МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ : ВЕЛИКАТА БОРБА ПРЕДИ ПОТОПА

Битие 4:25; 5:3.

На Адам беше даден друг син, който да стане наследник на Божественото обещание, на духовното първородство. Името Сит на то-зи син означаваше “определен” или “замяна”, “защото–каза майката-Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби”/Би-тие 4:25/. Сит изглеждаше по-благороден от Каин и Авел и приличаше на Адам много повече, отколкото другите му синове. Имаше благ ха-рактер и следваше по стъпките на Авел. Но не бе наследил повече ес-тествена доброта, отколкото Каин. За сътворението на Адам е казано: “И Бог създаде човека по Своя образ...”/Битие 1:27/, но човекът след падението си “роди син по свое подобие, по своя образ...”/Битие 5:3/....
Съботата се почиташе от всички Адамови чада, останали верни на Бога. Но Каин и неговите наследници не уважаваха деня, в който Бог си бе починал. Те избраха свое собствено време за работа и по-чивка, пренебрегвайки изричната заповед на Йехова.
За известно време двете категории хора останаха разделени. Родът на Каин се разпръсна от мястото на първото си установяване и се разсели по равнини и долини, където живееха децата на Сит. А де-цата на Сит се оттеглиха и основаха своя дом в планините, за да из-бегнат неговото оскверняващо влияние.... Но не след дълго се осмели-ха малко по малко да се смесят с обитателите на долината. Тази връз-ка породи най-лоши резултати. “Божиите синове... гледаха, че човеш-ките дъщери бяха красиви...”/Битие 6:2/. Привлечени от красивите дъщери на Каиновите потомци, те оскърбиха Бога, като започнаха да ги вземат за жени. Много от Божиите поклонници бяха въвлечени в грях от изкушенията, които сега бяха постоянно пред тях, и загубиха своя особен, свят характер....
Адам живя сред хората почти хиляда години и бе свидетел на резултатите от греха. С верността си той се стараеше да възпре вълна-та на злото.... Той става свидетел на широко разпространеното паде-ние, което накрая причини унищожението на света чрез потопа. И ма-кар отначало произнесената от Създателя смъртна присъда да му из-глеждаше ужасна, след като хиляди години наблюдава резултатите от греха, почувства, че от Божия страна бе милост да сложи край на един живот на страдания и мъка.

Патриарси и пророци, стр. 42-44.






“Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават Господнето име.”
Битие 4:26.

След вземането на Енох на небето, човешките синове, които не се покланяха на Бога се отделиха от Божиите синове. В тогавашния свят имаше две групи хора; и тези групи ще съществуват до края. Поклонниците на Бога се нарекоха Божии синове. Потомците на Сит отидоха в планинските места и си направиха домове, отделно от сино-вете на Каин. Там те мислеха да се запазят от преобладаващото нечес-тие и идолопоклонство на Каиновите наследници. Но след пренасянето на Енох влиянието му върху тях отслабна и те започнаха да се съю-зяват с потомците на Каин.
Бих желала да се отпечата във вашите умове това, че съще-ствуват две групи хора-едните, които стоят като верни стражи за Бога и другите, които са против Него. Бог ще изпита всяка жива душа по лицето на земята. Винаги има свидетели, които стоят вярно на стра-ната на Бога като представители на Божията правда и такива, които са противници на Бога, представители на сатанинското управление. При-вилегия е за всички, на които е засвидетелствано за тези две групи, да изберат към коя група да бъдат....
Наследниците на Сит можеха да запазят непорочността си пред Бога и да упражнят спасително влияние върху жителите на света по времето на Ной, но вместо да направят това, започнаха да се свързват с ширещата се поквара в долините.
Поклонниците на Каин презряха жертвените приноси, които представяха Божия Агнец, Който трябваше да понесе греховете на целия свят.... Отново виждаме две групи хора в тогавашния покварен свят. Не всичко бе поквара, не всичко бе вярност.
Божият закон бе потъпкан под нозете на Каиновите потомци-те бяха идолопоклонници, покланяха се на творението вместо на Тво-реца. Наследниците на Сит оценяваха силата и правото на живия Бог да управлява. Бог бе търпял дълго твърдоглавието и нечестието на продължително живеещата човешка раса, докато заяви, че повече няма да бъде с тях. Той изпрати ангелите си до Ной, за да му известят намеренията Му спрямо жителите на предпотопния свят. Вярният и праведен Ной предаде вестта на жителите, че след сто и двадесет години ще дойде краят на благодатното време.
Ръкопис 86, 1886г.



“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмис-леното им сърце се помрачи.”
Римляни 1:21.

Въпреки нечестието на предпотопния свят тази епоха не беше, както често се предполага, време на невежество и варварство. На хората бе дадена възможност да достигнат най-високи морални и ин-телектуални цели. Те притежаваха голяма физическа и умствена сила и не бяха ограничени в напредъка си за придобиване на религиозно и научно знание. Грешка е да се предполага, че поради продължител-ността на живота умовете им съзрявали късно. Интелектуалните им сили се развиваха рано и тези, които имаха в сърцето си страх от Бога и живееха в хармония с Неговата воля, продължаваха да увеличават знанието и мъдростта си през целия си живот.... След като годините на човека се съкратиха и физическата му сила намаля, умствените му способности също се снижиха....
Предпотопните жители нямаха книги, нито писмени свидетел-ства; но бяха с големи физически и умствени заложби. Притежаваха мощна памет, способна да задържи чутото и на свой ред да го предаде непроменено на потомството. И това не е било ера на религиозна тъмнина, а епоха на голяма светлина. Целият свят е имал възможност да получи наставления от Адам....
Скептицизмът не можел да отрече съществуването на Едем, който бил там пред очите на всички, макар че неговият вход бил пре-граден от бдящите ангели. Редът на сътворението, предназначението на градината, историята на двете дървета, така отблизо свързани със съдбата на човека, били неоспорими факти. А съществуването на Бога и върховният Му авторитет, както и задължителността на Неговия за-кон-това били истини, в които хората трудно можели да се усъмнят, докато Адам живеел сред тях.
Въпреки преобладаващото нечестие, имало едно поколение святи човеци, издигнати и облагородени чрез близостта си с Бога, кой-то живеели в общение с Небето. Те били хора с висок интелект и с чудни постижения. Имали велика и свята мисия-да развият праведен характер и да предадат урок по набожност не само на своите съв-ременници, но и на бъдещите поколения. Само малцина от най-из-вестните са споменати в Писанията, но през всички векове Бог е имал верни свидетели, искрени поклонници.
Патриарси и пророци, стр. 44, 45.









“Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?”
Амос 3:3.

Дори и тези, които се стремят за надмощие над врага са предразположени да вършат зло. То преобладава над доброто, понеже такива хора не се доверяват напълно на Христос. Те не пребъдват в Него и поради липсата на постоянна зависимост от Бога, имат непос-тоянни характери. Но никой не е принуден да избере тази група за близка връзка. В живота има изкушения навсякъде, и онези, които се оплакват, че църковните членове са студени, горди, надменни, не-христоподобни, не трябва да се свързват с тях. Има мнозина които са топлосърдечни, себеотрицателни и себепожертвователни и ако е необ-ходимо биха дали живота си за спасение на другите. Тогава нека ни-кой да не става клеветник на църковните членове, а да се оставят плевелите да растат заедно с житото, понеже сам Христос е казал, че така трябва да бъде. Но не е нужно самите ние да бъдем плевели, защото жътвата не е само за житото. Онези, които отхвърлят живота и характера на Исус, отказват да бъдат като Него и поставят себе си в борба срещу Бога. “Който не е с Мене, той е против Мен-казва Исус-и който не събира с Мене разпилява”/Матей 12:30/. Онези, които обичат Исус няма да изберат Неговите врагове за свои приятели. Поставя се въпроса: Трябва ли да помагаме на нечестивите и да обичаме тези, които мразят Бога?” Верните и истинните християни няма да изберат обществото на нехристияните.
Ако Господ поставя хора на висок пост в света, така както постъпи с Йосиф и Даниил, Той ще ги предпази, за да не се осквернят. Длъжни сме да различаваме доброто от злото. Нуждаем се от подкрепа и наставления, които идват от истинска вяра. Нека се вслушваме от поученията в Божието слово, които не съдържат софистиката и изма-мата на големия измамник. Длъжни сме да живеем в колкото е въз-можно чиста религиозна атмосфера, за да можем да вграждаме здрави тухли в строежа на нашия характер.
Когато се свързваме с онези, които не вярват в Бога, в ума и сърцето се пораждат погрешни идеи от изкусния неприятел. Това е довело мнозина до провал. Ще изберете ли връзката с нерелигиозни и невярващи хора, които открито престъпват Божия закон? Ще се отде-лите ли чрез собствения си избор от онези, които обичат Бога? Ще поставите ли себе си колкото е възможно по далеч от светлината? Това е пътят на заблудата. Никога няма да бъдете там където ще наме-рите много светлина, но нещастие ще има за онези, които са избрали тъмнината вместо светлината.

