МЕСЕЦ ОКТОМВРИ ОТ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И СЛЕД НЕГО

1 ОКТОМВРИ

СЛУЖБАТА В ХРАМА ЗАВЪРШИ СЪС СМЪРТТА НА ХРИСТОС


Матей 27:51.

На следащия ден двора на храма се изпълни с поклонници.... Но както никога преди това, службата–бе изпълнена с такива противо-речиви чувства. Тръбите и музикалните инструменти както и гласовете на певците бяха силни и ясни, както обикновено, но необикновено чувство проникваше навсякъде. Един през друг се питаха за странното събитие, което бе станало. Догогава Пресвятото място в храма беше винаги свято пазено....
Само веднъж в годината се влизаше в Него и то от първосве-щеника. Но сега всички бяха обхванати от ужас и смущение, тъй като тази част на храма беше открита пред всички очи. В същия миг, в който Христос издъхна, тежката везана завеса, направена от чист лен и извезана красиво с алено и мораво, се бе раздрала на две отгоре до долу. Мястото, на което Йехова се срещаше с първосвещеника, за да изяви славата Си, най-святото място в храма, бе открито пред всяко око, за да засвидетелства на всички, че повече не се признава от Господа за такова....
Мнозина присъединили се в това време към службата по време на Пасхата, никога повече не участваха в нея. Светлината трябваше да огрее сърцата им. Учениците им дадоха познанието, за което Великия Учител бе дошъл на земята.
По обичая, хората донесоха своите близки болни и страдащи в двора на храма и се питаха: “Кой може да ни каже за Исус от Назарет, Изцелителя?” Някои от тях идваха отдалеч да Го видят и да Го чуят... Не искаха да се отдалечават. Но бяха изгонени от двора на храма, и хората в Ерусалим не можеха да не видят контрастът на тази сцена със сцените на Христовия живот.
От всяка страна се чуваха викове: “Искаме Исус, Изцелителя”. Светът без Христос бе тъмен и мрачен не само за учениците и болните, но и за главните свещеници и управниците. Юдейските водачи и дори римските власти откриха, че е по-трудно да постъпват с умрелия Христос отколкото с Живия. Народът научи, че Исус е бил умъртвен от главните свещеници. Питаха за Неговата смърт. Макар и подробнос-тите за станалото събитие да се пазеха и не се разгласяваха, докато Исус бе в гроба, името Му беше върху хиляди устни. Слуховете за Неговото залавяне, изпълнено с подигравки хули и нечовешкото отношение на главните свещеници се разнесоха бързо навред.
Ръкопис 111, 1897г.





“Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Йосиф, като взе тялото, обви го в чиста пла-щеница и го положи в своя нов гроб, който беше изсякал в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде.”
Матей 27:58,60.

Умни хора бяха призовали главните свещеници да им обяснят пророчествата от Стария Завет, свързани с Месия. Когато се опитваха да оформят накоя лъжа в отговор, главните свещеници ставаха като нeразумни мъже. В повечето умове стоеше убеждението, че Писанията са се изпълнили....
Йосиф беше ученик на Христос, но поради страх от юдеите, не следваше явно Исус. Но сега отиде смело при Пилат и помоли за тялото на Исус. Той бе богат човек и се ползваше с авторитет пред управителя. Ако бе закъснял, тялото на Спасителя щеше да бъде поставено заедно с телата на разбойниците в един общ гроб.
Никодим, един от първенците и законоучител, бе също ученик на Христос. Беше дошъл при Спасителя през нощта с объркано сърце. Онази нощ той слушаше най-важната проповед, която можеше да излезе от човешки устни/вж. Йоан гл.3/. Думите, които чу, пронизаха душата му. Беше осветлен от тях, но въпреки това, не бе явен ученик на Христос. Той бе сред споменатите от апостол Йоан. “Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядоха, за да не бъдат отлъчени от синагогата”/Йоан 12:42/. Но Никодим се стремеше, винаги когато можеше, да защити Исус. При един случай той попита главните свещеници: ”Нашият закон осъжда ли човек, преди да го изслуша и да разбере какво върши?”/Йоан 7:51/.
След разпятието Никодим дойде при кръста и донесе ароматни масла, за да помажат тялото на Господа. Той бе свидетелствал за жестокото залавяне на Христос от главните свещеници и бе забелязал Неговото търпение и Божественото Му естество дори в Неговото смирение. Сега видя още по-ясно действителните характери на главните свещеници. Дойде смело да вземе нараненото тяло на своя Спасител, гледайки на Него като жертвено агне. Така се уеднакви с мястото, което Исус бе заел вместо него.
Заедно със смъртта на Христос загинаха и надеждите на Неговите ученици. Често си повтаряха думите: “А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил”/Лука 24:21/. Събраха се заедно в горницата, затвориха и залостиха вратите, защото знаеха че съдбата на техния възлюбен Учител може да бъде и тяхна.
Ръкопис 111, 1897г.




“И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него.”
Матей 28:2.

Ако след разпятието и погребението на Христос, учениците вместо да дадат път на скръбта си, внимателно се припомняха всичко, което Той им бе казал, за да ги подготви за това време, биха видяли светлина сред мрака. Не би трябвало да бъдат в това явно безнадежно обезсърчение.
Преди някой да бе достигнал до гробницата, стана голямо земетресение. Най-мощният небесен ангел, заемащ поста, от който Сатана отпадна, получи поръчението от Отца и облечен с пълното Божие всеоръжие, раздели тъмнината по своя път. “Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг”/Матей 28:3/. Веднага щом краката му докоснаха земята, тя се разтресе. Разтреперени, римляните наблюдаваха тази великолепна сцена. Даде им се възмож-ност да издържат на гледката, защото трябваше да свидетелстват за възкресението на Христос.
Ангелът се приближи до гроба, отвали камъка, и макар да бе кръгъл, седна на него. Небесна светлина осия гроба и цялото небе бе осветено от славата на ангелите. Тогава се чу гласът на ангела: “Сине Божий излез; Твоят Отец Те вика”. И Исус излезе от гроба с походката на могъщ Победител. Настъпи триумфална радост за небесното се-мейство, което очакваше да приеме Исус. Мощният ангел, следван от ангелското войнство, се поклони пред Исус, пред Владетелят на небе-то, Който напускайки гроба на Йосиф повтори: “Аз съм възкресението и живота”/Йоан 11:25/.
Когато Исус извика на кръста: “Свърши се”, настана мощен трус, така че се отвориха гробовете на мнозина, които бяха верни и праведни, които свидетелстваха срещу всяко нечестиво дело и величаеха Господа на силите. И сега когато Дарителят на живота излезе от гробницата, прогласявайки: ”Аз съм възкресението и живота”, Той извика тези светии от гробовете. Когато бяха живи, с цената на живота си, те свидетелстваха непоколебимо за истината. Сега трябваше да свидетелстват за Христос, Който ги възкреси. “Тези,-каза Исус-няма да бъдат повече роби на Сатана. Аз ги изкупих. Изведох ги от гроба като пръв плод на Моята сила, за да бъдат с Мен, където Съм Аз и никога повече да не видят смърт и скръб”.
Ръкопис 115, 1897г.







Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.”
Лука 24:6,7.

Съботата бе минала и Мария Магдалена дойде на гроба рано сутринта, докато още бе тъмно. Там щеше да се срещне с другите жени, но тя бе първа. Бяха приготвили благоуханни масла да помажат тялото на своя Господ. Пред тях застанаха ангели, но те не можаха да издържат на гледката и обзети от голям страх, наведоха лицата си към земята. Ангелите бяха принудени да скрият славата си, за да разго-варят с жените, които трепереха от страх. Ангелът им каза: “...Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза: Елате и вижте мястото, където е лежал Господ”/Матей 28:5,6/....
Мария повече не заплака. Сърцето й бе изпълнено с радост и веселие.... Докато Мария я нямаше, ангелът проговори на останалите жени, които бяха дошли от друга посока.... ”Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите ...”/Матей 28:7/. Тъй като Исус не бе се открил все още на единайсетте, жените отидоха да занесат чудната вест на учениците .... Така Исус изпрати покана за среща с последова-телите си в Галилея. Кой бе Този, Който припомни на жените, които търсеха Христос в гроба това, което Спасителят им бе казал преди? Това бе възкръсналия Христос, така както им беше казал, че ще бъде!
Евангелистът Марко дава скъпоценно изявление, което не трябва да бъде погледнато само отгоре. Ангелът каза на жените: ...“Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея...”/Марк 16:7/. Каква утешителна вест трябваше да бъде занесена на Петър. Последният поглед на Исус, отправен към него бе след като се бе отрекъл три пъти от своя Господ. Но Той не беше забравен от Христос. Споменаването на името му свидетелства-ше, че му бе простено....
Прекрасните уроци, които Исус беше дал на Своите ученици никога не загубиха силата си, и те трябваше постоянно да си ги припомнят....” Спомнете си”-каза ангелът-“какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден, да възкръсне”/Лука 24:6/. Учениците се учудиха, че не бяха мислили преди за това.
Ръкопис 115, 1897г.




