МЕСЕЦ НОЕМВРИ БЪДЕЩЕТО ИЗЯВЕНО В КНИГАТА “ОТКРОВЕНИЕ”

1 НОЕМВРИ

БОЖИЯТА ВЕСТ ЗА НЕГОВИЯ НАРОД

“Не бой се от това, от което скоро ше пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.”
Откровение 2:10.



Като своя Учител Йоан търпеливо се покоряваше на всеки опит да бъде убит. Когато неприятелите му го хвърлиха в котел с врящо олио, те се надяваха, че няма да чуят повече гласа му. На думите, изговорени от сатанинските служители: ”Така ще загине всеки, който вярва в този измамник, Исус Христос от Назарет”, Йоан отговори: “Моят Учител търпеливо се подчиняваше на всеки, който Сатана и неговите ангели използваха, за да Го смирят и оскърбят. Той даде живота Си, за да спаси света. Той умря, за да живеем ние. За мен е чест да страдам заради Неговото име. Аз съм само един слаб и грешен човек, но Христос беше свят, безгрешен, неосквернен, отделен от грешниците. Не се намери грях, нито измама в Неговата уста”. Думите на Йоан, когато страдаше в ръцете на враговете си, имаха влияние и той беше изваден от котела от същите, които го бяха хвърлили в него.
След това апостол Йоан беше заточен на остров Патмос. Там той беше отделен от братята си по вяра и враговете му предполагаха, че ще умре от самотата и трудностите.
Но дори и там той се сдружи с хората и ги преобърна. Вра-говете му мислеха, че най-после верният свидетел няма да безпокои повече Израил или нечестивите управници на света.
Бог и Христос и цялото небесно войнство бяха с Йоан на остров Патмос. От тях той получаваше наставления, които изпращаше до братята си отделени от него в света. Там той написа виденията и откровенията, които получаваше от Бога и които разкриваха, какво ще се случи в края на човешката история. Когато неговият глас нямаше повече да свидетелства за истината и за Този, Когото обичаше и на Когото служеше, вестите които му бяха дадени на този пуст и скалист остров, щяха да бъдат като запален светилник. Всеки род, племе, език и народ щеше да научи истинското намерение на Господа, отнасящо се не само до юдеите, но до всеки народ на земята.
Ръкопис 150, 1899г.




Откровение 1:3.

Мнозина поддържат идеята, че книгата “Откровението на апостол Йоан” е запечатана книга и не отделят време за изучаване на нейните тайни. Те заявяват, че е необходимо да задържат погледа си върху славата от спасението и че откровението, изявено на Йоан на остров Патмос, е с по-малка стойност.
Но Бог не гледа така на тази книга. “Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са
описани в тази книга”/Откровение 22:18,19/.
Бог откри тайните на книгата откровение на Своя служител Йоан и планира тя да бъде разпечатана и отворена за изучаване от всички. В нея са описани сцените, които сега са вече в миналото и други, които са с вечни резултати, и ще се случат около нас; а други от пророчествата в книгата ще се изпълнят в края на времето, когато ще настъпи последният етап от конфликта между силите на тъмнината и силите на Княза на небето....
Много от пророчествата ще бъдат изпълнени за кратко време. Цялата сила ще бъде включена в действие. Миналата история ще се повтори, старите противоречия ще се възобновят и опасности ще заобиколят Божия народ от всички страни. Над човешкото семейство ще владее напрежение. То ще се разпространи над всичко по земята. И още какво? Игри, развлечения, забавления. Хората ще се втурнат, борят и домогват за върховенство. Това което е временно и несъществено ще отнема вниманието им, така че да мислят твърде малко за вечните неща.
Хора, притежаващи сила, ревност, постоянство, ще свържат всички тези подарени им от Бога възможности, със сатанинския деспотизъм, за да направят Божия закон невалиден. Измамници от всяко племе и класа ще претендират, че говорят истината, която заслужава внимание и ще се величае обикновеното и неправедното вместо истинското и святото. Така се приема спиритизма и се отхвърля истинския стандарт за святост подобно на отхвърлянето на Божието слово от Адам и Ева поради лъжата на Сатана.
Ръкопис 143, 1901г.


“Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус Христос.”
Откровение 1:9.
Чрез Йоан, един който е “ваш брат и съучастник в скърбите” Христос изяви на Своя народ страшния конфликт, който ще трябва да срещнат преди второто Му идване. Преди да бъдат открити пред тях сцените на жестоката борба, им беше припомнено, че и други вярващи са пили чашата на страданието и са били кръстени със същото кръщение. Този, Който поддържаше тези ранни свидетели на истината, няма да забрави Своя народ в последния конфликт.
Беше време на жестоко гонение и голям мрак, когато изглеждаше, че Сатана е възтържествувал над верните Божии свидетели и над възрастния вече Йоан, изпратен на заточение. Той беше отделен от братята си по вяра и отстранен от делото на благовестието, но не беше отделен от Божието присъствие. За Него мястото на робството му беше небесна врата. Той казва: ”В Господния ден бях обзет от Духа;”-святият ден, който Бог беше благословил и отделил като Свой-и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:...”Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият”... Каквото виждаш, напиши на книга”... И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син...”/Откровение 1:10,11,12,13,17/.
Христос вървеше всред светилниците. Това символизира връзката Му с църквите. Той е в общение със Своя народ... И макар че е Първосвещеник и Ходатай в небесното светилище, Той е и всред църквите на земята...
И отново, след като Святият Дух осенява пророка, Той вижда “врати отворени на небето, и чува предишния глас, който ще му покаже “това, което трябва да стане след това”. И Йоан описва: “...И ето беше поставен престол на небето и на престола стоеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; около престола имаше и дъга, която изглеждаше като смарагд”/Откровение 4:1,3/. Служащи ангели бяха около престола, които очакваха и копнееха да вършат Божията воля. Небесната дъга на Божието обещание, знак на завета на Бога с Ной, бе видяна и от Йоан да обгръща небесния престол. Тя бе обещание на Божията милост за всяка каеща се и вярваща душа. Небесната дъга е вечното свидетелство, че “...Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”/Йоан 3:16/. Дъгата на завета изявява на целия свят, че Бог никога няма да забрави Своя народ в борбата му със злото.
Ръкопис 100, 1893г.
“Но един от старейшините ми каза: “Недей да плачеш: ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата”. И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините че стоше Агнец, като заклан, който имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя”.
Откровение 5:5,6.
Спасителят беше представен на Йоан чрез символите: “лъвът от Юдовото племе” и “Агнец като заклан”. В тях е изразено цялото дело на изкуплението. Тези символи представят връзката между всемогъщата сила и себепожертвувателната любов. Като “Лъв от Юдовото племе” Христос ще защитава своите избрани и ще ги направи победители, защото са Го приели като “Божия Агнец”, Който поема греха на света” /Йоан 1:29/. Христос, закланият Агнец, беше презрян, отхвърлен, жертва на сатанинския гняв, на човешкото насилие и жестокост; а колко нежен и състрадателен беше към Своя народ, оставен в света! Безкрайната дълбочина на Неговото смирение и жертва като Божий Агнец ще бъде силата Му в слава като Лъв от Юда, за избавлението на народа Му.
На Йоан бяха открити великите събития на бъдещето, които ще разклатят царските престоли и ще предизвикат земните сили да се разтреперят. Видя краят на всички земни сцени и установяването на царството на Царя на царете, което ще бъде вечно....Той видя Христос да приема поклонението на цялото небесно множество. Чу обещанието, че каквато и скръб да сполети Божия народ, ако те търпеливо издържат, ще бъдат повече от победители чрез Този, Който ги обича....
Йоан беше готов да свидетелства за вълнуващите сцени в големия конфликт между тези, които пазят Божиите заповеди и тези, които отхвърлят Божия закон. Той видя да се въздига силата, която щеше да върши знамения и чудеса, и да мами всички по земята, които не се бояха от Бога, “... като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя” /Откровение 13:14/....
На верните и истинните, които не се покланят на наредбите на земните управители, насочени срещу управлението на Небесния цар се казва: “Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус”/Откровение 14:12/.
Тези уроци са за наша полза. Нужно е да положим изцяло вярата си в Бога, понеже пред нас е времето, когато ще бъде изпитана всяка една душа. На Елесейския хълм Христос посочи страшните събития, които щяха да предшестват Неговото завръщане.... Част от тези пророчества се изпълниха при обсадата на Ерусалим, и ще бъдат напълно изпълнени в последните дни на човешката история.