Ръкопис 49, 1893г.






“Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя.”
Евреи 2:11.

За Енох е записано, че е живял шестдесет и пет години и му се родил син/Битие 5:21/. Оттогава той ходи по Бога триста години/Битие 5:22/. От по-ранните години на живота си Енох обичаше и се боеше от Бога и пазеше заповедите Му.... Но след раждането на първия му син, той достигна по-голяма опитност и бе в по-близка връзка с Бога. Енох осъзна много по-пълно своите задължения и отговорност като Божий син....
Какво благословение е, че имаме Енох!... Без да се противо-поставя на покварата, която беше толкова голяма около него, Енох ходеше по Бога и светлината му осветяваше покварения тогавашен свят. И ако Енох ходеше по Бога, сред съществуващата тогава поквара, защо и днес, в този свят, мъже и жени да не ходят по Бога?
Мнозина от нас са познали нещо от неговата опитност. Знаем, че в тъга и скръб се чувстваме много слаби и безпомощни, но знаем, че Исус е отдясно ни, и състрадава с нас и ще ни помогне. Можем да се свържем с нашия най-добър Приятел, Той е от дясната ни страна. Не е нужно да отиваме на Небето, за да Го доведем при нас. Той е отдясно ни, за да ни помага.
Когато сме сред хората, които не се интересуват от небесния Бог или от небесните неща, можем да говорим с тях за Исус. Имаме нещо много по-скъпо от това, на което те гледат и това е Исус. Той е с нас в моралната тъмнина на този свят. Без затруднения можем да Му кажем за страданията на душата си и за нечестието в света. Можем да разговаряме с Исус. Можем да говорим с Него, така както Енох гово-реше с Бога. Той казваше на своя Господ всичко за трудностите си....
Енох изгради праведен характер и тогава бе пренесен на небето без да види смърт. Когато Господ Исус ще дойде втори път, ще има някои, които ще бъдат взети на небето без да видят смърт. Как искаме да узнаем дали ще бъдем сред тях. Как желаем да узнаем, дали сме изцяло но Божия страна-съучастници на небесното естество, избягнали покварата на плътта в този свят. Нека да помним, че това можем да научим не като се опитваме да направим ясен път за нозете си, по който няма да имаме изпитания и трудности, но когато имаме правилна връзка с Бога и му позволим Той да се грижи за обстоя-телствата в живота ни.
Ръкопис 83, 1886г.









“Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон.”
Псалм 119:18.

Ако очите ви бяха отворени, бихте видяли не само добри ан-гели, които докосват сърцето. Бихте видяли и зли ангели, които се стремят да въздействат така, че изпратената с милост вест за Божията истина да не предизвика влияние върху душите.
Докато сме в този свят няма да бъдем запазени, ако молитвите ни не се издигат постоянно към Бога, Който може да ни запази неопет-нени от нечестието на света. Нашият Спасител ни е предупредил, как-во ще бъде в тези последни дни. Нечестието ще изобилства, но душите които са открити за влиянието на Божия Дух ще получат сила, за да устоят на покварата.
Енох ходи по Бога триста години преди да бъде взет на небе-то. Състоянието на тогавашния свят не бе по-добро за усъвършенства-не на християнския характер отколкото е и днес. И как ходеше Енох по Бога? Той обучаваше ума и сърцето си така, че винаги да се чув-ства в Божието присъствие. Тогава знаеше, че в трудните миговете на живота, молитвите му, издигнати към Бога, щяха да го запазят. Енох отказа да следва път, който би оскърбил неговия Бог. Той поставяше постоянно Бог пред себе си. Молеше се като казваше: “Научи ме, Господи, на пътя Си, за да не съгрешавам. Какво е благоволението Ти към мен? Какво да направя, за да те прославя, Боже мой?”
Трябва да се молим както Давид: “Отвори очите ми, за да гле-дам чудесни неща в Твоя закон”/Псалм 119:18/. Мнозина затварят очите си, да не би да видят истината. Те не искат да видят недоста-тъците в живота и характера си и да се наруши мирът им, ако спо-менете нещо за Божия закон. Така те показват, че имат за собствен стандарт човешкия стандарт, и че Божията воля не е тяхна воля. Нека да не бъдете измамени от Сатана, първият голям противник на Божия закон. Помнете, че Божият закон е единствения стандарт, по който Бог ще ни съди....
В началото “Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ...” /Битие 1:26/. Но грехът почти изличи моралния образ на Бога в чо-вешките същества. Исус дойде на земята, за да ни даде жив пример, как да живеем и как да пазим Господния път. Той бе образът на Своя Отец. Красивият му и неопетнен характер е примера, който да след-ваме. Нека да изучаваме, отразяваме и следваме Исус Христос и да принесем Неговата доброта и красота и в нашия характер. Като вър-шим това, ние стоим пред Бога с вяра, побеждаваме в борбата със силите на мрака и със собственото си “аз” чрез Божията любов, която Адам загуби.
Ръкопис 6а, 1886г.






“Чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света.”

2Петрово 1:4.

Не беше по-лесно на Енох да живее праведен живот по него-вото време, както не е лесно и за нас в настоящето. Светът по времето на Енох не бе по-благоразположен да израства в милосърдие и святост отколкото е и сега, но Енох посвещаваше време за молитва и общение с Бога и това го направи способен да избегне “произлязлото от похот-та разложение в света”/2Петрово1:4/. Посвещението му към Бога го направи пригоден да бъде взет на небето.
Живеем сред опасностите на последните дни и трябва да полу-чаваме сила от същия Източник, от който получаваше и Енох. Трябва да ходим с Бога. Нужно е отделяне от света. Не можем да останем нео-петнени и незасегнати от разложението в света, освен ако следваме примерът на верният Енох и ходим с Бога. Но колко много са роби на похотта на плътта, на очите и на гордостта. Поради това те не са участници в божественото естество и не са избягали “от произлязлото от похотта разложение в света.” Те служат и почитат себе си. Тяхното постоянно занимание е: “Какво ще ядем, какво ще пием, какво ще облечем?”
Мнозина говорят за жертва, когато не знаят какво е жертва. Говорят за кръста на Христос, изповядват вяра, но нямат опитността от себеотричането, вземането на кръста си и следването на техния Гос-под.
Ако бяха участници в божественото естество, същият дух, кой-то обитава в техния Господ, ще обитава и в тях. Същата нежност и любов, същото съчувствие и състрадание ще бъдат изразени и в тех-ния живот. Тогава не биха чакали бедни и нещастни хора да дойдат при тях и да ги умоляват, за да откликнат на нуждите им. За тях ще бъде така естествено да помагат на бедните и да им служат, така както бе за Христос да върши добро.
Всеки мъж, жена и младеж, които изповядват религията на Христос трябва да осъзнаят отговорността, която лежи върху тях. Все-ки трябва да чувства, че това е лична работа, лично воюване, лично благовестване за Христос в ежедневния живот. Ако всеки осъзнае то-ва, и вземе присърце работата си, ще бъдем мощни като войска със знамена. Небесният гълъб ще кръжи над нас. Слънцето на правдата ще свети и светлината от Божията слава никога повече няма да бъде отнета от нас, така както не бе и за посветения Енох.

Ръкопис 1, 1869г.





“Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят Вашия Отец, Който е на не-бесата.”
Матей 5:16.

