, с които и ние сме обкръжени. Неговата победа над апетита, съмнението, себелюбието и света ни показват как и ние можем да бъдем победи-тели. Сатана побеждава милиони като ги изкушава чрез апетита и во-ди хората да се отдават на грехове свързани със тяхната самонадея-ност. Има мнозина, които изповядват, че са последователи на Христос, и твърдят, че чрез вярата си са привлечени в борбата срещу злото в тях; и въпреки това, с ясна мисъл се потапят в изкушения, които изискват чудо, за да се измъкнат невредими. Размишлението и молит-вата биха ги предпазили и водили да отбягват опасните ситуации, в които те поставят сами себе си и така дават предимство на Сатана в техния живот.
Божиите обещания са ни дадени, не за да ни запазят когато се устремяваме безразсъдно към опасности, нарушавайки природните закони и като отхвърляме благоразумието и справедливостта, които Бог ни е дал да използваме. Това не би било истинска вяра, а само-надеяност. Земните престоли и царства заедно с тяхната слава бяха представени на Христос. Никога не сме имали такива изкушения, с каквито Той се сблъска.
Но Сатана идва към нас със земна слава, почест, богатство или светски удоволствия. Тези изкушения са различни, за да бъдат предо-ставени на всеки човек независимо на кое стъпало в социалната йерархия се намира. Изкушенията имат за цел отделяне от Бога и служене на собственото “аз” вместо на Твореца. “...Всичко това ще ти дам....”/Матей 4:9/-каза Сатана на Христос. “Тези пари, този имот, тази власт, тази слава, това богатство-всичко това ще ти дам” и ние сме поласкани, измамени и коварно подведени към падението си. Сатана е доволен когато се придържаме със сърцето и живота си към света.
Спасителят победи лукавия враг и ни показа как и ние да побеждаваме. Остави ни Своя пример да отблъскваме Сатана с Божие-то слово. Той можеше да използва Своята небесна сила и да говори Своите Си думи, но това не би било полезно за нас. Христос си слу-жеше единствено с Писанието. Колко важно е внимателното изучаване и размишление на Божието слово така че да бъдем “подготвени за всяко добро дело”/2Тимотей 3:17/ и особено подпомогнати в борбата с лукавия.
Писмо 1а, 1872г.




“Или нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да! Нека се примири с Мене!”
Исая 27:5.

Представете си, ако можете, че сте на мястото на Христос в пустинята. Не се чува чавешки глас там, но пък сте заобиколени от демони, които се представят като ангели от небето. По привликателен начин те изявяват хитрите уловки на Сатана против Бога, така както той стори с нашите първи родители. Неговата ловкост е особено из-мамлива и изтънчена в подкопаване и разрушаване на вярата и дове-рието ви в Бога. Той упражнява върху ума ви постоянен натиск за да може да открие дори една нишка, която да използва, за да всее у вас несъгласие, и като че ли чете мислите ви за нещо на което не давате израз, така както направи с Ева.
Сатана не можа да получи нито една дума от Христос с която да Го подведе. Думите: “Писано е”, бяха изговаряни винаги когато Исус бе изкушаван. От Христовите устни излизаха единствено думите от Божието слово, което вдъхновяваше святите мъже от древността да Го запишат. В големия конфликт в пустинята, и под явната сила на Сатана и неговите ангели, възможно ли бе за Христос в човешкото си естество да се подчини на тези изкушения?....
Като Бог Исус не можеше да бъде изкушаван, но като човек можеше да бъде така силно изкушаван, че можеше да се поддаде на изкушението. В човешкото си естество Той трябваше да изпита същото изкушение, което изпитаха Адам и Ева. Исус бе човек, без дори да притежава сили на ангел. Бе човек като всички нас. Той се издигна оттам, където Адам бе паднал. Ако Исус в своето човешко естество от това място издържеше изпитанията и трудностите, Той би избавил падналата човешка раса от неуспеха и падението на Адам.
Исус притежаваше човешко тяло и човешки ум.... Той бе кост от нашата кост и плът от нашата плът.... Изпитваше разочарование и трудности в собствения Си дом, сред собствените Си братя. Не бе зао-биколен от чисти и любвеобвилни характери, както бе на небето. Зао-биколен бе от трудности. Исус бе дошъл в нашия свят, за да поддържа един чист и безгрешен характер и да опровергае сатанинските лъжи, че не е възможно за хората да пазят Божия закон....
Като сънаследници на небесно естество можем да останем чисти, святи и неопетнени. Бог не бе човек, и човек не бе направен от смесването на две естества. Христос не притежаваше същото грешно и паднало естество, което ние притежаваме. Защото тогава Той не би могъл да бъде съвършена жертва.
Ръкопис 94, 1893г.






“Който има ухо нека, слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай.”
Откровение 2:7.

