МЕСЕЦ АВГУСТ: СЛУЖЕНЕТО НА ХРИСТОС

1 АВГУСТ

ДА ВЯРВАМЕ В ХРИСТОС, КОЙТО ЩЕ НИ ДАДЕ СИЛА ДА ПОБЕЖДАВАМЕ


Ефесяни 2:10.

В усилията си да побеждавате ще се сблъскате с много изку-шения; но ако продължавате да се борите, Христос ще ви даде успех. Колкото по-тежки са изпитанията, толкова по-скъпоценна победа ще извоювате. Ако прибегнете единствено до Източника на вашата сила, тогава ще получите голямо благословение. Трябва да се научим да полагаме всичките си грижи на Исус Христос, нашия Помощник. Нека всяка наша скръб и мъка да кажем на Господа в молитва.
Велико нещо е да вярвате в Исус. Слушаме мнозина да казват: “Вярвай, вярвай, всичко, което трябва да направиш е да вярваш в Исус. Но наша привилегия е да размислим: “Какво съдържа тази вяра и как да я разбираме?” Мнозина от нас имат слаба вяра, която не въздейства дълбоко на характера ни. Изявено ни е в Божието слово че “и бесовете вярват и треперят/Яков 2:19/. Докато бе на небето Луци-фер вярваше, че Христос е Божия Син, както и когато бе в конфликт с Него тук на земята. Той вярваше в Христос, но това спаси ли го? Не, защото той не прие Христос в своя живот и характер. Трябва да имаме вяра, която действа чрез любов и пречиства душата. Такава вяра в Христос ще ни води да изоставим всичко,което е неугодно на Бога.
Ако вярата ни не е жива и действена тя няма да ни ползва. Вие може да признавате, че Христос е Спасителят на света, но Той ваш Спасител ли е? Вярвате ли днес, че Той ще ви даде сила и власт да победите всяка слабост на характера си?... Длъжни сме да порас-нем в пълнотата на мъже и жени в Исус Христос и тогава ще се съграждим в скъпоценен храм на Господа. Той казва: “Ще се заселя у тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат на-род”/2Коринтяни 6:16/.
Има голяма разлика дали живеем праведно или в грях. На някои от нас Христос може да каже, че се срамува да ни нарича братя и сестри, но на тези, които са поставили своите товари пред Него, състрадателният Спасител стои отдясно им, за да им помага....
Исус прие нашето естество, за да може да състрадава с нас в изкушенията, с които сме обкръжени.... Няма ли да Го приемем като наш Спасител? Ако сте наранени и уязвими от греха сега е времето когато трябва да издигнете гласа си в молитва, за да ви помогне.
Ръкопис 5, 1886г.






“Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога.” Ефесяни 2:8.

Исус Христос е нашият духовен крайъгълен камък. Той изяви Отца.... Умът трябва да се приготви да оцени делата и думите на Христос, защото Той слезе от небето, за да събуди желание и да даде хляба на живота на всички, които са гладни за духовно познание. Про-рочеството заявява, че Неговата мисия бе “да благовества на кротки-те… и да прогласи годината на благоволението Господне”/Исая 61:1, 2/. Божието Слово ни казва, че Той ще постави съд на земята и остро-вите ще очакват Неговия закон; “Народите ще дойдат при светлината ти и царете-при бляскавата ти зора”/Исая 60:3/. Това бе “Ангелът на завета”, Който трябваше да дойде, “Слънцето на правдата” трябваше да изгрее над света/Малахия 3:1;4:2/.
Адам и Ева бяха създадени по Божия образ. Но Сатана дейст-ваше постоянно, за да разруши небесното подобие. Святата двойка се подчини на изкушението и Божият образ бе заличен. Христос постави десницата Си втори път върху творението. Той желаеше да възстанови човешките същества. Когато времето се изпълни, Бог изпрати Своя Син. О, чуйте небеса и възгласявай, земьо! Определеният Възстанови-тел се яви и Той не е друг, а Божия Син. Небесното Му естество бе облечено с човешко.
Христос дойде, за да изяви съвършенството сред несъвършен-ството на един свят, покварен от непослушание и грях. Вечното Слово се яви в човешко естество, носейки в Него цялата благодат, пълното изцеление и възстановяване. Той носеше в Себе Си хляба на живота, който ако го приемаме, ще бъде за нас като дърво на живот. Боговдъх-новеното Слово ни разкрива този Учител, когато Мойсей говори на израилтяните: “Господ, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте… и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него”/Вто-розаконие 18:15,18,19/.
Всъщност за всички ни получаването на познание за Бога е въпрос на живот и на смърт. Четете Христовата молитва към Неговия Отец, не просто като важен урок за Неговите ученици, но като пример за всички, които през вековете ще четат Словото Му: “Отче,-каза Исус, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както Си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал. А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото Си изпратил”/Йоан 17:1-3/.
Ръкопис 15, 1898г.



“А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.” Лука 2:40.

Не можем да разберем как Исус стана безпомощно бебе.... Неговото лице можеше да сияе със светлина, можеше да бъде снажен и красив. Можеше да дойде така че да привлича погледите върху Себе Си. Но не такъв бе Божия план за идването на Исус сред хората. Той трябваше да бъде като онези, които принадлежаха на човешкото се-мейство и на юдейското племе. Чертите Му трябваше да бъдат като те-зи на останалите човешки същества. Не трябваше да притежава красо-та, чрез която хората да го сочат като различен от тях. Трябваше да дойде като един от човешкото семейство и да застане като човек меж-ду небето и земята. Исус трябваше да дойде и да заеме нашето място, да даде Себе си за нас, да плати цената, която грешниците дължат. Той трябваше да живее свят и безгрешен живот на земята и да покаже лъжите на Сатана за вечно господство над човешките същества, които Бог не може да отнеме от неговите ръце.
Хората видяха Христос първо като бебе и дете. Неговите роди-тели бяха бедни. На тази земя Той нямаше нищо друго освен това, което бедните имат. Исус премина през всички трудности, които бед-ните и сиромасите преминават от младенчеството към детството, от юношеството към младежките години и по-зрялата възраст....
Колкото повече размишляваме как Христос дойде като бебе на тази земя, толкова по удивително е това събитие в нашите очи. Как е възможно безпомощното бебе във Витлеемската ясла да бъде небесния Божи Син? Тъй като не можем да го разберем, можем да вярваме, че Този, Който сътвори световете, стана заради нас безпомощно бебе. Макар и по-превъзвишен от всеки ангел, макар и велик както Отца на небесния престол, Исус стана като един от нас. В Него Бог и човечест-вото станаха едно, и в това бе надеждата за нашата паднала човешка раса....
От първата година Христос заживя живот на трудности. В своята младост Той работеше със своя баща в дърводелската работил-ница. Това ни показва, че няма работа, от която да се срамуваме.... Онези, които безделничат не следват примера, който Христос ни е дал. От детството си Той бе пример на послушание и трудолюбие. Бе приятен и желан слънчев лъч в семейния кръг. Вярно и радостно вър-шеше Своя дял, изпълняваше смирено задъженията, за които бе при-зован в Своя беден живот. Христос стана едно с нас, за да може да ни направи добри.
Наставления за младежите, 21 ноември 1895г.





“А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?”
Лука 2:49.

Всяка година родителите на Исус отиваха в Йерусалим за празника на Пасхата. Когато бе на дванадесет години Той отиде с тях. След като празника завърши, родителите му си тръгнаха заедно с техните роднини, без да знаят, че Исус не бе с тях. Те предполагаха, че Той е с дружината от поклонници и изминаха един ден път, преди да открият че Го няма. Изплашени, какво ли се е случило с Него, се върнаха обратно в Йерусалим.
Исус знаеше, че Бог Му бе дал възможност да просветли оне-зи, които бяха в тъмнина. Той търсеше да направи всичко което бе в Неговата власт, за да открие истината на равините и законоучителите. Насочи тези мъже към различни стихове от Библията, които говореха за Месия, Когото те очакваха. Те мислеха, че Христос трябваше да дойде в света с голяма слава и да направи юдейската нация най-велика в света. Но Исус ги попита, какво се разбира когато Писанията говорят за смирения живот, за страданието и скръбта, за отхвърлянето и смъртта на Божия Син. Макар че Исус изглеждаше като дете, което търси помощ от тези, които знаеха много повече от Него, Той осветя-ваше техните умове с всяка дума, която изговаряше....
Докато Исус поучаваше другите, сам Той получаваше светлина и познание за Своята служба в света, защото ясно е казано, че Хрис-тос се “изпълваше в мъдрост”/Лука 2:40/. Какъв урок е това за нашите младежи! Те могат да бъдат като Христос, да изучават Божието Слово и като получават светлина, която Святият Дух ще им даде, да бъдат в състояние да просветят и други....
Мъдрите мъже бяха учудени от въпросите, които детето Исус задаваше.... Когато имаше малка почивка, Мария, майката на Исус дойде при сина Си и Го попита: “...Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме”/Лука 2:48/. Тогава небесна светлина блесна от Исусовото лице когато вдигна ръката Си и каза: “...Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?”/Лука 2:49/... Те не разбираха, какво в действителност означават тези думи, но знаеха, че Той бе техния истински син, поко-ряващ се на техните заповеди. Макар че бе Божия Син, Той си тръгна към Назарет и се подчиняваше на Своите родители.
Наставления за младежите, 28 ноември, 1895г.