“И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще преминат от страх и от очакване на онова, което ще постигне света, защото небесните сили ще се разклатят.” Лука 21:25,26.

Апостол Йоан беше свидетел и на страшните събития, които ще настанат като знамения за Христовото пришествие. Той видя армии да се събират за битка и човешките сърца да примират от страх. Видя земята да се премества от мястото си, планини да падат сред морето, вълните да се издигат и бучат. Видя и чашите на Божия гняв да се изливат към жителите на земята и да настъпват епидемии, глад и смърт.
Божият Дух, който задържа ветровете, се бе оттеглил от земята. Урагани, бури, градушки, пожари и наводнения, опустошение сред земята и морето ще следват едно след друго за кратко време. Учените ще търсят обяснение за това което се случва. Знаменията, които се сгъстяват около нас говорят за скорошното завръщане на Божия Син, но те се предписват на всичко друго, но не и на истинската им причина. Хората не могат да различат четиримата небесни ангели-стражи, които държат “четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър,”... преди да бъдат подпечатани Божиите слуги/Откровение 7:1,3/. Но когато Бог заповяда на ангелите си да отпуснат ветровете, ще настане такава скръб, каквата човешкото перо не може да опише.
Стоим пред прага на големи и тържествени събития. Пророчеството бързо се изпълнява. Бог е пред вратата. Скоро пред нас ще се открие време на небивал интерес към всички живеещи на земята. Борбите от миналото ще се подновят, ще се появят и нови. За това което ще настане на земята, дори не се и сънувало. Сатана ще действа чрез човешки инструменти.
Но Божиите служители не са оставени да уповават на себе си в този велик момент. Планът за предстоящите бедствия е в ръцете на Господа, Величието на небето държи народите, а също и грижата за църквата Си в Своите собствени ръце....
Великото бъдеще е пред нас. Да посрещнем трудностите и изкушенията и да изпълним задълженията си, ще изискват силна вяра и постоянство. Но можем да победим защото нито една душа, която бди, моли се и вярва, няма да бъде уловена от примките на врага. Във времето на скръбта, което е съвсем близо, Божието обещание за закрила ще почива върху онези, които са опазили словото на Христовото търпение.
Ръкопис 100, 1893г.



Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.”
Матей 7:14.
Възлюбеният ученик Йоан е написал: ”Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него”/1Йоаново 2:4/. Божието Слово е ясно и насочващо. Опасно е да изповядаме, че сме последователи на Исус, но с делата си да Го предаваме като проявяваме безразличие дори само към една от Неговите заповеди.
Историята на реформацията ни учи, че църквата на Христос ня-ма никога да престане и да спре да се реформира. Бог стои начело и й казва, така както каза и на Мойсей: “...Върви напред...” /Второзаконие 1:21/. Божието дело е напред. Стъпка по стъпка Неговият народ на-предва през конфликти и изпитания до крайната победа. Историята на църквата ни учи, че Божият народ не трябва да бъде стериотипен в теориите си за вярата, но да се приготвя за нова светлина, за откри-ване на истината, изявена в Божието слово.
Отминалата история с напредването на истината сред заблуда-та и мрака ни показва, че осветената истина няма да бъде приемана с радост и търсена от множеството. Онези които са напредвали в рефор-мацията, покорявайки се на Божия глас: “Вървете напред”, са били обект на противопоставяния, мъчения и смърт. Те са вярвали в истина-та на своето време, поддържали са я смело и са предавали живота си вместо да предадат вярата си. За тях животът не е бил толкова мил, за да не го жертват за Божията истина.
В наши дни истината е толкова важна, колкото и по времето на мъчениците....
Какво би било, ако по времето на Лутер, хората биха заели по-зицията на забулване на непокорността си с разсъждения като: “Бог е толкова милостив, за да ме осъди, че не приемам непопулярната исти-на. Нашите интелектуалци и религиозни водачи не я приемат. Аз ще рискувам да престъпя Божия закон, понеже светът го отхвърля.... Дово-лен съм от моята религия.... Ще рискувам да вървя с множеството.”
Ако аз вървя с множеството, Библията ми казва, че съм на ши-рокия път, който води “към погибел”. Величието на небето ни говори: ”Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират”/Матей 7:14/. Отговорни сме за светлината, която свети в нашите дни. Исус плачеше за Ерусалим, защото народъ Му не позна времето в което беше посетен. Това беше денят на доверие, на възможности и привилегии.... Неблагодарността, осветения формализъм и езическата неискреност на стотиците години бяха предизвикали сълзите на неизразима скръб в Неговите очи.
Писмо 35а, 1877г.
.
“И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли.”
Йоан 3:19.

Загубата на една душа е представена като катастрофа в сравнение с печалбата на света, потънал в безразличие....Чрез Ерусалим е представена всяка душа, която пренебрегва настоящите привилегии и отхвървя светлината, която Бог им изпраща. Приемат ли се Божиите наставления с радост? Приемат ли се умоляванията и предупрежденията на Неговите слуги? Обръща ли се внимание на възраженията? О, ако всеки сам за себе си използва златните моменти на “този ден”, за да не достигнат до нас думите: че сега те “...са скрити от очите им...”/Йов 28:21/. Ако светлината свети в нашите дни ние трябва да я приемем, да я оценим и да ходим в нея без да чакаме да видим дали високопоставените или учените хора ще я приемат....
Думите на Христос са: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, а да изпълня”/Матей 5:17/.... Исус гледаше през вековете, които щяха да дойдат и видя, че християнския свят ще мисли и поучава, че Неговата смърт е разрушила закона на Отца, затова Той направи ясно и точно изявление, за да не се измамят онези умове, които не желаят да бъдат измамени по този въпрос....
Мъже и жени са умирали без да пазят седмия ден-съботата. Те са били добри хора и са живяли според светлината, която са имали. Не са отговорни за светлината, която никога не са имали. Ние сме отговорни за светлината, която свети в нашите дни. Да извиняваме престъпването на Божия закон, понеже добрите хора от миналите поколения не са го спазвали, е глупост....
Онези, които в наши дни изповядват че са християни, а отхвърлят светлината, няма да бъдат по-добри към тези, които приемат с радост светлината от истината, подобно на юдеите по времето на Христос. Ако те бяха познали, че Той беше Княза на живота, не биха Го разпънали. А защо не Го познаха? Защото отказваха всяко доказател-ство, което им беше дадено, че Христос е Месия.... Те ще гледат на вярващите като малък, слаб народ, малцина фанатици и ще говорят подигравателно за тях.
Писмо 35а, 1877г.






Когато Исус разкри на учениците си участта на Ерусалим и сцените на второто Си идване, Той предсказа и преживяванията на народа Си от времето на възнесението до завръщането Си в сила и слава, за да го избави. От маслинената горичка Спасителят видя бествията, които щяха да връхлетят върху апостолската църква. Прониквайки по-дълбоко в бъдещето, Неговият поглед различи свирепите и опустошителни бури върху последователите Му в идещите векове на мрак и преследвания....
Историята на ранната църква свидетелства заизпълнението на думите на Спасителя. Сатанинските сили се насочиха срещу Христос в лицето на Неговите последователи.... Християните бяха лишавани от техните имоти и домове.... Мнозина подпечатаха своето свидетелство с кръвта си....
И при най-страшното преследване свидетелите за Исус запазиха вярата си неопетнена.... С думи на вяра, търпение и надежда се окуражаваха едни други, за да понасят лишенията и бедствията. Загубата на земни блага не можеше да ги принуди да изоставят доверието си в Христос. Изпитанията и преследванията бяха само стъпки, които ги приближаваха до тяхната почивка и награда....
Напразни бяха усилията на Сатана да разруши църквата на Христос чрез насилие. Великата борба, в която учениците на Исус отдадоха живота си, не престана когато тези верни знаменосци падна-ха на поста си. Чрез поражението те побеждаваха. Божиите работници биваха избивани, но Неговото дело напредваше постоянно. Евангелието продължи да се разпространява и броят на последо-вателите му нарастваше.... Един християнин в спора си с езическите управници, стараещи се да разширят преследванията, казваше: Вие може да ни убивате, измъчвате и осъждате. Вашата несправедливост е доказателство за нашата невинност, но жестокостта ви не ви помага. Тя е само още една по-силна покана да се присъединят и други към нашите убеждения. Колкото повече сме покосявани от вас, толкова повече расте броят ни. Кръвта на християните е семе”
Хиляди бяха хвърлени в затвори и избивани, но други заемаха местата им. Умрелите мъченически за вярата си бяха спасени за Христос и признати от Него за победители. Те воюваха в доброто войнстване и ще получат короната на славата, когато Христос дойде. Страданията, които християните изтърпяваха ги сближаваха още повече един с друг и с техния Изкупител.
Духът на пророчеството: т. 4, стр. 39,40


“Но имам против тебe това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.”
Откровение 2:20.