Святият Дух очаква проводници, чрез които да работи. Ако всички вършат работата, за която са определени, хиляди могат да бъдат спасени. Сатана няма винаги да триумфира. Божият Дух ще се излее над църквата толкова по скоро, колкото по-бързо съдовете са приготвени да Го приемат.... Защо не упражняваме вяра, така че не-бесните благословения на Святия Дух да се преумножат и да под-тикнат човешките инструменти, за да бъде изявена Божията слава? Синко Едсон, колкото по-смирен останеш, по-близо се доближиш до Бога и покажеш че Му се доверяваш, така както малкото детенце се доверява на своите родители, толкова по-безопасно ще вършиш своя-та работа. Силата ти е напълно в Бога-в пълното ти упование в Него. Църквите на адвентистите от седмия ден са длъжни да ходят повече с вяра и да бъдат по-малко зависими от чувствата....
Нежното и смекчаващо влияние на Святия Дух върху човеш-ките сърца и умове ще направи истинските Божии чада да седнат заедно с Исус Христос в небесните места....
Ще присъства нежен и покоряващ дух във всички, които гле-дат към Исус. Любовта Му винаги води до християнска сърдечност, до пречистване на езика, до чистота на изразяването, те свидетелстват пред хората, че ходим с Бога, подобно на Енох.. Няма избухване, няма грубости, а сладко благоухание в говор и дух.
Трябва да изучаваме Божието слово. То е мина със скъпоценна руда. В нея трябва да се копае, за да се открият скъпоценните бисери. Мнозина просто са потърсили по повърхността по най-лесен и небре-жен начин, докато други търсят много внимателно, като се молят и постоянстват и скритите, неоценени съкровища се откриват....
Не допускайте думите или действията на някои хора да ви повлияят. Нужно е да пребъдвате в Христос. Той ви обича. Привлича ви с връзките на Своята любов. Нека се вижда, че животът ви е скрит в Бога чрез Христос. Нека няма необмислено говорене, изречени праз-ни думи или жаргонни приказки. Нека да бъде изявено, че вие се от-насяте със страхопочитание към вашия Приятел, Когото почитате и че Той не би се срамувал от вас. Мили деца,/Едсон и Ема/съпруга на Ед-сон/, мислете единствено, че сте представители на Исус Христос! Тога-ва изявявайте Неговият характер в думи и в държание, така че дру-гите да виждат и разбират добрите ви дела и да прославят Бога.
Писмо 171, 1897г.







“Пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на на-шия Господ Исус Христос за вечен живот.” Юда 21.

Ние сме Божие семейство, Божии деца и от Бога трябва да бъ-дем наставлявани за настоящето и за бъдещето ни. Бдително очакване и сериозен поглед върху нещата се изискват в подготовката ни за из-ключителните събития, които предстоят скоро. Съвършените в Христос мъже и жени не прекарват цялото си време в очакване, размишление и съзерцание. Когато изоставим бързото и възбудено общение с Бога, за да научим Божията воля за нас и отделяме време за тихо, молит-вено размишление, не трябва да забравяме, че сме призовани да зане-сем благата вест на предупреждение на света.
Енох ходеше по Бога и носеше вест на предупреждение към древните жители. Неговите думи, дела и благочестие бяха постоянно свидетелство в полза на истината. Той живееше живот на послушание към Бога във време, което не бе по-добро от настоящето за изграж-дане на чист и свят характер. По неговото време, земята се напълни с нечестие, което Господ очисти чрез потопа. Бог потопи тогавашния свят, за да го изчисти от разложението му.
Енох бе свят човек, защото ходеше с Бога по Божия път. В негово лице светът има пример който показва какво ще бъде при Христовото пришествие с онези, които ще бъдат взети в облаците за да посрещнат Господа. Както бе с Енох, така ще бъде и с нас. Личното благочестие трябва да бъде смесено с най-сериозните и най-важните предупреждения и апели. Длъжни сме да посочим какво е положе-нието сега и какво ще последва много бързо след това. Наставлявани сме: “не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа”/Римляни 12:11/. Трябва да бъдем сериозни в усилията си да осветлим пътя на Царя на царете, за да се приготви народ за идването на Господа. Светилниците на душите трябва да бъдат напълнени с масло и да горят.
Службата за Бога изисква пълно отдаване със сърце, ум, душа и сила. Трябва да отдадем себе си на Бога без остатък, за да отразя-ваме образа на небесните неща, а не на земните. Нужно е да се раз-движат сетивата, така че ума да бъде напълно пробуден за делото, което трябва да се извърши за всички слоеве хора-високостоящи и нисши, богати и бедни, учени и неграмотни. Нека да изразяваме неж-ността показана ни от великия Пастир, Който държеше в скута си агънцата и внимателно пазеше стадото и го водеше по безопасни пътища. Нека последователите на Христос да показват Неговата неж-ност и състрадание, и като Него силно да желаят да предадат исти-ната, която означава вечен живот за този, който я приема.

Писмо 97, 1902г.




“Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.”
Откровение 3:4.

Мъжете и жените, които в най-голяма степен са включени в Божието дело, имат най-голема нужда да поставят Бога винаги пред себе си. Когато Сатана със своите предложения упражнява натиск вър-ху умовете им, ако си служат с “Така казва Господ”, могат да бъдат в безопасното прибежище на Всемогъщия. Неговите обещания ще им бъдат защита. Сред объркването и натиска те ще намерят тихо място за отдих. Ако уповават на Бога, Той ще им бъде това място за почивка.
Бъдете с Бога навсякъде. Вратата е отворена за всички Негови синове и дъщеря. Господ не е далеч от душата, която Го търси. Мно-зина са били изкушавани, понеже не са поставяли Господа пред себе си. Макар и те да са оставили Бога на по-долното стъпало, вие трябва да носите винаги светилника на живота. Ако Бог е извън вашето по-лезрение, ако вярата ви и общението ви с Него са отслабнали, душата е в опасност. Не е възможно поддържането на непорочен живот.
Господ е нашият Помощник и нашата Защита. Той е осигурил за душата, уповаваща на Него всичко, за да не бъде подведена от врага. Христос е със Своите верни служители, когато са принудени да се свързват по различни начини със света, така както и когато се събират за поклонение в молитвения дом. Помислете върху думите: “Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели”/Откровение 3:4,5/.
Тези думи са дадени за хората, които са свързани със света, подложени са на изкушения, на измамливи влияния и заблуди. Докато те уповават на Този, Който е тяхното слънце и закрила, тъмнината и мрака, които ги заобикалят, няма да оставят нито едно петно или за-мърсяване върху техните дрехи. Те ще ходят с Христос. Ще се молят, вярват и работят за спасението на души, които са пред загиване. Ще се опитват да разкъсат връзките, с които Сатана ги е обвързал и няма да се посрамят, ако с вяра направят Христос свой Приятел. Великият измамник постоянно ще поднася изкушения и измами, за да затрудня-ват и объркват делото на човешките инструменти, но ако те се доверят на Бога, ако са смирени, кротки и чистосърдечни, вървят по Божия път, Небето ще се радва, защото те ще победят.

Ръкопис 97, 1898г.






“За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, който казва: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички....”
Юда 14,15.

