"Бог е любов"
“И ние сме познали и сме повярвали в любовта която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог-в него.”
1Йоаново 4:16.
“Бог е любов.” Неговото естество и законът Му са любов. Вина-ги са били такива и винаги ще бъдат.
“Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността”, “Чиито пътища са вечни”, не се променя. В Него “няма изменение или сянка от промяна”/Исая 57:15; Авакум 3:6, Яков 1:17/.
Всяко изявление на творческа сила е израз на безпределна любов. Върховната власт на Бога включва в себе си пълнота от бла-гословения за всички сътворени същества. Историята на великата бор-ба между доброто и злото още от времето, когато тя за първи път за-почна на небето, до пълното и окончателното изкореняване на греха е също изява на Божията непроменима любов.
Владетелят на вселената не бе сам в Своето дело на благо-воление. Той имаше помощник-съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог”/Йоан 1:1,2/. Христос-Словото, единородни-ят на Бога, беше едно с вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всички съвети и намерения на Бога....
При сътворяването на всички небесни същества Отец дейст-ваше чрез Сина Си. “...чрез Него бе създадено всичко... било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе съз-дадено”/Колосяни 1:16/. Но Синът, помазаният на Бога, “сияние на Неговата слава... Който държи всичко чрез Своето могъщо Слово”/Ев-реи 1:3/, има върховна власт над всички тях....
Тъй като законът на любовта е основа на Божието управление, щастието на всички разумни същества зависи от съвършеното им съоб-разяване с неговите велики принципи на правда. Бог очаква от всички свои създания служба от любов-служба, подбудена от оценяването на Неговия характер. Той не се радва на едно принудено послушание, на всички дава свобода на волята, за да Му служат доброволно.
Патриарси и пророци, стр.7,8.
“И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.”
Битие 1:31.
Колко красива бе земята когато бе създадена от ръката на Тво-реца! Бог представи пред Вселената свят, в който дори Неговият все-виждащ поглед, не откри петно, нито недостатък или нещо не добре направено. Всяка част от творението Му бе поставена на определеното й място и напълно отговаряше на целта, за която бе създадена. Отдел-ните части бяха свързани една с друга, подобно на части на голяма машина, и всички бяха в съвършена хармония.... Нямаше болести... и растителното царство бе красиво и съвършено. Бог погледна делото на ръцете Си, изявено чрез Христос, и произнесе че е “твърде добро”/Би-тие 1:31/. Той погледна към един съвършен свят, в който нямаше и следа от грях и несъвършенство.
Но настъпи промяна. Сатана изкуши Адам и той не устоя на из-кушението. Този, който в небето се прояви като неверен и бе свален от там, представи лъжливо Бога пред човешките творения. Те послу-шаха лъжливите твърдения на Сатана и му повярваха. Така греха навлезе в света, а чрез греха и смъртта.-Писмо23, 1903г.
Когато Христос видя, че няма човешко същество, което може да бъде ходатай за човеците, самият Той влезе в жесток конфликт и битка със Сатана. Единородният и възлюбен Божий Син, Исус Христос, бе Единственият, Който можеше да освободи онези, които чрез греха на Адам, бяха подчинени на Сатана.
Божият Син даде възможност на Сатана да прояви всички свои изкушения над Него. Врагът бе изкусил ангели в небето и след това и първият Адам. Понеже той падна, Сатана предположи, че ще може да изкуши и Исус, както направи с хората. Цялото паднало небесно войн-ство гледаше на това като възможност Сатана да вземе върховенство-то над Христос. Те жадуваха да изявят враждата си спрямо Него. Кога-то устата на Христос бяха затворени от смъртта, Сатана и неговите ан-гели си въобразиха, че са спечелили победата....
В смъртната си агония, Божият Син уповаваше единствено чрез вяра в Своя небесен Баща. Самият Той бе изкупление, принесена жертва, за да бъдат освободени пленниците. Неговата ръка донесе спасение за човечеството; но с каква цена за самия Него?
Ръкопис 125, 1901г.
“Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше съз-даден, докато в тебе бе намерено беззаконие.”
Йезекиил 28:15.
Докато сътворените същества служеха от любов, в Божията вселена съществуваше съвършена хармония. Радост бе за небесните същества да изпълняват намеренията на своя Създател. Удоволствие им правеше да отразяват Неговата слава и да изявяват подобаващата Нему хвала. И докато над всичко бе любовта им към Бога, любовта им един към друг беше себеотрицателна и изпълнена с доверие. Никаква нотка на несъгласие не нарушаваше небесната хармония. Но в това щастливо състояние настъпи промяна. Едно от създанията злоупотреби със свободата, която Бог бе дал на Своите творения. Грехът се зароди в най-почитания от Бога след Христос и най-висшия по сила и слава сред обитателите на небето. Луцифер, “синът на зората”/Исая 14:12/ бе пръв от осеняващите херувими, свят и неосквернен. Той стоеше в присъствието на великия Творец и непрестанно излъчващата се слава, обкръжаваща вечния Бог, почиваше върху Него....
Малко по-малко Луцифер започна да подхранва желанието за себевъздигане.... Въпреки че всичката му слава бе от Бога, този мощ-ен ангел започна да я преписва на себе си. Недоволен от положението си, макар почитан сред небесните множества, той дръзна да пожелае честта, дължима единствено на Твореца. Вместо да се стреми да въз-вести Бога в чувствата и във верността на всички сътворени същества, намерението му бе да спечели за себе си тяхната служба и вярност. И като пожела славата, с която безкрайният Бог бе облякъл Своя Син, този княз на ангелите се устреми към властта, която бе изключително право само на Христос....
Това бе целта на този княз на ангелите: да оспори върховен-ството на Божия Син и по този начин да обвини Твореца и да всее не-доверие в неговата мъдрост и любов. Към тази цел той възнамеря-ваше да насочи силата на своя превъзходен ум, който след Христовия бе пръв между Божието множество. Но Този, Който искаше волята на всички Негови творения да бъде напълно свободна, не остави никого непредупреден за объркващата софистика, чрез която би могло да се направи опит бунтът да бъде оправдан. Преди да започне великата борба всички трябваше да имат ясна представа за Божията воля, Чия-то мъдрост и доброта бяха изворът на всичката радост.
Патриарси и пророци, стр.8, 9.
“Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, за-щото е лъжец и баща на лъжата.”
Йоан 8:44.
В началото Сатана бе в сътрудничество с Бог, с Исус Христос и святите ангели. Той бе високо възвеличен в небето, осиян със свет-лина и слава, която идваше от Отца и Сина. Но не остана верен на не-бесното сътрудничество и загуби високото си и свято положение на засеняващ херувим. Стана противник на Бога, отстъпник и бе изгонен от небето.... Той покани всички зли сили да се обединят около него и да оформят безразсъден съюз на злото против небесния Бог. Сатана действаше упорито и твърдо и постоянстваше в своя бунт, за да пре-дизвика човешките синове да се отвърнат от Библейската истина и да застанат под неговото знаме.
Веднага след като Господ чрез Исус Христос сътвори нашия свят и постави Адам и Ева в Едемската градина, Сатана изяви намере-нието си да подчини на собствената си природа родителите на чове-чеството и да ги присъедини към редиците на бунта. Той бе решил да изличи Божият образ от човешкото потомство и да изобрази своя соб-ствен образ. Действаше измамно, за да осъществи намерението си. На-речен е “баща на лъжата”, клеветник на Бога и на онези, които Му са верни, “открай време човекоубиец”/Йоан 8:44/. Сатана насочи всяка власт, за да убеди Адам и Ева да му сътрудничат в отстъплението от Бога. И успя да вдигне нашия свят в бунт....
