ХАРАКТЕРЪТ ДОВЕЖДА ДО РАЗЛИЧИЯ В ЖИВОТА

1 МАРТ
Псалм 37:18-22.

Почитта, проявена от Сим и Яфет към баща им и към Божествените изявления, обеща по-светло бъдеще за техните наследници. За тези синове бе заявено: “...Благословен Господ, Симовият Бог; и Ханаан да му бъде слуга. Бог да разшири Яфет. Да се зесели в шатрите на Сим и Ханаан да му бъде слуга”/Битие 9:26/. От родословната линия на Сим трябваше да се роди избрания народ на Божия завет, на Обещания Изкупител. Йехова беше Богът на Сим. От него щеше да произлезе Авраам и Израиливият народ, от който щеше да дойде Христос. “...Блажен е онзи народ, на когото Бог е Господ”/Псалм 33:12/. А Яфет щеше да се засели в шатрите на Сим”/Битие 9:27/. Наследниците на Яфет трябваше да вземат особено участие в благословението на евангелието.
Пророчеството на Ной не беше някакво произволно гневно отхвърляне или изявление на благоразположение. То не предопредели характера или съдбата на синовете. Но показа какъв щеше да е резултатът от начина на живот, който всеки от тях избра, и от характера, който бяха развили. Пророчеството изрази Божието намерение за тях и за потомството им предвид собственият им характер и поведение. Като правило децата наследяват разположенията и наклонностите на родителите си и подражават на примера им, а греховете на родителите се вършат от потомците поколения наред. Така покварата и непочтителността на Хам повтори и неговото потомство, донасяйки си проклятие много поколения напред. “...А един грешник разваля много добри неща”/Еклисиаст 9:18/.
От друга страна, колко богато бе наградено почитанието на Сим към неговия баща и какъв забележителен род от святи човеци се родиха в потомството му. “Господ знае дните на непорочните...”/Псалм 37:18/.... и “...родът на праведните ще бъде благословен”/Псалм 112:2/. “И така, да знаеш, че Господ, твоят Бог, е Бог, верният Бог, Който пази до хиляди поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му”/Второзаконие 7:9/.

Патриарси и пророци, 67,68.






“Проклет да е Ханаан; слуга на слуги ще бъде на братята си.”
Битие 9:25.

За да засели отново опустошената земя, която потопът бе очистил от моралната й поквара, Бог запази само едно семейство-Ноевото домочадие, за което заяви: “...защото в това поколение теб видях праведен пред Мене”/Битие 7:1/. Но и в тримата синове на Ной бързо се разви онова голямо различие, което се забелязваше в света преди потопа. Сим, Хам и Яфет, които трябваше да бъдат основателите на човешкия род, предварително изявиха характера на своето потомство.
Чрез Божествено откровение, Ной предсказа историята на трите големи раси, които щяха да произлязат от тези бащи на човечеството. Проследявайки Хамовите наследници по-скоро по сина, отколкото по бащата, той заяви: “Проклет да е Ханаан; слуга на слуги ще бъде на братята си”/Битие 9:25/.... Злите характерни черти на Ханаан се проявиха и в неговото потомство, чийто непресекващ грях призова върху него Божиите присъди.... Макар пророчесткото проклятие да ги обрече на робство, участта им бе задържана в продължение на векове. Бог търпя тяхното нечестие и поквара, докато преминаха границите на дълготърпението Му. Тогава бяха лишени от наследство и станаха роби на Симовите и Яфетовите потомци.
За известно време Ноевите потомци продължиха да живеят в планините, където бе заседнал ковчегът. Като се увеличиха на брой, отстъплението скоро доведе до разделение. Желаещите да забравят своя Създател и да отхвърлят ограниченията на Закона Му чувстваха постоянна досада от ученията и примера на своите боящи се от Бога роднини. И след известно време решиха да се отделят от поклонниците на Създателя. Затова се отправиха към долината Сенаар на брега на река Ефрат. Привлече ги красивото разположение на мястото и плодородието на почвата и решиха да направят равнината свой дом.
Тук помислиха да издигнат град; и в него кула с такава удивителна височина, че да стане чудо на света. Тези планове имаха за цел да предпазят народа от разпръсване навред в колонии. Бог бе наредил да се разселят по земята, да я изпълнат и покорят, но строителите на Вавилонската кула решиха да живеят заедно, обединени в едно цяло, за да основат монархия, която да обхване цялата земя....
Величествената кула, стигаща до небесата, бе предназначена за паметник на тяхната сила и мъдрост, която да разнася славата им до бъдните поколения.
Патриарси и пророци, стр.67,68.







“И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.”
Битие 11:4.

Някои от потомците на Ной скоро започнаха да отпадат.... Те се отделиха ...и избраха да живеят в равнината. Там си построиха град. Решиха да изградят кула, която да достига до облаците, за да живеят заедно в града и в кулата и да не се разпръскват повече. Мислеха, че могат да се запазят в случай на друг потоп като построят висока кула, която да превишава водите му, а и така щяха да си спечелят име.... Преди да бъде завършена кулата, народът се засели в нея. Стаите богато обзаведени и украсени, бяха посветени на техните идоли.-Знамения на времето, 20 март, 1879г.
Но сред народа на Вавилон живееха и хора, които се бояха от Бога. Те бяха примамени от претенциите на нечестивите и въвлечени в техните пътища. Но те не бяха се присъединили към това общество, за да попречат на Божието намерение. Отказаха да бъдат измамени от прекрасните възможности и величие. Заради тези верни, Бог забави присъдата Си и даде време на хората да изявят истинския си характер....
Това общество бе родено от бунта против Бога. Жителите на Сенаарската земя, утвърдиха царство на себевъздигане, а не за слава на Бога.... Определени личности, вдъхновени от първият най-голям бунтовник, бяха подтиквани от него. Беше им позволено нищо да не попречи на плановете им или да се спре техния нечестив живот. На мястото на небесните наредби те поставиха закони, оформени съобразно техните егоистични сърца, за да изпълнят намеренията си.
Но Бог никога не оставя света без свидетелства за себе Си. Онези, които Го обичаха и се бояха от Името Му по времето на първото голямо отстъпление след потопа се смириха и извикаха към Бога: “О, Боже,-умоляваха те,-постави Себе Си и делото Си над човешките планове и дела.” “И Господ слезе да види града и кулата, която градяха хората”/Битие 11:5/.
Бог дълго време остави хората в тяхното отстъпление, като им даде благодатна възможност за покаяние, но Той отбеляза и всяко тяхно средство да се противопоставят на Неговия справедлив и свят закон. Като знак на Неговото несъгласие със строежа на кулата, Той разбърка езика на стротелите, така че никой не можеше да разбере думите на другите.
Ръкопис 94, 1903г.







“Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа стоят твърди до века, мислите на сърцето Му–от род в род.”
Псалм 33:10,11.

Плановете на валилонските строители завършиха със срам и поражение. Паметникът на тяхната гордост стана паметник на тяхната глупост. Но въпреки това хората продължават да ходят по същия път-да разчитат само на себе си-и отхвърлят Божия закон. Това е принципът, който Сатана се опита да наложи в небето и който водеше и Каин при представяне на жертвата му.
И в наше време има строители на кули. Неверните изграждат своите теории върху предполагаеми заключения на науката и отхвърлят ясното Божие слово. Те се осмеляват да осъждат Божието морално управление, презират Неговият закон и се хвалят, че човешкият разум е достатъчен. “Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло”/Еклисиаст 8:11/.
Мнозина от наричащия се християнски свят се отклоняват от ясните учения на Библията и си изграждат вяра, основана на човешки измислици и приятни басни. И те посочват своята кула като път, по който ще се изкачат до небето. Хората възхитени се тълпят да слушат красноречиви проповеди, че престъпникът няма да умре, че спасението може да се придобие и без послушание към Божия закон. Ако изповядващите се за Христови последователи биха приели Божия образец, той би ги довел до единство, но докато човешката мъдрост се въз-вишава над Неговото свято Слово ще има разделения и разногласия.
Съществуващата смесица от противоречиви вярвания и секти, пророчеството подходящо представя с думата “Вавилон”/Битие 11:9/, име на обичащите света църкви от последните дни. Много хора се стараят да си създадат “небе”, придобивайки богатство и власт. Те се присмиват и говорят нечестиво за насилие, говорят горделиво/по Псалм 73:8/, като потъпкват човешките права и не зачитат Божествения авторитет. Гордият може да има за известно време голяма власт и да успее във всичките си начинания, но в края ще открие само разочарование и опасност.
Предстои ни Божият изследователен съд. Всевишният ще слезе да види какво са изградили човешките чада. Неговата върховна власт ще се разкрие и делата на човешката гордост ще се съкрушат.... “Господ осуетява намеренията на народите; прави безполезни мислите на племената. Намеренията на Господа ще стоят твърди до века, мислите на сърцето Му–от род в род”/Псалм 33:10,11/.
Патриарси и пророци, стр.71




“Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прослявя името ти, и ще бъдеш за благословение.”
Битие 12:2.