Енох беше активен съработник на Бога. Не търсеше лесното и удобното. Нито прекарваше времето си в празно размишление или в борба за постигане на лично щастие. Не участваше в празнуванията и забавленията, които постоянно ангажираха вниманието на тези които обичаха удоволствията в предпотопния свят. В неговите дни умовете на мнозина бяха обзети от земните удоволствия, които ги изкушаваха и водеха до заблуда. Но Енох беше изключително сериозен. Не се разхождаше безцелно по улиците или се спираше близо до местата за забавление, като че ли бе напълно безразличен към земните неща. Никога не влизаше в обикновени разговори с покварени хора. Сре-щаше се с тях, със злите и нечестиви хора, само като Божий вестител, за да ги предупреди да се отвърнат с омраза от злите си пътища, да се покаят и потърсят Бога.
Енох живееше активен, ревностен и себеотрицателен живот. Той ходеше с Бога в един покварен свят, който Господ унищожи след това чрез потопа. И се срещаше с несвяти хора като един отсред тях, но не като тях, но като един, чиито цели, дела и надежди се основа-ваха, не само на временното, но и на вечността. Не даде никакъв повод за разискване на нито един от мъдрите и издигнати хора на неговото време относно делото и надеждата си. Със сериозни думи и обмислени действия той показваше, че е отделен от света. След пе-риодите на уединение се срещаше с несвяти хора, за да ги увещава да намразят злото и да изберат да вършат доброто. Като верен съработ-ник на Бога търсеше начин да ги спаси. Той предупреждаваше света. Проповядваше вяра в Христос, Спасителят на грешниците, тяхната единствена надежда.
Енох бе адвентист. Той отправяше умовете на хората към ве-ликия ден Господен, когато Христос ще дойде за втори път, за да съди всекиго според делата му....
Трябва да ходим с Бога както Енох, като подчиняваме волята си на Божията воля. Трябва да желаем да отидем там, където Исус ни води, да страдаме заради Неговото име. Когато търсим да спасим ду-ши, за които Христос умря, като побеждаваме трудности и пазим себе си неопетнени от света, ние разкриваме истинността на нашата рели-гия. Верните християни не търсят най-лесните места и най-леките то-вари. Намират се там, където работата е най-трудна, където помощта им е най-нужна.
Ръкопис 36, 1902г.





“Като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.”
1 Солунци 1:3.

В Стария и Новия Завет ни са дадени наставления, с които Бог желае да ни научи да не поставяме себе си и свързани с нас хора в интимна връзка с онези, които са с покварени мисли, говор и дела. Ако съработниците на Бога са с недостатъчна опитност и са оставени в тесни връзки с тази група хора, има опасност като гледат на тях да се променят по същия образ и стандарта на святост и истина да се пони-жи. Съществува опасност разложението да престане да се появява в неговата пълнота пред онези, които се опитват да се променят и така истината ще се обърка с това, което е обикновено и непочтено....
Разликата между добрия и злия човек не се дължи на естест-вената наклонност към доброто. Добротата е резултат на преобразе-ното човешко естество под влияние на небесната сила. Чрез вяра в Христос, падналата човешка раса, която Исус е изкупил, може да по-лучи онази вяра, която действа чрез любов и очиства душата от всяко оскверняване. Тогава хората приемат Христоподобните черти и като гледат на Него, се променят по същия образ....
Онези, които са притиснати от обстоятелства, които не могат да контролират, и са заобиколени от беззаконие, нека помнят, че Бог и Неговите ангели са с тях. Единствената им сигурност е да гледат на Исус, Начинателя и Завършителя на тяхната вяра. Техните близки-баща, майка, братя и сестри могат да бъдат на страната на врага, но те имат уверението, че са пазени от Господа. Това може да коства жи-вота им, но те ще бъдат спасени, когато нечестивите ще бъдат уни-щожени....
Енох не направи свое жилище с нечестивите. Не се засели в Содом, когато мислеше да спаси този град. Той заедно със семейството си се засели там, където атмосферата бе най-възможно чиста. И тогава отиде до жителите на света с дадената му от Бога вест. Всяко посе-щение в света му причиняваше болка. Виждаше и разбираше про-казата на греха. След провъзгласяване на вестта, винаги вземаше със себе си някои, които бяха чули вестта и ги водеше в своето място на мир и почивка. Някои от тези хора станаха победители над греха и умряха преди потопа. Но други, които живяха дълго под разложител-ното влияние на греха не можаха да запазят праведен живот. Не под-държаха чиста вярата си, но се върнаха към старите си обичаи и практики.
Ръкопис 42, 1900г.







“Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.”
Йоан 17:23.

Енох не само размишляваше, молеше се и се облече с броне-ния нагръдник на бдителноста, но отиде и още по-нататък с умолява-нията си към Бога за невярващите. Той не замаскира истината, за да получи благоволението на невярващите и така да навреди на душите им. Близката му връзка с Бога му даде кураж да върши Неговите дела. Енох ходеше с Бога и имаше свидетелството, че пътят му е “угоден на Бога.” И днес това е привилегия за всеки вярващ. Ако вярващият оби-тава в Бога и Бог ще направи обиталище във вярващия. “Аз в тях и Ти в Мене”/Йоан 17:23/, казва Исус. Да ходим с Бога и да имаме сви-детелството, че пътищата ни са Му угодни не е само поверено на Енох, Илия, патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Това е не само привилегия, но и задължение на всеки последовател на Христос. Нужно е той да отдели свято място за Исус в сърцето си, да бъде с Него в живота си и тогава ще принася много плодове....
Колко много, които са надарени с таланти на влияние и сред-ства, са изгубили отпред себе си Пътят, и следват стандартите на све-та вместо примерът на Христос. Мъже и жени, които са благословени с пари, с къщи, със земя, обикновено възпитават децата си на безделие и разкош. Така те стават безполезни за този живот и неподготвени за бъдещия вечен живот. С живота си Христос предаде на хората пример съвършенно различен от този. Като юноша работеше с баща си в дър-воделската работилница; но днес младежите вярват, че парите са те-зи, които правят човека. Сигурният резултат от таково обучение се вижда в гордостта, суетата, в любовта към удоволствия, в греховни действия, преобладаващи в този свят.
Там където изобилства безделие, Сатана действа с изкуше-ния, за да разруши живота и характера. Ако младежите не са научени на труд, независимо дали са богати или бедни, те са в опасност, защото Сатана ще им намери занимание по свой избор. Ако те не са възприели принципа, че времето е скъпоценно съкровище, подарено от Бога, трябва да знаят, че всеки човек ще отговяря за това. И парите са дар от Бога. Те са дадени на родителите, не за да се използват по начин, който възвеличава гордостта и действат пагубно както върху самите тях, така и върху децата им, но за да бъдат средство за върше-не на добро за нуждаещите се.
Ръкопис 43, 1900г.








“И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло.”

Битие 6:5.

Бог имаше църква, когато Адам и Ева и Авел приеха и при-ветстваха с радост добрата вест, че Исус е техния Изкупител. Те приe-ха с пълно доверие, така както и ние днес, обещанието и присъствието на Бога сред тях. Когато Енох намираше един или двама, които искаха да чуят вестта, която им носеше, Исус бе с тях в поклонението им пред Бога. В дните на Енох имаше сред нечестивите жители на земята някои които истински вярваха. Господ никога не оставя Своите верни без присъствието Си, нито света без свидетел.
Енох бе учител на истината в обществото сред което живееше. Той проповядваше истината; той живееше истината; и характерът на учителя, който ходеше с Бога, бе в хармония с величието и светостта на мисията му. Енох бе пророк и говореше, движен от Святия Дух. Бе светлина сред моралната тъмнина,... човек, който ходеше с Бога; по-коряваше се на Божия закон-Законът, на който Сатана отказа да се покори; който Адам престъпи, и на който Авел се покори, и заради по-корството си бе убит. И Бог трябваше да изяви на всемира фалшивата теория на Сатана, че хората не могат да спазват Божия закон. Бог показа, че макар и хората да съгрешиха, те могат да предадат себе си на Бога, така че да имат ума и Божия Дух и да бъдат представители на Христос. Бог избра Енох, този свят човек, да порицае нечестието на света и да бъде доказателство за него, че е възможно за човека да спазва Божия закон....
Енох ходеше с Бога, докато за света около него е записано: “И... видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло”/Битие 6:5/. Пра-ведният живот на Енох бе в забележителен контраст с този на нечес-тивите хора около него. Неговото благочестие, чистота и неотклоня-ващо се поведение бяха в резултат на ходенето му с Бога, докато не-честието в света бе в резултат на ходенето му с най-големия измам-ник....
Енох бе представителен мъж, но не се гордееше с това, нито се хвалеше; той скромно вършеше това, което всеки син и дъщеря на Адам може да върши.

Ръкопис 43, 1900г.









“Тъй като някога бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, жевейте като чеда на светлината.”
Ефесяни 5:8.