“И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви.”
Матей 28:4.

А къде бе римската стража? На тях им бе дадена възможността да видят мощният ангел, който пееше триумфалната песен при Христовото раждане. Сега ангелите пееха песента за любовта на Изкупителя....
Когато небесното войнство се скри от погледа им, те се изправиха, и колкото можеха да ги държат разтреперените им крака, затичаха към входа на градината. И като излязоха, залитащи като пияни с бледи като на мъртъвци лица, разказваха на когото срещнеха чудните сцени, на които бяха свидетели. Вестители ги изпревариха и отидоха при главните свещеници и управниците, като им разказаха по най-добрия възможен начин за случилото се. Римските войници се бяха запътили първо към Пилат, но главните свещеници и управни-ците изпратиха вест да бъдат доведени първо при тях. Твърдите войници бяха със странно изражение, когато свидетелстваха за възкресението на Исус и за мнозината които Той възкреси, като Един, Който притежава животодаваща сила....
Нямаха време да мислят или говорят нещо друго, освен истината. Мислеха, че разказа им ще се хареса на предполагащите се праведни мъже, които ги бяха наели за стража. Но управниците не бяха доволни от доклада....
Стражата бе подкупена да свидетелства лъжливо за станалото. Главните свещеници им обещаха, че ако слухът стигне до ушите на Пилат, което бе твърде възможно, ще го убедят да не ги наказва. Те подкупиха и Пилат да мълчи. Но извършиха и нещо повече. Съставиха лъжлив доклад, който бе разнесен от вестители до всички краища на страната....
Мнозина повярваха в Исус след като бяха видели ужасната гледка. Те си спомниха гласа, който беше чут в подножието на кръста сред шума и объркването. “А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, уплашиха се много и казаха: Наистина Този беше Син на Бога”/Матей 27:54/. Всички очи се обърнаха към мястото, откъдето се чуха думите. Кой ги беше изрекъл? Това бяха стотникът и римските войници, езичници и идолопоклонници....
Какво бе осветило и убедило тези мъже, които не можеха да се въздържат да не изповядат вярата си в Исус? Това бе проповедта на Исус, дадена с всяко Негово действие и с търпението при жестокото Му убийство.... В това охулено, наранено и прободено на кръста тяло, стотникът разпозна Божият Син.
Ръкопис 115,1897г.


“Гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бя-ха възкресени, които, като излязоха от гробовете след Неговото въз-кресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.”
Матей 27:52,53.

През времето на Своята служба Исус бе възкресил няколко души. Той бе възкресил сина на вдовицата от Наин, дъщерята на на-чалника Яир и Лазар. Но тези възкресени от смъртта хора не бяха надарени с безсмъртие. Макар и възкресени, все още бяха подвластни и подлежаха на смърт. А тези, които излязоха от гроба при Христовото възкресение бяха възкресени за вечен живот. Те бяха множество от пленниците на смъртта, които възкресени се възнесоха заедно с Него като трофей на Неговата победа над смъртта и гроба.... Тези възкръс-нали влязоха в святия град и се явиха на много хора, като заявиха: “Христос е възкръснал от мъртвите и ние сме възкресени заедно с Него”. Някои се изплашиха твърде много от гледката. Но възкресените носеха незалечимо доказателство не само за своето собствено възкре-сение, но и за възкресението на разпънатия Изкупител. След възкре-сението Си Христос не се яви на никого от спасените си последо-ватели, и все пак не липсваше свидетелство за Неговото възкресение. То идваше от различни източници, включително и от петте хиляди събрани в Галилея, за да видят Своя възкръснал Господ. Това свиде-телство не можеше да бъде угасено. Святите факти от възкресението на Христос бяха безсмъртни.
Възкръсналите светии бяха представени като трофеи пред небесния универс-пример за възкресението на всички, които приемат и вярват в Исус като техен личен Спасител. Те бяха символ на възкре-сените праведни при Христовото пришествие. Същата сила, която възкреси Христос от мъртвите, ще възкреси Неговата църква–Неговата невяста–и ще я прослави и с Христос ще бъдат над всички власти, над всички началства, над всяко име не само в този свят, но и в небесните дворове и в цялото небе....
Христос възкръсна от мъртвите като пръв плод от спящите в пръстта. Тази сцена на възкресението на Христос от мъртвите бе наб-людавана от юдеите символично на един от техните свети празници-празника на благодарността. Те идваха в храма когато се събираха първите плодове и празнуваха този празник. Първите снопове от жътвата бяха свято посветени на Господа....
След като благослови учениците си, Христос се възнесе на не-бето, заобиколен от облак от небесно множество.Той взе със Себе Си множество възкръснали с Него пленници на смъртта като Свой трофей. Той ще ги издигне пред Бога като първи плодове на тези, които спят в пръстта, за да ги представи пред Него като уверение, че е Победител над смъртта и гроба. Ръкопис 115, 1897г.


“На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.”
Откровение 3:21.

Сатана се бори и воюва за нашите души. Той хвърля своята мрачна сянка точно по нашия път.... Отклонете погледа си от силата му и го насочете към Онзи, Който може съвършено да спасява. Защо вярата ви да не премине през сянката там където е Христос. Той е извел пленниците от плен и е дал дарове на Своите последователи. Той ще ви научи да не се присъединявате към Сатана, който претен-дира за всяка душа като своя собственост.
Сатана е автор на смъртта. Какво направи Христос след като отне върховенството Му над смъртта? Последните Му думи преди да издъхне на кръстта бяха: “Свърши се”/Йоан 19:30/. Сатана видя, че е победен. Чрез смъртта Си Христос отне смъртта от Сатана и даде свет-лината на безсмъртието.
А какво направи Исус след възкресението Си? Изяви силата Си и взе скиптъра Си. Разтвори гробовете на мнозина светии, пленници на смъртта, които бяха възкресени. Така засвидетелства за властта си над смъртта; и за силата си да разкъса веригите на смъртта.
По това време не всички, които вярваха в Исус, бяха възкресени. Това бе само пример на това, което ще бъде, за да знаем, че смъртта и гроба няма да задържат пленниците, защото Исус ще ги вземе със Себе Си на небето. Когато дойде отново със сила и голяма слава Той ще отвори гробовете. И от отворените затворнически килии мъртвите ще възкреснат за славната вечност.
Възкресените светии бяха трофеите, които Христос взе със Себе Си, за да ги представи пред небесния универс и създадените от Него светове. Сега всяка привързаност, която бяха имали някога към Луцифер, засеняващия херувим, беше отхвърлена. Бог бе дал възмож-ност на Сатана да промени характера си. Ако не му беше дадена така-ва възможност много от непадналите светове, които бяха чули за обвиненията на Сатана, биха го оправдали.
Князът на живота и князът на тъмнината бяха в конфликт. Князът на живота победи с много висока цена. Неговият триумф е нашето спасение.... Има ли още нещо, което нашият Спасител трябва да победи? Няма ли да поддържа битката с княза на тъмнината док-рай? Той е оставил делото си на Своите последователи. Ние трябва да го извършим.
Ръкопис 1, 1889г.





“Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати, вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата.” Псалм 24:7.

Цялото небе наблюдава великата борба.... Тук на земята Сатана възбужда враждата, така че човешкия ум да се противопоставя на спасението, дадено на хората с такава висока цена. Христос бе светлината на света, но въпреки това света не Го позна. Светът чрез Него стана и въпреки това, светът не Го оцени. И когато Го търсеха, за да Го убият, Величието на небето трябваше да ходи от едно място на друго. Всичко това небето внимателно наблюдаваше. Бе презрян и отхвърлен. Бе подиграван и охулен. И когато Го хулеха, не отвръщаше на хулите. Но Сатана не спря със своите преследвания, докато Христос не бе разпънат на Голготския кръст. Цялото небе и всички светове, които Бог бе създал, наблюдаваха великата борба. Щеше ли Исус да изпълни плана, който бе създал, за да издигне погиналите души от ямата на греха?....
Великият бунтовник беше изкоренен от мислите на всички, които видяха Христовото възкресение. Въпросът, че Божият закон е непро-меним и че се отнася за всички, които са на небето и на земята и за всички сътворени интелигентни същества, бе разрешен. Исус бе чети-ридесет дни и четиридесет нощи със Своите ученици и след това.... Той се възнесе на небето; и мнозина възкръснали светии бяха с Него; И небесното множество беше около Него, и когато достигнаха до святия град, ангелът, който Го придружаваше каза: “Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати, вие вечни врати и ще влезе Царят на славата”/Псалм 24:7/....
Сега този Спасител е наш Ходатай, който ходатайства за нас пред Отца.... И този скъпоценен Спасител ще дойде отново....Когато дойде пак, Той няма да носи венец от тръни, няма да бъде със стара пурпурна дреха върху Своето небесно естество. Няма да се издигат гласовете: “Разпни Го, разпни Го”. Но ще се издигне песен на хвале-ние от ангелското войнство и от онези, които са Го очаквали. “...Дос-тоен е Агнецът, Който е бил заклан...”/Откровение 5:12/ Небесният Победител вместо венец от тръни ще носи корона на слава; и вместо старата царска дреха, с която бе облечен, когато Му се подиграваха, сега ще бъде облечен в най-бялата дреха и ръцете, които бяха прободени с гвоз-деите, ще блестят като злато....
Праведните мъртви ще бъдат възкресени и заедно с живите праведни ще бъдат взети в облаците да посрещнат Господа и така ще бъдат винаги с Господа/1 Солунци 4:16,17/. И ще слушат гласа на Исус, по-мелодичен от всеки глас, който човешкото ухо някога е слу-шало...”Е ...Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царство-то, приготвено за вас от създанието на света”/Матей 25:34/
Ръкопис 11, 1886г.