От поколение на поколение и от век на век, Сатана обединя-ваше човешките служби, чрез които да провежда своите нечестиви це-ли и да налага принудително своите планове и замисли на земята. Огромният фонтан на злото непрекъснато струеше над човешката общ-ност. Макар и неспособен да измести Бога от Неговия престол, Сатана преписваше на Бога своите сатанински атрибути и претендираше за Божиите възможности като свои.... Чрез измамливите си хитрости и непочтените си действия, той присвояваше почитта и уважението, кои-то хората трябваше да отдават на Бога. Поставяше сатанинския си престол между хората и небесния Отец.
Ръкопис 39, 1894г.
“Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъд-ростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат.”
Йезекиил 28:17.
Грехът на Луцифер е необясним. Той бе неверен към Бога. Оп-лакването и жалеенето му предизвика съчувствие сред ангелското войнство и мнозина заеха неговата страна. Как Господ можеше да спре силата на тези обвинения?
Не бе по Божия план Бог да постъпи със Сатана както заслужа-ваше. Измамникът щеше да хвърли цялата вина за своето поведение върху другите, които му бяха подчинени. Искаше да покаже, че ако всичко се върши съобразно неговото собствено отсъждане, бе възмож-но да се избегне бунта.
Силата на Сатана да съди го водеше до създаване на учението за оправдание чрез делата, което е несъвместимо с милостта. Претен-дираше че служи като проводник на Божия глас и сила и че неговите осъждения са прави, истинни и верни. Така той зае мястото на съдия и провъзгласи съветите си за непогрешими. Навлезе неговата немилос-тива и подправена правда, която мразеше Божията правда.
Но как светът щеше да разбере, че Луцифер не е сигурен и ве-рен водач? В очите на хората, той изглеждаше прав. Но те не могат да видят какво има зад външното покривало, така както Бог вижда. Не могат да знаят, така както Бог знае. Да се действа за ясното разкрива-не на Сатана пред ангелското войнство, че сатанинския съд не е Бо-жий съд, а негов собствен стандарт на живот, както и да се изложи на правдивото Божие негодувание, щеше да доведе до състояние, което трябваше да бъде избягнато.
В резултат на сатанинската сила да мами, мнозина ангели ста-наха неверни спрямо Бога. Бог бе истинен и верен. Сатана бе на пог-решна страна и бе убеден, че не е прав. Трябваше да избере или чрез послушание да остане на Божията страна или да поддържа лъжата. Чрез знамения и измама изглеждаше да има успех, но това бе за крат-ко време. Бог не лъже. Той действа в правата посока. Луцифер може да говори истината когато това отговаря най-добре на целта му, но може и да изкриви посоката, за да избегне унижението и поражение-то....
Сатана не можеше изведнъж да бъде представен пред света със своя истински характер. Неговият криволичещ път трябваше да продължи докато напълно изяви себе си като клеветник, измамник, лъжец и човекоубиец. В последното си действие сам Сатана се отдели от обичта на Всемира. Чрез смъртта на Божия Син измамникът бе раз-крит.
Писмо 16а, 1892г.
“Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?”
Исая 14:12.
Отхвърляйки с пренебрежение аргументите и умоляванията на верните ангели, той/Сатана/ ги нарече заблудени роби.... Заяви, че никога отново няма да признае върховенството на Христос. Решил бе да придобие честта, която трябвало да му бъде отдадена и да застане начело на всички, които биха станали негови последователи. И обеща на ония, които влязат в неговите редове, ново и по-добро управление, при което всички ще се наслаждават на свобода. Големи ангелски множества отбелязаха намерението си да го приемат за свой водач....
Верните ангели все още продължаваха да увещават него и симпатизантите му да се покорят на Бога. Представяха им неиз-бежният резултат ако откажат. Този, Който ги бе сътворил, бе спо-собен да ги надвие и справедливо да накаже тяхната бунтовна дър-зост....
Мнозина бяха разположени да приемат този съвет, да се по-каят за негодуванието си и да поискат отново да бъдат приети с бла-гост от Отца и Сина. Но Луцифер беше приготвил друга измама. Мо-гъщият бунтовник заяви сега, че присъединилите се към него ангели са отишли твърде далече, за да се върнат обратно; че той познавал Божествения закон и знаел, че Бог не би им простил.... Единственият път за него и за последователите му бил да устоят свободата си и да придобият чрез сила правата, които не са им дадени доброволно.
Колкото за самия Сатана, настина той беше отишъл вече твър-де далеч, за да се върне. Но не беше така със заслепените от неговите измами.... Но те позволиха на гордостта, на привързаността им към техния водач и на желанието за неограничена свобода да вземат над-мощие и най–накрая отхвърлиха умоляванията на Божествената любов и милост....
Бог можеше да употребява само средства, съответстващи на правдата и истината. Сатана употребяваше това, което Бог не може-ше-ласкателство и измама.... Бог му позволи да прояви естеството на своите претенции, да покаже до какво биха довели предложените от него изменения на Божествения закон. Собственото му дело трябваше да го осъди. Отначало бе твърдял, че не е бунтовник. Целият Всемир трябваше да види измамника без маска.
Дори когато Сатана бе изхвърлен от небето, Безкрайната Мъд-рост не го унищожи. Тъй като Бог приема само служба от любов, вер-ността на собствените Му творения трябва да почиват върху убеж-дения в Неговата праведност и благост.
Патриарси и пророци, стр.12-14.
“Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пъти-ща към смърт.”
Притчи 16:25.
Принципите на Божия характер бяха основата на постоянното обучение на небесните ангели. Тези принципи са благост, милост и любов. Явната светлина трябваше да бъде призната и доброволно при-ета от всички, които заемаха отговорен и висок пост. Те трябваше да приемат Божиите принципи и да убеждават всички, които служеха на Бога, като представяха истината, правдата и благостта като единстве-ната сила, която да бъде използвана. Насилието никога не трябваше да се използва....
Необходимо е Божиите принципи да бъдат основата на обуче-нието на всяка служба и на земята. Божиите заповеди трябва да се спазват и уважават от всяка църква. Бог е заповядал това. Неговото управление трябва да е морално. Нищо не бива да се върши по прину-да. Истината трябва да бъде господстващата сила. Всяка служба тряб-ва да бъде извършена драговолно с любов като служба за Бога. Всич-ки, които са почитани с влиятелен пост нека да представят Бога, за-щото когато служат, действат на мястото на Бога....
Представянето на Божието управление от Сатана и неговите последователи бе само клевета спрямо Бога. Роптанията и оплаква-нията им бяха безпочвени. Въпреки това Бог позволи на Сатана да проведе своите теории. Той можеше да се справи с него и с последо-вателите му толкова лесно, колкото един, който взема малко камъче и го хвърля на земята. Но по този начин, Бог щеше да даде предпос-тавка за насилие над човешките същества, което е толкова изобилно в нашия свят на принуждаващи принципи.
Божиите принципи не са от този характер. Цялата принужда-ваща сила трябва да бъде открита в сатанинското управление. Бог не би действал по този начин. Той не би насърчил по никакъв начин кое да е човешко същество да се постави като Бог над друг човек и да му причини душевно и физическо страдание. Този принцип е изцяло тво-рение на Сатана....