Изпитанието на Авраам не бе леко. Той бе призован да напусне родината и близките си и да отиде в земя, която не познаваше. Когато дойде в ханаанската земя, той се срещна с идолопоклонството на ханаанците..
Това бе сериозно изпитание за вярата на Авраам. Не виждаше притежание, към което да претендира, че е негово. Но в неговото затруднение небесния Бог благоволи да му разкрие благата вест и да му покаже притежание, което трябваше да придобие за вечно наследство.
Авраам се местеше от едно място на друго, което бе най-доброто за осигуряване прехраната на многобройното му семейство. Само слугите му бяха повече от четиристотин. Навсякъде където разпъваше шатъра си, издигаше жертвеник на Господа. Така възпитаваше всеки от дома си да обичат Бога и да се боят от Него....
Всички Божии съработници, където и да отидат, трябва да поддържат и следват истинните принципи на религията си. Ако греха, отделянето от Бога и идолопоклонството се ширят в тези места, те трябва да помнят, че това е време да изяват истинските религиозни принципи.
Когато се намираме в места, където всичко е удобно и лесно, ние не чувстваме необходимост да зависим всеки момент от Бога. Божието предузнание ни поставя в положение, в което чувстваме пълната си зависимост от Неговата помощ и сила....
И сега, когато великата борба продължава, Бог желае всеки един от Неговия народ да бъде покорен на Неговите изисквания. Нека никой от нас, пред когото е поставено някакво задължение, да пита: Ще бъде ли лесно или ще бъда ли удовлетворен от това? Ако Бог Го е казал, това е достатъчно. Трябва да вземем Библиите си, да ги изучаваме и да видим Божията воля за нас и тогава да последваме пътя, така както Авраам направи, с вяра и пълно доверие.
Първото изпитание на Авраам бе твърде тежко за него-да остави всичко и да отиде в земята като пришълец.... Имаше неблагоприятни обстоятелства, които сполетяваха Авраам и трудности, в които Бог Го изпитваше.... Когато Бог, разкри пред него гледката на вечния живот, на новата пречистена земя, която трябваше да бъде негов дом, Авраам се изпълни с истинска наслада.
Ръкопис 19, 1886г.







“Не е ли пред тебе цялата земя? Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.”
Битие 13:9.

Авраам бе изпитан, за да се види дали ще послуша гласа на Бога и ще Му се покори. Господ знаеше, че не бе най-дооброто за неговото духовно развитие оставането му в родината и сред близките му, където той не би упражнил онова влияние върху тях, което всъщност щеше да бъде благословение. Бог каза на Авраам да напусне земята, в която живееше. Авраам бе богат човек, но с най-голямо смирение послуша Бога и отиде като пришълец в непозната страна. Като напусна своя дом и своите близки, Бог го увери, че ще придобие известност и благополучие във ханаанската земя.
Защо Авраам не използва всички средства, които притежаваше, за да придобие това благополучие? Защо не вложи средствата си, за да се обогати още повече и да придобие най-голямо влияние, над всеки с който се срещаше? Той не направи нищо, за да възвеличи себе си; не се стремеше към власт над другите. Не се стремеше към величие чрез построяване на градове, които да носят неговото име. Той се чувстваше удовлетворен от това, което имаше.
Божието Слово ни казва, че Авраам бе взел своя племенник Лот и известно време живяха заедно. Но когато семействата им нараснаха, възникна спор между пастирите на Авраам и Лот за пашата на стадата им. “Тогава Авраам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя?...”/Битие 13:8,9/...
Лот си избра земята край Содом. Авраам остана в Ханаанската земя, а Лот избра градовете на равнината и разпъна шатъра си към Содом. Но жителите на Содом съгрешаваха твърде много пред Господа.
Всъщност тук ни е показана една друга гледна точка върху разделянето. Има голямо значение кога и как трябва да определим мястото на разделение или обитаване. Привилегия бе за Лот да се осведоми за мястото и да бъде твърде внимателен къде щеше да отиде, както и да бъде много внимателен по отношение на обществото, което той избира за семейството си. Но без да вземе предвид състоянието на жителите, които населяваха земята, той я избра защото бе богата и обещаваше добро благосъстояние. Лот дойде в нея богат, но излезе от нея без нищо, като резултат от избора му. Има голяма разлика в това, дали хората отиват там където ще имат най-добрата полза от добрите влияния или избират временните придобивки. Има много пътища, които водят към Содом. Всички ние се нуждаем от помазани очи, за да можем да различаваме пътя, който води към Бога.
Писмо 109, 1899г.



“Затова Лот си избра цялата Йорданска равнина. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.”
Битие 13:11.

Виждаме забележителни черти от характера на Авраам по време на започналия спор между пастирите, когато каза: “...Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб... Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво”/Битие 13:8,9/.
Лот видя, че страната близо до Содом е най-добрата за неговото земно и временно благосъстояние и избра нея. Ако той проявяваше същата учтивост и любезност, която Авраам проявяваше, той би му дал правото на избор. Авраам не пожела положението на високопоставен, а скромното положение спрямо хората около него. Той имаше право пръв да направи своя избор, но реши да бъде великодушен по въпроса за избора.
А Лот, вместо да се осведоми дали светът около него щеше да бъде най-подходящия за морала и благочестието му, мислеше единствено за земното си благополучие. Но дойде време, когато бе подложен на голямо изпитание поради нечестието на содомските жители. Когато Лот и семейството му трябваше да бъдат взети в плен от завоевателите на Содом и Гомор, Авраам отиде да го избави. Той отново показа благородството на характера си, когато царят на Содом му предложи да вземе подаръци от плячката. “Но Авраам отговори на Содомския цар:... и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Авраам”/Битие 14:22,23/. Бог бе дал обещание на Авраам, че той ще придобие богатство и не допускаше някой да каже, че нечестивите са му дали притежания. Всяка стъпка на Авраам бе стъпка на вярата.
В книгата Битие глава 18 четем за посетители дошли при Авраам. Това бяха Божии ангели, и единия от тях бе Божия Син. Гостите дойдоха до неговия шатър като странници, но Авраам прояви сърдечна любезност и благоразположение към тях. Божието Слово ни казва: “Не забравяйте гостоприемството, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели”/Евреи 13:2/. Авраам направи точно това. И когато небесните гости се разкриха, те му казаха намерението си за Содом.... И макар че Авраам не беше в Содом и не беше свързан с него, пак виждаме, че той проявяваше жив интерес този град да не бъде разрушен, ако Бог го пощади.
Ръкопис 19, 1886г.








“И така, Лот погледна, разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана до Сигор/преди Господ да беше съсипал Содом и Гомор/, като Господнята градина, като Египетската земя.”

Битие 13:10.

Авраам не постъпи неблагоразумно когато реши, че най-доброто нещо, което можеше да направи, е да се отдели от Лот, на когото той бе като баща. Не можа да издържи на спора, който се появи между неговите и Лотовите пастири. Той нямаше душевен мир поради тези неприятни различия. Отделянето му от Лот бе болезнено, но трябваше да стане.
Авраам даде на Лот правото на избор накъде да отиде, за да не би след време Лот да бъде изкушаван от мисълта, че той го е направил от собствен интерес. Лот избра красивата и добра земя до Содом. Земята имаше много предимства, но той не прецени морала и религията на содомците. В Божието слово е записана историята която се случи с Лот след това. Настана време, когато той трябваше да избяга от покварения град, изпълнен с престъпления. Позволено му бе да предупреди дъщерите си и бъдещите си зетьове, но те не обърнаха внимание на предупреждението му, така както не обръщаха внимание и на наставленията му. Присмиваха се на вярата му в Бога и загинаха при погубването на Содом.
Това е урок за всички нас. Нека внимателно да правим избора за местонахождението на семействата ни. Нужно е да търсим помощта на Господа в обучението на децата ни и в избора им за работа. Всяко семейство трябва непрекъснато да гледа на Господа, да уповава на Него за ръководството Му в живота. Нужно е строго ограничение, за да се избегне последващия погрешен път за светска печалба.
Божията воля трябва да бъде наша воля. Бог трябва да бъде Първият и Последният и най-Добрият във всичко. Нека да се учим подобно на децата, като вървим внимателно с пълно доверие в Бога. Вечните ни интереси са включени в стъпките, които правим,-дали се придвижваме към небесния град, чийто Архитект и Строител е Бог, или към света, към красивите содомски привлекателности.
Бог не се допитва до нашите решения и предпочитания. Той знае това, което хората не знаят–бъдещите резултати във всеки момент-затова очите ни трябва да бъдат отправени към Него, а не към светските предимства, представени от Сатана.
Ръкопис 50, 1893г.






“И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?”