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
Йоан 3:16.

Бунтът срещу Божия закон започна от Сатана в небето. А чрез него започна съществуването на греха.... Сатана настояваше, че Бог не постъпва с него справедливо. Той критикуваше Божието управле-ние.... Заявяваше, че небесния закон трябва да отговаря на интере-сите на небето и се нуждае от промяна.
Световете, които Бог сътвори, следяха с жив интерес този бунт. Щяха ли тези предполагаеми недостатъци да станат така явни, че обитателите на небесните светове да бъдат убедени в претенциите на Сатана за промяна на закона? Щеше ли Сатана да успее да подко-пае тяхното доверие в закона?
В Своята мъдрост Бог не използва сила, за да потуши бунта на Сатана. Такава мярка би увеличила симпатиите към Сатана, който би затвърдил бунта си вместо да промени принципите си. Ако Бог бе го наказал, мнозина биха погледнали на това като на несправедлива постъпка спрямо Сатана и би се увеличил броя на последвалите него-вото отстъпление.
Трябваше да се даде време на Сатана да развие своите прин-ципи. Имаше всяка възможност да разкрие отношението си по въпро-са. Той бе твърде ловък. Колкото пъти позицията му се виждаше в нейната истинска светлина, толкова пъти я променяше в друга. Чрез лъжливо обвинение, замъгляване на Божието намерение и изявената Божия воля, той печелеше симпатизанти.
Адам и Ева бяха изпитани и се провалиха.... Сатана измами Ева и тя не се покори на Бога. Святата двойка не устоя на изкуше-нието и попадна под правораздаването на Сатана. Неприятелят придо-би върховенство над човешката раса, и я доведе до смъртта-наказа-нието за непослушанието.
Исус оповести, че ще понесе наказанието за греха и ще побе-ди Сатана като дойде в света и се срещне с врага върху собствената му територия.
Когато Христос навлезе в битката, Сатана се бореше за всяка педя земя, напрягайки всичките си сили, за да Го победи. Всичко бе включено в тази борба.... Въпросите, на които трябваше да се отгово-ри бяха: Несъвършен ли е Божият закон, за да се нуждае от промяна или отхвърляне? Или е непроменим? Устойчиво ли е Божието управле-ние? Или се нуждае от промяна? На тези въпроси трябваше да се отговори не само пред жителите на Божия град, но и пред всички обитатели на небесния универс.
Ръкопис 1, 1902г.


“А Исус, като прие оцета, каза: “Извърши се, и наведе глава, и предаде дух.” Йоан 19:30.

От яслите до Голготския кръст Сатана преследваше Божия Син. Изкушенията Го настигаха като буря. Колкото по-силен ставаше конфликта, толкова Исус по-добре познаваше изкушенията, с които и хората са обкръжени, и толкова по-добре се подготвяше да помага на изкушаваните. Силата на изпитанията, през които Исус преминаваше, бе пропорционална на обекта, който трябваше да се придобие или изгуби чрез Неговия успех или проваляне. В изхода на борбата не бе включен интересът само на един свят. Нашата земя бе бойното поле, но световете, създадени от Христос бяха също повлияни от резултата на борбата.
За да царува като върховен владетел, Сатана търсеше да отхвърли Христос. И той планира и извърши убийството Му, като се надяваше, че Исус нямаше да издържи такава жестока смърт. Стреме-ше се да докаже правилността на твърдението си, че Христос не би пожертвал Себе Си за грешниците.
Повлияна от сатанинското влияние, тълпата крещеше за раз-пъването на Христос. Цялото небе следеше успешните стъпки на Хрис-товото смирение-Неговото залавяне, отхвърляне и смърт. Когато на кръстта извика: “Извърши се”, битката бе свършила. Кръвта на Без-грешния беше пролята за виновните. С живота Си, предаден на кръстта, Исус изкупи човешката раса от вечната смърт и подпечата участта на този, който имаше силата на смъртта-дявола.
Сатана търсеше начин да покаже, че се грижи за свободата на универса. Дори когато Исус бе на кръста, врагът направи своите аргу-менти така променливи, измамни и коварни, за да бъдат убедени всички, че Божият закон бе несправедлив. Сам той изработи всяка стъпка, планира всяко зло, разпали всеки ум да принася нещастие на Христос. Сам измисли лъжливи обвинения спрямо Онзи, Който върше-ше само добро. Сам вдъхновяваше жестоките дела на тълпата, които се прибавяха към страданията на Божия Син-чистият, святият, непо-рочният.
С този си начин на действие Сатана сам бе изковал веригата, с която и сам ще бъде завързан. Небесният универс ще свидетелства за Божията справедливост при наказанието му. Цялото небе видя, какво би било, ако той бе в него. Сърцата на всички в небесния универс се обединиха за непроменимия Божи закон. Те поддържаха управлението на Този, Който, за да изкупи престъпника, не пожали Своя Единороден Син от страданието, причинено от наказанието за греха.
В своето служене Христос със думи и дела, защитаваше почит-та си към Божия закон. Това бе и целта, за която бе дошъл в този свят.
Ръкопис 1, 1902г.


“ Вразуми ме и ще държа закона Ти. Да! Ще го пазя от все сърце.”
Псалм 119:34.

Когато Христос се възнесе на небето и откри пред небесните интелигентни същества сцената на конфликта и жестоките нападки, който Луцифер отправяше, за да Му попречи да завърши делото Си на земята, всичките лъжи и обвинения на този, който бе превъзходен ан-гел, бяха видени в истинската им светлина. Видяно бе, че характерът му изповядван за безгрешен, бе измама. Неговият дълбок стремеж за себевъздигане сега бе напълно разкрит.... Когато спорният въпрос най-после бе решен, всяко непаднало същество изрази своето въз-мущение към бунтовника. С един глас те възвеличиха Бога като верен, милостив, себеотрицателен, справедлив. Неговият закон бе оправдан.
Още от самото начало целта на Сатана беше да отдели човеш-кото семейство от Бога. И от век на век той преследваше целта си. Същата измама, изговорена на святата двойка в Едем, бе използвана през идващите векове. Винаги планът на действие на Сатана е да мами. Той претендира да е религиозен. Има синагога с поклонници.... Той влияе на всички класи.
През вековете Сатана постоянно работи сред хората. Понякога се присвоява мантията на благочестието, чистотата и светостта. Често се превръща в светъл ангел. Заслепява очите на мъже и жени така че да не могат да видят под повърхността и да различат неговите истин-ски цели.
Бог е Всемогъщ, Всезнаещ, и Непроменим. Винаги следва пра-вилния път. Неговият закон е истина–непроменима, вечна истина. Не-говите наредби са съвместими с Неговите възможности. Но Сатана ги показва в неправилна светлина. Чрез изопачаването им той създава у хората неправилно впечатление за Бога. Чрез своя бунт се стреми да представи Бога като несправедлив и жесток.
Но лицемерието на Сатана бе разкрито чрез живота, залавя-нето и смъртта на Христос. Той прие човешко естество и чрез Своя съ-вършен живот изяви фалша в претенциите на този, който постоянно клевети човешките синове, които се опитват да пазат Божия закон. Пролятата кръв на Христос на кръста е вечно, неизменно доказа-телство, за непроменимия Божи закон и характер.
Разпъването на Исус бе убийство, планирано от Сатана и из-вършено от хора, които се бяха отделили от Бога. В деня на съда, ко-гато Христовата смърт на кръстта ще се виде в цялата й реалност, всеки глас ще бъде смълчан. Всеки ще види, че Сатана е бунтовник.
Ръкопис 1, 1902г.




“Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чийто рани вие оздравяхте.” 1Петрово 2:24.