Ако почувствате, че сте обзети от чувството да спорите с няко-го, просто излезте навън и говорете за любовта на Христос на души, които се нуждаят от свидетелстване на истината. Говорете им за лю-бовта на Исус и злобния дух, който е бил в сърцето ви, ще си отиде. Това от което се нуждаем е опитности с побеждаване на врага и при-лепяне към Всемогъщия. Не можем да си позволм да загубим вечния живот.
Желая да ви кажа, че небето трябва да се търси, за него тряб-ва да се молим, трябва да работим. Не можем с нашето непреобразено сърце и непроменени черти от характера да се пренесем в небето....
Не губете време в противоречия с онези, които ви възразяват, защото врагът е успял да обхване достатъчно умове, така че вашето време да бъде заето в борбата ви с тях. Длъжни сте да пазите силата си, която утвърждава. Когата Сатана срещна Исус в пустинята, Той не влезе в противопоставяне с него. Сатана изкуши Христос да извърши чудо за създаването на хляб. Ако Той бе направил това, би дал опре-делено предимство на врага, тъй като Сатана можеше да даде подобно доказателство за своята сила....
Така и днес, ако хора ви възразяват спрямо истината и се опитват да ви объркат, не се учудвайте. Опрете се на потвърденото. Дръжте истината “Така казва Господ” и ви уверявам, че врагът скоро ще напусне вашето присъствие....
Нека да оставим настрана битката, в която Сатана иска да ни въвлече. Нека започнем да работим усърдно за преодоляване на нас-ледените и придобитите тенденции към злото. Нека да молим Бога да отнеме от нас наклонността ни към греха и на нейно място да ни даде живот и любов в Христа....
Трябва да спечелим небето и Христос иска да ни го даде. Той умря на Голгота, за да го имаме. В Божието царство всяка спасена душа ще отдаде слава на Бога, а не на човек! Христос ще ни отвори златни врати и ще ни покани да влезем....
Трябва да влезем в небето докато сме тук на земята, защото няма да можем да влезем никога след това. Точно тук, на тази земя, трябва да започнем да живеем живота на Христос и тогава животът ви ще бъде небе за вас, ще бъде небе и за хората, които са свързани с вас.... Накрая ще видите Царят в Неговата красота, ще видите Него-вото безкрайно очарование и със златните си арфи ще изпълните не-бето с чудна музика и песни за Агнеца.

Ръкопис 97, 1906г.



“Но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.”
1Коринтяни 15:57.

Безкрайно висока е цената, с която бяхме изкупени и осво-бодени от оковите на греха, с които сме оковани от падението на Адам.... Никога не можем да осъзнаем стойността на човешката душа докато не приемем великата жертва на Голгота за изкуплението й. Грехопадението в Едем потопи човешката раса в безнадежна нищета. В Божия план за спасение бе определен път тя да се избегне, ако хората се подчинят на Божиите изисквания. Втора възможност ни бе подарена чрез жертвата на Божия Син. Участваме във велика борба и в нея можем да победим единствено чрез заслугите на Христовата кръв.
Бог знаеше, че не можем да победим с нашата собствена сила. След грехопадението във всяко следващо поколение човешката раса ставаше все по-слаба и без помощта на Христос нямаше да устои на злото. Колко трябва да сме благодарни, че имаме Спасител и че Той се съгласи да съблече Своята царска дреха и да остави царския Си трон и да облече небесното Си естество с човешкото за да стане Човек на скърби и страдания....
След кръщението Си Исус бе отведен от Духа в пустината, където бе изкушаван от дявола. Той започна делото на изкупление оттам откъдето бе започнало грехопадението. Бъдещето на света зави-сеше от битката, която Княза на живота водеше в пустинята. Благо-дарим на Бога, че Той стана победител ката премина през същото място където Адам падна и го изкупи. Сатана остави битката като победен враг. Тази победа ни уверява, че с небесната помощ можем да станем победители в битката с врага....
Сатана мислеше, че цялата сила на тази земя е негово влади-чество, но когато Христос премери силата Си с княза на тъмнината, Сатана откри Един, Който можеше да устои на неговите изкушения. Исусовите думи бяха: “...Защото иде князът на този свят. Той няма нищо свое в Мене!”/Йоан 14:30/.... Цялото небе наблюдаваше резул-тата от борбата между Исус и Сатана.... Въпросът е: Ще приемем ли това предимство да станем повече от победители чрез Исус, Който ни обича?
Ръкопис 26, 1887г.










“Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.”
Йоан 1:10.