“А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.” Лука 2:52.

Когато Исус гледаше приносите, които бяха донасяни като жертвоприношения в храма, Святият Дух Го научи, че Неговият живот трябва да бъде пожертван за живота на света.... От самото Си рож-дение Исус бе пазен от небесни ангели. Но въпреки това животът Му бе една постоянна борба срещу силите на тъмнината. Сатана търсеше по всякакъв начин да Го изкушава и изпитва. Той кара хората да изо-пачават думите на Исус, така че да не получат спасението, което Той дойде да им даде. Срещаше неразбиране както в дома си, така и извън него, и не защото бе злосторник, но защото животът Му бе лишен от най-малкото петънце грях и осъждаше всяко нечестие....
Неговият безгрешен живот бе изобличение, и мнозина избяг-ваха присъствието Му. Но имаше други, които Го търсеха, защото чувстваха мир в сърцата си, когато Той бе с тях. Исус беше внима-телен и никога не изявяваше Своите права. Дори Неговите братя го подиграваха и мразеха, като показваха, че не Му вярват и често Го осъждаха.... Но Исус живееше над трудностите, като че ли се нами-раше в светлината на Божието лице. Понасяше обидите търпеливо и в човешкото Си естество стана пример за всички деца и младежи....
Животът на Исус бе като благоухание сред обществото. Без-грешен и неопетнен Той ходеше сред безгрижни, неразумни, горди и несвяти човеци. Смесваше се с несправедливи големци, неразумни прахосници, неправедни самаряни, езически войници, груби селяни и смесени множества.... Той гледаше на всеки човек като притежаващ висока стойност. Исус учеше хората да гледат на себе си като нада-рени със скъпоценни таланти, които ако правилно се използват ще ги издигат и облагородяват и ще им осигурят вечни богатства. Със Своя живот и пример Той учеше, че всеки момент от живота е скъпоценен, защото е време да се сеят семена за вечен живот., Наставления за младежите, 12 декември, 1895г.
Исус носеше в сърцето Си товара на спасението на човешкото семейство. Той знаеше, че ако народа не би Го приел и целта и посо-ката на живота им не се променят, те биха били загубени за вечност-та. Това бе товара на Неговата душа, който трябваше да носи Сам....
От Своето детство Исус бе изпълнен с дълбоко желание да бъде Светилник в света. И знаеше, че целта на живота Му бе да бъде “Светлина на света”/Йоан 8:12/. Исус бе Светлината на света и про-дължава да свети със същата Светлина за всички, които са в тъмнина. Нека да ходим в светлината, която Той ни е дал.
Ibid 2 януари, 1896г.




“Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше.” Матей 13:34.

Вечният Учител изявяваше истината на хората, мнозина от които не бяха посещавали училищата на равините нито тези на гръц-ките философи. Исус изговаряше истината по ясен и разбираем начин, като придаваше животворна сила и влияние на всички изговорени от Него думи....
Равините и законоучителите бяха затворили небесното царст-во за бедните и страдащите и ги бяха оставили да загинат. Чрез дело-то на врага тези истини бяха изопачени. Бяха изместени от тяхното истинско положение и поставени в заблуда. Делото на Христос беше да възстанови и утвърди скъпоценните бисери на истината. Принци-пите на истините, дадени от Него, за да благославят света, чрез сатанинските инструменти бяха погребани и напълно изчезнали. Исус ги възкреси от сметта на заблудата, придаде им нова животворна сила и заповяда те да светят като скъпоценни камъни и се утвърдят зави-наги. Сам Исус използваше всяка от тези древни истини без да про-пуска и най-малката част от тях, понеже Той бе създал всички тях....
Когато представяше истините на душите, Исус разчупваше техния начин на мислене малко по малко.... Тогава издигаше умовете им като представяше истината с най-познати неща. Използваше илюс-трации, които предизвикваха оживяване на святи спомени и съчув-ствие. Така Той можеше да достигне до вътрешния храм на душата. Уеднаквявайки се с техните интереси, Исус даваше илюстрациите от великата книга на природата, като използваше много добре познати обекти. Полското цвете, сеенето на семето от сеяча, прорастването му, жътвата на класа, летящите птици-всичко това Исус използваше, за да представи небесната истина. И когато те гледаха тези картини, те трябваше да си припомнят Неговите уроци.
Макар че Сатана е изопачил Божиите намерения и Божия ха-рактер и е накарал хората да гледат на Бога в погрешна светлина, Божията любов към Неговите земни деца никога не е преставала през вековете. Делото на Христос трябваше да изяви Бога като милостив, състрадателен, пълен с благодат и истина... Единородният възлюбен Божий син премахна тъмната сянка, с която Сатана бе покрил Отца и заяви: “Аз и Отец сме едно... Който е видял Мене, видял е Отца”/Йоан 10:30; 14:9/
Ръкопис 25, 1890г.






“И им каза: “Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!”
Марк 7:9.

Най-учените мъже в дните на Христос-философи, законоучите-ли, свещеници, поради тяхното високомерие и гордост, не представяха Божия характер.... Когато времето се изпълни Христос дойде в нашия свят, изпълнен с мрак и обезличен от отстъпничество и духовно нечес-тие. Юдеите се бяха обвили с тъмната мантия на неверието. Те не пазеха Божиите заповеди....
Онези, към които Христос се обърна, възвеличаваха себе се над другите. За тях, горделиво възхваляваните, бяха предадени Бо-жиите думи. Земята копнееше за учител, изпратен от Бога. Но когато Той дойде като определеният жив Учител, равините и наставниците не можаха да Го разпознаят като техен Спасител, нито можаха да раз-берат целта на Неговото идване. Несвикнали да приемат Божието сло-во точно както се чете, нито да позволяват Словото само да се тъл-кува, те го четяха в светлината на своите предания и традиции. Тол-кова дълго Го бяха изучавали небрежно, че Неговите думи им бяха неясни. Те се обърнаха от Божията истина към човешките традиции....
Юдейската нация бе достигнала критично време в своята исто-рия. Твърде много трябвше да бъде изгорено. Щеше ли да се открие път за човешкото незнание? Щеше ли да има жажда за едно по-дълбоко познание за Бога? Щеше ли тя да доведе до копнеж за духов-но питие, така както жаждата на Давид доведе до копнеж за вода от кладенеца на Витлеем? Биха ли юдеите се отвърнали от влиянието на фалшивите учители, които представяха своите мисли, а бяха призвани за Божии наставници?...
Когато Христос дойде в човешко естество в света, Той бе облян с поток от светлина. Мнозина биха-приели с радост и желание да ходят в Светлината ако техните свещеници и управници бяха ис-тинни към Бога, водеха ги в Неговия път и правилно им разкриваха истините от Божието слово. Но колкото по-дълго водачите извръща-ваха Писанията, толкова по-дълго народа се заблуждаваше в лъжа....
Юдеите отхвърлиха Исус. Те се отвърнаха от Единственият, Който можеше да ги спаси от вечна разруха. Подобно състояние на нещата съществувава и с така наречения християнски народ днес. Хората, които претендират, че разбират Писанията са отхвърлили Бо-жия закон и упражняват определено силно влияние върху това.... Какъв е резултатът? Погледнете младите, които растат около нас.
Ръкопис 24, 1891г.




“Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог, откъ-дето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.”
Откровение 3:12.