В небесния съвет бе решено Божествените принципи да бъдат приложени така, че да не се унищожи изведнъж Сатанинската власт, понеже Божието намерение бе да се поставят нещата на сигурната непроменима вечна основа.... Божият ред трябваше да контрастира с новия ред, който Сатана създаваше. Покваряващите принципи на са-танинското управление трябваше да бъдат изявени. Божествената правда, отразена в Божия закон, трябва да бъде изявена като непро-менима, вечна и съвършена.
Ръкопис 57, 1896г.
“И така, по плодовете им ще ги познаете.”
Матей 7:20.
Когато онези, които служат на Бога, прибягват до обвинения, те приемат сатанинските принципи да изгонват Сатана. Това никога не ще подейства. Ще действа Сатана. Той работи върху човешките умове с изкривени принципи. Те ще бъдат приети и ще действат чрез онези, които претендират да са верни и истинни на Божието управление. Как ще ги разпознаем, че са неистинни и неверни? “По плодовете им ще ги познаете”/Матей 7:20/.
Господ видя как Сатана бе използвал властта и постави пред него Своята истина в контраст на лъжата му. С времето и по време на великата борба Сатана се бе убедил, и готов да признае, че бе на грешна позиция. Но онези, които бе измамил бяха готови да го обви-нят, че ги изоставя. Какво можеше да направи-да се покори на Бога или да продължи по пътя на измамата? Избра да предаде истината, да се подслони под лъжливи изявления и измама. Господ позволи на Сатана да продължи да изявява своите принципи.
Бог утвърди Себе Си, и убеди и непадналите светове и небес-ния универс, но на скъпо струваща цена. Възлюбеният Му Син бе пре-даден като жертва на Сатана. Господ Исус Христос изяви характер, на-пълно противоположен на този на Сатана. Както първосвещеникът събличаше великолепните си дрехи и служеше като обикновен свеще-ник, облечен в ленени дрехи, така и Христос се отказа от Себе си и прие да стане слуга и да принесе в жертва Себе Си-свещеникът, Себе Си-жертвата.
Като предизвика смъртта на върховния Владетел и Управител на небето, Сатана провали своите принципи. Смъртта на Божия Син направи неизбежна неговата смърт. На Сатана бе позволено да про-дължи да действа докато дейноста му бъде изложена напълно пред непадналите светове и небесния универс. Чрез пролятата кръв на Бо-жия Син, той изтръгна себе си от съчувствие и бе видян от всички като лъжец и убиец.
Бог вижда същия път на действие да бъде следван в света. Мъже и жени идват до място където пътя се разклонява: Кой е правия и кой е погрешния път? Стотици хиляди обличат непроницаемо покри-вало, и избират погрешната посока.... Бог не насилва никого. Той ос-тавя всички свободно да избират. Но Бог казва: “По плодовете им ще ги познаете”/Матей 7:20/. Той няма да счита за мъдри онези, които не могат да направят разлика между дървото, раждащо лоши плодове и това, което дава добри плодове.
Ръкопис 57, 1896г.
“Тогава Исус Му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: “На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.”
Матей 4:10.
Покорните на Бога ще бъдат благословени от Него. Той е ка-зал, че ще благослови децата ви, земята ви и всичко върху което ще положите ръката си. Не мислите ли, че Сатана ще допусне това, без да се съпротивлява за върховенство над вас?
Врагът действа така умело и решително в наши дни както дей-стваше и върху умовете на Адам и Ева в Едемската градина. Под неговото знаме е събран народ, и той ги е обкръжил със своята власт. Но всеки който приеме, че Божият закон е непроменим ще се определи на страната на Христос. Ако Бог бе променил дори една йота, една точка от Закона Си, за да угоди на падналата човешка раса, тогава никога не би имало нужда Исус Христос да дойде на земята и да умре за всички нас.
Нима Христос умря, за да даде свобода на човечеството да се покланя на идолите вместо на Бога, когато заповедта казва: “На Гос-пода, твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш”/Матей 4:10/ Какво последва след като Бог създаде небето и земята? “И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети...”/Битие 2:2,3/. Този ден Бог ни го даде, за да го пазим като ден на възпоминание-възпоминание, че Той е жив Бог, Който е създал небето над нас и земята на която живеем. Бог създаде раззеленените дървета и покри всяко цвете с красота. На всяко от тях Той придаде свойствения му колорит. Бог създаде човека и му даде съботата. Но и за кого още? За цялото потомство на Адам. Тя бе дар за потомството му през вековете. Ако хората винаги спазваха четвъртата заповед, никога нямаше да има езичник на света, защото спазването на съботата щеше да свидетелства, че “Господ направи небето и земя-та, морето и всичко, което е в тях...”/Изход 20:11/....
Божиите ръце са над всички негови творения. Очудвате ли се, че дяволът желае да направи невалиден Божия закон, стандартът на Божия характер! Законът ще бъде стандарта в съда, когато книгите ще се разгънат и всеки човек ще бъде съден според делата си. Всички имена са записани-понеже Бог казва: ”Ето на дланите Си съм те вря-зал...”/Исая 49:16/. Белезите от разпятието са гравирани върху тях. Хората са Негова собственост, те са Божии чрез сътворението и чрез изкуплението....
Какво предимство даваме на Сатана, когато допускаме, че Бо-жият закон е невалиден? На целия сътворен Универс представяме един Бог с недостатъци, Който е създал Закон, но той е също с толкова недостатъци, че е необходимо да се изостави. Това е всичко, което иска Сатана. Ще си позволим да застанем на другата страна, а не на Божията страна? Ръкопис 10, 1894г.
“Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изгори, и те превърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат.” Йезекиил 28:18.
Високите почести, с които бе удостоен Луцифер, не бяха оце-нени от него като дар от Бога и не събуждаха никакво чувство за бла-годарност към Създателя. Сатана се възгордя от собствената си слава и високо положение и силно желаеше равенство с Бога. Бе обичан и почитан от цялото небесно войнство. Ангелите се радваха да изпълня-ват заповедите му. Бе дарен с мъдрост и слава, подминаваща тази на ангелите. И все пак Божият Син бе всепризнатият Владетел на небето, едно с Отца по сила, власт и авторитет. Христос вземаше участие във всички съвещания с Отца, докато Луцифер не бе тъй дълбоко посветен в Божествените намерения. “Защо-питаше мощният ангел-Христос да има първенство? Защо да бъде предпочитан?”-Великата борба, стр 305.
Големият бунтовник продължи да се оправдава до самия край на бунта в небето. Когато бе обявено, че заедно с всичките си после-дователи трябва да напусне жилищата на блаженството, тогава той, бунтовният водач, дръзко изяви презрението си към Божия закон. Осъди Божествените нареждания като ограничение на тяхната свобода и обяви, че целта му беше да ги премахне. Сатана и ангелите му единодушно хвърлиха изцяло вината за своя бунт върху Христос. Заявиха, че никога нямаше да се разбунтуват, ако не бяха изобли-чавани.
Бунтът на Сатана трябваше да бъде урок за вселената през ид-ващите векове, постоянно свидетелство за природата и ужасните ре-зултати от греха. Сатанинските принципи на живот, пагубните им пос-ледици, както върху хората така и върху ангелите, щяха да покажат какви са плодовете от пренебрегването на Божествената власт. Тряб-ваше да засвидетелстват, че благополучието на сътворените от Бога същества е обусловено от съществуването на Божието управление и Неговия закон. Така за всички святи разумни същества историята на този ужасен опит на бунт трябваше да остане постоянно средство за предпазване от измамата, от греха и неизбежното му наказание.