Какво ли е било удивлението на цялото небе от посрещането на техния любим Началник в света! Нацията, която претендираше, че вярва в пророчествата щеше да се отрече от Него, тези които трябва-ше да внимават на предупрежденията и предсказанията, затвориха очите си за светлината и за изпълнението на пророчествата. Бяха така заслепени и заблудени от врага на душите, че претендираха да вър-шат Божията служба! И колко учудващо беше, че и светът щеше да отхвърли Христос, така както направи една нация!...
Ръцете на Исус бяха прободени с гвоздеи, на святата Му глава бе положен трънен венец. Той бе нараняван от Сатана, който подбуди агентите си да извършат най-жестокото дело.... Нашето спасение бе постигнато чрез безкрайните страдания на Божия Син.... Петата на Христос бе наранена, когато в човешкото Си естество страдаше и мъ-ката, по-голяма от коя да е сполетяла някога човешко същество, сът-ворено от Него, притисна душата Му; когато Той пое да плати огром-ния дълг, който грешника дължеше на Бога, и никога не можеше да изплати, за да се освободи от робството. Върху Исус бе възложено престъплението и скръбта на всички нас....
Могат ли мъжете и жените, за които Христос умря, да имат реална представа за страданията на възлюбения Божи Син, Който им донесе спасение, за да бъдат върнати синовете и дъщерите на Адам отнаво в дома им в Едем?....
Конфликтът беше толкова силен, че Исус бе изнемощял и поч-ти умиращ на бойното поле, когато ангели от света на светлината дойдоха при царския Страдалец и Му слугуваха и подкрепяха с храна.
Исус се възнесе на небето от бойното поле, отнасяйки със Се-бе Си раните и белезите си като трофеи на Своята победа, но които бяха резултат от унищожителната сила на първия бунтовник, който преди бунта бе осеняващ херувим.
Цялото небе бе изпълнено с радост от разнесената вест за из-куплението на окаяната човешка раса. Небесните врати бяха отворени за каещите се човешки синове, които биха се отвърнали от бунтовния си път в пътя на вярност към Божия закон....
Великата Глава на църквата остави делото Си на Своите из-брани служители, за да го продължат в Неговото име.... Последовате-ите на Исус не са оставени да водят борбата срещу Сатана със своята ограничена сила; Началникът на тяхното спасение стои начело, макар и невидим за човешкото зрение. Очите на вярата различават своя во-дач и се подчиняват на Неговите разпоредби.
Ръкопис 75, 1886г.


“Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати, вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата.”
Псалм 24:9.

Исус копнееше отрудените, обременените и потиснати човешки души да дойдат при Него, Единственият, Който можеше да им даде светлина, живот, радост и мир. Грешниците бяха обект на голя-мата Му нежност и любов. Но в часа на най-голямото Си изпитание и най-тежко изкушение, когато Христос се нуждаеше толково много от състрадание, учениците Му Го оставиха. Трябваше да понесе сам стра-данието Си. Никой от човешките синове не беше с Него.
Заобикаляше Го атмосфера на отстъпление. От всяка страна се чуваха подигравки, укори и богохулство. Каква бе тогава перспекти-вата за учениците Му, оставени в свят, който не подкрепяше Сина на живия Бог?...
Делото на Христос завърши, когато издъхвайки на кръста, Той извика със силен глас: “Извърши се”. Пътят бе отворен; завесата бе раздрана на две. Грешниците можеха да се приближат до Бога без жертвени приноси, без службата на първосвещеника. Сам Исус беше “...Свещеник до века според чина Мелхиседеков”/Евреи 5:6/.
Небето бе Неговият дом. Исус дойде в този свят, за да разкрие Отца. Делото Му в полето на смирението и на конфликта със Сатана бе свършено. Христос се възнесе на небето и завинаги седна отдясно на Бога....
В Гроба на Йосиф Христос се облече с дрехата на вечността. Остана в света още четиридесет дни, за да отхвърли съмнението от-носно възкресението Си от мъртвите.... Исус възкръсна, за да извести на учениците си приготовлението за възнесението Си в небето, където щеше да бъде възвеличен пред небесния универс....
С радост и копнеж цялото небе очакваше да настъпи краят на Неговия престой в свят, опетнен от проклятието на греха. Исус се възнесе от Елеонския хълм в облак от ангели, които триумфално Го придружаваха до Божия град.... В какъв контраст е Христовото посре-щане при завръщането Му в небето с посрещането Му на земята.
...Нямаше скръб, нито страдание да Го срещат на всяка стъп-ка. Нямаше свещеници, които Го дебнеха, за да се хванат за думите Му, да ги изопачават и така постоянно да Го нападат, да Го обиждат, ругаят и да Му се присмиват....
Възвеличаването на Христос в небето съответсваше на него-вото смирение и страдание. Той можеше да стане Спасител и Изку-пител само ако първо бе станал Жертва.
Ръкопис 128, 1897г.




“И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре.”
Лука 24:49.

Като възвеличи законът и Го направи почитаем чрез приемане на условията за спасението на Света от греха, Христос се възнесе на небето да усъвършенства Своето дело и да завърши мисията Си като изпрати Святия Дух на учениците Си. Така Той щеше да увери вярва-щите в Него, че не ги е забравил, макар и сега да беше в присъствието на Бога, където има винаги радост и хваление.
Святият Дух трябваше да изпълни тези от света, които обичаха Бога. Чрез Него те щяха да бъдат усъвършенствани. И като прославяха Този, Който бе техен Водач, щяха да приемат различни дарби, необ-ходими за изпълнението на тяхната мисия. Дарителят на живота дър-жеше в Своите ръце не само ключовете на смъртта, но и цялото небе с неговите богати благословения. Цялата власт на небето и на земята Му бе дадена и като зае Своето място в небесните дворове, Той може-ше да разпръсне тези благословения до всички, които Го приемаха....
Святият дух бе изпратен като най-скъпоценно съкровище, кое-то светът можеше да приеме. Църквата е кръстена със силата на Духа. Учениците бяха станали способни да благовестват и да изявят Христос, първо в Ерусалим, къдетобеше извършено безсрамното и не-честиво дело спрямо праведния Цар; и след това до всички краища на земята. Доказателството за посвещнието на Христос в ходатайстве-ната Му служба бе дадено....
Отец даде цялата слава на Своя Син, Който седна отдясно Му, по-високо от всички власти и началства. Той изяви Своята огромна радост и задоволство в приемането на разпънатия Исус и Го увенча със слава и сила. И цялата слава, Която Отец бе дал на Своя Син и приемането на Неговата жертва, бе показана на народа Му. Онези, които с любов се свързват с Христос, са приети от възлюбения Син. Те страдаха с Него в дълбокото Му смирение и прослявянето Му се сля с радостта от приемането им от Сина. Бог ги обича, така както обича и Своя Син. Христос, Емануил, застана между Бог и вярващите; разкри славата на Бога пред Неговите избрани и покри недостатъците и престъпленията им с дрехата на Своята праведност....
Ако Божият народ освещава себе си чрез послушание към Божиите повеления, Бог ще действа сред тях. Той ще възстанови смирените и съкрушените души, като направи характерите им чисти и святи.
Ръкопис 128, 1897г.





“И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. И те разговаря-ха помежду си за всичко онова, което беше станало.”
Лука 24:13,14.

В първия ден на седмицата след разпятието на Христос, учениците имаха всичко, за да бъдат сърцата им изпълнени с радост. Но този ден за тях не беше ден за радост, а ден на несигурност, на смущение и объркване.... Жените донесоха вест...., която потвържда-ваше, че Исус е възкръснал и че те самите Го бяха видели в гради-ната.
Но въпреки това учениците не повярваха. Надеждите им бяха умрели заедно с Христос. И когато вестта за Неговото възкресение им бе донесена, тя бе така различна от всичко онова, което очакваха, че шене бяха в състояние да я приемат.... Някои от учениците бяха научили от очевидци всичко за събитията, които се бяха случили в петък. Други със собствените си очи бяха видели сцените на Христово-то разпятие. В следобеда на първия ден от седмицата двама от учениците, обезсърчени и отчаени, решиха да се върнат в дома си в Емаус, малко градче, отдалечено на осем мили от Ерусалим....
Не бяха изминали много от пътя си, когато към тях се при-съедини чужденец. Но те бяха така погълнати от своето мрачно настроение и разочарование, че не Го огледаха добре. Продължиха разговора си, който изразяваше съкровените им мисли....
Исус знаеше, че сърцата им са привързани към Него с голяма любов. Той копнееше да ги прегърне, да изтрие сълзите им и да ги зарадва и развесели. Но първо трябваше да им предаде уроци, които те никога нямаше да забравят....
Те Му разказаха за огорчението си по отношение на техния Учител, “и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха”/Лука 24:20/. Със сърца, изпъл-нени с отчаяние и с треперещи устни те добавиха: “А ние се надявах-ме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това”/Лука 24:21/.
Защо учениците не си спомняха Христовите думи и не осъз-наваха, че Той им бе предсказал събитията, които се бяха случили? Защо не проумяваха, че и последната част от Неговото предсказание щеше да се изпълни със същата точност, както се бе изпълнила и първата част, а именно, че на третия ден Той ще възкръсне? Тази част те трябваше да си спомнят. Свещеници и управниците не бяха я заб-равили.
Ръкопис 113, 1897г.