В Божието слово ни е казано, че “Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?”/Битие 18:23/. Авраам проявяваше истинска покорност към Бога, която всяко Божие чедо е длъжно да проявява. Но едновременно с това имаше и жив интерес към душите на грешниците. Представен ни е като човек, който се приближава.. Той пристъпи близо до небесните пратеници и ги умоляваше така както дете умолява баща си. Спомни си, че Лот съгради дом в Содом и чрез женитбата с жена от този град бе напълно свързан с него. Авраам започна със умоляването за запазването на петдесет праведници и Господ му каза, че ще ги пожали ако има петдесет; след това умоляваше за десет праведника и Господ Му отговори, че ако има десет праведника в града ще ги пожали. Авраам не отправи други умолявания, тъй като се надяваше, че в Содом ще се намерят десет праведника.
Но когато ангелите дойдоха в Содом, те не можаха да открият дори пет праведника в този великолепен град. От това можем да заключим, че в най-красивите и богати градове може да не се намерят даже пет праведника. Тъй като търсим бъдещия вечен живот, нека всеки един от нас да бъде свързан с всичко, което би спомогнало за развитието и оформянето на един истински християнски характер. Често Бог ни призовава да скъсаме всяка връзка, която ни свързва с несвяти влияния и да излезем от тяхното обкръжение.
Тук Авраам остава като един, който е представител на Бога. Неговата история, предавана през вековете, е достигнала и до нашите дни. Интересът и безпокойството на Авраам за Содом е урок как и ние да проявяваме интерес към хората около нас. Макар че трябва да мразим греха, трябва да обичаме душите, за които Христос умря. И тогава ще почувстваме голямата благодарност, че имаме Един, Който се застъпва за нас в небето.
Исус знае стойността на всяка душа, защото Той е заплатил цената за всеки един от нас. На Голготския кръст, в смъртната Си агония, Той се молеше за Своите врагове: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят”/Лука 23:34/. И тук, както виждаме и в случая с Авраам, Бог се молеше за грешниците така, както човек се моли за друг. Нека и ние да пренасяме същите усърдни молитви за онези, които са в тъмнина.
Ръкопис 19, 1886г.







“Привечер дойдоха двама ангели в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: ...”
Битие 19:1.

Лот живя в дома на Авраам и под неговото влияние той оформи същия учтив характер, както този на Авраам. Ангелите дойдоха при Лот така както други хора идваха при него и ако той не бе култивирал в себе си любезен и вежлив дух, би загинал заедно с останалите жители на Содом. Тяхното нечестие беше толкова голямо, че те биха нагрубили тези мъже/ангелите/, които носеха вестта за града и бяха приети от Лот. Но Божиите ангели запазиха Лот да не бъде наранен от тълпата отвън вратата. Те ги поразиха със слепота.
След тази изява на нечестие, ангелите разкриха пред Лот целта на тяхното посещение. Те му казаха ако има синове или дъщери в този град да ги изведе от него. На Лот бе разрешено да отиде при своите близки и да им извести, че градът ще бъде погубен, затова те трябваше да избягат от него. Но те не се възползваха от умоляванията и предупрежденията му. Присмиваха му се на така наречените от тях суеверни страхове. Как ще стане това, като Содом си бе такъв какъвто си е бил и нямаше никакво доказателство, което очите им да виждат и според което да мислят, че ги очаква погибел.
И когато Лот се върна, ангелите настояваха по-бързо да избяга от Содом. “Но той се бавеше-като мислеше, как да остави притежанията си и да вземе само жена си и двете си дъщери-затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града...”/Битие 19:16/.” И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад...”/Битие 19:17/. Заповедта беше: ”Да не погледнеш назад.”
Жената на Лот погледна назад към града, за да види какво беше оставила там. Проклятието от Бога дойде върху нея и тя се превърна в стълб от сол.... Виждаме, че Лот направи грешка, когато си направи дом в Содом. Там той загуби не само своите притежания, загуби всичко освен двете си дъщери. Това е урок, който трябва да помним. Могат да се открият много привлекателни възможности за Божиите деца, но те трябва да погледнат въпроса от всички страни преди да вземат решение. Първият въпрос за всеки един от нас трябва да бъде: “Какво ще стане с душата ми?”
Ръкопис 19, 1886г.








“Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него.”
1Йоаново 2:4.

Бе ми известено, и аз ви го казвам, че не можете да бъдете спасени, ако не спазвате съботата. Тогава незначително нещо ли е изискването на четвъртата Божия заповед? Няма ли покоряването на Божията воля да накара покоряващия се непрекъснато да се пита: “Какво Бог иска от мен? Каква е Божията воля за мен?” вместо “Кое е най-лесното, най-удобното и най-подходящото за мен и близките ми?”
Странно ли е, че нещата трябва да се вършат под убеждението на Святия Дух, а не под влияние на чувствата. Отказът или небрежността те да се вършат, така както се изисква, не е безопасно за спасението на душата. Трудно ли е да се разбере, че покорността от наша страна на целия Божи закон е абсолютно необходима за вечния живот? Не е ли пагубно за християнина да си осигури спасението на душата на всяка цена, дори при наличие на егоизъм и егоистични интереси? Дава ли ни Божието слово някаква увереност, че можем да се спасим и като престъпваме Божия закон, така както и когато го спазваме? Ако е така, то спазването на целия Божи закон като условие за спасение, е една голяма грешка. Дали жителите на древността загинаха от водите на потопа поради непослушанието си към Божиите изисквания? Не бяха ли измити от водите на потопа и въведени направо в слава, понеже нашия милостив Бог е твърде добър да изпълни крайното наказание за престъпването на Неговия закон? Загинаха ли жителите на Содом поради непослушанието си и само Лот се спаси? Не бяха ли те въведени чрез огън, който падна от небето, направо в слава?
Заповядал ли е Бог? Тогава трябва да се покорим-без колебание и без да търсим път, за да бъдем спасени без да се покоряваме; това ще бъде път не за спасение, а някакъв друг път. “...Аз съм пътят и истината и животтът...”/Йоан 14:6/....”Аз опазих заповедите на моя Отец...”/Йоан 15:10/-казва Величието на небето....
Не трябва да спазваме Божиите заповеди, просто за да си осигурим спасение, но за да угодим на Този, Който умря, за да спаси грешниците от наказанието за престъпване на закона на Отца. Спасението на грешниците зависи от ...прекратяване на престъпването и послушание към престъпения закон. Никой не бива да се осмелява и позволява да съгрешава спрямо Божията милост, като се чувства свободен да съгрешава толкова колко си иска.... Тъжно решение е да следваме Христос възможно по-далеч и се осмеляваме да бъдем възможно по-близо до погибелта като мислим, че тя няма да ни постигне.

Писмо 35б, 1877г.



“Защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.”
1 Йоаново 5:3.

Велика е жертвата, която Христос принесе на Голготския кръст, за всички нас. Какво можем да пожертваме за Неговата любов? Исус ни казва: “Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди”/Йоан 14:15/. Не да изберем една, или две, или девет, но всичките десет заповеди. Всичките Негови заповеди трябва да спазваме. Апостол Йоан ни говори за онези, които претендират, че обичат Бога, но не се покоряват на Божиите заповеди. “Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него”/1Йоаново2:4/. “Защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки”/1Йоаново 5:3/. Но можете да кажете: “Вярвате ли, че целия интелигентен свят е на погрешен път и само бедните, нищите по дух, които изглеждат като забравени, обикновените хора, са всички които ще бъдат спасени?” Отговорям ви: “Исус бе сред неграмотните, обикновени хора на земята. Той не бе на страната на знаещите учители или управници. Не се откриваше сред издигнатите люде на земята, но сред бедните. Истината никога не се намира сред множеството. Тя се намира винаги сред малцината.”
Небесните ангели не дойдоха при фарисеите и законоучителите и не запяха тържествените песни над храма или синагогите, но те отидоха при онези, които бяха смирени, за да приемат вестта. Те пееха благата вест за Спасител, роден във Витлеемските полета, докато издигнатите, управниците и почетените бяха оставени в тъмнина, понеже бяха съвършено доволни от положението си и не чувстваха нужда от повече светлина, освен тази, която притежаваха. Учителите в пророческите училища, книжниците, свещениците и управниците най-ревностно преследваха Христос. Тези, които претендираха за духовна светлина отхвърлиха и разпънаха Спасителя.
Велики мъже и жени, хора с високо образование могат да вършат ужасни дела в своята гордост и възвишена позиция. Така те мамят себе си, че вършат Божието дело. Не е нужно да уповаваме на тях. Вие и аз се нуждаем единствено от Библейската истина. Нуждаем се подобно на благородните беряни да изследваме ежедневно Писанията с искрена молитва, за да познаем какво е истината, да й се покорим, каквото и да ни коства това, без да уповаваме на известни личности или добри хора. Ако истината е в Библията, можем да открием, че това е най-доброто и най-великото нещо на земята. Моята молитва е, Бог да ни помогне да бъдем мъдри за спасение.
Писмо 35б, 1877г.






“Докато се казва: “Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.”
Евреи 3:15.