Какво мислите за Христос? Какво е Той лично за вас? Вярвате ли в Него като ваш Изкупител? Вярвате ли, че Той ви спасява от греха, като ви вменява Своята праведност?
“И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и чо-веците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли”/Йоан 3:19/. Хората не дойдоха към Светлината, защото се страхуваха, че делата им ще бъдат порицани. Такава е позицията зае-мана от мнозина. Имената им са в църковните списъци. Те съблюдават кръга от церемонии, но не обичат истината. Доволни са да стоят до вратата. Не са подчинили своя път на Христовото присъствие, за да споделят с Него славата от Неговия царствен живот. Характерите им не са в хармония с истината. Нямат вяра, която действа от любов и която пречиства душата. Нечестиво говорене, зли предположения, не-честни действия хвърлят тъмна сянка по тяхните пътища. Вярата им потъва в сянката на срама и чувстват, че са отделени от Христос. Имат трън в съвеста си, осъждане от живота. Чувстват желание да се скрият от Бога. “Светлината дойде на света”, но те “обикнаха тъмнината... защото делата им бяха зли”/Йоан 3:19/.
Време е за нашите вечни интереси да вярваме единствено в Христос.... Той е “Божият Агнец, Който поема греха на света”/Йоан 1:29/. Господ казва: “...ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им...”/Евреи 8:10/. В онези, които с вяра дойдат при Него Той ще всели небесният принцип на святост, който ще управлява душата, осветлявайки разума и покорявайки чувствата....
“Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко”/Матей 11:28-30/. Каква покана! Нея Бог даде и на Енох, преди света да бъде унищожен от потопа.... Христос е толкова действителен Спасител на Енох, колкото е и наш Спасител. С Неговата сила, Енох усъвършенства християнския си характер, като устоя на разложението на тогавашния свят.
Гласът, който ни казва: “Който Ме следва, няма да ходи в тъм-нината...”/Йоан 8:12/, изрече същите думи и на Енох, като го увери, че ако следва Спасителят, няма да ходи в мрака на незнанието.
Господ наставляваше Енох и Го направи Свой настойник. Той беше верен свидетел на Бога. Предупреждаваше жителите на пред-потопния свят да не следват примера на Каиновите поклонници, но да служат на живия Бог
Ръкопис 13, 1899г.




“...Изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате.”
Филипяни 2:12,13.

Фактът, че хората могат да угодят на Бога е прекрасна въз-можност за нас. За нея можем да влагаме постоянни усилия, които да са пропорционални на стойността на обекта, който търсим, за да го притежаваме, “защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание”/1Коринтяни 3:9/.... Енох ходеше с Бога. Той не се задоволяваше със собствената си компания. Ходеше с Бога. Угаж-даше на Бога. Господ не е доволен, когато онези, които е сътворил, са грешници. Винаги трябва да ходим с Бога и се учим от Исус Христос, който победи всички изкушения с които и ние сме обкръжени. Той бе изкушаван във всичко като нас, но въпреки това не съгреши....
Господ избира хора и ги привлича близо до Себе си, за да ходи с тях, да работи с тях, да ги учи как Той е побеждавал всяко човешко изкушение, за да могат и те да побеждават чрез Неговата сила. Има път за избавление от всяко изкушение, когато смирено хо-дим с Бога. Без вяра, без непрекъснато растяща вяра, не е възможно да Му угодим.
В своето паднало човешко естество хората могат да вършат това, което Бог очаква да извършат с помощта, която Той им осигу-рява. Те могат да ходят, да работят и да живеят с вяра в Божия Син. Но Бог не е доволен от онези, които се задоволяват с един обикновен живот. Той е сътворил човека по Свое подобие. Хората са създадени, за да притежават Божия характер като се покоряват на Закона Му, израз на Неговия характер. Господ е дал на хората разум, интелект и чувства. Тези дарове им са подарени, за да ги упражняват и усъвър-шенстват. Той им е дал съвест, за която трябва внимателно да се гри-жат и оценяват. Дал им е познание и добродетели. Тези подарени спо-собности трябваше да поддържат високото положение, което Бог бе определил за хората.
Господ очаква всеки човек да упражнява дара на вярата. Тя е истинското, живо благоухание на християнството да се свързва с неви-димите неща чрез вяра, постоянно да я поддържа и усъвършенства чрез духовната сила, дарявана от Христос. Ако хората не се усъвър-шенстват чрез упражняване Божиите дарове, не е възможно да имат вяра, която действа от любов и пречиства душата. Не е достатъчно да се упражняват само някои от Божиите дарби. Съвестта трябва да бъде докосната от живота и характера на Бога. Това е духовното ходене с Исус Христос, участие в Божественото естество, с което може да се по-беди разложението в света, което произлиза от страстта.
Писмо 195, 1899г.





“И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на де-цата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!”
Лука 11:13.

На всички ни е дадено уверението, че и най-големия дар, кой-то може да ни бъде подарен, няма да бъде задържан. Христос казва: “Ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него”/Лука 11:13/. Но ако искаме с вяра, без да се съмняваме. По-ради недостатъчна вяра толкова много църковни членове са немощни. На гроба на Лазар, Христос каза на Мария: “...Не ти ли казах, че ако повярваш ще видиш Божията слава”/Йоан 11:40/.
Това е най-голямото благословение което може да бъде дадено на Божиите вярващи чада. Но мнозина не притежават добродетелта на живата вяра. Те мислят, че имат вяра, но това е само моментна мисъл или действие. Не постоянстват да хлопат на вратата и да умоляват Господа. Пред Бога не трябва да представяме краткотрайни преходни молби. Молитвите ни трябва да бъдат горещи и постоянни както бе искането на изпадналия в нужда приятел, който искаше хляб за своя гостенин, пристигнал през нощта. Колкото повече искате, по-здрава ще бъде духовната ви връзка. Ще навлезете в онова място, където ще имате много благословения, защото имате вяра, която расте и укреп-ва.
Доката се доверявате на вашия Небесен Баща за помощта, от която се нуждаете, Той няма да ви остави. Бог има небе, пълно с бла-гословения, които желае да подари на онези, които постоянно Го тър-сят за помощ, която само Господ може да даде. Ходенето на Енох с Бога означаваше, че той гледаше на Исус, умоляваше Го, вярваше че всяка изговорена от Него дума е вярна. Той бе близо до Бога, като се покоряваше на всяка Негова дума. И записаното за него достига и до нашето време. “...Енох ходи по Бога...”/Битие 5:22/. Имаше прекрасен живот. Христос бе неговия другар. Той бе в лична връзка с Бога.
Енох пророкува за последните дни от човешката история.Той “казва: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всички нечестивци за всички нечес-тиви дела, които в нечестие са сторили, и за всички жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него”/Юда 14, 15/.

Ръкопис 111, 1898г.









“Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и цялото ти семейство в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.”
Битие 7:1.

На Ной бе заповядано да направи ковчег, за да спаси себе си и своя дом.
Записано е: “Ной... тебе видях праведен пред Мене”/Битие 7:1/. Записано е още, че “...той ходеше по Бога”/Битие 6:9/. Ной не спря делото си, за да пита: “Какво ще помислят съгражданите ми ако започна да правя ковчег в тази суха земя?” Той вярваше в това, което Бог му бе казал и започна да работи в светлината и по плана, които Той му бе дал. Трябваше да наеме много работници за това велико дело-направата на ковчега, и сред тях мнозина бяха вярващи за свое-то време. Но много по-голямата част от живеещите по времето на Ной бяха невярващи и те постъпваха зле с него. Присмиваха му се на идеята за направата на ковчег в една безводна земя.
Тогава земята бе почти такава, каквато Бог я бе създал, ма-кар, че имаше някои промени по нея. Жителите й гледаха разлисте-ните дървета и прекрасните неща, които Бог бе сътворил в природата и казваха: “Не е възможно Бог да унищожи това.” Гледката и чувст-вата им правеха по-голямо впечатление отколкото небесната вест. Ной стоеше в своята вярна непорочност като свидетелство за своето време.
Авел, Енох и Ной са представителни мъже на земните жители на древността. Всеки един от тях бе изпитан спрямо Божия закон. Щяха ли да се покорят на Бога, и да направят точно онова, което Той им казваше или нямаше да се покорят и щяха да видят резултатите от това? Ако Ной бе като мнозината в нашето време, които казват: “Вяр-вай, вярвай, всичко, което трябва да правиш е да вярваш”, той не би осъдил света. Но Ной имаше истинска действаща вяра. Той свидетел-стваше за своята вяра и действаше съгласно нея пред древните жите-ли, с което показваше, че вярва в Бога. Ако се бе обърнал и казал: “Аз не мога да направя този ковчег; защо да ме мислят за глупав, ако го направя в тази безводна земя”, Ной не би повлиял за добро върху тях. Но той вярваше всичко, което Бог му казваше и напредваше със своя-та работа.
Жителите на земята смятаха Ной за умопобъркан, смееха му се и му се подиграваха, но въпреки това, той продължаваше да прави ковчега съгласно Божиите наредби. Когато предаде и последната вест към тогавашния свят, те се обърнаха към него и му се подиграваха. А бяха слушали молитвите му за тях ден след ден. Бяха чули от отдаде-ното му сърце и последната вест към тях.
Ръкопис 86, 1886г.