Човешкото семейсто, изкупено от изпратения от Бога Негов възлюбен Син, никога не ще разбере и напълно вникне в страшната борба водена от измамливия и прикрит Сатана срещу нашия Господ когато бе на земята. Във великия ден на Господа, силата на бунта ще бъде унищожена завинаги, а ходатайствената служба на Христос ще бъде ясно изявена в нейната мащабност. Тогава всички изкупени ще разберат и изцяло схванат мисията на Божия Син за посредническото възстановяване. Мисията Му да направи от падналата човешка раса покаяни, смирени, кротки и преобразени човешки същества. Тогава ще се види и отличителната разлика между тези, които служат на Бога и тези, които не Му служат.
В нашия свят бунтът ще съществува докато в небето не бъдат изговорени думите: “Извърши се”/Йоан 19:50/. Бунтът в църквата се предизвиква от нейните членове, които се противопоставят на Бога и на Неговите начини на спасение. Те желаят пищни зали, за да изявят себе си и да привлекат вниманието. Всъщност не знаят или не разби-рат, че провеждат по този начин плановете на Сатана. Ако те отказват да видят и да бъдат осветени, ако отказват да бъдат наставлявани, те отхвърлят ходатайственото изцеление, дадено да спаси грешника от греха. Ходатайствената служба на Христос, според Божия план, беше основната цел за спасението на грешниците.
Когато за първи път Христос прогласи пред небесното войнст-во Своята служба и дело в света Той заяви, че трябва да напусне Своето достойно положение и да прикрие и Своята свята мисия като приеме човешко естество, когато в действителност бе Единородния Син на безкрайния Бог. И когато се изпълни времето, Той напусна Своя небесен престол, остави царската Си дреха и корона, облече Божественото Си естество с човешко и слезе на земята, за да покаже на хората, че трябва да побеждават врага и да седнат с Отца на Него-вия престол.... Той допусна за Себе Си унижения от човеци, вдъхно-вявани от Сатана, бунтовникът, който бе изгонен от небето.
Като глава на човечеството, Христос живя на земята съвършен и безгрешен живот в съгласие с волята на Своя Небесен Отец.... Винаги най-важното нещо в Неговия ум и сърце беше мисълта “Господи, не Моята воля, а Твоята воля да бъде.”
Писмо 303, 1903г.




“Защото дори и братята Му не вярваха в Него.”
Йоан 7:5.

Народът беше видял, че Святият Дух почиваше на Исус когато беше още на дванадесет години. Тогава Той почувства част от тежест-та на мисията, за която бе дошъл в нашия свят....
Исус разбираше изкушенията на децата, защото Той носеше техните скърби и трудности. Намерението Му да върши правото бе твърдо и неотстъпно. Макар че хората се опитваха да Го склонят да върши зло, Той никога не постъпи погрешно и ни най-малко не се отклони от пътя на истината и правото. Винаги се покоряваше на Своите родители и смирено вършеше задълженията Си..
Детството и младостта Му не преминаха гладко и радостно. Безгрешният Му живот предизвикваше завист и ревност сред братята Му. Дори и те не вярваха в Него/Йоан 7:5/. Дразнеха се от това, че Той не правеше всичко, което те правеха и не участваше с тях в зли дела, Наставления за младежите, 28 ноември 1895г.
Понеже Исус бързо разбираше кое е истина и кое не е, братята Му силно негодуваха като казваха, че това което свещениците учат трябва да се счита за свято и като заповед от Бога. Но Исус учеше както с думи, така и с пример. Поучаваше народът да се покорява на Бога така както Той изискваше, като се изпълняват Неговите настав-ления, а не да се следват церемониите, които религиозните водачи налагаха....
Свещениците и фарисеите също се дразнеха, че детето Исус не приема техните човешки повеления, предания и традиции.... Опит-ваха се да Го убедят, че трябва да гледа на човешките традиции като святи. Те дойдоха при Йосиф и Мария и се оплакаха, че Исус върви по погрешен път относно обичаите и традициите им. Исус знаеше, какво е да имаш разделено семейство заради вярата Си. Той обичаше мира. Копнееше за любовта и доверието на всеки член от семейството Си, но знаеше, че те ще оттеглят привързаността си към Него. Понасяше изобличения и подигравки, понеже вървеше по избрания от Него път, не вършеше зло както другите, и беше истинен към заповедите на Йехова....
Книжниците, равините и фарисеите не можеха да накарат Исус да се отвърне от Божието Слово и да следва човешки традиции, но те можеха да повлияят на Неговите братя, така че да огорчат живота Му. Братята Му Го заплашваха и принуждаваха да тръгне по погрешен път, но Исус не прие, а направи Писанията Свое ръководство.
Ibid, 5 декември, 1895г.





“Всеки човек слага първо доброто вино и по-лошото-след като се понапият; а ти си задържал доброто вино досега.”
Йоан 2:10.

Радостниге празници на еврейската сватба бяха предхождани от тържествени религиозни церемонии. В подготоввката за новата брачна връзка, двете страни изпълняваха някои обрeди на очистване и изповядване на греховете.
Особено интересната част на церемонията бе вечерта, когато младоженецът отиваше да посрещне своята невяста и да я заведе в неговия дом. В дома на младоженката поканени гости очакваха идва-нето на младоженеца. Когато той се появяваше, се чуваше вик: “Ето, младоженецът иде; излезте да го посрещнем”. Младоженката облечена цялата в бяло, с венец от цветя на главата, посрещаше младоженеца и придружени от гостите излизаха от бащиния й дом. С факли излъч-ващи приказна светлина, с песни и музика процесията бавно се отпра-вяше към дома на младоженеца, където бе празненството с гостите.
За него бе осигурена най-добрата храна. Неферментирал гроздов сок бе използван като питие. Обичай беше по онова време сватбеното тържество да продължава няколко дни. В описания случай, преди да завърши сватбеното празненство се установи, че нефер-ментиралото вино е свършило. Когато се разчу, че няма повече вино, майката на Исус, като мислеше, че може да намери изход от затруд-нението, дойде при Него и Му каза: “...Нямат вино”/Йоан 2:3/.... Ак-тивната намеса на Мария в празненството показва, че тя не е била само гостенка, но и роднина на една от страните. Като човек, който има власт, тя каза на слугите: “...Каквото Ви, каже направете”/Йоан 2:5/.
А Исус каза на слугите: ”...Напълнете делвите с вода.” И ги на-пълниха догоре. Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настой-ника на угощението”/Йоан 2:7,8/. Чудото, което Исус извърши тогава е записано за вековете, за да се уверим, че Той се грижи за човешките проблеми, така както се погрижи за нуждата на сватбеното тържество.
Но Той никога не извърши чудо, за да помогне на Себе Си. Няколко дни преди този случай Исус отказа да задоволи Своя глад чрез превръщането на камъка в хляб, както Сатана Му предлагаше.
Ръкопис 12б, 1903г.









“Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.”
Йоан 2:11.

Исус Христос е инициатора на цялата мисионска работа която е направена в нашия свят. Той вършеше чудеса за изцеление на бол-ните, но никога не извърши чудо за Своя полза. Първото отбелязано чудо бе извършено на сватбеното празненство в Кана Галилейска, ко-гато Исус превърна водата във вино.... С това чудо Христос желаеше да научи, че неферментиралото вино е много по-добро и за предпо-читане от ферментиралото. Христос никога не е създавал ферментира-ло вино. Виното, което Той направи от водата в случая, бе точно като сока, който се получава от пресния плод. Христос познаваше влияние-то на ферментиралото вино и като им даде чисто, неферментирало ви-но, им показа, единственият безопасен начин, по който да се използва гроздовия сок.
Христос не привлече вниманието от това действие, за да полу-чи обществено признание. Той желаеше да предаде важен урок. Исус никога не е направил или използвал ферментирало вино.... Той пре-върна водата във вино, но то бе прясно приготвено от самия плод. Исус е нашият пример във всичко. Преди Своята смърт Той остави като последно наследство на царквата Си хлябът, който представя Неговото тяло, предадено за греховете на света, и виното, което представя Не-говата пролята кръв. Но нищо друго не може да се използва освен безквасен хляб и неферментирало вино. Нищо в което е протекло фер-ментация не трябва да се използва в Господната вечеря, понеже фер-ментиралото вино би било покварило символа, представящ кръвта на Христос. Трябва да погледнем на този въпрос като решен завинаги.
Христос извърши това чудо, за да поучи и на един друг урок. Той не се подчини на неприятеля когато беше изкушаван да превърне камъка в хляб и така да задоволи Своята нужда. Но при сватбеното празненство желаеше да изрази Своето съчувствие и одобрение на онези, които бяха на празненството. Христос не дойде в този свят, за да забрани женитбата, да я отхвърли или да разруши връзката и влия-нието, което тя има в семейния кръг. Той дойде да възстанови, да из-дигне, да пречисти и облагороди всяка стъпка на чистата привърза-ност, за да може земното семейство да стане символ на небесното. В християнския дом Божията благодат трябва да смекчава и преобразява характера и тогава църквата ще стане действена, жива, работеща. В такива семейства ще бъде добре да се пеят песни. Като тази: “Има ан-гели които кръжат наоколо, излез занеси благата вест.”
Ръкопис 22, 1898г.




“Дойде една самарянка да си извади вода. Исус й каза: Дай Ми да пия.” Йоан 4:7.