Кой ще ви опише скръбта, която ще настане при разграничителната линия между края на времето и вечността, когато праведният Съдия ще заяви: “Много е късно.” Дълго време широките небесни врати са били отворени и небесните вестители са канили и умолявали: “... Който иска нека вземе даром водата на живота”/Откровение 22:17/. “...Днес ако чуете гласа Му не закоравявайте сърцата си...”/Евреи 3:15/. Скоро поканата ще спре да се произнася. “Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; И святият нека бъде и занапред свят”/Откровение 22:11/.
Небесната врата се затваря и поканата за спасение се прекратявя. В небето е казано: “Извърши се”. Това време не е много далеч. Умолявам ви да направите сигурно делото си за вечността, да уповавате на надеждата пред вас, дадена ви от благовестието. Стремете се да влезете през тясната врата, защото ако само я търсите, няма да можете да влезете.
Светът е под проклятието на греха. Залят е от грях, придружен от насилие и разруха, както по времето на Ной. Но и през този важен период от човешката история мнозина са заспали. Те не правят усилия да станат истински християни. Удоволствието на света и човешката сигурност грозят вечната им участ. Не е ли това глупаво. Последователите на Сатана величаят независимостта на ума, и ще принуждават да бъдете безразлични към предишните си схващания като си мислите, че сте намерили по-добрия път. И като слушате тези предложения, вие ще закоравите сърцата си, чрез измамата на греха....
Какво ще ви ползват удоволствията на света, когато целия свят ще бъде погубен, както бяха погубени Содом и Гомор. Разрушението на тези градове са дадени за пример на грешниците, за да знаят че техният ден непременно ще дойде.
Много късно те ще осъзнаят, че са продали първородството си. Короната, която те са могли да носят, свети върху челото на друг. Наследството, което са могли да имат, е загубено. Внимавайте как се отнасяте към изкушенията. Внимавайте как се хвалите със силата си. Христос е вашата вечна сила. Доверете се на Бога, уповавайте на Неговата мощ. Той ще ви направи победители и вие ще носите короната на победата.
Писмо 21, 1867г.







“И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той и до днес би останал.”
Матей 11:23.

Бог обеща на Авраам и на потомството му след него, че ще притежават наследство и земи, а те все още са само странници и при-шълци. Наследството и земите, които трябва да бъдат дадени не само на Авраам но и на потомството му, няма да бъдат техни, докато земята не се пречисти. Тогава той ще получи името на своето наследство и притежания; тогава и потомството му ще получи името на своето нас-ледство. Всеки от нас трябва постоянно да поддържа в ума си, че тази земя не е нашето място за живеене, но ние ще имаме наследство във възобновената земя. Разрушението на Содом и Гомор символизират как нашия свят ще бъде унищожен чрез огън. Не е безопасно за ни-кого да живее само с надеждата на този живот. Нуждаем се “първо да търсим Божието царство и Неговата правда”/по Матей 6:33/....
Содом и Гомор бяха като Едемската градина. Бог щедро бе из-сипал благословенията Си над тази част от земята. Всичко бе краси-во, всичко беше толкова хубаво и въпреки това хората, не отдадоха хвала на Своя Създател. Какво запустение постигна Содом и Гомор, когато Бог изпрати от небето огън и сяра над тези градове! Колко лесно бе за Божията сила да направи от тези красиви градове едно запустяло място.
С разрушаването на Содом беше даден урок за онези, които живееха по времето на Христос, но вестта достига и до нас/Матей 11:20-24/. Вината им бе измерена съобразно светлината която им бе дадена. И това пак е урок за всеки, пред когото Бог е разкрил скъпо-ценната светлина на истината....
Вие можете да чувствате, че сте приели и разбрали истината, и да спрете до тук. Едно нещо е да приемеш и да поддържаш истината, и друго нещо е да имаш истината, която е в Исус. Когато се трудите, когато умовете и ръцете ви са заети с полезна работа, необходимо е да размишлявате върху нея, да я отразявате и усърдно да се молите. Само небесната светлина, може да извърши промяната у вас. Нужна ви е онази вяра, която е сравнена със златото. Нека любовта на Исус пребъдва в сърцата ви. И ангелите които дойдоха при Авраам, могат да бъдат и сред вас, макар и да не ги виждате.

Ръкопис 19а, 1886г.








“Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.”
Битие 18:19.

Има надежда за всеки един от нас, но само по пътя на свърз-ване с Христос и упражняване на цялата си сила за придържане към съвършенството на Неговия характер. Има една “добра религия”, коя-то осветлява греха и която живее винаги върху любовта на Бога към грешника.Тя насърчава грешниците, че Бог ще ги спаси, докато про-дължават да грешат и при това знаят, че грешат. Това е начина по който мнозина се придържат и изповядват, че вярват в настоящата ис-тина. Истината обаче се пази настрана от живота им и това е причи-ната да нямат сили за убеждение и преобразяване на душата. Необходимо е напрягане на всеки нерв, дух и мускул да се изостави света, неговите навици, традиции и мода....
Животът на мнозина показва, че те не живеят в общение с Бога. Те се носят по течението на света. И в действителност нямат връзка и дял с Бога. Обичат забавленията и са изпълнени с егоис-тични планове, надежди и амбиции. Те служат на врага под претенцията, че служат на Бога. Обвързани са с връзките на измамника и та-зи зависимост, която те избират, ги прави желани роби на Сатана....
Няма ли причини Божият Дух да не работи с Неговия народ? Истината се пази във външния двор. Общението с Бога загубва върхо-венството си за сметка на светски връзки и приятели, чиито сърца са непрекъснато насочени против истината....
Божиите благословения бяха подарени на Авраам, понеже той създаде религия у дома си. Този, който благославя дома на правед-ния, казва: “Защото съм го избрал, да заповяда на синовете си и на до-ма си след себе си да пазят Господния път...”/Битие 18:19/. Авраам не изостави истината....
Родители, ако желаете Божиите благословения, правете това, което правеше Авраам. Противопоставяйте се на злото и насърчавайте доброто. Понякога ще бъдат необходими заповеди вместо съвети за отстраняване на някои наклонности и удоволствия на децата. Сляпата привързаност не трябва да ръководи и да господства в дома. Глезенето, което е най разпространената жестокост, не трябва да бъде практикувано.... Вземете децата си с вас в Божия дом.... Сатана със сигур-ност ще ги присвои за себе си, ако не ги пазите. Не насърчавайте връзките им с недобри хора. Измъквайте ги от тях. И вие не вършете това и им показвайте, че сте на Божия страна.
Писмо 53, 1887г.





“Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее.”
Битие 21:14.

Авраам бе приел обещанието за син, без да задава въпроси, но не дочака Бог да го изпълни в избраното от Него време и по из-брания от Него начин. За да се изпита вярата му в Божията сила бе допуснато отлагане. Но Авраам не устоя на изпитанието. Като мисле-ше, че е невъзможно да й бъде дадено дете в нейната напреднала въз-раст, Сара предложи план, чрез който да се изпълни Божествената цел-Авраам да вземе за жена една от нейните слугини. Полигамията се беше разпространила така широко, че на нея вече не се гледаше като на грях. Но тя не бе по-малко нарушение на Божия закон, фатално за светостта и мира на семейната връзка....
Макар че се ожени за Агар поради сериозната молба на Сара, сега точно Сара го обвини. Пожела да изгони съперницата си, но Ав-раам отказа да допусне това, защото Агар бе майка на детето му, кое-то той дълбоко се надяваше, че е обещаният син. “...И така Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея”/Битие 16:6/.
Тя тръгна към пустинята и когато си почиваше край един из-вор, самичка и без приятели, ангел от Господа й се яви в човешки образ.... Той й заповяда: “...Върни се при господарката си и се покори под властта й”/Битие 16:9/.... Като вечен спомен на Божията милост й бе казано да нарече детето Исмаил т. е. когото слуша Бог.
Когато Авраам беше почти на сто години, обещанието за син му бе повторено с уверение, че бъдещият наследник ще бъде дете на Сара. Но Авраам още не бе разбрал обещанието....
Раждането на Исаак след цял живот очакване, изпълни най-скъпите надежди на Авраам и Сара, донесе в шатрите им радост. Но за Агар бе рухване на най-дълбоко пазените амбиции. Исмаил, сега вече юноша, бе смятан до този момент от всички в стана за наследник на Аврамовото богатство и на благословенията, обещани за потомците му. Сега той изведнъж бе отстранен. В своето разочарование майката и синът намразиха Сариният син....
Общата радост засили ревността им, докато Исмаил се осмели открито да се подиграе с наследника на Божието обещание. Сара видя в предразположението на Исмаил към размирие постоянен източник на несъгласия и обръщайки се към Авраам, настоя Агар и Исмаил да бъ-дат изпратени далеч от стана....
Даденото на Авраам наставление за светостта на брачната връзка трябваше да бъде за всички урок през вековете.
Патриарси и пророци, стр.87, 88




“И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местноста Мория, и го принеси там във всеизга-ряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.”
Битие 22:2.