Във всеки момент от човешкия живот Бог може да оттегли от непокаяните знаците на Своята безкрайна милост и любов. О, да можеха хората да разберат какъв щеше да бъде сигурния резултат от тяхната неблагодарност към Бога и пренебрежението им към неизка-зания Дар на Христос за нашия свят! Ако продължат да обичат прес-тъплението повече отколкото послушанието, настоящите благослове-ния и великата Божия милост, на които се радват сега, но не ги оце-няват, ще се окажат накрая причина на тяхното вечно погубване.
Ръкопис 125, 1907г.
“От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!”
Йезекиил 28:16.
Когато пишех частта от книгата “Великата борба”, която раз-глежда изгонването на Сатана и навлизането на греха в нашия свят, почувствах още по-силно великата битка между Христос, Княза на светлината и Сатана, княза на тъмнината, отколкото когато и да е било преди. Когато виждах различните средства, с които Сатана води грешниците към разруха и ги прави да престъпват Божия свят закон, желаех Божии ангели да дойдат на земята и да представят този толкова важен въпрос.
Чувствам се така обезпокоена за душите, които са се отделили от светлината, познанието и послушанието към Божия свят закон. Как-то Адам и Ева и те вярват на лъжата на Сатана: “...ще бъдете като Бога...”/Битие 3:5/. И тези души се надяват чрез непокорство да достигнат до по-високи и по-добри позиции в живота. Безпокоя се за това, и докато другите спят, прекарвам часове в молитва, за да може Бог да работи мощно за разкъсване на фаталната измама върху чо-вешките умове и да ги води в смирение към кръста на Голгота. Тогава се успокоявам с мисълта, че всички тези души са изкупени с кръвта на Господа Исус. Можем да обичаме тези души, но Голготският кръст сви-детелства, колко много Бог ги обича. Това дело не е наше, то е Божие.
Ние сме само инструменти в Божиите ръце, за да вършим Него-вата воля, а не нашата. Гледаме тези, които презират Духа на бла-годатта и се страхуваме за тях. Съжаляваме ги и сме разочаровани, че те са неверни към Бога и Неговата истина, но чувстваме по-дълбока скръб, когато мислим за Исус, Който ги е изкупил със собствената Си кръв. Бихме дали цялото си притежание, за да спасим една душа, но това не би могло да я спаси. Бихме дали и живота си, за да се спаси една душа за вечен живот, но дори и тази жертва не може да спаси душата.
Една велика жертва е принесена с живота, службата и смъртта на Исус Христос. О, ако умовете бяха размишлявали за тази велика жертва! Тогава биха по-добре разбрали величието на спасението.
Свидетелства към църквата.
т.5, стр. 625, 626.
“Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.”
Битие 2:1,2.
Според човешката философия за създаването на света е бил необходим неопределен период от време. Така ли Бог изявява този въпрос? Не, Той казва: “То е знак между Мен и израилтяните завина-ги; защото за шест дни/а не за шест неопределени периоди от време, защото тогава не би било възможно за нас да пазим денят, определен чрез четвъртата заповед/ Господ направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои”/Изход 31:17/. Моля ви, прочетете внима-телно и петата глава от книгата “Второзаконие”. Бог отново ни казва: “Помни/не забравяй/ съботния ден, за да го освещаваш.... Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети”/Изход 20:8-11/.
Въпреки живите чудеса пред тях, онези, които претендират да проповядват Божието слово, представят човешки предположения, на-редби и закони. Чрез техните традиции правят невалиден Божия за-кон. Софистиката, свързана със създаването на света за неопределен период от време, е една от сатанинските измами. Бог говори на хората с език, който те могат да разберат. Той не оставя същността на въпро-сът така неопределен, че човешките същества да го разглеждат съг-ласно събствените си предположения. Когато Господ заявява, че е направил света за шест дни и Си е починал на седмия ден, Той има впредвид ден от двадсесет и четири часа, които Той е отбелязал с изгрева и залеза на слънцето.
Бог не би произнесъл смъртна присъда за пренебрегването на съботата, ако не бе представил пред израиливия народ ясното разби-ране за съботата.... Когато бе основана земята, заедно с нея бе пос-тановена и съботата. “Когато звездите на зората пееха заедно и Бо-жиите синове възклицаваха от радост”/Йов 37:7/, Бог видя че събота-та бе необходима за Адам и Ева дори в рая. Като им даде съботата, Бог промисли за тяхното духовно и физическо здраве.
Бог сътвори света в шест буквални дни и на седмия буквален ден си почина от всички дела, които беше създал и го благослови. Така той бе дал шест дни в които човешките същества да се трудят.... С отделянето на съботата от другите дни, Бог даде на света едно възпоминание. Той не отдели просто един ден от седмицата, но точно определен ден, седмият ден. Когото пазим съботата показваме, че признаваме Бога като жив Бог, като Създател на небето и земята.
Писмо 31, 1898г.
“Аз създадох земята и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето. Аз дадох заповеди на цялото му мно-жество.”
Исая 45:12.
Адам и Ева получаваха познания чрез прякото общуване с Бо-га и се учеха от Него посредством творенията Му. Всички сътворени неща в своето първоначално съвършенство бяха израз на Божиите мисли. За Адам и Ева природата бе препълнена с Божествена мъдрост. Но с тяхното прегрешение им бе отнета възможността да се учат от Бога чрез пряко общуване, а до голяма степен и чрез Неговите дела.... На всяка страница от големия том на Божиите творения все още може да се проследи почерка Му. Природата все още говори за Своя Създа-тел. Тези откровения обаче са частични и непълни. И в нашето пад-нало естество, с отслабнали сили и ограничен възглед ние не сме спо-собни да ги тълкуваме правилно. Нужно ни е и онова по-пълно откро-вение на самия Бог, което Той ни дава в писаното Си слово.-Възпитание, стр.16, 17.
Цялото небе бе изпълнено с радост и дълбок интерес към сът-ворения свят и към Адам и Ева. Човешките същества бяха създадени с определена цел. Бяха направени “по Божия образ”/Битие 1:27/ и спо-ред плана на Твореца трябваше да населяват земята. Имаха възмож-ност да живеят в близка връзка с небето, да получават и използват сили от великия Източник на сила. Поддържани от Бога биха живели безгрешен живот.
Сатана реши да осуети Божия план. Не е нужно да се опитваме да разберем мотивите, които подтикнаха този, който бе след Христос в небесните двори, да внесе завист и смут сред ангелските среди. Част от тях той привлече на своя страна и “стана война на небесата”/От-кровение 12:7/, която завърши със свалянето му на земята заедно с неговите последователи. Не е нужно да объркваме умовете си в търсе-не на причина, която накара Сатана да действа така. Ако би се наме-рило такава, то тя би била причина за извинение на греха. Няма при-чина поради която човешките същества да вървят по същия път по който вървеше Сатана....
След като Сатана бе свален от небето, той реши да установи свое царство на земята. Чрез него грехът навлезе в света, а чрез греха и смъртта. Като послуша погрешните му представяния на Бога, Адам падна от своето високо положение и проклятието заля света.