Помислете при какви обстоятелства истината може да достигне до човешките умове! Припомнете си за жената от Самария, която дой-де да налее вода, нещо обичайно за нея. Странник, който седеше до кладенеца я помоли да му даде да пие вода. Започна разговор. Исус й каза: “...Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!”... Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” /Йоан 4:10,13,14/.
Спомняйки си за изморителната работа, която трябваше да из-вършва всеки ден и мислейки какво предимство би било ако тя може-ше да налива вода без всички тези трудности, “жената Му каза: Госпо-дине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам тол-кова път до тук, за да изваждам”/Йоан 4:15/.Жената не бе разбрала, че Исус бе представил пред нейната душа най-висшия интерес-водата на живота.
Думите, изговорени от Христос бяха живата вода. Но тя бе та-ка заинтригувана, че остави съда си и отиде в града, за да занесе думите до хората: “Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?”/Йоан 4:29/.
Жената бе дошла за вода и чу за водата на живота. Тя бе убе-дена от греха и повярва в Исус Христос. Така винаги свят елей се вли-ва чрез святи вестители, представени чрез двете маслинени дървета, от които Той се влива в златни тръби и от там в златни съдове. Влива-щият процес продължава от получателите на златното масло, които го предават на други. Казани са думи; почувствани са несъзнателни влияния, които обграждат душата, без това да са специално подбрани думи. Често изговорените думи могат да бъдат като посято семе....
Господ е осигурил изобилни възможности, така че небесната бла-годат да бъде щедро давана на всички, които ще поставят истината, която е в Исус Христос на първо място в сърцето си и ще остане зави-наги в храма на душата им. Тогава ще има истинско посвещение на Бога и всички искрено вярващи ще станат “ловци на човеци.” Те ще се молят за мъдрост и ще ходят в съгласие с Христовите думи: ”Вие сте светлината на света... Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец Който е на не-бесата”/Матей 5:14,16/.
Писмо 48, 1897г.




“Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.” Марк 6:3.

Христовият живот на смирение трябва да бъде урок за всички нас. Макар и без петънце грях в Своя характер, Исус благоволи да свърже падналата човешка раса с небесното Си естество....
Със смирение Исус започна Своето могъщо дело на издигане на падналата раса от деградацията на греха и изцелението й. Свърза човечеството със Своята небесна сила. Минавайки през големи градо-ве, и известни центрове на образование и предполагана мъдрост, Исус направи Своя дом в малкия и неизвестен градец Назарет. По-го-лямата част от живота Му премина в този град, за който обикновено се смяташе, че от него не може да произлезе “нещо добро”/Йоан 1:46/. Докато бе на земята Исус ходеше по пътя на бедните, презрените, страдащите и скърбящите, като носеше цялото проклятие което нас-кърбените трябва да носят.... Семейството Му не се отличаваше с об-разование, богатство или високо положение. Много години работеше като дърводелец.
Евреите горделиво се хвалеха, че Христос ще дойде като цар, който ще победи враговете им и ще потъпче езичниците със Своя гняв. Но смирения и покорен живот на Нашия Спасител, който трябваше да проникне в сърцата на хората и да им даде уверение в Неговата служ-ба, съблазняваше и разочароваше юдеите и всички знаем, каква от-плата получи от тях.
Христос не възвеличава хората, чрез служението на гордостта им. Той “смири Себе Си, и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст”/Филипяни 2:8/. Ако човешката гордост не се смири и не се покори, ако коравото сърце не стане меко под действието на Святия Дух, не е възможно Исус да вложи Своето небесно влияние в нас. Той, смиреният Назарянин, можеше да осъди човешката гордост, защото бе Предводителят на небесното множество. Но Исус дойде със смирение в нашия свят за да покаже, че не богатството, властта или високите тит-ли се уважават и почитат от небесния Универс, но тези, които ще следват Христос, Който прави всяко социално положение почитано чрез добродетелите на характера, придобит чрез силата на Неговата благодат.
Никое човешко същество не бива да издига гордо себе си. “За-щото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава веч-ността, Чието име е Святият; Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, които е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се”/Исая 57:15/.
Писмо 81, 1896г.


“Исус му отговори: Истина, истина Ти казвам. Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.”
Йоан 3:3.

Промяната, която трябва да настъпи с естествените, наследени и придобити наклонности на човешкото сърце е тази, за която Исус говори когато каза на Никодим: “Ако не се роди някой отново не може да види Божието царство”/Йоан 3:3/.... Всъщност Той каза на Нико-дим: “Не с противопоставяне ще се реши твоя проблем. Аргументите няма да осветят душата ти. Ти трябва да имаш ново сърце, иначе няма да различиш небесното царство. На правилната позиция ще те постави не по-голямото доказателство, а новите цели, новите дела. Ти трябва да се родиш отново. Докато тази промяна не стане, докато всичко не стане ново, и най-силното представено доказателство би било безпо-лезно”....
Това изявление на Исус трябваше да смири Никодим. Но той прие думите на Христос с чувство на неприязън като каза “Как може стар човек да се роди?/Йоан 3:4/.... Спасителят не посрещна аргу-мента с аргумент. Издигайки ръката Си с тържествено достойнство Той изяви истината с още по-голяма увереност:.”...Истина, истина ти каз-вам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”/Йоан 3:5/....
Христовите думи предадоха урока, според който вместо чув-ството на раздразнение и ирония от ясните думи на истината, Нико-дим трябваше да има много по смирено мнение за себе си заради ду-ховнато си незнание. Въпреки че думите на Христос бяха изговорени с тържествено достойнство, видът и тонът Му изразяваха такава искрена любов, че Никодим не се съблазни като размишляваше за своето уни-жено положение....
Аз представям този урок даден на Никодим като много подхо-дящ и ценен за онези, които са на отговорни постове днес като водачи на Израил и чиито гласове често се слушат на събранията, като дока-зателство за притежаване на духа на Никодим. Думите на Христос са изговорени толкова истинно до президентите на конференциите, до старейшините на църквите и до всички онези, които заемат отговорна и ръководна роля в нашите църкви....
Никодим бе преобразен в резултат от този разговор. В тази среднощна конференция с Исус, убеденият мъж застана пред Спаси-теля под смекчаващото и покоряващо влияние на истината, която за-сия в неговия ум и впечатли неговото сърце.... Исус каза на Никодим не само че трябва да има ново сърце, за да види небесното царство, но и как да го придобие.
Писмо 54, 1895г.



“Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фари-сеите; и те им казаха: Защо не Го доведохте? Служителите отгово-риха: Никой не е говорил така, както Този Човек.”
Йоан 7:45,46.

Христос дойде в този свят точно както Писанията от Стария завет предсказваха, но не се противопоставяше когато бе погрешно разбиран и оценяван. Фарисеите бяха изпълнени с ярост като виж-даха, че Неговото учение имаше сила и привликателност, от които техните думи бяха напълно лишени. Решиха, че единственият начин да отхвърлят влиянието му бе смъртната присъда и изпратиха служи-тели да Го заловят. Но когато те дойдоха и чуха Неговия глас и слуша-ха Неговите благодатни думи, те бяха удивени и забравиха за тяхната мисия....
“...И вие ли сте заблудени?”/Йоан 7:47/-ги попитаха фарисеи-те.... Никодим им каза: “Нашият закон осъжда ли човек, преди да го изслуша и да разбере какво върши?”/Йоан 7:51/.
Урокът, даден от Христос на Никодим, не бе напразен. Умът му бе убеден и със сърцето си бе приел Исус. След разговора със Спа-сителя, той искрено изследваше Стария Завет и бе видял истината разкрита в евангелието.
Въпросът който Никодим зададе бе разумен и бе препоръчан на Синедриона, за да не бъдат измамени от врага. Но свещениците и фарисеите бяха така изпълнени с предразсъдъци, че за тях никакъв аргумент в полза на Исус от Назарет, колкото и убедителен да беше, нямаше стойност. Отговорът който Никодим получи бе: “...Да не си и ти от Галилея? Изследвай писаното и виж, че от Галилея пророк не се издига”/Йоан 7:52/.
Свещениците и управниците бяха измамени както Сатана же-лаеше. Измамата бе чрез вярването че Христос идва от Галилея. Някои от тях, които знаеха, че се е родил във Витлеем останаха мълчаливи, за да не отслабне заблудата.
Фактите бяха ясни. Нямаше замъглена светлина. Но Христо-вото дело се разглеждаше от различните хора в съответствие със със-тоянието на умовете им.
Князът на мира дойде, за да прогласи истината, която трябва-ше да донесе хармония вместо противопоставяне. Но Този, Който дой-де да донесе мир и благодат започна борба, която завърши с раз-пятието Му.
Ръкопис 31 1889г.






“Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.”
Йоан 17:17.