В дома си във Вирсавее, когато Авраам бе на сто и двадесет години, той получи в нощно видение заповедта: “...Вземи сега един-ствения си син, когото обичаш, сина си Исаак и иди в местността Мо-рия и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа”/Битие 22:2/.
Неговият единствен, възлюбен син, синът на обещанието тряб-ваше да бъде пожертван. През тази нощ Авраам не заспа повече.... Бог бе обещал, че името му ще се увековечи в Исаак, а сега вярата му бе толкова силно изпитана. Авраам бе приел и държеше здраво в ума си обещанието за син от Сара и Бог бе изпълнил обещанието Си.... Той бе отделил Исмаил като каза: “...единственият си син ...Исаак”/по Битие 22:2/....
Бог бе казал на Авраам, че чрез Исаак наследството му ще се умножи като морския пясък. И като вървеше през нощта, стори му се че чува Небесния глас, който го призова преди петдесет години и му каза: “...Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.... Толково ще бъде твоето потомство”/Битие 15:5/.
Същият глас ли сега му заповядваше да убие сина си? Спомни си обещанието: “И ще направя потомството ти многочислено като зем-ния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи”/Битие 13:16/. Дали този глас не е на някой странник, който му говори да принесе синът си за всеизгаряне? Може ли Бог да Си противоречи? Ще унищожи ли единствената надежда за изпълнението на обещанието? Ще трябва ли да остане без син? Но Ав-раам не се поколеба да се подчини. Единствената му надежда бе, че за Бога няма невъзможни неща и той ще възкреси неговия син. Ножът се издигна над Исаак, но не падна върху него. Бог проговори: “Доста-тъчно е.” Вярата на бащата и послушанието на сина бяха напълно из-питани. “...Защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син”/Битие 22:12/....
Изпитанието на Авраам бе най-тежкото, което може да постиг-не човек. Ако той се бе отделил от Бога, никога нямаше да бъде наре-чен баща на вярата. Ако се бе отклонил от Божията заповед, светът би загубил този велик пример на вярата в Бога и победата над неверие-то....
Нищо не е толкова скъпо, за да се отдаде на Бога. Единствено Божието слово ще ни води да изпълняваме това слово.
Писмо 110, 1897г.





“А Господ й каза: Два народа са в утробата ти и две племена ще се разделят от корема ти. Едното племе ще бъде по-силно от другото; и по-големият ще слугува на по-малкия.”
Битие 25:23.

Исав порасна привързан към себеугаждането. Съсредоточава-ше целия си интерес към сегашното. Нетърпелив и невъздържан, той се наслаждаваше на дивата свобода на лова и рано избра живота на ловеца. Но въпреки това той беше любимецът на баща си. Тихият, обичащ спокойствието пастир бе привлечен от дързостта и силата на първородния си син, който безстрашно кръстосваше планини и пусти-ни, връщайки се у дома с улов за баща си и с възхитителни разкази за приключенския си живот .
Яков, вглъбен, внимателен и грижовен, винаги мислеше пове-че за бъдещето, отколкото за настоящето и бе доволен да прекарва в дома си, зает с грижата за стадата и за обработването на земята. Тър-пеливото му усърдие, пресметливост и предвидливост бяха оценени от неговата майка. Привързаността му бе дълбока и силна. Неговите неп-рестанни благородни грижи й създаваха много повече щастие, откол-кото експанзивната и случайна доброта на Исав. Ребека обичаше повече Яков.... Исав нямаше влечение към набожността, нито пък имаше склонност към религиозен живот. Изискванията на духовното първородство не му бяха присърце и дори ги мислеше за омразни ограничения. Божият закон-условие за Божествения завет с Авраам, Исав смяташе за робски ярем. Привързан към себеугаждане, той нищо не желаеше така много, както свободата да прави това което му е угодно. Силата и богатствата, празнуването и пируването бяха за него щастие. Възхищаваше се от неограничената свобода на своя див, скитнически живот....
Яков знаеше от своята майка Божественото съобщение, че първородството се пада на него и бе изпълнен с неизразимо желание да получи привилегиите, които то включваше.... Копнееше за духов-ното първородство. Да общува с Бога, както праведния Авраам, да принася примирителни жертви за семейството си, да бъде родона-чалник на избрания народ и на обещания Месия, и да наследи без-смъртните притежания, включени в благословението на завета-тези привилегии и почести разпалваха най-страстните му желания....
Той внимателно пазеше наученото от майка си. Ден и нощ този въпрос занимаваше мислите му, докато стана всепоглъщаш интерес на живота му.... Той вярваше, че отнасящото се за него обещание не можеше да се изпълни, докато Исав задържа правата на първород-ството си и постоянно търсеше начин да придобие скъпоценното бла-гословение, на което брат му гледаше така леко.
Патриарси и пророци, стр.110, 111




“И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това чер-вено вариво, защото съм изнемощял/затова той бе наречен Едом/. Яков отвърна: Най напред ми продай първородството си... и Яков ка-за: Най-напред ми се закълни. И той му се закле и продаде първо-родството си на Яков.” Битие 25: 30-33.

Има толкова много наклонност и покорство към удоволствията. Няма го усърдния глад на душата за сила и небесна мъдрост. Подчи-нение към изкушенията, издигане на апетита и последващо отделяне от Бога....
Вие помните историята с Исав. Той премина през кризата на своя живот без да знае това. Считаше за маловажно всичко, което раз-криваше чертите на характера му. И показваше неговия избор, неговата истинска преценка за това, което бе свято и което трябва да се пази свято. Той продаде своето първородство прибързано и само за да пос-рещне настоящите си желания, но това определи по-нататъшния му живот. За Исав едно ястие бе повече от службата за Създателя. Писмо 5, 1887г.
Дали Божият народ размишлява, че едно погрешно действие от тяхна страна води до петно в историята и опита и нищо друго, ос-вен Христовата кръв може до го очисти? Всяко действие в живота ни трябва да бъде внимателно обмислено, защото то е извършено за све-та, и става извор на потоци от благословения или на потоци от зло. Нека тези, които познават своите Библии да живеят Христовия живот. Нужно е всички да разбират, че вършат дело, което ще продължи във вечността....
Никой който върши егоистично дело, не е в безопасност да продаде първородството си за порция вариво. Нека си припомнят, че Исав бе подвластен на своите желания и апетита и наклонностите му го ръководеха. Той продаде душата си за задоволяване на апетита. Има ли някой който върши това и който познава настоящата исти-на?... “ Да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородстото си”/Евреи 12:16/. Колко много са тези, записани в църковните списъци, които и за някое егоистично желание жертват благочестието си и рискуват за последствията от то-ва. За да задоволят своите плътски желания те ще ходят без ръко-водство в примките на Сатана. Заради егоистични желания те са про-дали своя мир, продали са душите си.
След като задоволи своето желание, Исав съжали за това, кое-то бе направил “Понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си”/Евреи 12:17/. Нека Господ да помогне на всеки, който се именува с Христо-вото име да се отдели от всяко нечестие!
Писмо 47, 1894г.


“А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.”
Битие 28:16.

Божиите ангели се качваха и слизаха по изправената на земята тайствена стълба, чийто връх стигаше до небето и когато Яков се събуди от съня си каза: ”...Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел”/Битие 28:16/. Така е и с нас. Ако нашите очи биха се отво-рили, бихме видяли Божии ангели около нас, но и злите ангели са тук, опитватвайки се да ни унищожат, но добрите ангели ги отпъждат.
Яков мислеше да придобие правото на първородството чрез измама, но не бе удовлетворен. Мислеше, че е загубил всичко-връзка-та си с Бога, с дома си и с всичко, каквото имаше. Чувстваше се като един неудовлетворен беглец. Но какво извърши Бог? Той погледна към Яков, към неговата безпомощност и разочарование и видя, че в него има нещо, което щеше да го върне към Божията слава. Скоро Бог пог-ледна на неговото състояние и му показа тайствената стълба, която представяше Исус Христос. Тук виждаме човека, който бе изгубил изцяло връзката си с Бога, и небесния Бог, Който погледна към него и се съгласи Христос да стане мост над бездната, която грехът бе нап-равил.
Можем да гледаме и да казваме: “Копнея за небето, но как мога да го достигна? Аз не виждам път.” Това си мислеше и Яков. Във видение насън Бог му показа стълбата, която свързва земята с небето чрез Исус Христос. Човек се качва по нея, защото основата й е на земята, а върхът й достига до небето. Душата започва да се качва от обичаите, традициите, модата на земята към небето. Божията светлина и слава са върху всяко стъпало на тази тайствена стълба. Чрез кого се качват мъжете и жените по нея? Чрез Исус Христос. Към кого се при-крепят? Към Исус Христос. С кого стават едно? С Исус Христос....
И откриваме, че бунтовниците могат да бъдат докоснати, за-щото Бог е над стълбата и очаква с протегнати ръце всяка душа, която ще влезе във вечното царство на нашия Бог. Хвала на Святото Му Име! Вие, жители на земята, хвалете Бога! Защо? Защото чрез Исус Хрис-тос, чиято човешка ръка обгръща човешката раса, а небесната Му ръ-ка достига престола на Всемогъщия Бог, чрез собствено Си тяло нап-рави мост над бездната; и този атом от Вселената/човекът/ който бе отделен от небето чрез греха и стана самотен остров, отново е възста-новен, защото Христос постави мост над бездната-Христос сам стана този мост!
Тук на земята душата е в опасност, но Бог е готов да й по-могне. Всички небесни ангели ще бъдат изпратени, за да я подкрепят.
Ръкопис 5, 1891г.




“Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.”
Йоан 10:9.

Истината е действащ принцип, който смекчава сърцето и жи-вота така, че започва едно постоянно предвижване нагоре, едно из-качване по стълбата нагоре към върха й, където е Господ. Тази стълба видя Яков. Във всяка стъпка по стълбата, волята ще придобива нов действен изблик.... Славата на Господа, изявена над стълбата, може да бъде оценена само от напредващия катерач, който постоянно е привличан от по-високите и по благородни цели, които Христос откри-ва. Всичките способности на ума и тялото трябва да бъдат използ-вани....
За да направим нашето призвание и избор сигурни, се изисква много по-голямо усърдие, отколкото мнозина отдават на този важен въпрос. “...Защото като вършите тези добродетели”-живеете като непрекъснато се усъвършенствате, растете в благодатта и в познава-нето на нашия Господ Исус Христос, вие ще се изкачвате, стъпка след стъпка по стълбата, която Яков видя-“никога няма да отпадне-те”/2Петрово 1:10/....
Нека да размислим за тази стълба, която бе показана на Яков. Човешката раса бе отделена от общението си с Бога. Хората гледаха загубения рай, но не можеха да видят средството чрез което да влязат отново в него и да поддържат връзката си с Бога. Грехът на Адам прекъсна изцяло връзката между земята и небето. Преди Адам и Ева да престъпят Божия закон имаше свободно общение между земята и небето. Те бяха свързани чрез пътя, който Бог бе направил. Но с прис-тъпването на Божия закон този път се прекъсна и човешката раса бе отделена от Бога.
Веднага щом Сатана привлече нашите първи родители към не-послушание на Божия свят закон всяка брънка, която свързваше земя-та с небето и човешката раса с безкрайния Бог, беше прекъсната. Но радост за света! Божият Син, Безгрешният, Съвършенният в послуша-ние, стана проводник чрез който загубеното общение може да бъде възобновено; стана и Път, чрез който загубения рай отново да бъде придобит. Чрез Христос, нашият Заместник, можем да пазим Божиите заповеди. Можем да се завърнем към нашата вярност и Бог ще ни приеме .
Христос е стълбата.... Това е стълбата, основата на която е на земята, а върхът й достига до небето на небесата. Разкъсаните връзки са възстановени. Отворен е път към небето по който могат да преми-нат обременените и натоварените. Могат да влязат в него и да на-мерят покой.
Ръкопис 13, 1884г.




“Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.”
Битие 28:12, 13.

Стълбата е средството на общение между Бог и човешката раса. Чрез тайнствената стълба благата вест бе проповядвана на Яков. Както стълбата изправена от земята достигаше до небето и Божията слава се виждаше над нея, така и Христос в Своето Божествено ес-тество, стоеше над стълбата и бе едно с Отца. Както стълбата, чиято основа е на земята, макар и върхът й да достига до небето, така и Христос, макар, че бе Бог, облече Своята Божесвеност в човешкото ес-тество и беше в света ”като човек”. Стълбата би била безполезна, ако не бе поставена на земята, а върхът й не би достигал небесата.
Бог се яви в слава над стълбата и погледна със състрадание към грешащия Яков, като му отправи насърчителни думи. Чрез Хрис-тос, Отец вижда грешните човеци. Небесни ангели се свързват с жите-лите на земята чрез избраното средство-стълбата. Единственият начин по който хората могат да бъдат спасени е чрез вярността им към Хрис-тос.
Издигаме се към небето когато изкачваме стълбата–цялата ви-сочина на Христовото дело-стъпка по стъпка. Трябва да се държим здраво за Христос и да се изкачваме нагоре чрез Неговите заслуги. Ако спрем изкачването това означава да паднем, да загинем....
Въпросът, който вълнува мъже и жени, отправени към небето, е как мога да имам благословено жилище там? Необходимо е да бъдем съучастници на небесното естество. А това може да се постигне “като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света”/2Пет-рово 1:4/, което е от страстите. Може да се постигне в небесното све-тилище чрез кръвта на Исус, като упование в надеждата, поставена пред нас чрез благовестието.... Чрез пребъдване в Него и водени от Него, чрез вяра и дела-чрез доверие в Христос, но и работещи за усъвършенстване, уповавайки се на Христос и постоянно изкачване нагоре към Бога....
Насочвам ви към жилищата, които Христос е приготвил за всички, които Го обичат. Посочваме ви град, чийто Архитект и строи-тел е Бог.... Като се изкачвате стъпка след стъпка ще достигнете до Бога, Който е над стълбата в святия град. Никой, който решително се изкачва по стълбата няма да отпадне от вечния живот. “Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос”/2 Петрово 1:11/.
Ръкопис 13, 1884г.





“Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благосло-виш.”
Битие 32:26.

Да кажем на изкушаваните души за техните грехове не е начи-нът, по който ще ги вдъхновим да станат по-добри. Поставете пред тях възможностите, които са техни. Посочете им височините, до които мо-гат да достигнат. Помогнете им да видят Божията благодат, да се дове-рят на Божията прощаваща сила. Исус очаква да хване тяхната ръка и да им даде сили, за да живеят свят, добродетелен живот....
Бог често довежда хората до криза, за да им покаже тяхната собствена слабост и да им посочи Източника на сила. Ако се молят и бдят в молитва, борят се смело, техните слабости ще станат техните силни опитности. Опитността на Яков съдържа много ценни уроци за нас. Бог научи Яков, че със своята собствена сила, той никога нямаше да извоюва победа, затова трябваше да се бори с Бога за сила от не-бето.
Цяла нощ Яков се бори с Ангела. Накрая храбрия борец беше отслабен чрез докосване до бедрото му. И тогава той не можеше пове-че да издържи и почувства силна болка, но не отдели погледа си от Ангела. Съкрушен и смирен той се хвана за Него... умолявайки Го за благословение. Трябваше да има сигурност, че грехът му е простен. Решителността му нарастна, вярата му се укрепи. Ангелът се опита да се освободи и помоли: “Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благо-словиш”/Битие 32:26/.
Ако това бе горделиво нахалство, Яков би бил напълно погу-бен, но той бе един, който изповява своята безпомощност, като се до-верява на верния и пазещ завета Бог.... Със смирение, покаяние и себепредаване този грешен човек победи над Величието на небето. Бе привързал своята трепереща сила към обещанията на Бога и сърцето на безкрайната Любов не можа да се отвърне от молбата на грешника.
Като доказателство, че му бе простено, името на Яков се про-мени от име, което му напомняше за неговия грях, в име, което отра-зяваше неговата победа. ”...Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил”/Битие 32:28/-каза Ангелът.
Ще получим ли сила от Бога? Ще печелим ли победа след победа или ще разчитаме на нашите сили, за да паднем победени чрез напразните си усилия? Нека напълно да се предадем на Бога, за да получим сила, с която да победим в битката срещу злото.
Ръкопис 2, 1903г.





“Ако се опълчи против мен и войска, сърцето ми няма да се уплаши; ако се повдигне против мен война и тогава ще имам увере-ност.” Псалм 27:3.

Вие трябва усърдно да желаете всички да узнаят, че “вие не сте свои си”, а Божии, “защото сте били купени” с безкрайно висока “цена”, и не сте само обвързани, но и определени да “прославите Бога с телата си и с душите си, които са Божии”/по 1Коринтяни 6:19,20/. И нека принасяте плод за Божия слава.
Ние преминаваме през земята на врага. Заобиколени сме от-вред с неприятели, които спъват напредването ни. Те мразят Бога и всички, които Го следват и носят Неговото име. Онези, които са наши врагове, са врагове и на Господа, но макар че са силни и коварни, Начинателят на нашето спасение, Който ни води, може да ги победи. Както слънцето разпръсква облаците по своя път, така и Слънцето на правдата премахва пречките за нашето усъвършенстване. Можем да насърчим душите си като гледаме на невидимите неща, което ще ни възрадва и развесели в нашето пътуване.
Можем да кажем: “Присъствието на Бога е нашата сигурност, нашето богатство, нашата слава, нашата радост.” Молите ли Христос да бъде с вас където отивате и където живеете? Ако можехме да жи-веем без Христос в този свят, Той щеше да живее без нас в един по-добър свят. Но ако се прилепим към Него с жива вяра, казвайки като Яков “...Няма да те пусна да си отидеш...”/Битие 32:26/, ако Го умоля-ваме “...да не ме отхвърлиш от присъствоето Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух”/Псалм 51:11/, обещанието за нас е: ”....никак няма да те оставя и никак няма да те забравя”/Евреи 13:5/.
Не трябва да си позволяваме да небрежим за великото спасе-ние, което ни е дадено. Познаването на изискванията на Бога като наш Баща, ни пази да Го наскърбяваме. И ще ни направи усърдни да Му угодим. Като Негови деца трябва да ходим в светлината, да вървим достойно пред Него, Който ни е призовал в слава и в Неговото вечно царство.
Чели сме историята за благородника, който винаги носил снимката на своя баща близо до сърцето си и в случаите когато имало опасност да го забрави, той изваждал снимката, поглеждал я и си каз-вал: “Да не извърша нищо, което да бъде по-малко от най-доброто за моя баща.” Бог иска от нас като християни никога, никога да не от-деляме погледа си настрана, дори за миг....
Божият народ е наречен “Корона”, Сатана ще се опитва по-всякакъв начин да отнеме Господното съкровище, но Бог Го пази така, че той не може да го отнеме... Ние сме в безопасност, в съвършенна безопасност от вражеските примки, само когато имаме непоколебимо доверие в Бога.
Писмо 8, 1873г.