Няма извинение за греха на Адам. Всички негови нужди бяха напълно задоволени. Нямаше нужда от нищо повече. Пред него бе поставена една единствена забрана.... Тази забрана Сатана използва като средство за подтикване към злото.
Ръкопис 97, 1907г.
“Но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.”
Битие 2:17.
Когато Бог създаде Адам и Ева, Той планира те да бъдат ак-тивни и полезни с труда си. Святата двойка бе поставена в Рая и зао-биколена от всичко, което беше приятно за окото или добро за храна. В Едем за тях бе посадена красива градина. В нея имаше всякакъв вид дървета, които се използваха за храна или украса. Цветя с рядка ху-бост, във всякакви багри и аромат, изпълваха въздуха. Весели птици с разноцветни пера пееха радостни песни за възхвала на Създателя си.
Раят будеше наслада за святата двойка, но това не беше достатъчно, трябваше да използват в нещо полезно своето чудесно ус-троено тяло. Този, Който ги бе създал, знаеше кое е най-доброто за тях; нямаше да бъдат щастливи в своята непорочност, ако бяха ос-тавени без да се трудят. Скоро сред като нашите първи родители бяха създадени, Бог определи и тяхната работа. Те трябваше да намират щастие и работа в поддържането на това, което Бог бе сътворил, и техните нужди щяха да бъдат напълно задоволени от плодовете на градината.
Работата на мозъка и на мускулите е изключително полезна. Всяка дейност на ума и всеки мускул в човешкото тяло имат опреде-лена служба и всички се нуждаят от упражнение, за да се развиват и да имат необходимата сила. Всяка част от живия механизъм трябва да бъде включена в действие. Целият организъм се нуждае от постоянно упражняване, за да се поддържа действен и да изпълнява предназна-чението си, за което е създаден.-Ръкопис 58, 1890г.
Христос е наречен втория Адам. В чистота и святост, свързан с Бога и възлюбен от Него, Исус започна от там, откъдето и първият Адам започна. Но той бе в много по-добро положение, отколкото бе Христос. Всичко което предлагаше Едем за святата двойка бе създа-дено от Бога, Който ги обичаше. Всичко в природата беше чисто и нео-петнено. Плодове, цветя, красиви разлистени дървета изпълваха Едемската градина. Адам и Ева бяха изобилно задоволени от всичко от което се нуждаеха. Но Сатана дойде и събуди съмнения относно Бо-жията премъдрост.... Ева бе изкушена и Адам прие забранения плод от ръката на жена си. Той не издържа най-малкото изпитание, с което Господ изпита неговото послушание, и вратите на проклятието се от-вориха за нашия свят.... Чрез непослушанието на един човек всички станаха грешници.
Ръкопис 20, 1898г.
“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал.и тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?”
Битие 3:1.
За да извърши делото си незабелязано, Сатана предпочете да употреби като свой медиум змията–една удобна маска за измамното му намерение. Тогава змията беше едно от най-мъдрите и най-красивите творения на земята. Тя имаше крила и като летеше във въздуха, блес-теше ослепително с цвят на старо злато. Почиваше си върху отру-паните с плод клони на забраненото дърво, наслаждаваше се на вкус-ния му плод, привличайки с прелестта си окото на наблюдателя. Така в мирната градина се промъкна погубителят, бдящ за своята плячка.
Ангелите бяха предупредили Ева да не се отделя от съпруга си, докато е заета с всекидневния си труд в градината. С него тя щеше да е по-малко застрашена от изкушения, отколкото сама. Но погълната от приятното си задължение, тя се отдалечи насъзнателно. Разбрала, че е сама, почувства известна опасност, но отхвърли страховете си при мисълта, че има достатъчно мъдрост и сила, за да различи злото и да му противостои. Небрежна към предупрежденията на ангелите, Ева скоро откри, че съзерцава забраненото дърво със смесено чувство на любопитство и възмущение. Плодовете му бяха много красиви и се за-пита защо ли Бог ги е забранил.
Ето, този бе моментът на изкусителя. Сякаш проникнал в мис-лите й, той се обърна към нея: “Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?”/Битие 3:1/. Ева бе изненадана и сепната, защото тези думи й се сториха като ехо на собствените й мисли.... На поставения за клопка въпрос на изкусителя тя отговори: “...От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията каза на жената: Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото”/Битие 3:2-5/....
Такова е делото на Сатана от дните на Адам до днес и той го върши с голям успех. Изкушава хората да не се доверяват на Божията любов и да се съмняват в Неговата мъдрост. Постоянно се стреми да възбуди дух на непочтително любопитство, неспокоен интерес да про-никнат в тайните на Божествената мъдрост и сила. В усилията си да вникнат в онова, което е било угодно на Твореца да не им изяви, ми-лиони пренебрегват откритите от Бога истини, жизнено важни за спа-сението.
Патриарси и пророци, стр. 23, 24.
“Но Бог знае, че в деня, когата ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.”
Битие 3:5.
Като послушаха Сатана нашите първи родители загубиха ве-ликолепния си дом в Едем. Сатана откри, че Ева можеше да бъде из-кушена и последицата от това бе неверие в Бога.
Сатана желаеше да направи престъплението им да изглежда като голямо благословение за тях, понеже Бог, забранявайки им да ядат от плода на дървото, задържаше да им даде нещо много добро. “...Когато ядете, от него, ще ви си отворят очите-каза той-и ще бъде-те като Бога, да познавате доброто и злото”/Битие 3:5/....
Но какво отваряне на очите беше това! “Ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото.” Това познание се постигна, но всъщ-ност какво бе то? Проклятието на греха бе познанието, което придо-биха. Ева желаеше силно нещо, което Бог бе забранил. Тя показа не-верие към Него и Неговата доброта както и желание да бъде неза-висима и да прави това, което мислеше, че е най-доброто. Даде плода и на Адам и стана неговата изкусителка. Желаеше да бъде бог. Же-лаеше да бъде закон за самата себе си и го потвърди с невъздър-жанието си. И с това престъпи Божия закон....
Господ Исус дойде в нашия свят и бе изкушаван от същия неприятел. Премина през мястото където Адам падна, но остана твърд. Противопостави се на злото и стана Победител за цялата човешка ра-са. Небето тържествуваше. Сатана дойде при Исус с определени изку-шения, за да Го накара да постави под въпрос Божият план и Божият закон, и да Го принуди да заеме независима позиция, но изкусителят пропадна. Исус не влезе в борба със Сатана. Посрещна противника на Бога с Божието слово-“Писано е.”
Или не знаете..., че ...вие не сте свои си, защото сте били купени с цена...”/1Коринтяни 6:19,20/. И колко висока бе цената–жертвата на Христос за спасението на загиващия свят.... Всички, кои-то са във връзка с Христос ще останат в света, но и ще се отделят от него. Те няма да се подчиняват на своите желания. Няма да поставят себе си в пътя на изкушението. Няма да се учат от светските нрави. Ще изберат да влязат в училището на Христос и да се учат от великия Учител. Той кани всяка душа: “Елате при Мене всички, които се тру-дите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя”/Матей 11:28/.
Ръкопис 21, 1898г.
“И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.”
Битие 3:6.
Има познание, което е продиктувано от човешки подбуди, поз-нание за злото и греха, които навлязоха в света чрез измамите на Са-тана. Постигането на такова познание е продиктувано от неосветени желания и несвяти цели. Уроците му са скъпо струващи и мнозина ня-ма да бъдат убедени, че е по-добре да останат ненаучени от тях....