Всеки войник, който участва в духовния конфликт трябва да бъде смел в името на Бога. Тези, които воюват в битката за Княза на живота трябва да насочат оръдията си навън, а не да правят празен ход и да насочват стрелите на разрушението към онези, които служат под знамето на княза Емануил. Нямаме време да се нараняваме и уни-щожаваме едни други. Колко внимателно трябва да се преценят думи-те, изречени от Христос на Никодим: “...Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”/Йоан 3:5/....
Мнозина, претендиращи, че са последователи на Христос, чии-то имена са записани в църковните списъци, не са сила на църквата и не са осветени от истината.... Истината не само трябва да се приема, но трябва и да се живее, така че да освещава душата. Нека онези, които биха желали да бъдат осветени чрез истината, да изучават внимателно и с молитва Старият и Новият Завет, за да познаят какво е истината....
Искрено обърнатите на страната на Христос нека да бдят постоянно, да не би да приемат заблуда вместо истина. Онези, които мислят, че не е от значение да вярват в доктрини, а само да вярват в Исус, са на опасна почва. Те считат, че ще бъдат приети от Бога чрез послушание на някой друг закон вместо Божия закон, чрез изпълнява-не на някои други условия вместо тези, които Бог е определил в еван-гелието. Според тях това е все едно, че се покоряват на Божиите запо-веди и изпълняват Божиите изисквания. Но това е фатална заблуда. И ако те не я изоставаят и не бъдат в хармония с Божиите изисквания, те никога няма да станат членове на Божието семейство....
Онези, коити претентдират за освещение, но не внимават на думите на небесния ни Отец, изречени на Синайската планина, не се отплащат с послушание към Бога, което Законодателят изисква....
“...Отделени от Мене-казва Христос-не можете да направите нищо”/Йоан 15:5/. Възможността за нашето усъвършенстване се нами-ра единствено във връзката с Христос. “Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство...”/Йоан 17:23/....
Какво удоволствие може да има за душите, които не са прив-лечени към Исус в този живот, за да изучават Неговия характер и да бъдат с Него в бъдещия живот? Те предпочитат да бъдат някъде друга-де отколкото в Неговото присъствие и в Неговото общение. Те не са Го познали докато са били в света и няма да се научат да Го познават и в небето.
Ръкопис 40, 1894г.




“Друга притча им предложи като каза: Небесното царство при-лича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.”
Матей 13:24,25.

Господ има да върши дело в нашия свят, но Той няма да извърши работата си с хора, които не знаят нищо за Библията или за тайните на Божието царство. Христос представя чрез притчи започва-нето и растежа на делото, като резултат от проповядването на настоя-щата истина от Словото Си за това време. Така представя пред нас об-новената църква, която трябва да застане пред света като избрана и вярна. Притчата за сеяча ни показва начина по който трябва да ра-ботим. Разнасянето на евангелието е като сеенето на семена....
Притчата за житото и плевелите ни разкрива тайната за небес-ните и сатанински сили, които действат в противоположни посоки в един реален конфликт. Той ще продължи до края на човешката исто-рия. Доброто семе е живото Божие Слово, което действа за личното усъвършенстване на онези, в които е посято, като ги издига и прави съучастници на небесното естество.
Много неща трябва да бъдат осмислени. Онези, които цял жи-вот са били слуги на греха и са се противопоставяли открито на Бо-жията воля, трябва да бъдат най-внимателно преобразени. В противен случай зачатъка на злото ще остане в тях прикрит, така както Сатана се яви като светъл ангел, за да изкушава Христос да се проти-вопостави на Божията воля. Най-великият Божи стандарт на правда е противен на вкуса и апетита на грешащите мъже и жени. Силата на Спасителя и тази на разрушителя са в конфликт.
Житото трябва да бъде събрано от Божиите работници. Пле-велите, които са произрасли сред житните класове, трябва да бъдат отделени при жътвата. Но те дълго време са били с житото. Сатана полага определени усилия да мами и да води по странни пътища оне-зи, които имат връзка с Бога и ще приложи всичко, за да удължи времето на своя контрол. Бог не одобрява смесването и покваряването на църковните връзки. Господ желае делото на разнасянето на еван-гелието да бъде направено така, че да няма насърчаване на нечест-ните работници нито толериране на нечестни връзки в християнските общества.
Ръкопис 7, 1900г.






“И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на пос-телка; и Исус, като видя вярата им, каза на парализирания човек: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.”
Матей 9:2.

Когато Исус дойде в човешко естество в нашия свят, Сатана насочи юдеите към практическа религия, която задоволяваше силите на тъмнината. Избраният Божий народ се бе отделил от Бога и бе последвал друг водач. Чрез собственото си извращение те отиваха към погибел, но Христос дойде, за да оспори върховенството на Сатана....
Животът на Христос бе една продължителна сцена от конфлик-та. Сатана бе подбудил злите сърца на хората и посадил злоба и предразсъдъци в делото срещу Божия Син, Спасителят на света. Той подбуждаше умовете да оспорват и да се съмняват в думите, делото и службата на Христос.... Юдеите следваха Христос от място на място, за да могат да уловят, ако е възможно, дума от Неговите уста, която да е грешна, неразтълкувана или написана някъде другаде, давайки й зна-чение, че тя нито е изречена, нито се възнамерява да бъде такава. По този начин пътят на Христос бе преграждан от хора, които претен-дираха че са праведни и святи....
Така Сатана водеше човеците, които биха могли да бъдат сила в Христос, да действат на страната на неприятеля в борбата и да ста-нат оръдия с които, да насаждат в сърцата на народа неверие, подоз-рение, съмнение и омраза....
Управниците на народа винаги търсеха извинение за неверие-то си и когато Исус извърши най-убедителните Си чудеса, те бяха го-тови да се хванат за всичко, което можеше да се използва като въз-ражение на Неговото небесно естество. Когато Исус изцели парали-тика, Той му каза: “...Синко, прощават ти се греховете”/Матей 9:2/....
Чудото, което Исус извърши, бе променило сърцето на човека и Той бе възстановен в ум и тяло. С това Исус показа на фарисеите, че има сила да прощава грехове и да донесе оправдание и мир на грешника. Въпреки това фарисеите влагаха в Неговите думи с небесна власт, неверие и предубеденост....
Исус видя, че колкото по-дълбоко са вкоренени принципите, противоположни на тези, които Той изявява, толкова по-голяма е из-мамата и заблудата, чиито инициатор е врага на всяка правда. Исус каза на народа: ”...Всеки, който е от истината, слуша Моя глас”/Йоан 18:37/.
Ръкопис 65, 1895г.





“Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на човека става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това нечестиво по-коление.”
Матей 12:45.

Човекът от притчата, освободен от Сатана, отказа да извърши своя дял. Когато сърцето му бе изчистено и обновено, той не покани в него небесния Гост. Не е достатъчно да изпразним сърцето си, вакуу-мът трябва да бъде запълнен с любов към Бога. Душата трябва да бъде обновена чрез благодатта на Божия Дух. Хората могат да изоставят много лоши навици и въпреки това да не са истински осветени, защото нямат връзка с Бога, не са се свързали с Христос....
Сатана, големият бунтовник, винаги търси да ни примами да съгрешим спрямо Бога. Той ще вложи фалшиви представи, противо-положно разбиране на изявената Божия воля, ниски страсти срещу очистването и себепредаването, волята ни срещу Божията воля, чо-вешката мъдрост в конфликт с мъдростта отгоре.... Ще издигнем ли нашата воля като върховна пред Божията воля? Може ли това да бъде контролиращата сила вместо Божията сила в борбата за възстановя-ването на Неговите деца?...
Предупредена съм, че ще имаме постоянна борба. Науката и религията ще си противостоят една на друга тъй като ограничените човешки същества не са оценили силата и мощта на Бога. Представиха ми се думите от Свещеното писание: “И от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си”/Деяния 20:30/. Това със сигурност ще стане сред Божия на-род. Ще има такива, които не са способни да разберат най-удиви-телните и най–важни истини за това време, истини, които са ценни за тяхното собствено спасение и безопасност. Вместо тях като най-важни ще се издигат теории като тези за най малките частици-атомите, както и теории, в които има само зрънце истина, но които се насаждат и възвеличават от силата на Сатана....
Тъй като онези, които обичат света ще направят религията да служи на света, Бог изисква Неговите поклонници да поставят рели-гията над света.
Ръкопис 16, 1890г.









“А Исус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И в същия час жената оздравя.”
Матей 9:22.

Сатана е разрушителят; Господ е Възстановителят. Той не мо-же да работи като лекар по начина, по Който Той желае. Бог ни казва: “Вие не идвате при Мене, за да ви дам живот. Гледате към всеки друг източник на възстановаване, но не и към Онзи, Единственият, който изяви и от гробницата на Йосиф: “Аз съм възкресението и животът” /Йоан 11:25/.”...
Христос срещна една душа, която бе прекарала целия си живот да търси изцеление от физическа болест. Библията ни казва, че тя е похарчила всичко каквото е имала за лекари, но вместо подобре-ние, състоянието й ставало по-лошо. Едно докосване до Исус с вяра, отне болестта й продължила толкова дълго време. Тази страдаща жена дойде зад Исус и се допря до дрехата Му и като имаше вяра в Човека облечен с дрехата, веднага бе изцелена. ”...Кой се допря до дрехите Ми. Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?”/Марк 5:30,31/.
Христос желаеше да предаде урок, който всички присъстващи никога да не забравят. Той показа разликата между докосването с жи-ва вяра и докосването с някаква цел. И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: “Кой се допря до дрехите Ми?” Когато жената видя, че няма да може да се скрие, излезе напред трепереща и уплашена, и като падна пред нозете на Исус, разказа цялата тъжна история. Христос я утеши: “...Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си”/Марк 5:34/.
Защо не идваме при Исус с вяра? Много се докосват до Него с някаква цел, идвайки в контакт само с Неговата личност. Жената направи много повече от това. Тя протегна ръката си с вяра и беше изцелена напълно.... Приятелите на истината ще почитат Този, Който е Автор и Завършител на тяхната вяра. Христос ще изяви Себе Си като лекар, който възстановява както тялото, така и душата. Съработ-ниците на Бога ще се съединят с Христос и ще поставят себе си, ду-шата, тялото и духът си в правилна връзка с Него....
Волята на мъже, жени и деца трябва да бъде обучена да бъде в съгласие с тази на Бога.... Мелодията от духовната радост, от духов-ното и физическото здраве, ще се разнесе навред и ще умножат благословенията, за които Господ Исус дойде в нашия свят, за да ги подари на всеки, който повярва.
Писмо 106, 1898г.