“А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.”
Битие 37:3.

Яков избра наследството на вярата. Той се бе стремял да го придобие с хитрост, подлост и лъжа; но Бог бе позволил последиците от греха му да го накарат да се поправи.... Грехът на Яков и послед-валите събития, причинени от него, не можаха да предотвратят злото, влиянието разкри горчивите си плодове в нрава и живота на синовете му....
Но един от синовете на Яков бе със съвсем различен характер-Йосиф, по-големият син от Рахил, чиято рядка красота отразяваше и вътрешната красота на ума и сърцето.... Той слушаше наставленията на баща си и обичаше да се покорява на Бога.... Тъй като майка му бе умряла, той се превърза много силно към баща си, а и сърцето на Яков се стопли от това дете на старините му....
Но дори тази привързаност трябваше да стане причина за не-приятности и скръб. Яков не постъпваше мъдро, като проявяваше предпочитанието си към Йосиф, а това възбуждаше ревността на дру-гите му синове.... Дарът, който Яков неразумно даде на Йосиф-една скъпа дреха или наметало, носени обикновено от издигнатите личнос-ти, бе за тях още едно доказателство за пристрастието на баща им.... Злобата им се засили още повече когато един ден момчето им разказа съня си....
Когато момъкът стоеше пред своите братя, те не можаха да въздържат своето възхищение от красивото му лице, излъчващо Духа на боговдъхновението. Но не решиха да се откажат от злите си пъти-ща, а намразиха чистотата, изобличаваща греховете им....
За да осигурят пасища на стадата си, братята преминаваха от място в място.... Мина известно време и понеже нямаше вести от тях, бащата започна да се бои за безопасността им. Затова изпрати Йосиф да ги намери и да види добре ли са....
Йосиф дойде неподозиращ опасността.... Но вместо очаквано-то поздравление той бе ужасен от яда и отмъстителните погледи, с които братята му го посрещнаха.... Хванаха го и му свалиха шарената дреха.... Завлякоха го грубо до един дълбок ров, хвърлиха го в него и като се увериха, че няма възможност да избяга, го оставиха там да умре, а “те седнаха да ядат хляб”/по Битие 37:25/.
Но някои от братята не се успокоиха. След отмъщението си те не почувстваха очакваното задоволство. Скоро видяха да се прибли-жава група пътници.
Патриарси и пророци, стр.135, 136






“Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.”
Битие 37: 26,27.

Юда предложи да продадат брат си на езическите търговци, вместо да го оставят да умре. Така наистина щеше да бъде отстранен от пътя им, и същевременно щяха да останат чисти от кръвта му. “Защото-твърдеше той-е наш брат, наша плът”/Битие 37:27/. Всички се съгласиха с предложението и бързо измъкнаха Йосиф от рова.
Като видя търговците, Йосиф осъзна ужасната истина-да стане роб-съдба много по-страшна от смъртта. Примиращ от ужас, той умо-ляваше ту един, ту друг от братята си, но напразно. Някои се трогнаха от жал, но страхът от присмех ги накара да мълчат. Всички чувстваха, че бяха отишли твърде далеч, за да отстъпят. Ако го пожалеха, той без съмнение щеше да разкаже случилото се на баща им, който нямаше да остави безнаказана тяхната жестокост към любимия му син. Закора-вили като желязо сърцата си срещу неговите умолявания, те го оста-виха в ръцете на езическите търговци. Керванът продължи пътя си и скоро се изгуби от погледа им....
Тъй като керванът вървеше на юг към границите на Ханаан, момчето можа да различи в далечината хълмовете, където лежеше шатрата на баща му. Горчиво плака при мисълта за обичния си баща, живеещ в самота и нещастие.... С изтръпнало сърце се взираше нап-ред към бъдещето. Каква промяна в положението му-от нежно обичан син в презрян и безпомощен роб!...
Но в Божието провидение дори това преживяване трябваше да бъде благословение за него. За няколко часа той научи неща, които иначе с години не би научил. Баща му–със силната си и нежна при-вързаност към него му бе сторил зло със своето пристрастие и угаж-дане. Недостатъците бяха насърчавани, вместо да бъдат порицавани и той започна да става самонадеян и придирчив.
Тогава мислите му се обърнаха към Бога на неговия баща.... Яков му бе разказвал за изпълнението на Господните обещания.... Ду-шата му се развълнува от възвишеното решение да се покаже верен на Бога-при всякакви обстоятелства да действа като поданик на не-бесния Цар. Желаеше да служи на Господа с неразделено сърце; искаше да посреща тежките изпитания на своята участ с твърдост и вярно да изпълнява всяко задължение. Преживяното в един-единствен ден се оказа повратна точка в живота на Йосиф. Ужасното нещастие го превърна от галено дете в разсъдлив, смел и самообладан мъж.
Патриарси и пророци стр.136,137,138


“Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило. И на него ще се покоряват племената.”
Битие 49:10

Великата борба между Княза на живота и княза на тъмнината се предвижва напред и усилва с всяко следващо поколение. Силен конфликт се води между доброто и злото, между истината и заблудата, между царството на светлината и царството на мрака. Истината се бо-ри срещу заблудата и заблудата срещу истината. Конфликтът продъл-жава хиляди години....
Пророчеството ни уверява, че истината, която е в Исус ще спечели победата; но през цялото човечество заблудата ще замъглява истина-та. По–голямата част от човешката раса ще бъде пометена от идоло-поклонство. Хората ще издигат това, което Христос не е издигнал, и ще се борят да свалят Божия велик стандарт на правдата....
Сатана е посочен като подбудителят на греха “Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола”/1Йоаново 3:8/. Първата изявена победа над Сатана бе неуспехът му да накара Христос да му се подчини в пустинята на изкушението....
“Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило. И на него ще се покоряват пле-мената”/Битие 49:10/. Това пророчество бе изговорено от умиращия Яков и бе отправено към синовете му.... Но то бе ценно и за бъдещите поколения.... Скиптърът е жезъл, носен от ръцете на управители и ца-ре като знак на власт.... “Няма да се отнеме скиптър от Юда.” Знакът на това племе щеше да остане. Юда щеше да бъде отделено племе до идването на Сило.... И племето на Юда запази своето върховенство пред всичките си врагове до първото идване на Христос. Той остана отделено племе, докато Сило дойде.
Почти 1700 години преди смъртта на Христос, умиращия Яков изговори това пророчество. Сам Христос отмахна завесата, така че пророческия поглед на Яков да очертае историята на неговите потом-ци.... Той видя чудесен Съветник да се издига от средата на това пле-ме. Той беше обещаното Семе, Сило, Изпратеният от Бога, Който тряб-ваше да установи духовно царство. Яков видя и времето през което скиптъра нямаше да бъде повече в ръцете на Юда. Племената щяха да се съберат под знамето на Христос. Когато юдеите се събраха пред Пи-лат, за да поискат разпъването на Христос те казаха: “...Нямаме друг цар освен Цезаря”/Йоан 19:15/. С това те показаха, че скиптъра бе вече отнет от Юда.
Ръкопис 110, 1897г.






“След като господарят му видя, че Господ беше с него и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.”

Битие 39:3,4.

Бог може да направи най-скромните последователи на Христос повече от злато, дори повече от офирско злато, ако се подчинят на Неговата преобразяваща ръка. Те са определени за най-доброто из-ползване на всяка възможност и способност. Божието Слово ще бъде предметът на изучаване и техния водач в решаването на кое е най-важното и най-доброто във всички случаи. Евангелието представя пред тях безгрешен характер и съвършен път. Най–важният урок който трябва да се научи е, че милостта е истинско величие....
И най-немощният последовател на Христос е във връзка с безкрайната Сила. В много случаи Бог поучава малко мъже и жени, тъй като те не чувстват нужда да се облегнат на Него, Който е Източ-ника на цялата мъдрост.... Ако уповавате на вашата сила и мъдрост, със сигурност ще пропаднете. Бог призовава за пълно и съвършенно посвещение и Той няма да приеме нищо по-малко от това. Колкото по-отговорно е вашето положение, толкова повече се нуждаете от Исус. Любовта и страхопочитанието към Бога запазиха Йосиф чист и неопет-нен в царския двор....
Не е възможно да останете върху висок и възвишен връх без опасност за живота. Бурята не поврежда скромните цветя в долината, но поваля дървото от върха на планината. Има мнозина, които Бог използва когато са в бедност. Той може да ги направи полезни когато са бедни и да ги увенчае със слава след това, тъй като богатството може да ги разруши. Мнозина пропадат защото забравят да бъдат смирени, забравят, че Бог е тяхната сила-и стават независими и самодоволни.
Йосиф издържа изпитанието на характера си в беди и златото което имаше, не потъмня от благоденствието. Той показа същото отно-шение към Божията воля както когато бе следващия до царския прес-тол, така и когато бе в затвора. Йосиф носеше своята религия нав-сякъде и това бе тайната на неговата непроменима вярност. Като представители на Христос трябва да имате всепроникващата сила на благочестието. Трябва да бъдете скрити в Исус. Не сте в безопасност, ако не се държите за ръката Му. Трябва да се пазите от всяка дързост и желание и е по-добре да страдате, отколкото да съгрешите. Няма по-голяма победа от тази над собственото “аз”. Егоистичните амбиции и желания за превъзходство ще умрат, когато Исус обитава у вас.
Ръкопис 14, 1889г.