Във възпитанието, както и във всичко друго, егоизмът и зем-ните цели са опасни за душата. В обучението са вложени много идеи, които не идват от “Всевишния и Превъзнесеният, Който обитава във вечността”/Исая 57:15/, но от онези, които са направили училището идол и поклонение, наука, която отделя Бога от възпитанието. И тъй като тези заблуди са облечени в атрактивно облекло са широко въз-приемани....
Добре е да се получи научно познание. Но придобиването на такова познание е амбиция на голяма група хора, които не са посветени и мислят за своите постижения при използването му. Светът е пълен с мъже и жени, които не изявяват задължението си към Бога за поверените им от Него дарби. Усърдни са към себевъздигане. Обект на техния живот е да заемат най-високия пост....
Има хора, които Бог е надарил с много повече от обикновените човешки способности. Те са дълбоки мислители, енергични и проница-телни. Но мнозина от тях са превити от собствените си егоистични пос-тижения, без да отдадат слава и чест на Бога. Някои от тях са били озарени от светлината на истината, но отдават постигнатото на собст-вените си сили. Те не са направили Бог, Първият и Последният, най-Добрия във всичко, и са се отклонили от Библейската истина в скепти-цизъм и неверие.
И когато такива хора са запазили от Божиите добродетели и чрез скърби са доведени до търсене на старите пътища, мъглата от скептицизма се вдига от умовете им. Някои от тях търсят покаяние, връщат се към старата си любов и поставят нозете си на пътя, опре-делен за изкупените от Господа, за да вървят по него....
Когато тази чудна промяна настъпи, мислите се отправят от Божия Дух по нови пътища, характера се преобразява и вдъхнове-нието на душата се издига към небесните неща.... Благодатта, която Христос дарява... ще ги води към кръста на Исус като действени, пос-ветени работници за напредъка на Небесната истина.
Ръкопис 51, 1900г.
“Защото както чрез непослушанито на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез пос-лушанието на Единия мнозината ще станат праведни.”
Римляни 5:19.
Длъжни сме внимателно да размишляваме върху живота на Исус и постоянно да Го изучаваме, за да разберем причината поради която Той дойде на земята. Можем да направим нашите изводи само като изследваме Писанията както и сам Христос ни съветва да правим, като ни казва: ”...Те са които свидетелстват за Мен”/Йоан 5:39/. Кога-то изследваме Божието Слово ще открием добродетелите на послуша-нието в противовест на греховността от непослушанието.” Защото как-то чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, та-ка и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат правед-ни”/Римляни 5:19/.
Едемската градина с нейното замърсено петно на непослуша-нието, трябва да бъде внимателно изучавана, и сравнявана с гради-ната в Гетсимания. Там Изкупителят на света пострада в извън човеш-ка агония, когато греховете на целия свят се стовариха върху Него. Чуйте молитвата на възлюбения Божий Син: “...Отче Мой, ако е въз-можно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.... Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля”/Матей 26:39, 42/.
И трети път се помоли “като каза същите думи”/Матей 26:44/. Тайствена трепереща чаша бе в ръцете на Божия Син. Щеше ли да избърше кървавата пот от агонизиращото Си лице и да остави човеш-ката раса да загине? Оплакването, окаянството, разрушението на из-губения свят се появиха като ужасна картина пред Него. “И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като го-леми капки кръв, които капеха на земята”/Лука 22:44/. “И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше”/Лука 22:43/. Борбата свърши. Исус прие да прослави Своя Отец като извърши Неговата воля и понесе Неговото проклятие, последствие от човешкото прегрешение. Той бе-ше “послушен до смърт, даже смърт на кръст”/Филипяни 2:8/. Там бе показано какво включваше Адамовото непослушание и какво означава послушанието на Божия Син за нас....
Щастието на хората е в послушанието им към Божиите запове-ди. Така те са защитени и запазени от злото. Никой не може да бъде щастлив и да бъде отделен от Божиите изисквания, като поставя пред себе си собствен стандарт и решава, че може да го следва безопасно.
Ръкопис 1, 1892г.
“И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като хо-деше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Госпо-да Бога между градинските дървета.”
Битие 3:8.
Адам не размисли за всички последици, които бяха резултат от неговото непослушание. Той не насочи ума си в непокорство спрямо Бога, нито изрече нещо против Него; той се насочи направо срещу ясно изразената Божия заповед. И днес колко много вършат същото. Тяхната вина е много по-голяма, понеже имат примера на Адамовото непослушание и неговите ужасни резултати, които ги предупреждават за последиците от престъпването на Божия закон. Така че те имат яс-на светлина върху това и нямат извинение за вината на отричане и непослушание на Божията власт....
Адам се подчини на изкушението-и грехът навлезе в човеш-ката раса. Като познаваме същността на греха и последиците му, мо-жем да разберем, че не влиянието и неговата дълбочина съставляват греха, но непослушанието спрямо изразената Божия воля, което в дей-ствителност е отричане от Бога, непризнаване на законите на Негово-то управление....
Издигнат е законът на собственото “аз” и човешката воля е издигната като върховна; и когато е представена святата Божия воля, на която трябва да се подчиним, да уважим и да прославим, човеш-ката воля желае да следва собствения си път, да върши своите си под-буди. И тогава е налице борба между човешкото естество и небес-ното.
Грехопадението на нашите първи родители разкъса златната верига на безусловното подчинение на човешката воля на Божестве-ната. Послушанието никога повече не бе считано като абсолютна необходимост. Хората следват техните собствени наклонности, за кои-то Господ бе казал на жителите на древния свят че бяха “постоянно само зло”/Битие 6:5/. Господ Исус каза: “...Аз опазих заповедите на Моя Отец...”/Йоан 15:10/. Как? Като човек. “...Дойдох... да изпълня Твоята воля, о, Боже”/Евреи 10:7/. Пред обвиненията на юдеите, Исус застана твърд със Своя чист, истинен и свят характер и ги призова: “Кой от вас Ме обвинява в грях...?”/Йоан 8:46/...
Длъжни сме да служим на Бога с човешкото си естество, изку-пено от Божия Син; чрез праведността на Христос ще застанем оправ-дани пред Бога, като че ли никога несъгрешили. Никога няма да имаме сила, когато мислим какво можем да направим ако бяхме ангели. Трябва с вяра да се обърнем към Исус Христос и да покажем любовта си към Бога чрез послушание на Неговите заповеди.
Ръкопис 1, 1892г.
“И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.”
Битие 3:13.
Божието намерение бе да насели небето с човешкото семей-ство, ако се окажеха покорни на всяко Божие Слово. Адам трябваше да бъде изпитан дали ще бъде покорен, както верните ангели, или не-покорен. Ако издържеше изпитанието, вярността щеше да бъде един-ственото поучение за децата му. Умът и мислите му щяха да бъдат като ума и мислите на Бога.... Сатана, падналият ангел, изпитваше ревност към Бога. Реши с хитрост, лукавство и измама да осуети Бо-жието намерение. Той се яви пред Ева не като ангел, а като змия, хитра, лукава, измамлива. С глас, който излизаше от устата на змия, Сатана заговори на Ева.... И тя като я слушаше, даденото предуп-реждение от Бога избледня в ума й. Подчини се на изкушението, а като изкуси и Адам, той също забрави за Божието предупреждение. Повярва на думите, произнесени от врага на Бога. Лъжата, която Сата-на каза на Ева: “...Никак няма да умрете”/Битие 3:4/, е разнасяна през вековете от поколение на поколение. Така Сатана изкуши нашите първи родители, така продължава да изкушава и нас днес....