“И като почна ат Мойсей и от всички пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания.”
Лука 24:27.

Учениците се зачудиха, кой ли може да бъде този странник, та така дълбоко проникваше в душите им, говореше им с такава сери-озност, нежност и съчувствие и им вдъхваше такава надежда. За пър-ви път от предаването на Исус в градината, те се почувстваха об-надеждени. Често поглеждаха към своя спътник сериозно и си мисле-ха, че думите Му бяха същите, каквито Христос, би им говорил. Те бяха изпълнени с удивление и сърцата им забиха с радостно пред-чувствие....
Има много хора, които пренебрегват Стария Завет. Те твърдят, че Новият Завет е заел мястото на Стария Завет и Той повече не е нужен. Но първата работа на Христос с учениците Му беше да започне с Мойсей, алфата от Стария Завет, за да им докаже, че Той трябваше да дойде в този свят и да премине през всички опитности в човешкия Си образ. Отхвърлянето на Божия Син беше ясно видяно от проро-ците....
Христос желаеше мислите на учениците Му да бъдат чисти и истинни във всяка подробност. Те трябваше–да разберат, колкото се може по-правилно чашата на страданията, която Му бе отредена. По-каза им, че страшното противоречие, което не можеха да проумеят, бе всъщност изпълнението на завета, сключен преди създанието на све-та. Христос трябваше да умре както трябва да умре всеки престъпник на закона, ако продължава да греши. Всичко това бе необходимо да стане, но то нямаше да завърши с поражение, а със славна и вечна победа....
Когато учениците пристигнаха в дома си, и щяха да влязат вътре, странникът показа, че има намерение да продължи пътя си. “Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил”. Христос отстъпи при тази молба. “И Той влезе да остане с тях”/Лука 24:29/.
Ако учениците бяха пропуснали да поканят настойчиво своя Спътник, те не биха узнали, че Той не е никой друг, а възкръсналия Господ. Христос никога не натрапва Своето присъствие на никого. Са-мият Той се интересува от тези, които се нуждаят от Него. Но ако човеците са твърде безразлични и безгрижни, никога не мислят за небесния Гост, или не Го молят да остане с тях, Той ги отминава. Така много хора претърпяват загуба. Те не могат да опознаят Христос пове-че, отколкото учениците, когато Той вървеше заедно с тях по пътя.
Ръкопис 113, 1897г.



“И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благос-лови, разчупи и им го подаде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.”
Лука 24:30,31.

Скромната вечеря от хляб скоро беше приготвена. Поставена бе пред Госта и Той издигна ръцете си да благослови храната. Защо учениците отново се удивиха? Техният Гост протегна ръце точно по същия начин, както това правеше.техния Учител. Погледнаха пак и ето, видяха на ръцете Му белезите от гвоздеите. И двамата възклик-наха едновременно: ”Това е Господ Исус. Той е възкръснал от мърт-вите”.
Станаха, за да се хвърлят пред нозете Му и да Му се поклонят. Но Той бе станал невидим за тях. Погледнаха към мястото, което допреди малко бе заемал Този, Чието тяло доскоро лежеше в гроба и си казаха един на друг: “...Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?”/Лука 24:32/.
Но при тази чудна вест те не можеха да останат и да си говорят, без да я споделят. Умората и гладът им изчезнаха. Радостни, станаха и се върнаха по същия път, по който бяха дошли, бързайки да съобщят новината на учениците в града.
Нощта беше тъмна, но Слънцето на правдата ги огряваше. Сърцата им туптяха от радост. Сякаш се намираха в друг свят. Христос бе жив Спасител. Те не скърбяха повече за Него като мъртъв, но се радваха на жив Изкупител....
В някои места пътят съвсем не бе безопасен, но те се изкач-ваха по стръмните пътеки, хлъзгайки се по равните скали. Не знаеха и не виждаха, че са закриляни от Исус, Който бе вървял с тях по същия път. С поклоннически тояги в ръце бързаха напред, колкото сили има-ха. Губеха пътеката, но пак я намираха. Понякога тичаха, понякога се спъваха, но продължаваха напред, придружавани от невидимия Прид-ружител, Който беше до тях.
Когато стигнаха до Йерусалим се отправиха към горницата, където Исус бе поучавал учениците Си в последните часове на живота Си. Бе късно, но те бяха уверени, че учениците няма да заспят, докато не научат какво точно е станоло с тялото на техния Господ, вратата на стаята бе здраво залостена. Почукаха, за да им отворят, но никакъв отговор не се чу, наоколо бе тихо. Тогава казаха имената си. Вратата бе внимателно отключена, но веднага щом те влязоха, тя пак бе залостена, заради шпионите.
Ръкопис 113, 1897г.





“Те пък разказаха, за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!”
Лука 24:35,36.

Пътниците завариха всички възбудени и изумени. Гласовете на тези, които бяха в стаята се извисиха с благодарност и хвала: “....Господ наистина възкръснал и се явил на Симон”/Лука 24:34/. То-гава двамата пътници, задъхани от бързината, с която бе преминало пътуването им, разказаха чудната история, за това как когато вървяха по пътя, обезсърчени и тъжни, към тях се бе присъединил Странник. С възторг и надежда те разказаха как им бе тълкувал Писанията и как те Го поканиха да остане с тях. Разказаха как бяха приготвили вечерята и когато техният Гост издигнал ръцете Си, за да благослови храната, те Го познали....
И тъкмо когато свършиха разказа си, някои от събраните казаха, че не могат да им повярват, защото е твърде хубаво, за да бъде вярно, когато забелязаха изведнъж, че някакво друго Лице стои пред тях. Всички очи се впиха в Непознатия. Никой не беше почукал. Не бяха чули никакви стъпки. Учениците се уплашиха и се чудеха, какво ли може да означава това. Тогава чуха глас, който не можеше да бъде на никой друг освен на техния Учител. Ясно и разбано се отрониха от устните Му думите: “...Мир вам!”/Лука 24:36/.
Апостол Йоан пише в своето послание: “...И учениците се зарадваха, като видяха Господа. И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете святия Дух”/Йоан 20:20-22/....
Никой не трябва да рискува самонадеяно в Божието дело. Мъже и жени не трябва да вършат делото ако не са изпълнени със Святия Дух. Единствено под ръководството на Святия Дух Христовите последователи могат да вършат делото, така както сам Той Го върше-ше.
Онази вечер, Христос показа на Своите ученици ръцете и но-зете Си, за да не се подхранва съмнение в умовете им, че Той е Хрис-тос. “Погледнете ръцете Ми и нозете Ми”-казаИсус-“Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости както виж-дате, че Аз имам”/Лука 24:39/.... ”Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да резберат Писанията. И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден”/Лука 24:44-46/.
Ръкопис 113, 1897г.



“Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.”
Лука 24:45.

Христовите притчи трябва да бъдат оценявани не по степента на разбирането им от тези, които ги слушат. Необходимо е да бъдат разглеждани в светлината на важната вест, която сам Исус влага в тях. Той разглеждаше старите истини на които сам бе Творецът и ги представяше пред Своите слушатели в небесна светлина. Колко раз-лично беше тяхното тълкуване! Какъв поток от познание, светлина и духовност беше даден чрез тяхното обяснение.
След възкресението Си Христос отвори ума на Своите после-дователи, за да разберат Писанията. Всичко беше извратено под дей-ствието на Сатана. Истината беше покрита със заблуда и скрита от ог-раниченото зрение. Когато Исус говореше за Своето смирение, отхвър-ляне и разпятие, учениците не можаха да разберат значението им. Част от тяхното обучение беше да очакват земно царство и когато Той им говореше за страданията Си, те не можеха да разберат думите Му....
Христос имаше да предаде твърде много истини на учениците Си, за Които Той не можеше да им говори, понеже те не бяха напред-нали в светлината, която струеше от левитските наредби и жертвопри-ношенията. Те не обхванаха светлината, не напредваха в нея, и не продължаваха в още по-голямата светлина, към която провидението щеше да ги води.
По същата причина и днес Христовите ученици не разбират важните неща от истината. Колко неясно е разбирането й, дори от тези, които учат другите, така че много неща от нея не могат да се възприемат правилно. Не трябва да бъде така. Но колкото умовете стават по-ограничени и мислят че знаят всичко, толкова те поставят една след друга прегради пред отделните точки на истините, за които имат само малък поглед. Хората затварят умовете си, като че ли няма какво повече да научат и Господ трябва да се опитва да ги води когато не са получили повече светлина. Те се прилепят към мястото където мислят че виждат проблясваща светлина, когато това е само брънка от живата верига на истината, която трябва да изучават....
Напредването в истината ще бъде наградата на съкрушения търсач, който се бои от Бога и ходи с Него. Умът, който схваща исти-ната ще се обогатява и усъвършенства постоянно.... Когато той въз-приеме нейната скъпоценност, тя става облагородена и осветена
Ръкопис 143, 1897г.