Всичко което светът отнесе от своя Спасител бяха няколкото години, през които Той бе с хората на земята и те пожелаха да Му се противопоставят веднага щом Неговата мисия започна.... Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е: Готов ли съм за завръща-нето на Човешкия Син? Ако сте приели вашият Спасител с жива вяра, ако сте изповядали греховете си, тогава вие сте приети от Бога, така че ако Христос би дошъл, бихте Го посрещнали с мир....
Нека разгледаме стъпките, които Исус трябваше да направи, за да проведе плана на спасението. Той слезе от царския престол ос-тави настрана Своите царски дрехи, облече божественото Си естест-во с човешко и прие да дойде в този свят. Именно този свят, точно тук, бе мястото на битката между Исус и Сатана, князът на този свят. И въпросът, който трябваше да бъде разрешен бе, как Бог можеше да бъде справедлив и верен на Своя закон и при това да оправдае греш-ника? Това можеше да бъде направено единствено чрез жертвата на Човешкия Син....
Трудно бе за Сатана да се отдели от привързаността на небесните ангели. Той зае позиция която сочеше, че Божият закон е несправедлив спрямо небесните същества. Войната и борбата между Христос и Сатана започнала в небесата, продължава на земята и до днес. Великата борба между Христос и Сатана бе засвидетелствана не само от небесните същества, но и от всичките светове, които Бог бе сътворил. Тук на земята силата на Сатана нарастна и той претендира за правото да променя времена и закони. Но има ли власт да променя времена и закони? Не, защото Божият закон е написан на каменни плочи с Божията ръка и е поставен в Божия храм, който е на небесата. Този велик морален стандарт ще бъде критерият, по който ще бъде съден всеки човек по лицето на земята, и мъртвите и живите....
Христос отиде в пустинята за да понесе най-тежките изкуше-ния. Той бе изкушаван във всичко в което бе изкушаван и Адам, но Той издържа изпитанието в което Адам падна и се провали.... Христос трябваше да застане там, където Адам бе стоял и да победи в името на човешката раса, която в лицето на Адам съгреши. Христос издържа изпитанието във всяка една негова страна. Той устоя на изпитанието от страна на апетита.... Бе изкушаван и от страна на гордостта и себевеличаенето, но Той победи врага и в тези точки... Спасителят на света победи и във всяка една страна на изпитанията.
Ръкопис 11, 1886г.






“И те смири и като те остави да огладнееш, храни те с манна/която беше храна, непозната на теб и на бащите ти/, за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от Господните уста.”
Второзаконие 8:3.

Битката между Христос и Сатана се водеше в пустинята, къ-дето нямаше приятел, който да подкрепи Исус. Сатана беше ловък, не-говото оръжие бе лъжата. С цялата си притежавана сила, се опитваше да победи човешкото естество на Христос....
Сатана измами първия Адам така, както мами мъже и жени и днес, като ги кара да вярват на лъжата. Адам не издигна човешкото си естество за небесна сила, той повярва на думите на Сатана. Но втория Адам не трябваше да стане роб на неприятеля.
Адам имаше предимство пред Христос в това че беше подма-мен от изкусителя, когато върху него нямаше никакво влияние на гре-ха. Той бе съвършен, с изключителна сила, ум и тяло. Беше заоби-колен със славата на Едем и бе в ежедневна връзка с небесни същест-ва. Не беше така с Исус, когато се срещна със Сатана в пустинята....
Всяко оръдие, което Сатана можеше да измисли бе насочено към Исус. Той бе отслабнал след продължителния пост в пустинята, когато най-мъдрият от падналите ангели използва най-примамливите думи като заповед, за да принуди Христовия ум да се подчини на неговия.... “Ако Си Божият Син”-каза той-“покажи силата си над този опустошителен глад”, “заповядай на този камък да стане хляб”/Лука 4:3/ Когато Христос каза на Сатана:”...Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово”/Лука 4:3/ Той повтори думите, които преди повече от хиляда и четиристотин години бе казал на Израил.
В пустинята, когато всички средства за съществуване бяха из-черпани, Бог изпрати на Своя народ манна от небето, постоянно и достатъчно количество от нея. Тази храна им бе дадена, за да се нау-чат, че когато се доверяват на Господа, ходят в Неговите пътища, Той няма да Ги остави в пустинята. Спасителят показа урока, на който ги бе поучавал. Чрез Божието Слово бе дадена помощ на израилевото общество и чрез същото слово тя бе дадена и на Исус. Той очакваше Божието време за избавление. Христос бе в пустинята, покорен на Бо-га и Той нямаше да получи храна, ако следваше изкушението на Сата-на. Пред целия универс Христос свидетелства, че е много по-малко бедствие да страда от това, което Го сполети, отколкото по някакъв начин да се отклони от Божията воля.
Ръкопис 113, 1902г.






“От Господа, твоя Бог, да се боиш, на Него да служиш и в Неговото име да се кълнеш.”
Второзаконие 6:13.