Адам и Ева бяха изгонени от Едемската градина и ангел с ог-нен меч пазеше пътя към дървото на живота, да не би невярната и не-покорна семейна двойка да се доближат до него и увековечат прес-тъплението си. Забележете, Господ не вложи в Адам сигурност от не-послушание. В него Господ вложи вярност и истина, за да живее с всяко слово, което излиза от Божиите уста”/Матей 4:4/....
Очите на Адам и Ева се отвориха, но за какво? За да видят собствения си срам и окаянство, да осъзнаят, че облеклото им от не-бесна светлина, което бе тяхната закрила никога повече нямаше да ги пази. Очите им се отвориха, за да видят, че голотата им бе плод от престъплението им....
Днес, всички, които предават себе си на сатанинските инстру-менти да водят и други към непокорство на Божиите заповеди, са под Божието проклятие. Сигурността ни е единствено в чистосърдечната вяра, в “Така казва Господ.” Това е изявата на истината. Онези, които са се отдалечили от нея, независимо от мотивите, от това колко вели-ка изглежда мъдростта и възхвалата им, и които се осмеляват да вървят по собствените си пътища, са последвали неверен водач и ще бъдат водени по неверни пътища.
Писмо 91, 1900г.
“На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бре-менността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядох, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.”
Битие 3:16, 17.
На Ева бе казано, че делът й отсега нататък ще бъде скръб и мъка. И Господ каза: “И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее”/Битие 3:16/. При сътворението Бог я бе направил равна с Адам. Ако бяха Му останали послушни–в хармония с Неговия велик закон на любовта-те винаги биха били в хармония един с друг, но грехът внесе несъгласие и сега тяхното единство можеше да се поддържа и хармонията да се възстанови само чрез подчинението на единия към другия.
Ева бе първата, която съгреши; тя падна в изкушение, отде-ляйки се от своя другар противно на Божественото наставление. Адам съгреши чрез нейното умоляване и сега тя бе поставена в подчинение на съпруга си. Ако падналият род пазеше вложените в Божия закон принципи, тази присъда, макар и произтичаща от резултатите на гре-ха, щеше да се окаже благословение за тях. Но злоупотребата на чо-века с даденото му господство, твърде често правеше дела на жената много горчив и превръщаше живота й в бреме.
Ева бе съвършенно щастлива до мъжа си в своя Едемски дом, но както неспокойните съвременни Еви, тя се ласкаеше от надеждата да навлезе в една по-висока сфера от определената за нея. Опитвайки се да се издигне над първоначалното си положение, тя падна много по-ниско от него....
Господ заяви на Адам: “Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради теб; със скръб ще се прех-ранваш от нея през всички дни на живота си, ...с пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш”/Битие 3:17,19/....
Не бе по Божията воля безгрешната двойка да познае злото. Бог щедро бе дал блага на Адам и Ева и бе отдалечил злото. Но в противоречие с Неговата заповед те бяха яли от забраненото дърво и сега щяха да продължат да ядат от него-щяха да познават злото през всичките дни на живота си. Отсега нататък човешкият род щеше да бъде изложен на сатанинските изкушения. Вместо определения за тях щастлив труд, делът им щеше да бъде безпокойство и непосилен труд. Щяха да бъдат подложени на разочарование, скръб болка и накрая на смърт.
Патриарси и пророци, стр. 27
“Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.”
Битие 3:15.
Води се борба между силите на доброто и на злото, между верните и неверните ангели. Христос и Сатана никога не са съгласни помежду си и никога няма да бъдат. През всички векове истинската църква на Бога е била включена в решителна битка срещу сатанин-ските власти. До края на великата борба ще продължава борбата на злите ангели и нечестивите човеци от една страна и на святите ан-гели и истинските вярващи от друга.
Битката, която се води, ще става все по-ожесточена, колкото повече краят наближава. Онези, които са във връзка със сатанинските власти са наречени от Господа чеда на тъмнината. Няма и не може да има естествена вражда между злите ангели и нечестивите хора. И ед-ните и другите са зли. Чрез отпадането си и едните и другите под-хранват зли чувства. Злите ангели и нечестивите човеци са съюзени в безнадежно сътрудничество срещу доброто. Сатана знаеше, че ако мо-жеше да привлече към себе си човешката раса, така както привлече ангели в бунт срещу Бога, би имал силна власт да продължи бунта.
Сред силите на злото съществува несъгласие и раздор, но всички те са единни в борбата си срещу Небето. Единствената им цел е отхвърлянето на Бога и големите им множества подхранват надежда-та им, че ще бъдат в състояние да детронират Вечносъществуващият.
Когато Адам и Ева бяха поставени в Едемската градина те бяха непорочни и безгрешни, в съвършенна хармония с Бога. В сърцата им не съществуваше вражда. Но когато съгрешиха, естеството им не оста-на безгрешно. Станаха зли тъй като поставиха себе си на страната на падналия враг, и извършиха това, което Бог изрично бе казал да не вършат. И като прекъсна връзката си с Бога, падналото човечество щеше да създаде здрав съюз със Сатана срещу небето. Но когато бяха изречени думите: ”Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата”/Битие 3:15/, Сатана знаеше, че макар да бе успял да накара хората да съгрешат, да повярват на лъжата му, да се усъмнят спрямо Бога, да поквари човешкото естество, имаше изречено обещание. Чрез него падналото човечество щеше да бъде изкупено и неговото естество да бъде възобновено в святост. Той знаеше, че дей-ствията му да изкушава хората ще се насочат срещу самия него и че ще бъде поставен там където не може да стане победител....
Бог даде обещание да вложи в сърцата на хората нов завет да мразят греха, измамата, гордостта и всичко, което носи печата на са-танинската измама.
Ръкопис 1, 1892г.
“Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.”
Битие 3:15.
Господ каза относно Сатана, “онази старовременна змия”/От-кровение 12:9/, че тя ще нарани петата на Христос, но Христос ще й нарани главата. Благодаря на Бога, че Сатана не може да докосне главата. Апостол Павел казва: “...Сам аз с ума слугувам на Божия закон...”/Римляни 7:25/. Умът и сърцето са поставени в служба за Бога, докато Сатана действа хората и падналите ангели да се съединят с него срещу доброто. Но те могат да наранят само петата. В самата борба, когато Сатана като че ли триумфира, когато верните са измъч-вани и убивани, останалите верни на закона на Йехова, ще наранят главата на големия бунтовник.
Пророчеството за враждата между Сатана и Христос е с про-дължително изпълнение. То е изявление на непрекъснатия конфликт между Христос и Неговите последователи и Сатана с неговите ангели и нечестиви човеци, обединени в безразсъден съюз да укоряват, нара-няват, убиват последователите на Христос до края на времето. Тази борба между Сатана и Христос бе пренесена тук в този свят. Сатана непрекъснато наскърбяваше Божият Син и всяваше предубеждение в умовете на хората. Не само учението и поученията на Христос бяха из-вращавани, погрешно представяни от истинското им значение, но из-мами и лъжи следваха Христос навсякъде. Погрешните представи с които главните свещеници, фарисеите и садукеите пълнеха ушите на народа, изглеждаха привликателни за най-долните страсти на блудни-ци, прелюбодейци и нечестивците, разпалва дълбоки предразсъдъци, което правеше тежък и почти невъзможен живота на Исус на земята, дори за трите години и половина, откакто бе започнала публичната Му служба.