Примерът на живота и смъртта на мъчениците бяха постоянно свидетелство в защита на истината; и там, където най-малко се очакваше, привържениците на Сатана изоставяха службата си за него и се нареждаха под знамето на Христос....
Големият противник сега се стремеше да постигне с хитрост онова, което не бе успял да постигне със сила. Преследването спря, но бе заменено с опасните съблазни за земно благополучие и светски почести. Идолопоклонниците бяха принудени да приемат част от християнската вяра, докато отхвърляха други важни истини. Те изповядваха, че приемат Исус като Божий Син и вярват в Неговата смърт и възкресение, но нямаха убеждение за грях и не чувстваха никаква нужда от покаяние и промяна на сърцето. С някои отстъпки от тяхна страна се надяваха, че и християните ще направят отстъпки, за да се обединят всички на основата на вяра в Христос.
Сега над църквата надвисна страшна опасност. Затворът, мъченията, огънят и мечът бяха благословение в сравнение с нея. Някои християни останаха твърди, като заявиха, че няма да направят никакъв компромис. Други се обявиха в полза на известни отстъпки и изменения на черти от тяхната вяра и за обединяване с тези, които бяха приели само част от християнството, с надеждата, това да бъде средство за пълното им обръщане.... Под покривалото на изповядващ християнството, сам Сатана навлизаше в църквата, за да поквари вярата и да отклони умовете от Словото на истината.
Най-после повечето християни се съласиха да понижат своя висок стандарт на морал и се създаде връзка между християнството и езичеството. Макар че идолопоклонниците да изповядваха, че са се покаяли и присъединили към църквата, те все още се държаха здраво за идолослужението, като само заместиха обектите си на поклонение с икони на Исус и дори на Мария и светиите. Нечистият квас на идолопоклонството се вмъкна в църквата и продължи разрушителното си действие. Нездрави учения, суеверни обреди и идолопоклоннически церемонии се вплетоха здраво във вярата и богослужението на църквата. Когато последователите на Христос се съединиха с идолопоклонниците, християнската религия се поквари и изгуби своята чистота и сила. Но имаше християни, които не бяха подведени от тези измами.
Духът на пророчеството: т.4, стр. 42,43


Винаги е имало две групи хора сред изповядващите се за последователи на Христос. Едната група изучава живота на Спасителя и сериозно се стреми да поправя недостатъците си и да се уеднаквява с Образеца. Другата група избягва ясните практически истини, които откриват заблудите й. Дори когато църквата е била в най-доброто си състояние пак не е включвала изцяло верни, чисти и искрени християни. Нашият Спасител учеше, че тези, които извършват съзнателно грях, не трябва да бъдат приемани в църквата; но въпреки това Той се свързваше с хора с несъвършен характер и им даваше предимствата на Своите учения и пример, за да видят грешките и недостатъците си и да ги поправят.
Сред дванадесетте апостоли имаше и един предател. Юда беше приет въпреки недостатъците на характера си. Той бе свързан с учениците, за да може да научи чрез наставленията и примера на Христос в какво се състои християнския характер и така да види своите недостатъци, да се покае и с помощта на Божествената благодат да очисти душата си в “покоряване на истината”/1Петрово 1:22/.
Но Юда не тръгна в светлината, така милостиво светеща над него. Чрез отстъпване пред греха той предизвика изкушенията на Сатана. Лошите черти на характера му надделяха. Предаде ума си под контрола на силите на мрака, гневеше се, когато се изобличаваха недостатъците му и стигна дотам, че извърши ужасното престъпление-предаване на Своя Учител. Така и всички, които поддържат злото под маската на благочестие, ненавиждат хората, които смущават мира им, осъждайки греховното им поведение. И когато им се предостави благоприятен случай, и те като Юда ще предадат онези, които са се стремили да ги изобличават за тяхно добро.
Апостолите се сблъскваха в църквата с хора, които изповядваха благочестие, а всъщност тайно поддържащи нечестие. Ананий и Сапфира действаха като измамници. Претендираха, че жертват всичко за Бога, когато скъпернически бяха задържали една част за себе си. ... И когато трудностите и преследването връхлетяха последователите на Христос, само готовите да изоставят всичко заради истината пожелаха да станат Негови ученици. Така, докато продължаваше преследването, църквата остана сравнително чиста. Но след като то престана, към нея се присъединиха новопокаяли се с по-малка искреност и посветеност. По този начин пътят на Сатана да стъпи в църквата бе отворен.
Духът на пророчеството, т.4, стр. 44,45


“Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.”
2 Тимотей 3:12.

Ирод и нечестивите власти убиха Праведния, но Христос не погуби никого. Духът на гоненията-понеже хората искаха свобода на съвестта–бе от неговия първоизточник, Сатана. Той е измамник, лъжец, убиец и клеветник на братята и сестрите. Обича да гледа човешкото страдание. Ликува в бедствията и като проследява жестоките прес-ледвания на онези, които бяха с чиста съвест и послушни на Бога, можем да знаем, че това е тайната на беззаконието. Господ каза на Сатана,“онази старовременна змия”/Откровение 12:9/: “Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното по-томство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата”/Битие 3:15/. Христос по определен начин нарани главата на змията, но пророчеството се отнася и за още по-далечно време. То е изява на неотслабващия конфликт между Христос и Неговите последователи и Сатана, ангелите и човешките му поддръжници на земята до края на времето.
Сам Божият Син участва в него. “Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал ...”/Исая 53:3/. Вели-чието на небето трябваше отново и отново да напуска сцената на Своето дело, защото Сатана “нараняваше петата Му”. Накрая сата-нинската злоба достигна пълната си сила, когато вдъхнови и завладя умовете на нечестиви хора, които разпънаха Спасителя. Сатана прес-ледваше и Христовите последователи, като им причиняваше страдания и смърт.... Исая, Даниил и Йоан възвестиха в пророчества за борбите и воюването, през които Божият народ трябваше да премине, както и за възтържествуването на Сатана в неговите предполагаеми победи.
Враждата на Сатана продължи с жестокост и се насочи към последователите на Исус.... Отхвърлянето на светлината и истината и отделянето от живия Бог, е зло, насочено срещу праведните и пос-лушните. Падналите ангели и падналите човешки същества ще се свържат в безнадежден съюз. Съюз, който преследва верните. Сатана смята, че ако може да подбуди мъже и жени, така както подбуди ангели в небето за война срещу Бога, ще може да ги използва като свои съюзници във всяко дело срещу небето....
Истината никога не представя идеите смесени с традиции и басни. Религията на Христос е истината в нейната чистота и неоскверненост. Искрените търсачи ще я притежават когато я изслед-ват. Истинската религия не възбужда ума и чувствата, а апелира към. разума и сърцето. Това е постоянно развитие и издигане все по-нагоре към небето.

“И така, напиши това, което си видял, и какво значи, и това, което има да стане след това.” Откровение 1:19.