“И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Ме-не, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.”
Битие 6:13.

В бъдещето пред нас ще има свалени царе и голямо нещастие и смут между народите. Сатана ще работи с повишена активност. Зе-мята ще се изпълни с писъците на страдащите и издъхващи народи. Ще има войни. Земята ще бъде в объркване и от нейните недра ще излизат горящи пламъци, за да унищожат жителите на света, които със своето нечестие наподобяват жителите на предпотопния свят.
Във времето преди потопа както и в настоящето има две групи хора-праведни и нечестиви. Енох и други с него ходеха с Бога в прав-да. Но голямото мнозинство от жителите на земята бяха отдали себе си на беззаконие и нечестието достигна до Бога....
Бог даде нареждане според което трябваше да се направи ков-чег, за онези, които искаха да бъдат спасени от идващото разрушение. Той трябваше да говори с определен език срещу нечестието, което бе нараснало до страшни размери. Бог трябваше да отплати и да изяви Своя съд над тези, които престъпваха Неговия закон.-Ръкопис 72, 1902г.
Когато Ной прогласяваше своята предупредителна вест, някои го послушаха и работиха с него при направата на ковчега. Но те не издържаха. Злите влияния надделяха над тях. Отклониха се от истина-та, за да станат присмиватели.
Така ще бъде и в последните дни на човешката история. Оне-зи, които днес чуят благата вест за спасение, но не повярват, ще пад-нат сред моралното неверие, така както и в дните на Ной, онези, които не бяха твърдо закрепени, не устояха до края на изпита. Когато Гос-под ще отдаде на всеки според делата му, тези хора ще осъзнаят, че Бог е справедлив и че Неговата вест би била техен живот и спасение, ако бяха приели дадената истина и следвали Божиите наредби. Тогава ще видят, че са могли да бъдат спасени, ако не бяха пренебрегнали единственото средство за спасение.
Изпитанията на Божия народ могат до бъдат дълги и тежки, но Бог никога не забравя людете си. Онези, които вярват в истината и се покоряват на Божиите заповеди ще намерят прибежище в Христос. Те ще имат сигурната защита на Неговата безкрайна любов, докато са на страната на Бога и на Неговия закон, Който винаги е управлявал и ще управлява Неговото царство.

Ръкопис 42, 1900г.







“И Ной извърши всичко, според както му, заповяда Господ.”

Битие 7:5.

Господ каза на Ной, че той, неговата жена, синовете му и сна-хите му ще влязат в ковчега. Виждаме колко малко бяха онези, които повярваха на вестта от Небето, на Божието слово и които бяха спасени от потопа. Последиците от престъпването на Божия закон станаха яв-ни за хората и цялата земя. Навсякъде преобладаваше насилие и раз-ложение.
И когато настъпи определеното време, изключителна гледка бе открита пред жителите на тогавашния свят: Онези, които се смееха, присмиваха и подиграваха на Ной можаха да видят великолепна кар-тина. От горите и от всички посоки идваха животни, две по две, и се отправяха към ковчега. Те се покориха на Божия закон, докато чове-ците останаха непокорни. А след животните, като тъмен облак в небе-то, полетяха ята от птици към ковчега. Всичко това дълбоко впечатли хората. Но тъй като прекарваха времето си един с друг, тяхното неве-рие и разложение изличи чудната гледка от умовете им.
Тогава бе дадена заповедта към Ной и семейството му да вля-зат в ковчега. Времето на изпитанието за жителите на тогавашния свят се бе свършило. Ной влезе в ковчега и се появи блестяща свет-лина-небесен ангел слезе и затвори масивната врата.... Ной и семей-ството му бяха затворени в ковчега, а нечестивите останаха отвън. Божията милост се оттегли от омърсената и покварена човешка раса....
Ной и семейството му бяха подложени на голямо изпитание. Бяха изминали седем дни, откакто те бяха затворени в ковчега а още нямаше дъжд. Подигравките, присмеха и тържествуването на техните неприятели изглеждаха като че ли основателни. Но скоро след края на седемте дни, небето потъмня и се появиха големи облаци, каквито не бяха виждани дотогава. Те ставаха все по големи и по-тъмни и скоро започна да вали.
Дотогава никой от жителите не бе виждал дъжд, тъй като роса напояваше земята. И заради дъжда хората имаха основание да тър-жествуват. Но той продължаваше да се излива и тогава сред тях се породиха страшни мисли. Но за да ги отмахнат от себе си те потънаха още по-надълбоко в нечестието си и настойчиво гледаха, дали няма да се появи някакъв знак, и облаците да се върнат обратно, но такъв не се появи. Дъждът се засилваше, докато се превърна в потоп.

Ръкопис 861, 1886г.








“Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.”
Исая 51:4.

По времето на Ной Бог бе разположил Своите оръдия по земя-та, за да я очисти. Водни потоци започнаха да излизат от дълбините на земята и тъй като силата им растеше, камъни се издигаха нагоре и дървета се изкореняваха. Мислите ли, че нямаше хора, които желаеха да намерят подслон в ковчега? Имаше някои, които достигнаха до ковчега и умоляваха да влязат в него, но бе много късно. Заедно със семействата си започнаха да се изкачват по високите части на земя-та... и да се борят за подслон. Те мислеха да се изкачат на най-висо-ките дървета и да намерят там защита, но тези дървета бяха изкоре-нени и бяха погребани във водите на потопа.
Така жителите на дългоживеещата човешка раса загина в по-топа заедно с животните освен тези, които бяха в ковчега. Христос казва: “И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както и в онези дни преди потопа ядяха и пие-ха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопа и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син”/Матей 24:37-39/.
Божият закон за първи път бе престъпен от Сатана в небето. Той продължава да следва това и в настоящето и до края на времето. Изпитанията, които бяха понесени от избрания народ в древността ще бъдат и за хората от настоящето.
Ще оценят ли мъжете и жените Божието управление и ще Му отдадат ли слава? Беше ли направено добро за древните жители, за да не се отклоняват от закона на Йехова? И стана ли по добро, когато се отклониха от закона на своя Създател?
Ще бъде ли направено нещо добро за хората в този свят, кои-то са престъпили Божия закон?
Същите резултати, постигнати при престъпване на Божия за-кон от жителите по времето на Ной ще бъдат постигнати и от жителите на този свят. Правото, собствеността и дори човешкия живот не бе по-жален тогава, и хората загинаха. Мислите и постъпките им “бяха пос-тоянно само зло”/Битие 6:5/. Покланяха се на всичко и навсякъде, но не и на Бога. Така е и в днешния свят-измами, неверие, идолопоклон-ство преобладават в изключително голяма степен.

Ръкопис 86, 1886г.








“Но който вникне в съвършения закон на свободата и посто-янства, който не е слушател, който забравя, а е деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.”
Яков 1:25.