“А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.” Йоан 15:26.

Не е добре да посвещаваме време, ум и тяло единствено за събиране на земни неща и така да изгубим вечността. Длъжни сме да събираме снопи на Божията нива.... Господ желае да израстваме как-то посятото в земята семе-първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа....
Някои питат: “Какво трябва да направя, за да получа Святия дух?”. Помолете Бог да изследва сърцето ви като със запалено свети-ло. Не правете нищо за свое собствено удоволствие. Представете си, че изповядващите се за Христови последователи са представители на Христос на нашата земя. Няма ли светът да види това и да познае, че те са се научили от Исус? Няма ли те да получат сила? Нуждаем се от Христовата религия. Тя ще принесе плодове на любов, радост и мир. Желанието на нашия Творец е да принасяме изобилно плодове.
В Евангелието на Йоан/глава 15, стихове 17-21/.е посочено противопоставянето между Христос и света както и гоненията насо-чени срещу Него и последователите Му.... Нека да копнеем да позна-ваме Христос, защото да Го познаваме правилно, е вечен живот. В Евангелието на Йоан глава 15, Исус ни насочва към гоненията и бор-бите. Той ви пита дали можете да издържите конфликта; и тогава ви насочва към вечните реалности и ви казва, че хиляди ангели ще бъдат изпратени, “да слугуват на онези, които ще наследят спасение...”/Ев-реи 1:14/. Макар да ви показва войските насочени към вас, Исус ви говори, да не се обезсърчавате, защото Началникът на Господнето войнство е с вас, така както беше с Божия народ по времето на Исус Навин... Това което трябва да знаем, е как да воюваме. Победата не е в служенето или от войниците, но е от Началника на Господнето войнство, Който воюва в битката на наша страна....
Ние се борим “не срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места”/Ефесяни 6:12/. И Бог е с нас.
Не трябва да мислим, че мъдростта на мъже и жени ще доведе до успех. Хората може да са научили всичко, което човешки същества могат да научат, и все пак те са сами; без Христос те не могат да направят нищо. Ходите ли смирено пред Бога? Поддържате ли тайни грехове и омраза спрямо някого? Търсите ли Бога с цялото си сърце? Можем да бъдем отделени от всичко друго, но не и от Божия Дух. Нужно ни е вдъхновението от Голготския кръст, който ни прави без помощни и тогава Господ ще ни въздига.
Ръкопис 27, 1891г.


“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетили за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Деяния 1:8.

След възкресението Си, Христос се възнесе на небето във Своята вечна слава. Пред небесния универс и пред непадналите съ-щества Той трябваше да бъде оправдан. Отец желаеше да вдъхнови умовете на вярващите със славното посрещане на Своя Син в дома, който беше напуснал. Заради нас Той ”...стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия”/2Коринтяни 8:9/....
Когато Христос бавно започна да се възнася отсред учениците Си, Той протегна ръце, за да ги благослови. Благоговеещите ученици напрегнаха поглед нагоре, за да зърнат за последен път Своя възна-сящ се Господ. И тогава Той бе посрещнат от радостно ангелско мно-жество. И докато Го придружаваха към небесния Му дом, те пееха тър-жествено: “Възкликнете към Бога, всички земи, възпейте славата на Неговото име.... Хвалете Го, вие, висши небеса....”/Псалм 66:1,2; 148:4/.
Христос обеща да изпрати дар на онези, които бяха с Него и които биха повярвали в Него. Това беше и причината за Неговото въз-несение и триумфално посрещане и ликуване в небето. Какъв дар мо-жеше да изпрати Христос, за да уповести милостиво Своето възне-сение до ходатайствения трон? Той трябваше да бъде равностоен на Неговото величие и царственост. Христос даде Своя представител, Третото лице на Божеството, Святият Дух. Този Дар не можеше да бъде превъзхождан....
В деня на Петдесетницата Исус даде на Своите ученици Святия Дух като техен Утешител. Той трябваше завинаги да остане в Неговата църква. Във времето на цялата Юдейска история влиянието на Святия Дух често се е разкривало по забележителен начин, но никога, в пъл-нота. Духът очакваше разпятието, възкресението и възнесението на Христос. През вековете много молитви бяха издигани за изпълнение на обещанията. Всички те бяха с участието на Святия Дух. Никоя от тези искрени молби не е забравена. В продължение на десет дни след възнесението на Исус, учениците отправяха искрени молитви, и Исус ги прибавяше при Своята ходатайствена служба. Той се молеше за дара на Святия Дух, за да се излее над Неговия народ.... Когато Хрис-тос седна на Своя небесен престол изпрати обещания Свят Дух, Който като внезапен мощен вятър се изля над събраните, като изпълни це-лия дом. Той дойде в пълнота и сила, като че ли е бил задържан през вековете, но сега излят над църквата, за да се свърже със света. Ка-къв бе резултатът от изливането на Святия Дух? Хиляди бяха пре-образени за един ден. Ръкопис 44, 1898г.


“И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища.”
Деяния 2:17.

След изливането на Святия Дух апостолите получиха небесно просветление и сила и отидоха в света като свидетели на удивител-ната история от Витлеемскте ясли до Голготския кръст. Те бяха скром-ни хора, но свидетелстваха за истината. След смъртта на своя Господ бяха безпомощни, разочаровани, обезсърчени-като овце без пастир. Но сега отидоха като свидетели на истината без оръжие-но с Божието Слово и с Божия Дух, за да възтържествуват над всяко противопоста-вяне.... Бяха с пребразени характери и обвързани с връзките на християнска любов.... От устните им излизаха думи на небесно красно-речие и сила, която разтърси света.
В книгата “Деяния на апостолите”, в глави трета до пета се описва тяхното свидетелстване. Онези, които отхвърлиха и разпънаха Спасителят очакваха да намерят Неговите ученици обезсърчени, ду-ховно унили и готови да се отрекат от своя Господ. С удивление те слушаха ясното им и дръзновено свидетелство, дадено чрез силата на Святия Дух. Думите и делата на учениците изразяваха думите и делата на техния Учител. Всички, които ги чуха казваха: “Те са се научили от Исус; Те говорят както Той говореше, “И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях”/Деяния 4:33/.
Свещениците и управниците си бяха присвоили правото да ре-шават какво да говорят и вършат апостолите. А те проповядваха нав-сякъде за Исус, вършеха чрез Святия Дух много знамения и чудеса, които те не можеха да обяснят. Имаше опасност учението и доктри-ните на равините да се отхвърлят.
Апостолите предизвикаха особено вълнение. Народът носеше болни... и онези, които се изцеляваха хвалеха Бога и славеха името на Исус, Който юдеите отхвърлиха и Му се подиграха, оплюваха, постави-ха Му трънен венец и станаха Негови убийци. Този Исус беше възве-личен над свещениците и управниците. Апостолите даже бяха заяви-ли, че Той е възкръснал от мъртвите. Юдейските водачи решиха, че делото им трябва да бъде спряно, защото потвърждаваше вината им за кръвта на Исус.
Писмо 38, 1896г.







“И когато те още говореха на хората, свещениците, начал-никът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресе-нието на мъртвите. И така сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото беше вече привечер.”
Деяния 4:1-3.

Твърденията на апостолите, че са очевидци на Исусовото въз-кресение и възнесение, бяха отхвърлили основните принципи на саду-кейското учение. Това не трябваше да бъде позволено. Свещениците и управниците, “...изпълнени със завист сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в обща тъмница”/Деяния 5:17,18/. Мислеха, че са ги смълчали и повалили.... ”Но ангел от Господа през нощта отвори вра-тата на тъмницата и като ги изведе, им каза: Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот” /Деяния 5:19,20/. Този урок ясно показва, че не винаги трябва да се под-чиняваме на хора с власт, дори и когато изповядват, че са учители на Библейски доктрини. И днес има мнозина, които се изпълват с него-дувание и възмущение, когато чуят глас, който е различен от собстве-ното им виждане за религиозната вяра. Не защитават ли те дълго своите идеи като истина? Така както свещениците и равините правеха в дните на апостолите. Какво означаваше тези неуки мъже, някои от тях рибари, да представят идеи, които противоречаха на учението на образованите свещеници и управници, които учеха народа? Те нямаха право да се намесват в основните принципи на вярата.
Но виждаме, че небесният Бог понякога изпраща хора да поу-чават неща, които се разглеждат като противопоставящи се на утвър-дените учения. Онези, които бяха източници на истината бяха станали неверни спрямо осветената истина; и Бог избра други, които получиха светлина от Слънцето на правдата и защитаваха истината в несъг-ласие, с идеите на религиозните водачи. И тогава такива заслепени водачи, дават пълно влияние на предполагащото се правилно въз-мущение спрямо онези, оставили настрана басните....
Но Святият Дух понякога ще изявява истината чрез Свои из-брани хора и никой, дори свещеник или управник няма право да каже: “Нямаш право публично да изявиш твоето мнение, защото аз не вяр-вам в него”. Това велико “аз” може да реши да отхвърли поученията на Святия Дух.
Писмо 38, 1896г.