“А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.”
Матей 5:1.

Планиската проповед на Христос имаше за цел да повлияе на-шия всекидневен живот. Божиите заповеди от Закона са толкова ясни, че се запечатват в нашите мисли. Но колко внимават на думите на Спасителя? И затова ще срещаме възражения. Някои ще претендират, че изцяло са водени от Духа и нямат много нужда от Божия закон или от коя да е част от Божието слово. Тези, които претендират, че имат голяма светлина, но не са осветени чрез истината, са хора, които лес-но могат да бъдат изпитани: “Нека прибегнат при закона и при свиде-телството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоря-ване за тях”/Исая 8:20/....
Трябва да очакваме, че ще бъдем мамени от силите на тъм-нината, но ако устоим, ще има радост в небето. Думите на хората се оценяват от небесния Цар.... Не трябва да стоим под никое друго зна-ме, освен това на Христос. Ръкопис 45, 1886г.
Христос говореше както никой човек не можеше да направи това. На множеството, което слушаше Неговата проповед на плани-ната-Неговите уроци илюстрирани с много познати неща–Божият за-кон с неговите живи и непроменими принципи, бе повлияно чрез тях-ните умове и съвести. Сред хилядите, които се покаяха в един ден, след възкресението и възнесението на Исус при Отца, бяха тези, които и повярваха в думите, изговорени на планинската проповед.
Когато Исус стоеше сред народа с човешкото си естество, на-пълно еднакво с тяхното, Той копнееше да внуши на учениците Си великата тайна на изкупителния план, но с тъга трябваше да каже: “Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега” /Йоан 16:12/. Временните земни неща бяха така смесени с духовните, че вечните и святи небесни неща бяха затъмнени....
Ако умът желае да проникне в дълбоките Божии дела, душата трябва да бъде пропита с Духа на великия Учител. Истината ще обо-гати ума. Нейната красота, чистота, святост и облагородяваща сила ще вдъхновява получателите. Тогава те няма да обръщат толкова голямо внимание на обстоятелствата в тяхната работа. Искрената душа ще извика към вселюбящия Бог: “...Покажи ми, моля, славата Си”/Изход 33:18/.
Ръкопис 104, 1898г.







“А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше: Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи. Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля.”
Матей 8:5-7.

Стотникът почувства своето недостойнство. Бе човек със сми-рен дух макар че бе човек с власт. Почувства се недостоен да приеме в дома си Исус Христос с Неговата чудотворна сила. За него изговоре-ното слово от Исус бе най-важно, така както думите му бяха най-важ-ни за подчинените му войници: “...Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; а на слугага си: Направи това!, и той го прави/Матей 8:9/.
Стотникът имаше доверие в просто изречените думи на Хрис-тос, че ще изцели слугата му. “Исус, като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него: Истина ви казвам, дори в Израил не съм намерил толкова вяра”/Матей 8:10/....
Еврейската нация не прие обещания Месия когато Той дойде на земята по начина, предсказан от Словото. Но стотникът не принад-лежеше към Израил и нямаше възможностите, които израилтяните изобилно получиха. Но във вярата си и в оценката си за Исус бе много по-напред от израилевия народ, Който Господ направи източник на най-святата и скъпоценна истина.
Всъщност кои бяха израилтяните-юдеи или езичниците, варва-рите, скитите, робите или свободните? Исус “беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Свои-те Му не Го приеха”/Йоан 1:10,11/. Но този римлянин, началникът с власт, дойде при Исус с най-искреното умоляване за един от своите слуги, който бе парализиран и много се мъчеше. В своята простота неговата вяра беше чиста и неегоистична. Той не помоли Исус: “Пока-жи ми знамение от небето”, но Го помоли да излекува страдащия слу-га. Каза на Исус, че е недостоен да Го приеме в дома си, под своя покрив/Матей 8:8/. Но, Този, Който “обитава на високо и свято място” /Исая 57:15/, ще дойде и ще направи Свое обиталище в смиреното и съкрушено сърце....
Нека хората с вяра приемат светлината както е представена в Божието слово, и тогава ще се оформи непоклатима цел, която ще им помогне да останат морално независими сред беди и опасности. Ще се изгради характер, укрепен от истината, характер, който ще устои в дните на изпитания и трудности, които са пред нас. Те ще устоят в дните на подготовката за Христовото завръщане колкото и тежък да бъде товарът от изпитанията. Принципът на правдата ще работи отвът-ре на навън и самият той ще изпитва.
Писмо 114, 1895г.




“А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.”
Матей 14:27.

Днес трябваше да пиша за Исус, Който ходеше по морето и ус-миряваше бурята.... Колко жива бе пред ума ми ладията с учениците, люлеещи се от вълните. Нощта бе тъмна и буреносна. Учителят Го ня-маше. Морето бе бурно и ветровете насрещни. Ако Исус, техният Спасител, би бил с тях, те биха били в безопасност. През цялата дълга и мъчителна нощ трябваше да бъдат наведени над греблата, за да се борят с вятъра и вълните. Бяха обкръжени от опасност и обзети от ужас. А това бяха силни мъже, свикнали на трудности и рискове, не униващи лесно пред опасностите.
Очакваха да вземат своя Спасител на ладията от някое опре-делено място, но как щяха да достигнат без Него? Всичко изглеждаше напразно. Вятърът бе насрещен. Силите им бяха изчерпани, а безми-лостната буря не бе още стихнала и тласкаше вълните яростно, като че ли искаше да погълне ладията и самите тях. О, как копнееха за Исус! В часа на най-голямата опасност, когато смятаха всичко за загу-бено, сред светлите отблясъци на нощта пред тях се появи Исус, който вървеше по водата. О, и тогава Той не бе ги забравил! Неговото бдящо око, нежното Му състрадание и съчувствителна любов ги наблюдаваше и през тази страховита буря. В най-голямата им нужда, Той бе близо до тях ....
В този момент, когато отчаянието бе заело мястото на надеж-дата, когато мислеха, че са напълно изоставени, Изкупителят на света бдеше над тях с такова състрадание и нежност, както майката бди над своето страдащо дете. И тази любов е безкрайна. Отначало учениците се изплашиха, но над ревящите вълни от яростната буря се чуха думите, за които учениците най-много копнееха: “Дерзайте! Аз съм, не бойте се”/Матей 14:27/. Увереността им се възвърна.–“Исус, това е Исус.”-си казаха един на друг-“Не бойте се, това е Исус, Учителят.”
Исус каза на ветровете и вълните: “Утихнете.” О, колко много пъти в живота си сме били в същото състояние, в което бяха и уче-ниците. Колко много пъти Исус ни се е изявявал и е обръщал нашето страдание в радост. О, могъщ Изкупител, благодатен и съчувствителен Спасител, Който със Своята всемощ утихва всички бури и съживява сърцата. Това е нашият Изкупител. Можем напълно да Му се доверим и в бурен и в слънчев ден.
Писмо 5, 1876г.







“И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина.”
Лука 4:24.