Принципът който сме призовани да поддържаме в настоящето време е същият, който издигаха поддръжниците на Евангелието във времето на великата Реформация. Когато християнските принцове се събраха, за да протестират през 1529год. пред народното събрание в Шпайер, надеждата на света изглеждаше сломена. На това събрание беше представен декрет, който ограничаваше религиозната свобода и забраняваше по-нататъшното разпространение на религиозните уче-ния....
Мощното влияние върху света зависеше от действието на малцината герои на вярата. Онези, които бяха приели истините на Реформацията се събраха и твъдото им решение беше: “Да се противо-поставим на декрета. По въпросите на съвестта мнозинството няма сила”. Те написаха протест и го представиха пред народното събра-ние....
В последния конфликт Бог е предал в ръцете ни знамето на истината и религиозната свобода, които тези реформатори издигнаха високо. Онези, които Той е благословил с познаване на Неговата слава са отговорни за този велик дар. Трябва да признаваме Божието слово като върховен авторитет. Необходимо е да приемаме Неговите истини за себе си, като свое лично дело. И ще бъдем способни да ги оценя-ваме, само когато ги изследваме сами, чрез личното изучаване на Бо-жието слово....
Протестантските църкви, приели ученията осъждани от Бога , ще ги издигат и налагат върху съвестта на хората, така както папската власт налагаше догмите си на защитниците на истината. Същата борба отново ще се води и всяка душа ще бъде призована да реши на коя страна на великата борба за застане....
Когато хората не искат да видят и да приемат истината, понеже тя включва кръст, отварят вратата за сатанинските изкушения. Сатана ще ги подведе, така както подведе Ева в Едем да вярват на лъжа. Истината, чрез която могат да бъдат осветени, е оставена настрана за-ради някои примамливи измами, представени от разрушителя на души-те.
Често се случва най-скъпоценните истини да се поставят близо до фатални заблуди. Почивката, която Христос обещава на всички, които се учат от Него, е поставена близо до безразличието и успокоението. И множеството гледа със снизхождение на това, че тя се намира единствено в споделяне на Христовото иго и бреме и в притежаването на Неговата кротост и смирение.
Ръкопис 100, 1893г.

“Още и от гордост предпази слугата Си: да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен и ще бъда чист от много престъпления.”
Псалм 19:13.

Великата истина за пълната ни зависимост от Христос за спасението ни, е поставена близо до заблудата от предположения. Свободата в Христос от хиляди е погрешно смятана за беззаконие. Понеже Христос дойде да ни освободи от осъждането на закона, мнозина заявяват, че самият закон е отменен и онези, които го пазят са лишени от благодат. Така истината и заблудата се поставят много близо една до друга. Умовете, които не са ръководени от Святия Дух ще бъдат водени да приемат заблудата. Като направят това, те поставят себе си под властта на сатанинските измами. Така Сатана действа, отклонявайки хората от истината, за да си осигури уважението на протестантския свят.
Необходимо е всяка душа да бди над сатанинските планове. Трябва да бъдем читатели на Библията и послушни на Писанията.... Всяко сърце трябва да се пита: “Каква е истината?” И за да устоим на фалшивите учения, които ни заобикалят отвсякъде и обръщат истината в лъжа, нужно е да имаме Небесно помазание....
Онези ранни реформатори, чийто протест ни е дал името протестанти, чувстваха, че Бог ги беше призовал да разнесат светлината от Евангелието на света. Като се трудеха за това, те бяха готови да жертват притежанията си, свободата си и собствения си живот. А ние, в този последен конфликт на великата борба, верни ли сме на истината?....
Перото на Лутер беше сила. Писанията му, разпространени навред, разтърсиха света. Същите средства са на наше разположение с възможности, нараснали стотици пъти. Библията и публикациите, разнасящи истината на много езици в наше време, са в ръката ни и могат да достигнат бързо до всяко кътче на света....
Истината трябва да се занесе до всички които са в мрак. Обстоятелствата трябва да бъдат посрещани и преодолявани. Нужно е да се извърши велико дело и онези, които познават истината са длъжни да молят за помощ.
...Духът на Христос трябва да се излее над тези хора и да ги направи готови да издържат в съда. Когато посветят себе си на Бога, убеждаваща сила ще придружава усилията им да кажат истината и на други. Не бива да спим повече върху омагьосаната сатанинска почва, но да вложим в употреба всички наши източници и да използваме всичките си възможности с които Провидението ни е надарило.... Даде-но ни е обещанието: “...И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века”/Матей 28:20/.
Ръкопис 100, 1893г.


Ян Хус беше изгорен на кладата. Съборът направи всичко което можеше да се направи с човека, единственото престъпление на който беше несъгласието му с непогрешимостта на събора, издигнал гласа си над гласа на Бога в Неговото слово. Но Бог ще потърси “онова което е станало”, разглеждайки всички доклади дали са за осъждане или за милост.... Биографията на праведните е сред най-ценните съкровища, които църквата притежава. Имаме възможност да научим за делата на силата на злото в контраст с делата на онези, които през изминалите векове живееха “... с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Матей 4:4/.
Този богат опит ни е оставен като ценно наследство. Когато историята ще се повтори, когато високопоставени мъже и жени няма да се обърнат към Библията за светлина, доказателство и истина; когато човешките наредби ще се постават над Божиите заповеди, и когато ще се приема за престъпление покоряването на Бога вместо подчинение на гражданските закони, тогава няма да ходим по неизвървян път, но ще имаме примера на другите, които са го извървели преди нас.
Господ ще подкрепя верните си до края. Това е голямо насърчение. То трябва да ни дава упованието на праведните през всички векове, че Бог е непроменим. И в наше време Бог ще изяви милостта и силата Си към Своя народ, както е правил това през изминалите векове. Божиите изявления и тяхното извършване в точно определеното време са записани в историята, за да ни дадат уверение и наставление с най-голяма стойност.
Животът на Ян Хус беше свидетелство, издигнат паметник, който призовава вниманието на света към обещанието: “Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота”/Откровение 2:10/. Записан в човешката история, Ян Хус живее. За да бъде спасен от жестоката смърт той не пожертва благочестивите си дела, твърдата си вяра и чистия си живот, които следваха истината. Този триумф над смъртта беше наблюдаван от цялото небе, от целия универс. Сатана нарани петата на потомството на жената, но с делото на Хус беше наранена главата му....
Небесните борци са обкръжени от голямо множество ангели, които наблюдават борбата им с княза на тъмнината.... С изключителен интерес ангелите следят дали Божието дете, преследвано, наранено, обезславяно и осъдено както беше Учителят, ще погледне към небето за сили. То очаква молбите ни за Неговите възможности.
Ръкопис 38, 1887г.



“Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми. Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.”
Псалм 121:1,2.

Влакът се движеше бавно и можехме да разглеждаме Швей-цария, през която пътувахме....
Тук сред скалите и пещерите Господ беше осигурил прибежище за народа Си. Крепостите, построени на високите стръмни скали, изглеждащи недостъпни за хора, бяха избрани да го запазят в безопасност. Божиите верни изгнаници страдаха, понеже и те както възрастният Даниил, бяха приклонили сърцата си на Бога. Покоряваха се единствено на съвестта си. Не бяха се съгласили никой човек, да оказва влияние върху нея. Чувстваха се много по-безопасно сред скалите и планините, където дивите животни се криеха от ловците, вместо да се доверят на милостта на хора, пропити с фалшива религия и сатанинска ревност за поддържане на човешки традиции и обичаи, които бяха в явно противоречие с Библейската религия. Такива хора бяха изпълнени с жестока кръвожадност да преследват всички, които споделяха религия, различна от тази на папството. Тези верни мъже и жени имаха Библията и единствено Библията като основа, чиято сияйна светлина разпръскваше човешките учения от пътя им и правеше светъл пътя на Господа....
Човекът на греха е сатанински инструмент. Използва измамната си сила за изпълнение на сатанинските планове и тогава последова-телите на Исус трябва да се приготвят за борба на живот и смърт. Властта на цъквата, обединена с тази на държавата и действащи заед-но, целят да пречупят съвестта–тяхната съвест да бъде съвест на всеки човек. И всички, които се различават и застават в опозиция на тези велики земни хора в религиозната си вяра и поклонение, си задават множество въпроси и светлината, която получават не могат да задър-жат само за себе си. Колкото повече размишляват върху тях, толкова повече се убеждават в обръщането си от човешките традиции към Бо-жието слово. Но те трябва да посрещнат конфликтите, призивите за борба, да се издигнат над човешката нищожност и мислите за сигур-ността им не трябва да ги задържат от престоящите опасности и трудности. Спасителят на света им даде пример с живота Си, какво трябва да направят и какви да бъдат, за да спечелят вечния живот.
Ръкопис 52, 1886г.






“Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което престои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си.”
Даниил 2:28.