Щастливи ли са народите, които изоставят Божиите закони? Страните тук/в Европа/ имат свои закони и сигурността на жителите им е в спазването им. Вие знаете колко стриктно се следи за спазва-нето на законите. Когато видите полицай до човек с белезници на ръ-цете и краката знаете, че този човек е престъпил законите на стра-ната. Загубил е свободата си, тъй като не е спазил съществуващите закони.
Ще подкрепи ли някой схващането, че Господа на Всемира не е постановил закон за управлението на Своето царство? На Исус Хрис-тос или на Небето е учението, че Божият закон няма обвързващи ус-ловия спрямо жителите на този свят? Защо Божият закон е великият морален стандарт на праведност на небето и на земята? Този велик за-кон е основата на всички закони, на всички народи, на всички семей-ства.
Колко изкусно Сатана говори, че Божият закон е невалиден и човешката раса не е повече обвързана с него. Ние знаем, че убиецът, прелюбодеецът и крадецът веднага са в опасност поради Десетте Бо-жии заповеди. Те са, които желаят Законът да бъде невалиден, за да могат свободно да вършат всички свои замисли и нечестие. Когато срещнем човек придружен от полицай, ние не мислим, че той е пра-веден, а че е съгрешил.
Всяка човешка душа върху лицето на земята ще има своите изпитания и трудности. Според Божието провидение ще се допуснат обстоятелства, при които ще бъдем призовани да защитаваме вярата си. Ще трябва да дадем определено доказателство на коя страна сме. Ще бъдем или на страната на защитниците на Божия свят закон или на страната на престъпниците на закона? Ще бъдем изпитани така както бе изпитан Ной. В неговото време разложението бе обхванало почти целия свят и въпреки това той остана отделен от света и единствен на страната на Божия закон. Той застана като Божии добродетелен човек на страната на правото, защото бе за правото.
Ръкопис 86, 18886г.












“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.”
Яков 2:19.

В близкото бъдеще ще разберем нещо от това, за което ще бъдем изпитани. В света ще се постановят закони, които ще попречат на нашето послушание към Божият закон. Тогава ще дойде изпитание до всеки, за да се определи, кои са на Божия страна и кои са на про-тивниковата страна. Нужно е всеки от нас да бъде приготвен за това което предстои в света, в който живеем. Вие не можете, никой от вас, не може да избегне това Божие изпитание. Чрез търпеливо постоян-ство във вършене на добро ще оформите характер, който ще може да устои на изпитанията в края на времето. Единствено чрез постоянно благочестие и призоваване на Бога ще получим сила да устоим на изпитанията.
Ще ни бъде осигурено влиянието на Божия Дух, което ще ни ръководи и ще осветли Божиите изисквания. Но ако се готвим да пос-рещнем Човешкият Син, когато Той ще дойде в облаците, ние трябва да сме готови сега... Нуждаем се от жива вяра и действена религия. Вярата ни трябва да бъде съвършена чрез нашите дела. Желая да по-питам тези, които казват: “Само вярвай, вярвай и ще бъдеш спасен.” В какво да вярваме? Каква е изпитващата вяра за това време? В една от притчите, които Христос ни е дал, се говори за един богаташ, който моли някой от мъртвите да отиде при неговите близки и да ги предуп-реди да се покаят. Но Христос им каза: “...Имат Мойсей и пророците.... Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедат”/Лука 16:29,31/.
В Божието слово четем, че дяволът също вярва и трепери, но тази вяра не го спасява. Нуждаем се от вяра, която има за основа Бо-жието слово-вяра, която уповава на живия Спасител и на живия Бог.... Единствено кръвта на Христос може да очисти грешника от всеки грях. Ако хората в древността оценяваха Божия закон, Който им посочваше какво е грехът, те не биха дръзвали да съгрешават....
Бог е събрал и завързал в снопи онези, които Го обичат и Му служат. Нечестивите ще бъдат също завързани в снопи, готови за огъ-ня в последния ден. Единствено от нас зависи в кои снопи ще бъдем-дали в снопите с доброто жито или в снопите приготвени за огъня в последния ден....
Вечната награда ще бъде дадена на онези, които са верни и покорни на Бога.
Ръкопис 86, 1886г.








“В шестотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукаха и небесните водопади се спуснаха.” Битие 7:11.

Жителите на предпотопния свят бяха предупредени, но запи-саното в Библията ни посочва, че те не вярваха докато потопът не дойде и всичко което бе на земята измря.... Те видяха Ной, жена му, синовете и снахите му да влизат в ковчега, и след тях вратата се зат-вори. Само осем човека влязоха в прибежището от бурята и седем дни чакаха идването на дъжда.... През деня слънцето се издигаше на яр-кия безоблачен небосклон и всеки ден носеше на Ной изкушението да се съмнява. Но Господ му бе казал, че ще има потоп и той уповаваше на Неговото слово.
В края на седемте дни облаците по небето започнаха да се сгъстяват. Това бе невиждана дотогава гледка.... Облаците ставаха все по-тъмни и по-тъмни и скоро заваля дъжд. Все още хората се опитваха да мислят, че в това няма нищо заплашително. Но скоро като че ли не-бесните прозорци се отвориха и дъждът започна да се излива като порой. За известно време земята попиваше водата; но скоро водите се усилиха и ден след ден се усилваха и ставаха все по-високи и по-ви-соки. Всяка сутрин хората като виждаха, че дъждът продължава, гле-даха се един друг в отчаяние и всяка нощ повтаряха думите: “Про-дължава да вали.” Така бе всяка сутрин и всяка вечер.
Дъждът продължи четиридесет дни и четиридесет нощи. Вода-та навлезе в домовете на хората и те се отправиха към храмовете, които бяха издигнали за своите богове. Но и те бяха пометени от вода-та. Земната кора се бе пропукала и водата която се бе укрила в ней-ните недра избликна нагоре. Големи камъни бяха изхвърлени във въз-духа.
Навсякъде се виждаха бягащи хора, търсещи убежище. Бе дошло времето, когато единственото им желание бе да приемат пока-ната да влязат в ковчега. Изпълнени с мъка, те викаха: “О, какво си-гурно място е ковчега.” Някои викаха към Ной, като го умоляваха да им разреши да влязат в него. Но сред страшния вой на бурята гла-совете им не се чуваха. Някои се хванаха за ковчега, но скоро бяха отнети от разбиващите се в него вълни. Бог затвори в ковчега онези, които повярваха на Неговото слово, а другите не можаха да влязат.
Родители с деца търсеха най-високите клони на все още оста-налите дървета, но скоро след като достигнаха това убежище, вятър разлюляваше дърветата и хората падаха в пенливите и бушуващи во-ди....
Къде бе сега ковчега и онези, на които им се присмиваха и подиграваха? Запазен чрез Божията сила, огромният ковчег се носеше безопасно по повърхността на водата. Ной и семейството му бяха на сигурно място в него.
Знамения на времето, 10 Април, 1901г.



“Затова: “Излезте отсред тях и се отделете”, казва Господ, “и не се допирайте до нечисто”; и: “Аз ще ви приема.”
2 Коринтяни 6:17.

“И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозин-ството ще охладнее”/Матей 24:12/, но ще трябва ли да скрием светли-ната, която имаме по този въпрос? Времето през което преобладава най-голямото беззаконие трябва да бъде време на най-силен копнеж за Божия народ. Когато видите любовта на мнозинството да охладня-ва, трябва да работите, за да изявите Христос на света.
Божият закон и благовестието са като основа и вътък на една тъкан. В тях “милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целуна-ха”/Псалм 85:10/. Нужно е да дойдем при Божия стандарт. Бог е пос-тановил Закон, който да ръководи хората и спазването му е за нашето щастие. Нужно е да обичаме Бога. Сатана е измислил и наложил схващането, че любовта води до непокорство, но небесното изявление е че любовта води до послушание.
“Излезте отсред тях и се отделете... не се допирайте до нечис-то...”/2Коринтяни 6:17/. Но как да узнаем, че сме нечисти? Божият закон ни показва това. Първите четири заповеди от Деколога посочват задълженията ни към Бога, а останалите шест отхвърлят всеки его-истичен порив към ближните. Когато виждаме, че пропадаме, устремя-ваме се към Вседържителя. Знаем, че Той оправдава греховете на не-вежеството. Исус е опрощаващия Спасител. Исус пазеше заповедите на Своя Отец и ни казва, че са блажени тези които вършат това, те ще наследят Божието царство/по Матей 5:3/.
Когато се покоряваме, ще имаме щастливи семейства. Винаги учете децата си на Божиите заповеди. Това бе важно за времето на Израил, но не е по-малко важно и за нас днес. Практикуването на па-зенето на Божиите заповеди няма да ви осигури вход за вечния град. Вложете Божиите заповеди в сърцето си и ги живейте във всичко....
Няма ли да бъдете от хората, които ще представят Христос на света? Вие ще имате прибежище. Ще бъдете слънчеви християни. Дос-татъчно дълго сме били в тъмнина. Не е ли по-добре да излезем от гроба и да застанем до Исус? Тогава Христос ще бъде с нас и ще мо-жем да говорим за изкуплението, така както правеха учениците, които бяха с Исус и се учеха от Него. Разнасяйте светлината на Исус. Зане-сете я на своите ближни. Когато Исус е в живота ни, ще се обичаме един друг и ще се отворят закоравели сърца.... Ако смирим себе си и имаме Христовата преобразяваща сила всеки миг, Неговата правед-ност ще бъде нашето покривало.
Ръкопис 27, 1891г.