Не бива да представяме нашите молби на Бога, за да получим уверение, че Той ще изпълни Своето Слово, но защото Той Го е изпълнил; не за да проверим, че Той ни обича, а защото Той ни обича.
“Пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”/Матей 4:8,9/.
Това бе върховното усилие на Сатана. Той вложи в Него ця-лата си измамлива сила. Такава бе и измамата на змията. Той упражни силата на това очарование спрямо Христос, стремейки се да подчини Неговата воля на своята собствена воля. В своята немощ Христос уповаваше на Бога. Небесното естество на Христос проблесна през човешкото. Той се изяви като Началник на небесното войнство и ду-мите Му бяха като на Един, Който има цялата власт: “...Махни се, Сатана, защото е писано: “На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш”/Матей 4:10/.
Сатана искаше да изпита дали Христос бе Божия Син. В от-блъскването си от Него той имаше доказателството, че няма да спе-чели битката. Нямаше сила да устои на заповедта. Гърчейки се в унижение и ярост той бе заставен да излезе от присъствието на Спа-сителя на света. Победата на Христос бе пълна, така както бе пълно и падението на Адам.
Христос знаеше от дълго време за бъдещия конфликт между човеците и измамливия враг. Той е прибежище за всички, които са обкръжени от изкушения и които Го призовават. Изпитания и труднос-ти ще дойдат до всеки от нас, но ние никога не бива да бъдем в плен на врага. Нашият Спасител е победил в наша полза. Сатана не е непо-бедим. Ден след ден той обгръща онези, които са в трудности, като се стреми да спечели надмощие и господство над тях. Неговата обвини-телна сила е голяма и в това отношение той побеждава много повече отколкото в друго. Христос беше изкушаван и Той знае как да помогне на всяка душа, която е изкушавана. Изкушението не е грях, грехът идва когато се подчиним на изкушението. За душата, която уповава на Исус, изкушението означава победа и по-голяма сила.
Христос е готов да прости на всеки, който идва при Него и изповядва греховете си. На изкушаваната и бореща се душа са изго-ворени думите: “Или нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да! Нека се примири с Мене!”/Исая 27:5/. Благодаря на Бога, че имаме такъв Първосвещеник, Който е докоснат от чувствата на нашите несъвършенства, защото бе изкушаван във всичко, в което и ние сме изкушавани.
Ръкопис 113, 1902г.


“Името Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.”
Притчи 18:10.

Никога не е имало време както сега, когато християните да се нуждаят толково много от духовно проглеждане. Никога не е безо-пасно, ако дори само за момент изгубим погледа си от Христос. После-дователите Му трябва да се молят, да вярват и да Го обичат искрено....
Сатана изискваше от Христос да извърши чудо като знак на Него-вата божественост. Но това, което е по-силно отколкото всички чудеса е твърдото упование в “ТАКА КАЗВА ГОСПОД,” и което бе знак, който не можеше да се оспори. Винаги Христос поддържаше тази позиция и изкусителят не можеше да има предимство над Него.
Христос бе нападнат с най-силни изкушения, когато бе най-слаб. Така Сатана мислеше да Го опобеди. Това бе начина по който той покоряваше много мъже и жени. Когато силите намалеят и волята отслабне и вярата не се положи в Бога, тогава онези, които са останали твърди и доблестни за истината, ще победят. Мойсей носеше четиридесет години товара на скитащия Израил и само за един кратък миг изгуби вярата си в безкрайната Сила. Той не устоя на прага на Обещаната земя. Същото бе и с Илия, който остана непоколебим пред цар Ахав. Същият, който изправи пред израиливия народ четиристотин и петдедет пророци на Ваал. И след този ужасен ден в Кармил, когато баха обезглавени лъжливите пророци и народа изрази своята вярност към Бога, Илия избяга за живота си, страхувайки се от идолопоклон-ничката Езавел....
Когато някой е помрачен от облаци, затруднен от обстоятел-ствата, страдащ от бедност или болест тогава Сатана е най-близо да изкушава. Той атакува слабите места на характера ни. Търси да раз-клати доверието в Бога на онзи, който страда. Изкушавани сме да не се доверим на Бога, да се съмняваме в Неговата любов....
Христос каза на Сатана: “Махни се, Сатана.” ...Така можем да устоим на изкушението и да заставим Сатана да си отиде от нас. Исус спечели победа чрез послушание и вяра в Бога и чрез апостолите ни казва и на нас: “И така покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас”/Яков 4:7/. Не можем да се спасим сами от силата на изкусителя, той владее света и когато се опитваме да се борим със собствени сили ще станем негова плячка. Но “Името Господ-не е яка кула, праведният прибягва в нея и е поставен на високо” /Притчи 18:10/. Сатана трепери и бяга пред най-слабата душа, която намира прибежище в това могъщо Име.
Ръкопис 15, 1908г.





“А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни.”