В миналите векове Господ, Бог на небесата, откриваше тайните Си на Своите пророци и това Той все още върши. Настоящето и бъдещето са Му еднакво ясни и Той показва на Своите служители развитието на бъдещата история. Всемогъщият Бог отправи погледа Си в идещите векове и предсказа чрез пророците Си издигането и пада-нето на царства, стотици години преди предсказаните събития да се случат. Царе и князе заемат своето място на определеното време. Те мислят, че осъществяват собствените си намерения, но всъщност из-пълняват Божието слово, дадено чрез Неговите пророци....
Невярващите и безбожните не различават знаменията на вре-мето. В невежеството си те отказват да приемат Боговдъхновеното слово. Но когато изповядващите се за християни говорят подиграва-телно за пътищата и средствата на великия “Аз съм”, за да им ги направи познати, те показват невежеството си както към Свещеното писание, така и към Божията сила.... Християните, които приемат исти-ната, цялата истина и нищо друго освен истината, ще оценят Библей-ската история с нейната истинска стойност. Историята на евреите, от началото й до края, ще открие светлина, която ще става все по-голяма при изучаването й вместо подигравките и презрението че това са “тъмни векове”.
Думите на мъже и жени пропадат, ако те са изразявали техните собствени виждания и трябва да треперят защото един ден ще бъдат като строшени съдове. Но Божието слово е непогрешимо и непроме-нимо довека....
Бог живее и царува. Славата Му не се ограничава в ръкотворни храмове. Той не е затворил небесата за Своя народ. Както по времето на юдеите, така и в наше време, Бог открива тайните си на Своите служители, пророците.
Образът, показан на Навуходоносор във видение/Даниил глава 2/, представяше земните царства в човешката история. Металът на образа, символизиращ различните царства, ставаше все по-малко и по-малко чист и ценен. Главата на образа беше от злато, гърдите и ръцете му-от сребро, коремът и бедрата му-от мед, краката му-от желязо и нозете и пръстите-от желязо, примесено с кал. Намаляването на цен-ността на метала беше пропорционално на представените царства.... Ако пред тях винаги стоеше страхът от Господа би им се дало мъдрост и сила, които щяха да ги обединят и пазят силни.
Ръкопис 39, 1899г.



“Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината.”
1Солунци 5:5.

Библията е великия ориентир за Бога, Тя е “...светилник за краката ми и виделина на пътеката ми”/Псалм 119:105/. Светлината й свети напред, за да виждаме пътя по който трябва да вървим. Нейните лъчи са проникнали назад в историята, като ни показват най-съвършената хармония, която ума на тъмнината приема като заблуда и несъгласие. Това, което за света изглежда необяснима тайна, в нея Божиите чеда виждат светлина и красота...
Израилтяните поставиха върху вратите си знак от кръв, за да покажат, че са Божия собственост. Така и в днешно време всяко Божие дете ще носи знака, Който Бог е посочил.... Бог заявява: “Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам”/Иезекиил 20:12/. Когато хората говорят, че Божият закон е отменен чрез свидетелствата на “бащите”, те са поучавани от учения по човешки заповеди....
Живеем в съдбоносен период от човешката история. Великият конфликт е пред нас.... Синът на погибелта действа с учудващо постоянство да възвеличава небиблейската събота/неделята/ и неверния протестантски свят “удивен отиде след звяра”/Откровение 13:3/ и нарича послушанието към Библейската събота невярност към гражданските закони. Земните царства се обединяват в поддържане на фалшивата съботна институция, която няма власт в чудесата на Бога.... Великият конфликт, който се надига сега, не е просто борба на едни хора срещу други. От едната страна е застанал Князът на светлината, Който действа като наш Заместник и наша Сигурност. От другата стра-на е князът на тъмнината с падналите ангели, които са под неговата власт....
“Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола”/Ефесяни 6:11/.
Ще настане остър конфликт между верните на Бога и онези, които презират Неговия закон. Църквата е подала ръце на света. Почи-тането на Божия закон е отхвърлено. Религиозните водачи проповядват човешки учения от човешки заповеди. Както беше в дните на Ной, така ще бъде и през тези дни на човешката история.... Истинските верни няма да бъдат отнесени от течението на злото. Те няма да презрат и пренебрегнат това, което Бог е отделил като свято. Всяка душа ще бъде изпитана. Има само две страни. На коя страна ще застанете вие?
Ръкопис 39, 1899г.




“И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.” Деяния 19:36.

Нека Христос бъде видян във всичко, което правите. И всички да видят, че сте Негово живо послание....
Животът ви нека да покорява сърцата на тези, с които се срещате. В настоящето е направено твърде малко, за да се представи истината привлекателна за другите. Някои така я представят, като че ли отправят нападки към църквата. С техните неодобрения те не вдъх-новяват умовете. Нужно е от сърцата ни да извира любов към Исус. Това е Божия път. Ако истината не бъде представена в най-добрата и приемливата й форма, няма да бъде приета от мнозина! Когато трябва да представяме истината в контраст със заблудата, нека тя да се раз-крие така, че да се предизвикат възможно по-малко предразсъдъци....
Когато няма да насилваме пазенето на съботата, което демонската сила ще ни принуждава да правим, да бъдем мъдри в Христос-с Неговата мъдрост, а не с нашия дух. Последователният, решителен и любвеобвилен християнин е силен аргумент за истината. Не бива да произнасяме думи, които ще наранят другите, но когато говорим или вършим необмислени неща, които излагат на опасност Божията кауза, вършим ужастно дело, като даваме предимство на Сатана. Не бива да бъдем самонадеяни и несебевладеещи се; но винаги да се учим от Исус как да работим под действието на Неговия Дух, представяйки истината, която е в Него....
Да бъдем внимателни и да не стъпваме на почва, която не е Божия, а сатанинска. Мнозина от редовете на реформаторите са напра-вили това в миналите векове. Лутер имаше големи проблеми с такива хора. Самонадеяни личности напускаха своите места, когато Бог не ги беше изпратил, и се впускаха да вършат неща импулсивно и необмис-лено. Те вървяха пред Христос и възбуждаха сатанинския гняв. В нена-временната си и неръководена ревност те затваряха вратите пред много души, които биха могли да сторят велико дело за Учителя....
Има хора, които с прибързани и необмислени действия предават Божията кауза на силата на врага. Ще има хора, които ще търсят да си отмъстят и ще станат предатели на Христос в лицето на Неговите светии. Всички се нуждаем да се научим да бъдем сдържани Но от друга страна има опасност да сме консервативни и да отстра-няваме врага чрез компромиси. Братята и сестрите трябва да бъдат много внимателни в това отношение, за да прославим Бога....
Двете армии ще застанат отделно и ясно разграничени. Разграничението ще бъде силно изявено и мнозината, които бъдат убедени от истината ще застанат на страната на Божия народ, който пази Божиите заповеди.
Ръкопис 6, 1889г.
“От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.”
Притчи 13:10.

Реформацията значително беше забавена поради забележи-телни различия по някои точки на вярата. Всяка група поддържаше упорито онова, по което те се различаваха. Нужно е да се вглеждате добре в това което ви различава, но да ставате упорити и да считате за ваша отговорност да представяте вижданията си в решителна опозиция на вярата и истината, на които сме научени като народ, е вредно и са-мо вредно, както беше и по времето на Мартин Лутер. Като се отделяте и се чувствате свободни да изразявате идеите си без да вземете в предвид и вижданията на онези, с които сте свързани, ще настъпи та-кова състояние на нещата, за което не сте и сънували.
Съпругът ми имаше идеи върху някои точки, които се разли-чаваха от вижданията на неговите братя. Беше ми показано, че колкото и истинни да бяха те, Бог не беше го призовал да ги поставя на преден план пред братята си и да предизвиква спорове....
Не бива да бъдат възбуждани спекулативни идеи, тъй като има някои особени умове, които обичат да вземат някоя точка, която другите не приемат, да спорят, да привличат всичко към нея, да настояват, да преувеличават, когато в действителност въпросът не е от жизнена важност и ще бъде разбран по различен начин. На два пъти ми беше показано, че всичко което причинява отклоняване на нашите служители от точки, важни за това време, трябва да бъде пазено не-изявено.
Христос не изявяваше много неща, които бяха истина, понеже това можеше да създаде различие в мненията и да предизвика спорове. Но млади мъже, които нямат опита, който ние имаме, не трябва да стават по-скоро като четка. Нищо по-добро не би станало, освен разпален спор....
Живеем във великия ден на умилостивение, когато е нужно да вникнем в душите си, да изповядаме греховете си, да смирим сърцата си пред Бога и да се подготвим за големия конфликт. Когато такива спорове се появат пред народа, ще се мисли, че някой има спор и че друг с коренно различно виждане го оспорва. Хората са смутени и събиранията ще бъдат голяма загуба, дори по-лоша от тази, ако не е имало събиране по тези въпроси. Сега, когато всичко е в несъгласие и борба, трябват решителни усилия, за да се издига и изразява с перо и слово онова, което открива само хармония.
Писмо 37, 1887г.




“Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.”
Йоан 7:17.

Не бива да издигаме принципите си и тогава да тълкуваме всичко, за да достигнем до повдигнатия въпрос. В това някои от вели-ките реформатори са се провалили. И в днешно време поради тази причина мнозина поставят истината да воюва срещу истината, вместо да бъдат мощни свидетели на Бога.... Бог е планирал ние да бъдем ученици, първо от живите чудеса около нас и второ, от нашите сродни по вяра учители. Това е Божият път.
Божието слово е великия откривател на заблудата, всичко трябва да бъде отнесено до него. Библията трябва да бъде нашия стандарт за всяко учение. Нужно е да я изучаваме с благоговение. Не бива да приемаме нито едно виждане без да го сравним с Писанията. В тях е небесната върховна власт по въпросите на вярата.
Със Словото на живия Бог трябва да се решават възникващите разногласия. Когато хората смесват човешките си виждания с Божията истина и отправят остри нападки към онези, които не са съгласни с тях, показват неосветеното си почитане на Боговдъхновеното слово. Те смесват човешкото с небесното, обикновеното със святото и снижават ценността на Божието слово....
Правилното тълкуване на Писанията не е всичко, което Бог изисква от нас. Той изпитва радост, когато не само познаваме истината, но и я прилагаме такава каквато е в Исус. Имаме нужда да бъдем водени от Духа на истината в живота и във взаимоотношенията си с другите. Всеки последовател на Христос е нужно не само да търси истината като скрито съкровище, но и да бъде съработник на Бога, като се покорява на изискванията в Неговото слово. В сърцата си трябва да носим Христовия Дух, за да бъдат разбиранията ни утвърдени и да станем способни учители, които да научат и други на истината, изявена ни от Божието слово....
Душата, която обича Бога и Неговото дело ще свети като ден. Няма да има уклончиви отговори, нито заобикаляне на истината, която е в Божието слово. То е основата ни на всяко учение.
Писмо 20, 1888г.









“Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен.”
Йоан 5:39.

Настоящето е време на голяма опасност за Божия народ. Бог ръководи народ, а не отделни личности тук и там.... ”Внимавайте как слушате” е предупреждението на Христос. Нужно е да слушаме, за да научим истината и да ходим в нея. И отново “Внимавайте какво слушате”. Изследвайте внимателно, “всичко изпитвайте”/1Солунци 5:21/, “не вярвайте на всеки дух”/1Йоаново 4:1/. Това е Божият съвет. Ще Го послушаме ли?
Човек може да слуша и да възприема цялата истина и все пак да не знае нищо за личното благочестие и истинската практическа религия. Някой/той или тя/ разкрива пътя на спасението и въпреки това може да бъде отхвърлен... ”Защо”-пита човек с нечестиви подбуди “са преобразени души чрез влиянието ми?” Аз отговорих: “Христос постоянно привлича души към Себе Си и осветява Своя път в техния път. На този, който търси спасението не му е позволено да следва характера на човека, който го учи. Ако самият той е искрен, ако се приближава до Бога, вярва в Него, изповядва греховете си, той ще бъде приет....
По времето на Реформацията духовниците се страхуваха че “заблудилите се” да изследват Библията ще окажат влияние върху авторитета на църквата. Бяха направени определени усилия за въвеждане на строги правила, които лишаваха обикновените хора да четат и обясняват сами Библията. С твърдението, че духовниците били единствените компетентни да обясняват Божието слово, църквата упражняваше деспотизъм спрямо онези, които не бяха съгласни с нея....
Никога не трябва да позволяваме да преобладава мнението, че само определена част от хората имат привилегията да познават Писанията и другите трябва да бъдат поучавани от тях. Хората трябва да бъдат научени сами да изследват Писанията, да размишляват като вземат Библията за свой водач и свое правило за вярата си. Макар и да се издигат лъжливи учители, чрез които истината ще се проповядва чрез изкривени идеи, заблуждаващи тълкувания и неприложимост на Писанията, не трябва да се забранява религиозната свобода от рефор-маторите.
Църквата не бива никога да преписва на ограничените човешки същества непогрешимата мъдрост на живия Бог.... Нека всички души да имат чистото Евангелие, да почувстват необходимостта да изследват лично за себе си Писанията, да узнаят какво казва вечния Бог и да се привържат към голямото сърце на безкрайната Любов....
Писмо 12, 1890г.

“Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу “духовните сили на нечестието в небесните места.”
Ефесяни 6:12.

Небесните ангели общуват с човешкото семейство и никой от нас не може с нещо да поддържа или запази себе си. Където и да се намираме, всеки момент сме пазени от Божията сила. Мисля, че не разбираме службата на небесните ангели като толкова важна, както би трябвало да бъде....Какво бихме правили без тях? Желая да размислим в какво състояние бихме попаднали ако не беше служенето на небесните ангели....
Срещаме противопоставянето на мъже и жени, но зад него има някой. Това е князът на тъмнината със своите зли ангели, които постоянно са в действие.... Кой ръководи света днес? И кой е избрал да застане под знамето на княза на тъмнината? Не е ли почти целия свят?
Всички, които не са приели Исус Христос, а са избрали за свой водач княза на мрака, веднага щом застанат под неговото знаме, се свързват със злите ангели.
Дали злите ангели или Божиите ангели ръководят човешките умове?.... Осигурена е всяка възможност. Всичко в Божия план е осигурено, за да не бъдем оставени на собствените си подбуди, на ограничените си човешки сили, тъй като със сигурност ще пропаднем, ако сме оставени сами на себе си....
В псалмите Давид говори за Бога като “прибежище” и “силна канара”, като “прибежище и крепост”. Към Него можем да прибегнем и да бъдем спасени. Колко скъпоценна е мисълта, че Бог е наше прибе-жище и наш Помощник по всяко време и на всяко място и във време на внезапна беда имаме Бог, Който е с нас. Той ни казва, че: “Ще запо-вяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища”/Псалм 91:11/.... В нашия Бог имаме помощник и можем напълно да Му се доверим. Нужно е постоянно да гледаме на това и да вярваме, че Божиите ангели са около нас, че небето общува с нас, тъй като тези небесни вестители се издигат и слизат по небесната стълба, озарени от светлина....
Кой е с нас? Въоръжени ли сме с цялото Божие всеоръжие, така че да работим в хармония с Божиите ангели, които ни служат? Ако се отделим от тях и поемем собствен път на действие, поставяме себе си там, където нечестивите могат да ни изкушат.
Ръкопис 1,1890г.





“И сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни.” Даниил 10:14.

Даниил уеднакви себе си с греховете на Израил и изповяда греховете на народа си като свои собствени. Той се молеше: “Господи, послушай; Господи, прости; Господи дай внимание и подействай; да не закъснееш заради Себе си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти”/Даниил 9:19/. Гавриил, небесният вестител, три пъти нарече Даниил “мъж възлюбен”....
Как можем да видим колко близо небесния универс е свързан с този паднал свят? Общенията, дадени на Даниил трябва да ни изпълнят със страхопочитание, със смирение и кротост, като оставим гордостта си в пръстта....
В този случай е предсавена вълнуваща връзка на небесния универс с нашия свят. Събитията, изявени на Даниил бяха след това допълнени с Откровението, дадено на Йоан на остров Патмос. Тези две книги от Свещеното Писание трябва внимателно да се изучават заедно. Два пъти Даниил моли да разбере, колко време има до края на времето! “И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това? А той отговори: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечес-тие и никой от нечестивите няма да разбере, но разумните ще раз-берат.... Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.”/Даниил 12:8-10,13/
Лъвът от Юдовото племе беше Този, който разпечата книгата на Даниил и даде Откровение на апостол Йоан за това, какво ще стане в последните дни. Даниил стоеше в дела си, за да носи свидетелството си, което беше запечатано до края на времето, когато първата ангелска вест трябваше да се разнесе в нашия свят. Тези въпроси са от изклю-чителна важност за последните дни.... Книгата на Даниил е разпеча-тана в Откровението на Йоан и ни води напред към последните сцени на човешката история.
Случаят с Даниил ни показва, че Господ винаги е готов да чуе молбите на съкрушената душа. Когато потърсим Господа с цялото си сърце, Той ще отговори на молбите ни. В книгата на Даниил ни е разкрито и как пророкът получаваше своите дарби и разум, и ако помолим Бога за мъдрост можем да бъдем благословени с нарастваща способност и със сила от небето. Ако дойдем при Бога, такива каквито сме и Му се помолим с вяра, така както направи Даниил, ще видим Божието спасение. Нужно е да се молим така, както никога преди това не сме се молили.
Писмо 59, 1896г.