“А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.”
Деяния 5:29.

В повечето религиозни борби, основата на противоречията е борбата за върховенство. И за какво? За неща, които не са жизнено важни, а се разглеждат като такива, тъй като им се предават такова значение/Виж Матей 12:31,37; Марко 14:56; Лука 5:21; Матей 9:3/.
Но нека да проследим историята на мъжете, които юдейските свещеници и управници мислеха за толкова опасни понеже разнасяха ново и странно учение по почти всички теологични въпроси. Апос-толите се покориха на заповедта, дадена от Святия Дух “Идете, зас-танете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот”/Деяния 5,20/....
Ако свещениците и управниците вършеха нещо различно от собствените си чувства щеше да бъде записано различно, защото Бо-жий ангел беше, наблюдател на случая, за да възвеличи Божието име, в случай на насилие срещу апостолите.
“И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първо-свещеникът ги попита: Строго ви забранихме да поучавате в това име.... А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците .... И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият”/Деяния 5:27-32/.
Тогава Святия Дух подбуди Гамалиил, фарисей и законо-учител; “почитан от целия народ”. Неговият съвет беше: “И сега ви казвам, отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. И те го послушаха...”/Деяния 5:38-40/.
...Но Сатана така контролираше тяхните умове, за да се про-тивопоставят на великите чудеса на изцелението на болните и осво-бождаването на Божиите служители от тъмницата, че свещениците и управниците се изпълниха с предразсъдаци и омраза, и не можеха да се въздържат.” “...И като повикаха апостолите, бичуваха ги им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опо-зоряване за Исусовото име. И нито един ден не преставаха да поу-чават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Хрис-тос”/Деяния 5:40-42/.
Писмо 38, 1896г.




“Но ако е от Бога, няма да можете да го опрапастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.”
Деяния 5:39.

Можем да видим какво доказателство беше дадено на свеще-ниците и управниците и как те твърдо се противопоставиха на Святия Дух. Онези, които претендираха за върховна мъдрост и благочестие направиха най-тежката/и за себе си /фатална грешка, като не поз-волиха техните умове да бъдат смекчени от Святия Дух, а следваха пътя на противопоставянето на Господ Исус, представен чрез Святия Дух, присъстваше на събранието на синедриона, но те не Го раз-познаха. За момент почувстваха убеждението на Светия Дух, че Исус беше Божият Син, но закоравиха съвестта си и станаха по-засле-пени и упорити от преди. Дори след като те разпънаха Спасителят, Бог в Своята милост им изпрати... друг призив за покаяние, дори с тежкото обвинение към тях, отправено от апостолите, че са убили Князът на Живота.
Грехът им за смъртта на Божия Син не беше единственият им грях, който ги отдели от спасението. Към него се прибавяше и упор-ството им в отхвърлянето на светлината и убеждението на Святия Дух. Духът, който действаше в синовете на непослушанието, действаше и в тях и ги водеше да онеправдават и наказват мъжете, които Бог изпра-ти да свидетелстват за Него. Злобата на бунта растеше при всяко успешно действие на упорството срещу Божиите служители и Божията вест, която те трябваше да изяват.
Всяко следвашо действие на упорството им закоравяваше сър-цата им още повече. Като водачи на народа, свещениците и управ-ниците се чувстваха задължени да защитават пътя, който баха изб-рали. Трябваше да докажат, че са прави. Посветили себе си да се противопоставят на Христос, продължиха да вършат същото. Събития-та от миналото им противопоставяне за тях бяха като скъпоценни сък-ровища, които трябваше да се пазят. И натрупаната омраза и злоба, бяха насочени към апостолите.
Божият Дух, изрази присъствието Си в онези, които незави-симо но страха или благосклонността на обществото, изявяваха исти-ната, която им беше предадена. Чрез силата на Святия Дух, юдеите видяха вината си в отхвърлянето на доказателството, че Божия Син беше изпратен; но те не покориха своето нечестиво упорство. То ста-ваше все по голямо и разрушаваше душите им. А можеха да се покорят, но не желаеха да го направят.
Писмо 38, 1896г.





“И така, братя, останете твърди до Господнето пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценният плод от земята и търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд.”
Яков 5:7.

Знаем и очакваме, че ангел ще слезе от небето и земята ще се осветли от Божията слава. Тогава ще видим събирането на души по-добно на това, засвидетелствано за деня на Петдесетницата. Мощният ангел идва, не за да донесе някаква нежна и утешаваща вест, но ду-ми, които да достигнат до дълбините на сърцата на мъже и жени.... Ще бъдем ли от онези, които като човешки инструменти ще се свържем с небесните вестители в разнасянето на вестта, която да освети света с Божията слава?
Голяма и пространна е силата на княза на тъмнината.Тя може да бъде покорена единствено от силата на Божия Дух. Неверието в Бога, непослушанието и беззаконието във всичките му форми, са се разпростряли над нашия свят. Онези, които са верни на Бога и рев-ностно Му служат са обект на всякаква вражеска стрела и оръжие. Онези, които са имали голяма светлина, но не са упражнявали вярата и послушанието си към Бога скоро ще отпаднат и друг дух ще ги ръ-ководи. Когато са били облагодетелствани с небесни възможности и привилегии, те са изпаднали в по-лошо състояние от най-ревностните поддръжници на заблудата....
Други, които не са имали толкова голяма светлина, под влия-нието на Святия Дух ще отговорят на светлината, когато ги озари. Ис-тината, ще загуби своята сила над онези, които дълго време са пре-небрегвали нейните скъпоценни поуки, но ще бъде привлекателна и красива за тези, които са готови да ходят в нея....
Сред объркването от измамливи учения, Божият Дух ще бъде Водачът и Щитът на онези, които не са упорствали срещу доказа-тел-ствата на истината.... Нямаме време да воюваме с плът и кръв. Са-танинската сила има явно превъзходсто. Тя търси да преобрази всичко в света, за да завладее човешките същества със своя дух и естество. Конфликтът ще бъде ужасен.... Сътрудничеството на сатанинските агенти със зли човеци, като инструменти на неправдата, ще хвърлят всички сили в борбата на злото срещу доброто....
Когато Святият Дух беше излян от небето, църквата беше об-ляна в светлина. Източникът на тази светлина беше сам Исус. Него-вото име беше на всеки език; Неговата любов изпълни всяко сърце. Така ще бъде, когато, ангелът ще слезе от небето и с голяма сила ще освети земята с Божията слава.
Писмо 25б, 1892г.




“Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.”
Деяния 7:57,58.

Стефан беше първият християнски мъченик .... Враговете на Бога и на истината бяха изпълнени с омраза и противопоставяне. Са-тана ги принуждаваше да упорстват спрямо истината. Стефан тряб-ваше да застане в открит разпит пред Синедриона с най-измамните и ловки опоненти, които се надяваха да го смутят и да сринат неговите аргумени. Ако Стефан не беше изследвал Писанията и сам не беше се обогатил с доказателства от Божието слово, той не би издържал изпита; но той знаеше, че вярата му е изградена върху твърда основа и беше готов да отговаря на своите опоненти.
Стефан излезе победител. Той говореше с увереност, с мъд-рост и сила, които удивиха и объркаха противниците на истината. Все-ки път когато те настояваха за неговата смърт откриваха себе си обър-кани и победени. Ако тези честни и мъдри мъже, искрени в това което вярваха, бяха действително търсили истината, биха признали доказа-телствата, с които не бяха съгласни... Но това не беше тяхната цел или характер. Те мразеха Христос, мразеха всички Негови после-дователи и убиха Стефан. Ръкопис 17, 1885г.
Стефан, възлюбеният от Бога мъж, се трудеше да спечели ду-ши за Христос, но загуби живота си, понеже триумфално свидетел-стваше за разпънатия и възкръснал Спасител. Библията ни казва, че той бе “...пълен с благодат и сила и вършеше големи чудеса и знамения между народа”/Деяния 6:8/.... Но духът, който изяви себе си в жестоката опозиция спрямо Изкупителят на света, все още дейст-ваше в синовете на непослушанието. Омразата, която враговете на истината показаха към Божия Син, те изявиха и към Неговите после-дователи....
В светлината, която обливаше лицето на Стефан, всички, кои-то седяха в Синедриона видяха доказателство от Бога. Но те го презряха. О, ако бяха само внимавали! О, ако бяха се покаяли! Но те не сториха това; и бяха порицани от Бога с думите, излизащи от устните на верния свидетел:”...Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие”/Деяния 7:51/....
Там двете войнства, небесното войнство и това на религиоз-ните фанатици бяха в конфликт. На коя страна би застанала завинаги тази фанатизирана група? Все още беше възможно да се покаят и да бъдат оправдани дори и след като бяха извършили това ужасно зло срещу Христос в лицето на Неговия светия.
Ръкопис 11, 1900г.