“Исус Христос е същият вчера, днес и до века.”
Евреи 13:8.

Силата на Христос, разпънатия Спасител, Който ни дава вечен живот, трябва да бъде представена на хората. Трябва да им покажем, че Старият Завет е толкова действително благовестие в образи и сим-воли, колкото и Новият Завет в неговата разкрита сила. Новият завет не е нова религия, а Старият Завет стара религия, която да бъде заме-нена от Новия завет. Новият Завет е само напредване и разкриване на Стария завет. Авел вярваше в Христос и бе така действително спасен чрез Неговата сила както Петър и Павел.
Енох бе представител на Христос толкова сигурно, колкото бе и възлюбеният ученик Йоан....” Енох ходи по Бога... и го нямаше вече, защото Бог го взе”/Битие 5:22,24/. На Него бе предадена вестта за второто идване на Христос. “За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, който казва: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всички нечестивци за всички нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всички жес-токи думи, които нечестивите грешници са говорили против Него”/Юда 14,15/. Вестта, проповядвана от Енох и вземането му в небето бяха убедителен аргумент за всички, които живееха по неговото време. Това бе пример, който Матусал и Ной използваха със сила, за да пока-жат, че праведните ще бъдат взети в небето.
Бог, с Когото ходеше Енох, бе нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Той бе Светлината на света тогава, както е и днес. Онези които живееха по онова време не бяха без учители, които да ги учат на пътищата на живота, понеже Ной и Енох бяха християни. Благо-вестието е дадено по право на левитите. Пълно послушание се изисква днес, както и тогава. Колко е важно да разбираме значението на тази дума-пълно послушание. Само две групи хора ще се оформят в света-групата на покорните и на непокорните. Това трябва да бъде направе-но ясно чрез всичките ни дела. Ако само можехме да носим в съзна-нието си, че Исус, прикрит, е винаги от дясната ни страна и ни казва: “Аз съм отдясно ви, за да ви помагам.” Трябва да бъдем Негови свиде-тели, за да убеждаваме грешниците за греховете им. Никой не може да принуди тяхната воля, но те могат да бъдат убедени. Христос е чудно действащата сила, която може да направи това.
Писмо 119, 1895г.











“Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено.”
Матей 6:22.

В горния стих се казва “окото ти”, не окото на някой друг, а твоето. Богатият опит, който е наша привилегия, можем да загубим когато чакаме някой друг да извърши намерението за нас и да ни води в духовната ни опитност, като че ли сме слепи. Трябва да имаме своя личен поглед за Божията слава, лична и постоянна цел да изоставим гордостта и предпочитанията на другите, извън нашия обсег, без да питаме: “Ако аз поема този път, ще увелича ли притежанията си или ще ги намаля?”
Необикновена простота трябва да бъде насърчавана от онези, които търсят мъдрост от Бога. Тогава техните нозе няма да се подхлъз-нат. ”А пътят на праведните е като светлината на разсъмване която се развиделява, докато стане съвършен ден”/Притчи 4:18/.
Човек, който истински обича, бои се от Бога и се стреми с личностното си намерение да върши Божията воля, ще вложи своя ум, сърце, душа, тяло и сила в служба за Бога. Така бе с Енох. Той ходеше по Бога. Неговият ум не бе осквернен от нечисти и покваряващи гледки. Онези, които са решили да направят Божията воля своя лична, трябва да служат и да са угодни на Бога във всичко. Тогава характе-рът ще бъде хармоничен, уравновесен, постоянен, жизнерадостен, ис-тинен.
“Но ако окото ти е лукаво”/Матей 6:23/, ако преследвате егоистични цели и работите единствено, за да ги осъществите, целият характер е опетнен, душата е изпълнена с тъмнина. Такива хора не гледат на Исус. Те не виждат характера Му и не се променят по Не-говия образ. Духовният поглед е опетнен и пътят от земята до небето е помрачен от сянката на Сатана. Той е доволен да прави това, поне-же може да води такъв заслепен човек към разруха.
“...И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!/Матей 6:23/. Съвестта е регулиращата способност и ако хората позволят съвестта им да се изврати, те не могат да служат пра-вилно на Бога. Личното им намерение показва на света дали те са християни или са на страната на бунта срещу Бога. Целият им живот е неуспешен. Изпълнен е със съмнения и изопачения и всичките им дей-ствия са нецеленасочени. Професията им може да бъде добра, но вя-рата им е изопачена и това се открива чрез делата им, които заб-луждават другите.
“Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, и ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамо-на!”/Матей 6:24/.
Писмо 128, 1897г.




“Аз му отговорих: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.”
Откровение 7:14.

Бих желала да принеса вашите умове към бъдещето на славата и да отпечатам върху всеки един великата Жертва, която трябваше да бъде принесена за изкуплението на човешката раса. Единствено от вас зависи дали ще се радвате на тази слава....
На всеки човек Бог е подарил дарби и ако не ги развиваме и използваме ще пропаднем и ще изгубим вечния живот. Всичко, което е направено за нас, е да ни обогати и издигне и ако не извършим на-шата част, принесената жертва е напразна докато сме безгрижни. Ще бъдем ли притеглени на везните и намерени недостатъчни? Или ще бъ-дем с онези облечени в бели дрехи? Това зависи от нашите дела. Ако сме в постоянна връзка и служба за Бога, Той ще ни изчисти, избели и ще бъдем годни за небесните места.
О, безкрайна е любовта на нашия любящ Спасител! Никакво земно съкровище не може да я замени. Достатъчно е да гледаме към Голгота. А бих желала всеки един да приеме предложеното спасение. Всеки трябва да направи това и да стане победител, който ще извика: “Достойно, достойно е Агнето, което бе заклано за нас.”
Желаете ли да имате вечен живот? Ако желаете, трябва да се отвърнете от удоволствията на този свят. Нечестието в света днес е толкова голямо, колкото бе и в дните на Ной. Но един мъж, в тога-вашното извратено поколение, бе намерен да ходи по Бога. Енох запа-зи своя ум неосквернен и уповавайки на Бога и Бог не го остави, а го взе от този грешен свят. Той бе представител на онези, които ще бъ-дат взети в небето, когато Христос дойде втори път, за да събере Своя народ. Готови ли сте за идването на Спасителя? Постоянно ли търсите Бога за сила, за да устоите срещу примките на врага? Ще изперем ли дрехите си и ще ги очистим ли в кръвта на Агнето?
Бог копнее за нас и е предоставил цялата Си сила на чове-ците. Нуждаем се Великият Лекар да ни изцели. Нуждаем се повече от небесните неща отколкото от собственото си “аз”. Трябва да сме съу-частници на небесното естество. Каква любов е изявена към нас! Бо-жият Син остави небесния престол и даде живота Си за нас и заради нас стана сиромах. Той облече Своето божествено естество с човешко. И сега не желаете ли да се отречете от собственото си “Аз” и да след-вате Спасителя? Не си позволявайте с малкото останали моменти да търсите земна почест и така да изгубите скъпоценния дар на веч-ността.
Ръкопис 40, 1886г.






“И Адам пак позна жената си и тя роди син, когото наименува Сит, защото, казваше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби.... Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.”