С какъв нестихващ интерес небесните ангели и непадналите светове наблюдаваха борбата за оправдаването и почитането на Бо-жия закон. Не само за този свят, но и за небесния универс и за свето-вете, които Бог бе сътворил, великата борба трябваше да бъде разре-шена завинаги. Затова князът на тъмнината следеше за появата на шанс да се издигне и триумфира над небесния и земен Заместник и Ходатай на човешката раса, така че отпадналият ангел да извика: “Победа” и светът с неговите жители да стане негово вечно царство. Но Сатана достигна само петата; не можа да докосне главата. Сега той видя своя истински характер изявен ясно пред цялото небе. Небесните същества и световете, сътворени от Бога, бяха изцяло на Божия стра-на. Видя, че неговите изгледи за бъдещо влияние върху тях ще бъде изцяло отхвърлено. Сатана видя, че човешкото естество на Христос ще изяви за вечността въпросът, който великата борба разреши.
Какво бе онова, което накара Неговия собствен народ да хвър-ли такова презрение към Исус? Юдеите очакваха земен цар, който би ги избаваил от силата, за която Бог бе заявил, че ще ги управлява, ако откажат да следват Божия път и да пазят Неговите повеления и заповеди, Неговият закон. Те се хвалеха, че звездата от Юда, ще от-махне тяхното робство и ще ги направи царство от свещеници.
Липсата на външна изява, богатство и слава предизвикаха юдеите да отхвърлят Исус. Слънцето на правдата светеше сред морал-ната тъмнина с толкова силни лъчи, и изявяваха контрастът между греха и светостта, чистотата и оскверняването, но тази светлина не бе приета от тях....
Това, което Исус бе казал, че е Неговата работа, бе изпъл-нено. Болните бяха излекувани, обзетите от демони бяха освободени, прокажените и паралитиците бяха изцяло възстановени. Немите про-говаряха, слухът на глухите се възвръщаше, мъртвите бяха възкре-сявани, и на сиромасите се благовестяваше.... Всяко чудо, извършено от Христос, убеждаваше за истинският Му характер, който отговаряше на характера на Месия от пророчеството, но онези, които не приеха небесната светлина, застанаха определено срещу това доказателст-во....
Поученията на Христос, в думи и пример, бяха посятите семе-на, които трябваше по-късно да израснат в Неговите ученици.
Ръкопис 143, 1897г.





“Господ е сила моя и щит мой; на Него уповава сърцето ми и Той ми помогна; затова се развесели сърцето ми и с песните си ще Го възхваля.”
Псалм 28:7.

Господ Исус дойде на земята, за да живее живот, който да бъде образец за всяко човешко същество-живот на смирено послуша-ние. На онези, които Той е допуснал страдания, за да подготвят харак-тера си за небесното жилище, което отиде да приготви, трябва да виж-дат пример в Исусовия живот. Ако те са ученици в училището на Исус, няма да се хвалят с притежанието на къщи и имот, понеже в Своето провидение Господ им ги подарява, за да бъдат настойници на Неговите притежания....
Христос прие човешко естество, за да може да състрадава с всяко сърце.... Неговият Дух никога не бе толкова изпълнен със земни грижи, за да няма време да мисли за небесните неща. Изразяваше Своята признателност чрез псалми и песни. Хората от Назарет често чуваха Неговият глас да се издига във хваление и благодарност към Бога. Често поддържаше общение с небето чрез песни. Всички, които бяха свързани с Него и които често се оплакваха от тежестта на труд-ностите, бяха запленявани от чудната мелодия, която излизаше от Неговата уста. Неговите хваления отдалечаваха злите ангели, стаята се изпълваше с благоуханието на тамяна. И това също бе Негов урок. Той учеше, че хората могат да общуват с Бога с думи на свята песен. Христос пренасяше умовете на Своите слушатели от тяхното земно изгнание към тяхния вечен дом.... Божият дом може да бъде много по-скромен в сравнение с храма, построен от Соломон, но той не е по-малко ценен за Бога. За онези, които се покланят в него, той може да бъде небесна врата, ако се покланят на Бога в Дух и истина и в красо-тата на светостта. Хвалебните песни, които са изпяти, и горещите мо-литви, повтаряните уроци за чудните дела на Бога, благодарността на сърцето, изказана с молитва и песен, се издигат нагоре и небесните ангели се присъединяват във хвалението и благодарността към Бога.
Тези опитности отдалечават от силата на Сатана. Изгонват роптанието и оплакването и Сатана губи почвата. Бог ни учи да се събираме в Неговия дом, за да култивираме атрибутите на съвършен-ната любов. Това ще направи земните жители подходящи за жили-щата, които Христос отиде да приготви за тези, които Го обичат. И там те ще се събират “от, новолуние до новолуние и от събота до събота”/Исая 66:23/, за да издигат гласа си в благодарствена песен и възхвала към “Господ Бог Всемогъщият и Агнецът”/Откровение 21:22/ през цялата вечност.
Ръкопис 24, 1898г.



“А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгон-ва бесовете.”
Матей 9:34.

Във великите дела извършени от Христос имаше достатъчно свидетелство за вяра. Но фарисеите не желаеха истината. Те не иска-ха да оценят влиянието от Христовите дела и затова ги осъждаха. Трябваше да признаят свръхестествената сила, която ги извършваше, но те твърдяха, че тази сила произхожда от Сатана. Действително ли вярваха в това? Не. Толкова бяха закоравили сърцата си за истината, за да не ги преобрази, че преписваха делата на Божия Дух на дявола.
О, състрадателни Изкупителю! Каква любов, каква безпредел-на любов бе Твоята! Обвиняван от великите мъже на Израил, че върши делата Си на милост чрез княза на злото, презиран и злословен, Той бе все още като Един, Който не вижда и не чува. Делото, за което дой-де от небето да извърши не трябваше да остане недовършено. Виж-даше, че истината трябва да бъде изявена на народа. Светлината на света трябваше да свети в мрака на греха и суеверието и да разкрие заблудата в контраст с истината ....
Исус не употреби сила или принуда, за да привлече народа към Себе Си. Но когато проповядваше истината, душите, които бяха призовани да бъдат Божии деца бяха укрепени от нея. И тези, които не бяха привилегировани, нито облечени с дрехата на себеоправда-нието, бяха привличани към Христос. Умовете им бяха убеждавани и раздвижени за действие от светлината и истината....
Сатана се стремеше да запази скрита от света великата жерт-ва, която изявява Божия закон с всичките Негови святи достойнства и влияе на сърцата със силата на Неговите свързващи права. Неприя-телят се насочи срещу делото на Исус, като обедени силата на злите ангели с човешки инстументи в опозиция на това дело. Но докато той провеждаше своето дело, небесни същества се свързаха с човешки ин-струменти за делото на възстановяване....
Тук на земята има две велики сили-силата на истината и прав-дата и силата на Сатана, която е насочена към онеправдаване на Бо-жия закон. Човешки инструменти, опиянени от силата на Сатана, ра-ботят в делото на врага. Христовите съработници трябва да работят заедно с Бога.... Онези, които желаят да бъдат Божии чеда не трябва да очакват добро време в този живот.... Не сме оставени сами в кон-фликта. Исус Христос е начело на нашето спасение.
Ръкопис 61, 1899г.






“Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.”
1 Коринтяни 15:22.

Христос е наречен вторият Адам. В чистота и святост свързан с Бога и възлюбен от Него, Той започна оттам откъдето и Адам започна. Но първият Адам бе в много по-благоприятно положение отколкото бе Христос. В Едем, Бог на любовта, осигури великолепни възможности за първата семейна двойка. Всичко в природата бе чисто и неоскверено. Цветя, красиви зелени дървета и плодове изобилстваха в Едем. Адам и Ева бяха благодатно снабдени с всичко, от което се нуждаеха.
Но Сатана дойде и внуши съмнения относно Божията мъдрост. Обвини Бога, тяхният небесен Баща и върховен Владетел в егоизъм, понеже за да изпита верността им, бе забранил да ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Ева се поддаде на изкуше-нието и Адам прие забранения плод от ръката на жена си. Той не издържа най–малкия изпит, който Господ бе определил, за да изпита послушанието му и вратите на проклятието се отвориха за нашия свят. Адам бе създаден със свято естество, безгрешен, чист и неосквернен, но падна защото послуша предложението на врага и потомството му бе лишено от благодатта....
Когато Христос дойде на земята, Той навлезе в свят, Който не бе верен на Бога, свят в който всичко бе проникнато от проклятието на бунта срещу Бога. Измамникът бе повел своето дело с голяма сила, докато проклятието от престъплението падна над земята. Хората бяха развратени от измамите на Сатана.... Като претендираше за милост, благост и истина, Сатана присвои атрибутите на Бога за свои. Това лъжливо представяне трябваше да бъде посрещнато и изобличено от Христос в Неговото човешко естество.
Христос бе изкушаван от Сатана стотици пъти по-силно и при много по-тежки обстоятелства отколкото Адам.... Той изкупи Адам от неговото падение и спаси света. Има надежда за всеки, който идва при Христос и Го приема за свой личен Спасител....
С прегрешението на Адам връзката на земята с небето бе пре-късната. Христос постави мост и отново свърза земята с небето. В чо-вешкото Си естество, Той поддържаше чистотата на Своя небесен ха-рактер. Изпълняваше Божия закон и го почиташе в един грешен свят като изявяваше на непадналите светове, на небесния универс, на Са-тана и на всички паднали синове и дъщери на Адам, че чрез Неговата благодат Божият закон може да бъде спазван!
Христос дойде да предаде Своето небесно естество, Своя об-раз на каещата се и вярваща душа.
Ръкопис 20, 1898г.



“Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос.”
Галатяни 3:26.