“И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище и беше дошъл Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая. А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.”
Деяния 8:27-29.

Небесен вестител беше изпратен при Филип /един от избра-ните дякони/, за да покаже делото му с един етиопец. Евангелистът бе насочен ясно:“... Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа”/Деяния 8:26/.
Днес, както и тогава, ангели водят и упътват онези, които ще бъдат съпътствани и ръководени. Този ангел можеше сам да извърши делото, но това не е Божият път на действие. Необходимо е вярващите да се свържат с други вярващи и като Божии инструменти да работят в полза на погубените.
Филип разбра делото си. Този човек от Етиопия, евнух, велможа на отговорен пост, беше привлечен към Спасителя и не се противопостави на това привличане. Той не се извини с високия си пост, че не може да приеме разпънатия Исус. Евангелистът Филип го попита: “...Ами разбираш ли каквото четеш?” А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него”/Деяния 8: 30,31/ и да му обясни Божието слово....
“А Филип отвори уста и като започна от това писание, благо-вести му Исус. И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.... Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти”/Деяния 8:35-38/....
Когато небесните ангели вършат своето дело, злите сили дей-стват да привличат умовете към нещо друго. Сатана поставя спънки пред този, който се интересува от разбирането на Божието Слово, за да се обърка. Така той се отнасяше с Христос в пустинята на изкуше-нието. Опитността на Исус е записана, за да разбираме методите и плановете на Сатана. Ако Филип беше оставил етиопеца с неговия случай, поставен на везните, той може би никога нямаше да приеме Спасителя. Злите ангели очакват всяка възможност да наложат своята измама и да отклонят пробудения ум от търсенето на истината. Гос-подните служители са длъжни напълно да се посветят на Неговата служба, за да разберат своето дело. Като мъдри настойници трябва да използват всяко обстоятелство да поучават за Божията благодат и да привличат хора при Христос.
Ръкопис 11, 1900г.



“И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.”
Деяния 9:4,5.

Савел беше получил образованието си при най-известните учители на своето време. Бе учил при Гамалиил. Бе равин и еврейски водач. Бе член на синедриона и много ревностен за преследване на християнството. Той участваше в убиването на дякон Стефан. Можем да прочетем още за него. “А Савел опустошаваше църквата, като вли-заше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница”/Деяния 8:3/. Но бе спрян в кариерата си на гонител.
По пътя за Дамаск, където Савел отиваше, за да арестува ня-кого, когото намери да следва християнското учение. “...внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?/Деяния 9:3,4/....
След своето обръщане във вярата Савел бе наречен Павел. Той се свърза с учениците и беше сред главните апостоли. Ръкопис 95, 1899г.
Макар че апостолите често бяха въвличани в борби с нечес-тиви хора и със силите на мрака, те бяха в състояние да преодолеят конфликта, имайки пред себе си триумфа или смъртта. С телата си, с раните и бичуванията си заради Исусовото име, те носеха сви-детелствато за Христовото разпятие и за съучастието.си в Неговите страдания.
Избавянето и запазването им от многото трудности и стра-дания свидетелстваше, че Исус е жив, и че чрез Неговата сила те също са живи. Ръкопис 58, 1900г.
Истинният и верен Стефан бе убит с камъни от враговете на Христос. Със сигурност Бог не подкрепя Своето дело на земята, чрез допускането на нечестивите мъже да възтържествуват. Но от самото това обстоятелство, Савел беше преобразен чрез вяра и от неговите думи хиляди бяха доведени до светлината на благовестието. Писмо 10, 1879г.
Призованите в Божието дело трябва да бъдат мъже и жени които са вярни и истинни работници които Бог може да учи да приемат и изявяват Неговата воля, като посочват по-добрия път на всички с които общуват. Новородени мъже и жени в Христос ще влизат в конфликти, ще имат трудности и ще се “подвизават в доброто войнстване и в опазване на вярата”/2Тимотей 4:7/. Сред тях винаги ще действа сила, чрез която могат да спечелят победа при всяко нападение. Ще им бъде дадена такава сила, че да бъдат повече от победители в трудностите, които ще срещат.
Писмо 150, 1900г.


“Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.”
1Тимотей 4:12.

Тимотей следваше принципи, утвърдени чрез правилно въз-питание. Така той бе подходящ да стане религиозен учител заедно с Павел, великият апостол на езичниците. Макар и млад, насеше голе-мите отговорности с християнска кротост. Бе верен, твърд и истинен. И Павел го взе със себе си в делото и пътуванията си, за да може да се учи от неговия опит в проповядването на благовестието и утвър-ждаването на църквите....
Павел обичаше Тимотей, защото Томотей обичаше Бога. Отли-чаваше се с добро познание на практическото благочестие и на исти-ната.... Моралното влияние на неговия дом бе силно, а не повърх-ностно, импулсивно и променливо. Божието слово беше правилото, което ръководеше Тимотей....
Има мнозина, които са движени от мимолетни импулси вместо от вдъхновени преживявания. Но Тимотей обмисляше и тихо се молеше, питайки се на всяка стъпка “Това ли е Божият път?”....
Нямаше специални и велики таланти. Но делото му бе ценно, защото използваше дадените му от Бога способности като посветени дарове в службата за Бога. Святият Дух намери в Тимотей ум, който можеше да бъде преобразен и утвърден да бъде храм за Неговото оби-таване.
Най-високата цел на нашите младежи не трябва да бъде след-ването на нещо необикновено, но да насочат себе си в изучаването на Свещеното Писание. Тогава могат да получат способности, определени като най-високи в небето. Те ще скрият себе си в Бога и в обучението си ще възприемат истината, така че тя да не изглежда загадъчна, а ясна за другите умове. И ще я прилагат в своите ежедневни мисли и живот.
Виждаме предимството, което Тимотей имаше в примера на добродетелност и истинско благочестие.... Изявата на духовната сила на благочестието в дома му го запази чист в слово и свободен от пок-варяващи чувства. От дете Тимотей познаваше Святото Писание. Беше запознат със Стария Завет и с ръкописа на част от Новия Завет, с поученията и уроците на Христос....
Благородният и възвишен характер не се придобива случайно. Той е рузултат от процеса на преобразяване и изграждане на харак-тера от детството и от спазването на Божия закон в дома.
Писмо 33, 1897г.





“Откровението от Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати и го яви чрез ангела Си на своя слуга Йоан.”
Откровение 1:1.

След възнесението на Христос, свидетелството на Йоан за Исус тревожеше тези, които бяха на власт. Със сила той свидетелстваше, че Христос бе възкръсналия Спасител. За да угодят на юдеите, римляните разпънаха Исус и пак търсеха начин да сторят същото. Решиха да смълчат гласа на Йоан. Той бе заточен на остров Патмос.
Господ допусна враговете Му да възтържествуват, както може-ше да се види на пръв поглед. Но Божията ръка се движеше невидима в тъмнината. Бог допусна Неговият верен служител да бъде поставен там, където Исус можеше да му даде най-великото откровение, което той трябваше да предаде на света... Йоан беше скрит в пустинния остров където Христос го посети, като му даде най-прекрасната глед-ка на Неговата слава. Там Христос го направи способен да узнае какво предстоеше да стане на земята....
Йоан беше лишен от общението с братята си и от удовлет-ворението на връзките си с тях. Но никой не можеше да го лиши от светлината и откровението на Христос. Голяма светлина от Христос трябваше да освети Неговият служител. Богато възнаграден бе този възлюбен ученик. Заедно с другите ученици, той пътуваше с Исус, учеше се от Него, наслаждаваше се на Неговите думи.... В святия съботен ден възкръсналия Спасител се яви на Йоан. И свидетелството, което му бе дадено, е дадено и на нас. Бог желае да изследваме Писанието, за да знаем, какво ще се случи в последните дни на човешката история....
Това е най-мощното свидетелство, но неговото истинско значе-ние е замъглено. Нека всеки ученик на Словото внимателно да раз-мишлява върху всяка дума в първата глава на “Откровението на Йоан”, понеже всяко изречение и всяка дума е от особена важност и последствие.
Откровението от Христос предадено на Йоан, трябва да бъде за всички нас, вярващи и невярващи доказателство, че имаме въз-кръснал Спасител. Това трябва да даде живи сили на църквата. Поня-кога тъмни облаци покриват Божия народ. Изглежда като че ли на-тиска и гоненията го задушават. Но точно за такова време са дадени най-ценните уроци. Както в най-тъмната нощ звездите светят най-сил-но, така и най-светлите лъчи на Божията слава се откриват в най- големия мрак. Колкото по-тъмно е небето, толкова по-ясни и по-силни са лъчите на Слънцето на правдата, на възкръсналия Спасител.
Ръкопис 106, 1897г.

“И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха.”