“А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.”
Даниил 12:4.

Имаме голяма нужда от по-задълбочено изучаване на Божието слово. С особено внимание, каквото никога до сега не сме проявявали, трябва да се насочим към книгите “Даниил” и “Откровение”. Може по-малко да знаем за някои точки относно римската власт и папството, но добре трябва да познаваме онова, което пророците и апостолите са написали, вдъхновени от Божия Дух....
Четете книгата на пророк Даниил. Изучавайте я стих по стих, изучавайте историята на земните царства, представени в нея. Обърнете внимание на държавниците, съветниците, мощните армии и вижте как Бог е искал да постави човешката гордост и себевъзвели-чаване в пръстта. Само Бог е представен единствено като велик. Във видението на пророка се вижда как Бог отхвъля един мощен владетел и поставя начело друг. Той е разкрит като Владетел на универса, Който ще установи Своето вечно царство-“Древният по дни”, живият Бог, Източникът на всяка мъдрост, управителят на настоящето, Открива-телят на бъдещето. Четете и разбирайте, колко нищожни, колко вре-менни, колко грешни и виновни са човешките същества....
Светлината, която Даниил получи направо от Бога, беше дадена за последните дни. Видението, което той видя на бреговете на Улай и Хидекел, големите реки на земята Сенаар, се изпълнява и всички събития, които са предсказани скоро ще се сбъднат.
Размишлявайте върху обстоятелствата, при които се намираше юдейската нация, когато бяха дадени пророчествата на Даниил. Из-раелтяните бяха в робство, храмът беше разрушен и храмовите служби преустановени. Религията им беше насочена върху церемониите на жертвената система. Бяха направили външните форми най-важни, а бяха загубили духа на истинското поклонение.... Господ искаше да заведе народа си в плен и да преустанови храмовите служби, за да не станат външните церемонии всичко за тяхната религия.... Външната слава беше премахната, за да се изяви духовната....
Когато Бог дава светлина на Своя народ, Той не работи само с една класа хора. Даниил беше княз от Юдея, Исая-от царски род. Давид беше овчарче, Амос–говедар, Захария-пленник във Вавилон, Елисей-земеделец. Бог издига като представителни водачи пророци и князе, благородни и с обикновено потекло и чрез вдъхновение учи истините, които трябва да бъдат дадени на народа Му.
Писмо 57, 1896г.



“Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?”
Римляни 8:35.

Вместо доказателства от Свещеното писание, противниците на адвентната вяра избираха присмеха и подигравките. Равнодушните и безбожните, добили смелост от позицията на някои религиозни учители, използваха безсрамни изрази, неприлични шеги и богохулни остроумия, за да опетнят Уилям Милър и неговото дело. Побелелият мъж, напуснал удобствата на дома си, за да пътува на собствени разноски от град на град и от място на място, като непрекъснато се трудеше да проповядва на света тържественото предупреждение за предстоящия свят, бе позорно хулен като фанатик, лъжец и дързък хитрец.
Време, средства и таланти се употребяваха, за да се злепос-тавят адвентистите и да се подбуждат предразсъдъци и публично презрение. Служители сами се заемаха да събират лъжливи доклади и абсурдни фалшификации, които си издигаха от амвона. Полагани бяха сериозни усилия да се отклони вниманието на народа от въпроса за Второто пришествие. Като търсеха да смълчат адвентната вест попу-лярните проповедници подкопаваха вярата в Божието слово. За грях, от който хората трябваше да се срамуват, се смяташе изследването на пророчествата отнасящи се за Христовото идване и за края на света. Това учение развиваше неверието у хората и мнозина се чувстваха свободни да постъпват според безбожните си страсти. И авторите на злото обвиняваха адвентистите за него.
Подобни обвинения от безбожни служители бяха отправяни към Уесли и другарите му. Те непрекъснато спъваха делото им и търсеха начини да отслабят влиянието им. Бяха обявявани за немилостиви, горделиви и суетни, тъй като не изразяваха уважение към популярните учители на тяхното време. Обвиняваха ги в скептицизъм, безредие и в презрение към властта. Джон Уесли безстрашно отправяше тези обви-нения към онези, които ги произнасяха, и им показваше, че самите те са отговорни за злото, за което обвиняваха методистите.
От столетие на столетие е продължавала великата борба между истината и заблудата, започнала още при грехопадението. Бог и ангелите, и онези служители, които се свързват с тях, са умолявали и насърчавали хората към покаяние и святост; докато Сатана, неговите ангели и хората, вдъхновени от тях, са се противопоставяли на всеки опит за спасение на човешката раса.
Духът на пророчеството, т.4, стр. 218-220




“Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме , но не изоставени; поваляни сме, но не погубени.”
2Коринтяни 4:8,9.

Уилям Милър смущаваше царството на Сатана и причинителят на всичкото зло се опитваше не само да работи против адвентната вест, но дори да погуби и самия вестител. Милър прилагаше на практика Библейската истина, като въздействаше върху сърцата на слушателите си и изобличаваше греховете им. Това разпалваше враждебността на опозицията на неговата вест подобно на яростта на юдеите към Христос и апостолите Му. Църковни членове от тази опозиция насърчаваха по-долните класи от народа да отидат още по-далеч; и враговете крояха планове да отнемат живота му на излизане от събранието. Но в тълпата се намираха святи ангели. Един от тях в образа на човек хвана ръката на Господния служител и го изведе безопасно изсред разгневената тълпа. Неговото дело не бе още завършено и Сатана и пратениците му останаха разочаровани.
Сравнявайки собствените си очаквания от въздействието на проповядването на адвентното учение с начина, по който то е прието от религиозния свят, Уилям Милър казва: “Истина е, но не и приятна, когато се запознаваме със състоянието и разрухата на настоящето време.... Срещал съм голяма опозиция от амвона и религиозната преса. Аз съм бил инструмент, чрез който се проповядва адвентното учение, за да стане то добре известно и да не бъдат някои от религиозните ни учители неверници с маска”....
“Наистина падали сме по странни начини. Очаквах, разбира се,
на учението на Христос бързо да се опонира от неверници, бого-хулници, пияници, комарджии и подобни на тях. Но никога не съм очаквал, че служители на Евангелието и професори по религия ще се уеднаквят с характери, като описаните по-горе хора, и в магазини и на публични места, да осмиват сериозното учение за Второто пришест-вие.”
Сега, както и по времето на нашия Спасител, хората строят гробници и хвалят мъртвите пророци, а преследват живите вестители на Всевишния Бог. Уилям Милър беше презрян и мразен от безбож-ниците и неверниците, но влиянието и делата му бяха благословение за света. Под въздействието на неговите проповеди хиляди грешници бяха доведени да покаяние, нечестиви-до преобразяване, и всички–до изучаване на Писанията, за да открият в тях красотата и славата, неизвестни им догогава.
Духът на пророчеството, т.4, стр.220,221


Прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести се намира в Боговдъхновеното слово. Нито частица от тях не трябва да бъде размествана. Никаква човешка власт няма право да променя мяс-тото им и да издига Новия над Стария завет. Старият завет е Еванге-лието в образи и символи, Новият завет е действителното му изпълне-ние. Единият завет е толкова важен колкото и другия. Старият завет представя уроците от устните на Христос и те не са загубили своята сила и в най-малките си подробности.
Първата и втората ангелски вести/Откровение 14:6-8/ бяха провъзгласени през 1843 и 1844г., и сега се прогласява третата ангелска вест; но в настоящето време трите ангелски вести заедно трябва да се проповядват. Днес както никога досега, е нужно да бъдат проповядвани на онези, които търсят истината. От амвона и чрез пресата те трябва да се разгласяват, разкривайки последователността им и изпълнението на пророчествата, водещи да прогласяване на третата ангелска вест. Не може да се прогласява третата вест без първите две ангелски вести....
Книгата, която беше запечатана не е книгата “Откровение”, а онази част от книгата на пророк Даниил, която се отнасяше до последните дни.... Когато книгата бе разпечатана се откроиха думите: ”... че няма да има вече време”/Откровение 10:6/. Книгата на пророк Даниил сега е разпечатана и дадена на апостол Йоан. “Откровение от Исус Христос”/Откровение 1:1/ Трябва да бъде занесено до всички жители на земята. Чрез умножаване на знанието, трябва да бъде приготвен народ, който да устои в последните дни на човешката история. Тази вест, ако се внимава, ще привлече умовете на всеки народ племе, език и хора за по-задълбочено изучаване на Божието слово и на истинската светлина за силата, която е променила седмия ден-съботата във фалшивата събота. ...Важността на съботата като паметник на сътворението се състои в това, че тя постоянно ни изявява кой е живият Бог, Творецът на небето и на земята; но тя бе отхвърлена и на нейно място за света бе определена фалшивата събота. С това бе извършено нарушение на Божия закон....
Чрез първия ангел хората са призовани да се поклонят на Бога, нашият Творец, който е сътворил света и всичко което е в него.... Вестта, прогласявана от първия ангел летящ “посред небето” бе “вечното благовестие”, същото, което беше изявено и в Едем, когато Бог каза на змията: “...Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство”/Битие 3:15/.
Ръкопис 32,1896г.