“И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господ-нето благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите. А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежа-ваше. А Йосиф беше строен и красив.” Битие 39:5,6.

Мнозина упрекват обстоятелствата, в които се намират и пле-дират като извинение за състоянието си, че се намират в неблагопри-ятна ситуация, поставени в общество на нерелигиозни, себеотдадени и невъздържани хора. Не позволявайте да мамите себе си. Можете да оформите заобикалящата ви среда в място на пречупване и оформяне на характера в зависимост от обстоятелствата. Благочестието ще бъде изпита, тъй като то има жив корен, който го поддържа, извор, от който черпи хранителни сокове.
Покварата на човешкото сърце го води да обича обществото на безгрижните и несвятите хора. Истинската тайна на Исусовите пос-ледователи и техните привърженици образуващи едно цяло е, че те обичат истината и правдата. Моралният им вкус не е извратен и ма-кар, че са заобиколени от нечестие, истината записана в сърцата им, ги пази верни и твърди за Бога дори и при най-неблагоприятните об-стоятелства. Това е плода, който расте на дървото на християнина, то-ва е вярата, която приема присъствието и помощта на Бога във всяко време. Има един постоянен страх от навличането на неодобрението на Бога, на когото се покланят и когото обичат. Този беше принципът, който запази Йосиф от изкушението. Трябва да упражнявате истинска вяра в Бога, в Неговата скъпоценна милост, вяра в Неговото при-съствие. Трябва да се молите както никога преди това.
Алберт/вашият приятел/ не ви е помогнал и вие не сте му по-могнали, тъй като не сте упражнявали силата на влиянието за добро. Вашето влияние е било да ви укрепява в изкушенията на Сатана, да ви води един друг далеч от истината, чистотота и святостта. Ангелите се изчервяват на вашите думи и дела. Вие сте станали изкусители един на друг. И двамата се нуждаете да смирите душите си в под-ножието на Голготския кръст и да се научите на смирение и кротост. Истинското благочестие втъкано в характера ще направи младите хора светлина в света....
“Бойте се от Бога”-колко малко има от това!... Има хора, които ще бъдат като мъжете и жените, които помагаха при направата на Ноевия ковчег. Те чуха истината, имаха привилегията да станат хора с висок морал, и все пак не избраха доброто общество, а поквареното. Ако има влияние, което не е от Небето, те ще отидат на неговата стра-на, ще се съюзат с тези хора, и макар да знаят истината, която ще ги направи народ, който да устои в Господния ден, те ще загинат. Така както загинаха и Ноевите дърводелци, които помагаха при направата на ковчега. Бог да ви помогне да не бъдете от тази група хора.
Писмо 36, 1887г.


“А след време жената на господаря му хвърли очи на Йо-сиф и му каза: Легни с мене. Но той отказа и каза на жената на госпо-даря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има; в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?” Битие 39: 7-9.

Според Божието провидение, Йосиф бе лишен от неговия щастлив дом, от наставленията и примера на неговия баща, който се боеше от Бога. Жребият го бе довел в семейство на езичници. Там добродетелният му живот беше силно изпитан. В живота на младия човек винаги има критичен период, когато той се отделя от влиянието на дома и мъдрите съвети и навлиза в нова среда и изпитващи обстоя-телства....
Бог бе с Йосиф и в неговия нов дом. Той вървеше по пътя на отговорността, страдаше не по своя вина и въпреки това не постъпи погрешно. Имаше любовта и закрилата на Бога, защото следваше религиозните си принципи във всичко, което предприемаше. Каква разлика има между случаят с Йосиф и тези на млади хора, които ясно отправят пътя към самото поле на вражеското действие на Сатана. Йосиф страдаше за правдата, докато неволите на другите са резултат на техния избор. Йосиф не криеше своята религия или благочестието си, за да избегне преследването. Бог благослови Йосиф, но сред неговото благополучие дойде и най-голямата беда. Жената на госпо-даря му силно желаеше да отправи стъпките на Йосиф към нечестието. Би ли подчинил Йосиф своя висок морал на ласкателствата на една покварена жена? Помнеше ли той, че очите на Бога са върху него?
Някои изкушения са по-опасни и с по-големи последици за младите мъже, отколкото изкушението на чувствата и ако им се под-чинят никой няма да излезе от тях без разрушение на душата и тялото както тук на земята, така и за вечността. Бъдещето на Йосиф зави-сеше изцяло от неговото решение в момента. Йосиф мълчаливо отпра-ви погледа си към небето за помощ, остави връхната си дреха в ръката на изкусителката си и когато очите му бяха осветени с решителността, вместо нечистивите страсти, той възкликна: “...как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?”/Битие 39:9/.
Истинската религия обхваща всички мисли на ума, прониква до всички тайни кътчета на сърцето, до всички мотиви за действие, до обекта и посоката на чувствата ни, до цялото ни естество “Бог ме гле-да”, ще бъдат думите, които ще ръководят живота ни....
Но Йосиф бе християнин.... Той се потопи в неволите на дру-гите затворници. Бе внимателен. Бог го приготви при обстоятествата в затвора за голямата отговорност, чест и полезна работа и той желаеше да научи... уроците, с които Господ го учеше.
Писмо 3, 1879г.

“И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мяс-тото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница. Но Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.”
Битие 39:20,21.

Където и да бъдете поставени е нужно да се укрепявате чрез здравите принципи. Навлизайки в живота, поддържани с Божията по-мощ, придържайте се близо до това което е честно, истинно, благо-датно и добро. Страхопочитанието към Бога, свързано с любовта към всичко добродетелно, чисто и укрепващо, ще ви пази от нечестни по-стъпки.... Колко приятно и удовлетворяващо ще бъде припомнянето на всичко в живота, през който макар и изложени на много и силни изку-шения, ръцете ви са останали незамърсени от нечестие и сърцето ви не е осквернено от изкушения.
Какъв урок за всички младежи е историята на Йосиф. Той запази моралната си непорочност въпреки най-силните изкушения. Колко силно бе нападната неговата добродетелност! Идвайки от такъв източник и под такава форма, нападението бе от най-възможните да поквари младия ум. Йосиф бе спасен чрез религиозните си принципи, които го водеха точно и твърдо да устоява срещу изкушенията на Са-тана. Неговата изкусителка, победена още в началото на нейната цел, нечестиво потърси да отмъсти на младежа, чиито добродетели не успя да поквари. Тя обвини Йосиф в престъпление, което той не бе извър-шил.... Бог направи влизането на верния младеж в затвора за неговото издигане и благословение. Ако не бе тази нечестива постъпка на же-ната на Йосифовия господар, той никога нямаше да стане министър председател на Египет.
Макар порокът да изглеждаше, че възтържествува над добро-детелта, която беше стъпкана в праха, Йосиф не направи своя жребий по-лош чрез роптание. Той изповядваше истинска религия. Бог бе нау-чил Йосиф на важни уроци. Беше го приготвил винаги да застава на страната на истината, на почитта и на доброто. Йосиф се научи да уп-равлява като се научи първо до се подчинява. Той смири себе си и Бог го възвеличи. Религията на Библията никога не погубва този, който я приема, но тя издига и облагородява всички, които приемат и се под-чиняват на нейните поучения. Страхът от Бога е силна защита за мла-дежите. С тази закрила и сигурност те могат да преминат неопетнени и през най-покваряващите състояния.
Сине мой/Едсон/, не се издигай над простотата на смирения християнски живот. Нека твоя характер да бъде като този на Йосиф; силата му да устоява на изкушенията, нека бъде и твоя. Усилията ти ще бъдат успешни, ако се довериш на Божията сила. Исус е помощ за настоящето. Неговите благословенията нека винаги да бъдат и за теб. Това е молитвата на твоята майка.
Писмо 20, 1868г.




“Господ знае дните на непорочните; и тяхното наследсто ще бъде довека. Те няма да се посрамят в лоши времена, в дни на глад ще бъдат сити, а нечестивите ще загинат и враговете Господни ще бъдат като отбраните агнета, ще чезнат, като дим ще изчезнат. Нечес-тивият взема на заем и не отплаща; а праведният постъпва благо и дава. Защото благословените от Господа ще наследят земята; а прок-летите от Него ще бъдат изтребени.”