Исус Христос е Възстановителят. Сатана, е разрушителят. Тук на земята се води конфликтът между Княза на живота и княза на този свят, на силата на мрака.... Изкупителят на света не бе планирал Не-говото скъпоценно наследство да живее и умре в греховете си. Тогава в какво е въпросът? Защо толкова малко са докоснатите и спасените? Защото мнозина които изповядват, че са християни действат по същия начин както големият изкусител. Те позволяват на Сатана да измисля и планира за тях. Той ги прави измамници, неверни на Бога, бунтува-щи се против Неговите постановления и закони. Това е тежък труд за истинските християни. Те трябва да убеждават престъпника че е греш-ник, защото “грехът е беззаконие”/1Йоаново 3:4/.
Колко повече може да бъде направено за Христос, ако всички които имат светлината и истината и изповядват, че вярват в Божието Слово, живеят съгласно Словото и с учението на Христос, нашия Спа-сител.... Има мнозина искрени, благочестиви, топлосърдечни мъже и жени, които биха направили много повече за Христос ако първо се предадат на Бога, приближат се към Него и Го търсят с цялото си сър-це....
Като народ трябва да срещаме това, което Христос срещна в този свят. Лукавство, сребролюбие, себелюбие, нечистота бяха най-честите прегради, които Той трябваше да посреща и преодолява. Онези които са Божии съработници ще открият същите обезкуража-ващи спънки в тяхните опитности.... Всички, които са свъзани в Бо-жието дело и работят като Божии съработници трябва да желаят не само да проповядват за Христос, но и да живеят като Него.... Няма да бъде направена промяна в небесната програма, за да се направят забележими промени в религиозния свят. Мъже и жени трябва да бъ-дат винаги готови, да приемат златното масло и небесното общение с богати благословения. Това ще ги направи да се издигнат и да светят, защото “светлина дойде за теб и Славата Господня те осия/Исая 60:1/.
Онези, които претендират, че вярват в Божието Слово, но под-държат наследените или придобити недостатъци на характера, са най-големите спъващи камъни, които ще срещнем когато представяме ве-ликите истини на нашето време. Всички които вярват, че представят истината трябва и да я живеят. Нека изучават внимателно Божието Слово и да се хранят с Него, което означава да се хранят с плътта и да пият от кръвта на Божия Син. Те трябва да носят това Слово в себе си защото то е Дух и живот. Това е Хлябът от небето, Който дава живот на света.
Писмо 34,1896г.



“Помнете думите, които ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.”
Йоан 15:20.

В евангелието на Лука четем за Христос, Който посочи Себе Си за Месия, когато четеше от книгата на пророк Исая в синагогата в Назарет: “Духът на Господа е на Мене, защото ме е помазал да благо-вестявам на сиромасите; пратил Ме е да прогляся освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнете-ните, да проглася благоприятната Господня година”/Лука 4:18, 19/....
Тогава Сатана нашепна неверие и онези които бяха в сина-гогата казаха: “...Този не е ли Йосифовият син?”/Лука 4:22/.... Колко бързо се промени ходът на събитията и хората се изпълниха с гняв и ярост, защото Исус им разкри тяхното истинско духовно състояние. Те “като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу” /Лука 4:29/. Но Исус бе запазен за Своята мисия от небесни ангели. Невидим мина сред тях и си отиде....
Ирод и нечестивите власти убиха Праведния, но Хритос никого не уби. Можем да отдадем духът на гоненията и преследването на не-говия подбудител, Сатана. Той е измамник, лъжец, убиец, клеветник на братята. Желае да вижда човешкото нещастие. Сатана ликува в бедствията и като виждаме жестокото гонение и преследване на оне-зи, които се покоряват на Бога съобразно своята съвест, можем да знаем, че това е тайната на беззаконието....
Този конфликт бе насочен срещу Божия Син. “Той бе презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал ...”/Исая 53:3/. Величието на небето трябваше отново и отново да оставя делото си поради сатанинското нараняване на Неговата пета. Накрая злобата на Сатана достигна своята връхна точка когато внуши и ръко-води умовете на нечестиви хора, които разпънаха Исус....
Враждата на Сатана ще продължава, жестока и насочена спря-мо последователите на Исус. Христос каза на своите верни последо-ватели: “Ако Мене гониха и вас ще гонят”/Йоан 15:20/. Няма вражда между падналите ангели и падналите човешки същества, които вършат делата на Сатана.... Злото, където и да съществува в отхвърлянето на светлината, истината и отделянето от живия Бог, винаги ще бъде насочено срещу правдата и послушанието.
Ръкопис 62, 1886г.






“Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.”
Матей 11:29.

Великата борба между Княза на светлината и княза на тъм-нината не се е намалила нито с една частица, нито е стихнала нейната сила с напредване на времето. Битката между светлината и тъмнината, между истината и заблудата, се задълбочава. Сатанинската синагога е изключително активна и в това време измамливата власт на врага действа по най-ловък начин. Всеки човешки ум, който не е предаден на Бога и не е под контрола на Божия Дух ще бъде развратен от ин-струментите на Сатана.
Неприятелят работи постоянно, за да изкорени Исус Христос от човешкото сърце и на мястото на Божиите черти в човешкия харак-тер да постави своите черти. Сатана внася силни измами в човешкия ум, за да има власт над него. Той търси да унищожи истината и да заличи истинския път на правдата и благочестието, така че посвете-ния християнски свят да бъде пометен от наказание, чрез отделянето му от Бога. Сатана работи за възвеличаване на егоизма и себелюбието в света и да покаже, че няма полза от мисията и делото на Христос.
Христос дойде в света, за да възстанови Божия характер в човешките същества и да предаде на човешката душа небесен образ. През целия Си живот чрез постоянни усилия и дела Исус търсеше да привлече вниманието на света към Бога и Неговия закон, за да бъдат хората изпълнени с Божия Дух, да се обичат и да изявяват чрез живо-та и характера си небесните черти.
В характера на Христос небесното величие и човешкото ес-тество бяха съединени. Въздържание и себеотрицание се виждаха във всяка стъпка от живота Му. Но нямаше и частица грях и сурова стро-гост когато общуваше. Изкупителят на света, с естество което бе не-сравнимо по-голямо от това на небесните ангели, свързваше своето небесно величие с кротост и смирение, които привличаха всички към Него....
Христос, нашият Изкупител, знаеше за всички нужди на чове-чеството. Той създаде великия план за издигане на падналата човеш-ка раса от деградацията на греха. Във всеки случай, колкото и обик-новен да бе, Исус представяше Отца. Макар и да поддържаше свето-вете чрез Своята сила, Христос би се навел да излекува и нараненото птиче.
Ръкопис 39, 1894г.





“А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.”
Йоан 17:3.

Господ Исус каза на Своите ученици когато беше с тях: “Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега”/Йоан 16:12/. Исус не желаеше да им разкрие неща, коити биха погълнали вниманието им и биха предизвикали изгубване на Неговите предишни поучения, които Той желаеше да бъдат обект на техните най-сериозни размишления. Затова Той задържа онези неща, които биха ги удивили да чуят и които биха предизвикали неразбиране или разочарование. Исус не би дал възможност на хора с недостатъчна вяра и благочестие да забулят или изопачат истината и така да предизвикат разделение.
Исус представяше тайните, коити биха били обект за размиш-ление и изследване за всички поколения, дори до свършека на вре-мето. Сам Той, Създателят на истинската наука можеше да насочи хо-рата към изследване на тайните, които от век на век така биха погъл-нали умовете на хората, че те да не чувстват желание да се хранят с тялото и да пият кръвта на Божия Син.
Исус много добре знаеше, че Сатана постоянно работи да въз-бужда любопитството и да обзема хората с предположения. Така тър-сеше да затъмни величието и важността на истината която Исус же-лаеше завинаги да бъде възвишавана в техните умове. “А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Ко-гото си изпратил”/Йоан 17:3/.
Има важен урок за нас в думите на Христос, изговорени след нахранването на петте хиляди души. Той каза на учениците Си: “...Съ-берете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо”/Йоан 6:12/. Тези думи имаха много по-голямо значение от това учениците да съберат останалите къшеи хляб в кошовете. С тях Исус искаше да им покаже, че те трябва да слушат Неговите думи, да изучават Писанията и да приемат всеки лъч светлина. Вместо да търсят познание за неща, кои-то Бог не им е разкрил, те внимателно трябва да събират това, което Той им е дал.
Сатана се опитва да замъгли познанието за Бога в умовете на човеците и да изтръгне от сърцата им Божия образ.... Той представя в погрешна светлина и смесва със сатаниски измами това, което Бог е открил. Цитира Божието Слово, за да измами. Опита се по същия на-чин да измами и Христос. Той все още се опитва да мами.... Христос дойде на земята, за да утвърди истините, които са били изопачавани и често са били причина за заблуда. Той ги потвърди, повтори.... и ут-върди завинаги.
Ръкопис 32, 1896г.






“Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.”