“И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възста-новител на развалините.” Исая 58:12.

Христос дойде в нашия свят, за да разкрие характера на Бога, представен в Неговия свят закон. Божият закон е копие на Неговия характер. Христос беше и Законът и Евангелието...
В петдесет и осмата глава от книгата на пророк Исая е посочено делото на онези, които се покланят на Бога, Създателят на небето и земята: ”И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места, ще възстановиш основите на много поколения”. Възпоменател-ният ден на Твореца, Неговият Седми ден–съботата, ще бъде издигнат..
Историята на църквата и на света, на верните и на неверните в това пророчество е ясно разкрита. Верните, при прогласяване вестта на третия ангел, са обърнали нозете си в пътя на Божия закон, за да почитат и да се поклонят на Онзи, Който е “направил небето и земята”. Противопоставящите се сили са отхвърлили почитта си към Бога и извършиха нарушение на Неговия закон. И когато светлината от Словото е призовала вниманието към Божия свят закон, се разкрива нарушението му, извършено от папската институция. Мнозина, за да избегнат осъждането, са се опитвали да променят или отменят целия закон. Но може ли да се отмени Божия закон? Не. Всички, които изследват Свещеното писание за себе си, ще видят, че Божият закон е непроменим.Той е вечен и Неговият паметник на сътворението-съботата, ще устои през вековете, за да показва постоянно кой е истинския Бог сред всички фалшиви богове.
Сатана полагаше постоянни и неуморни усилия да продължи делото, започнато в небето-да промени Божия закон. Преди да бъде свален на земята, той представяше в небето теорията, че Божият закон е тираничен и се нуждае от ревизия. И успя да убеди света да повярва в това. Мнозина църкви, изповядващи се за християнски, с тяхното отношение, ако не с техните думи, показват, че са приели същата заблуда. Но ако и в най-малкото нещо Божия закон би се променил, Сатана би спечелил на земята това, което не успя в небето. Той бе приготвил измамлива уловка, в която се надяваше да попаднат църква-та и света. Но не всички ще попаднат в клопката. Разграничителна линия е очертана между чедата на послушанието и чедата на непослушанието, на верните и истинните и на неверните и неистин-ните. Две групи са се оформили-поклонниците на звяра и неговия образ и поклонниците на истинския и жив Бог.
Ръкопис 32,1896г.





“Той държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия-на земята.” Откровение 10:2.

Вестта от Откровение, глава 14, която прогласява на Божия съд, е дадена в края на времето. Ангелът от Откровение глава 10, представен като стъпил с единия си крак в морето, а с другия-на земята, показва, че Благовестието ще достигне и до най-отдалечените кътчета на земята; океаните ще бъдат прекосени и островите сред моретата ще чуят последната вест на предупреждение към нашия свят...
....”че няма да има вече време”/Откровение 10:6/. Тази вест известяваше краят на пророческия период. Разочарованието на очакващите да видят Господа през 1844г. беше още по-горчиво за онези, които усърдно очакваха Неговото идване. В Божия план беше то да настъпи, за да бъдат изпитани сърцата.
Никакъв мрак не е покривал църквата, за който Бог да не я е приготвил; Никаква сила, издигаща се да противостои срущу Божието дело, не е пропусната. Всичко се изпълнява според както Бог е предсказал чрез пророците Си .Той не е оставил църквата Си в тъмнина, но е трасирал какво ще се случи чрез пророческите изявления. Провидението Му действа в определеното от Него място в световната история. Бог е Този, Който чрез Святия Дух е вдъхновявал пророците какво да предсказват. Всички Божии намерения ще се изпълнят и утвърдят. Божият закон е свързан с Божия престол и сатанинските сили, обединени с човешките, няма да го отменат.
Истината е вдъхновена и пазена от Бога. Тя ще живее и ще побеждава, макар понякога да изглежда потъпкана. Христовото благовестие е законът, вплетен в характера. Измамите срещу него, всяка измислица и всяка заблуда, въведени от сатанинските сили ще бъдат завинаги унищожени и възтържествуването на истината ще бъде като слънцето в зенита си. Слънцето на правдата ”ще изгрее с изце-ление в крилата си”/Малахия 4:2/ и цялата земя ще бъде осветена от неговата слава.
Всичко, което Бог е вложил в пророческата история, да бъде изпълнено в миналото, е вече реалност и онова което остава да се изпълни, ще се извърши според Божия план. Даниил, Божият пророк, стои на своето място и Йоан стои на мястото си. В Откровението “Лъвът от Юдовото племе” бе отворил пред учащите се пророчеството от книгата на Даниил и така Даниил стои на мястото си. Той свидетелства, което Бог му беше разкрил във видения, за великите и тържествени събития, които трябва да познаваме, когато стоим на прага на тяхното изпълнение.
Ръкопис 32, 1896г.

“И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в утата ми беше сладко като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво. Тогава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.”
Откровение 10:10,11.

В историята и в пророчеството, Божието слово описва продъл-жителният и непрекъснат конфликт между истината и заблудата. Той все още продължава. Това, което се е случило ще бъде повторено. Ста-рите противопоставяния ще се възобновят и нови теории ще възникват постоянно. Но Божият народ, който с вярата си в изпълне-нието на пророчеството, е участвал в провъзгласяването на тройната ангелска вест, знае къде стои.... Той трябва да остане твърд като ска-ла, като държи увереността си здраво от началото до края.
Преобразяваща сила придружаваше прогласяването на първата и втората ангелски вести. Същата сила придружава разгласяването и на веста на третия ангел.... Писанието прилежно се изучаваше стих по стих. Почти целите нощи се посвещаваха на усърдно търсене на истината в Божието слово. Търсихме я като скрито съкровище. Сам Господ ни се откри. Светлина светеше от пророчествата и ние узнахме, че сме получили небесно просветление....
След голямото разочарование неколцина се заеха да изследват Божието слово с цялото си сърце. Не изпаднаха в обезсърчение и не се отказаха от това, в което Бог ги бе водил. Истината им беше разкрита точка по точка, обвързана с техните най-осветени спомени и състра-дание.... Истината засвети, красива в нейната простота, пропита със сила и увереност, непознати преди разочарованието. И тогава едино-мислено можехме да я прогласяваме. Но сред онези, които не упо-ваваха здраво на вярата и опита си имаше голямо объркване. Всяко въображаемо виждане бе представяно за вест от истината, но Божият глас казваше: ”Не им вярвайте, защото Аз не съм ги пратил”.
Вървяхме внимателно с Бога. Вестта трябваше да бъде предадена на света и знаехме, че настоящата светлина беше специален дар от Бога.... Неговите разочаровани чеда, които продължаваха да търсят истината, бяха водени стъпка по стъпка да общуват със света, за да се общува и с тях.... В началото делото се предвижваше трудно. Често сред слушателите, които отхвърляха вестта като неразумна се започваше решителен спор, особено върху съботата. Но Господ изяви Своето присъствие. На определеното време, завесата, която закриваше славата Му от очите ни, беше отдръпната. Ние Го видяхме в Светая Светих.
Ръкопис 32,1896






























Йоан беше близо до Спасителя по време на земната Му служба. Той беше слушал Неговите прекрасни слова и беше видял чудните Му дела. И затова свидетелството му беше дадено ясно. От изобилието на сърце, преливащо от любов към Христос, той говореше и нямаше сила, която да заглуши думите му....