Но Исус е предупредил тези, които ще разгласяват Божията истина на света. “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е на-мразил”/Йоан 15:18/. “Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и го-ворят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене”/Матей 5:11/. “...Даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че пренася служба на Бога. И това ще направят, защото не са познали нито Отца, нито Мене”/Йоан 16:2,3/.
Злобата на Сатана достигна своята връхна точка, когато Гос-пода на славата бе разпънат. Можем да очакваме и в наши дни чо-вешките сърца да бъдат отворени за предразсъдъците, за лъжливото говорене, за нечестивите тълкувания и клеветите на онези, които оби-чат тези сатанински похвати. Това е мъдрост отдолу. Тя е нечестива и нейните резултати ще се видят в Господния ден.
Ръкопис 55, 1886г.
“Като знаете, че не с преходни неща–сребро или злато, сте из-купени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпо-ценната кръв на Христос, като на агнец-без недостатък и пречист.”
1 Петрово 1:18,19.
Грехопадението на човека изпълни небето със скръб. Сътво-реният от Бога свят бе опетнен от проклятието на греха и обитаван от същества, обречени на нещастия и смърт. Като че ли нямаше изход за престъпилите закона. Ангелските песни на възхвала секнаха. В небес-ните дворове настана жалеене поради падението, причинено от греха.
Божият Син, славният небесен Предводител, бе обладан от състрадание към падналата раса. Сърцето Му се развълнува от без-крайна милост, когато пред очите Му изплуваха нещастията, които предстоеше да връхлетят изгубеният свят. Но Божествената Любов бе сътворила план, чрез който човекът да бъде изкупен. Нарушеният Бо-жи закон изискваше живота на грешника. В цялата вселена имаше само Един, Който можеше да задоволи неговите изисквания. Тъй като Божественият закон е свят като самия Бог, единствено същество равно Нему, можеше да направи умилостивение за престъплението. Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да го доведе до хармония с небето. Никой, освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да го доведе до хармония с небето. Той пожела да поеме вината и срама от греха-грях така оскърбителен за святия Бог, че трябваше да отдели Отца от Неговия Син....
Докато Христос се застъпваше пред Отца в полза на грешника, небесните множества очакваха резултата с нарастващ, неописуем ин-терес. Дълго продължи това тайствено общение-“съветът на мир”/За-хария 6:13/ за падналите човешки синове. Спасителният план бе със-тавен преди сътворението на земята, защото Христос е “Агнецът, зак-лан от основанието на света”/Откровение 13:8/; и въпреки това каква борба за Царя на всемира да отдаде Сина Си да умре за падналия човешки род!... О, тайна на изкуплението! Чудна любов на Бога към един свят, който не Го обикна! Кой може да познае дълбочините на любовта, която никое знание не може да обгърне...”/Ефесяни 3:19/?...
Христос трябваше да изяви Бога като “примиряваше света със Себе Си”/2Коринтяни 5:19/. Човекът дотолкова бе деградирал от гре-ха, че бе невъзможно сам да дойде в хармония с Този, Чието естество е чистота и благост. Но Христос, след като бе изкупил човека от осъж-дането на закона, можеше да Му даде Божествена сила, която да се обедини с човешката. Така чрез покаяние пред Бога и вяра в Христос падналите деца на Адам можеха отново да станат “Божии сино-ве”/1Йоаново 13:2/.
Патриарси и пророци, стр. 30,31.
“Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение?”
Евреи 1:14
Единственият план, чрез който можеше да се постигне спасе-ние за човечеството, включваше цялото небе в тази безкрайно скъпа жертва. Ангелите не можеха да се зарадват, когато Христос им разкри изкупителния план, защото видяха, че спасението на човека щеше да струва неизказана мъка на любимия им Предводител. Със скръб и по-чуда слушаха думите, които Христос им говореше; как трябва да оста-ви небесната чистота и мир, радост, слава и безсмъртен живот и да влезе в контакт с деградацията на земята, да понесе там скръб, срам и смърт.
Христос трябваше да застане между грешника и наказанието за греха, но малцина щяха да Го приемат като Божи Син. Щеше да оста-ви Своя велик пост като величие на небето, за да дойде на земята, да смири Себе Си като човек и от собствен опит да познае скърбите и изкушенията, които трябва да понася човекът. Всичко това щеше да е необходимо, за да помогне на изкушаваните.
Когато завършваше мисията Си като Учител, Христос трябваше да бъде заловен от ръцете на зли хора, които вдъхновени от Сатана, щяха да Го подхвърлят на всякакво оскърбление и мъчение. Той тряб-ваше да умре от най-жестоката смърт, издигнат между небето и земята като виновен грешник. Трябваше да прекара дълги часове в толкова мъчителна агония, която ангелите нямаше да могат да понесат, без да скрият лица от ужасната гледка. Трябваше да понесе душевна мъка. Отец щеше да скрие лицето Си от Христос, докато вината за престъп-лението–тежестта от греховете на целия свят-лежеше върху Него.
Ангелите паднаха в нозете на своя Предводител и предложиха те да се пожертват за човека. Но животът на един ангел не можеше да плати греха. Само Създателят на човека имаше силата да го изкупи. И ангелите трябваше да участват в плана на изкуплението.
Христос трябваше да стане “малко по-долен от ангелите пора-ди претърпяната смърт”/Евреи 2:9/. Тъй като беше необходимо да приеме чо-вешко естество, Неговата сила нямаше да бъде равна с тяхната и те трябваше да Му служат, да Го подкрепят и утешават в страданията. Те също щяха да бъдат “служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение”/Евреи 1:14/. Те щяха да пазят поданиците на благодатта от силата на злите ангели и от тъмнината, постоянно натрупвана около тях от Сатана....
Христос увери ангелите, че чрез Своята смърт ще изкупи мно-зина и ще унищожи властелина на смъртта.
Патриарси и пророци, стр. 31, 32.
“Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.”
2 Коринтяни 5:17
Човешките същества прекъснаха връзката си с Бога и душите им станаха безсилни на смъртоносната отрова на греха. Но настана време, когато в небесните двори прозвучаха думите: “Има избавлние! Небесен живот е даден за избавление на хората. Един равен на Отца стана откуп за хората”....
Бог даде своя Единороден възлюбен Син на човешката раса, за да могат хората да станат съучастници на небесното естество като бъдат изцелени от греха и позволят на Христовата благодат да действа в техните сърца.... Падналото човечество, когато се свърже с небес-ната сила, дадена му като дар, може да стане едно с Бога. Вечният жи-вот е благословение, което Христос дойде, за да даде на света.
Бог заяви, че за “...ангели които не опазиха своето достойн-ство, а напуснаха собственото си жилище... Той ги държи под мрак във вечни окови за съда на великия ден”/Юда 6/. Но злото, появило се в небето от отпадналите ангели, няма да бъде позволено никога повече да навлезе в него. Колкото и дълго да живеем на тази земя ще среща-ме злото и ще воюваме срещу него. Битка се води за всяка душа. Всички, които избират да вършат своята воля и да вървят по своя път като отказват да вървят по Божия път, Сатана ще ги използва в своята служба. Познанието, което са придобили за небесните неща се свърз-ва със знанието, което Сатана дава, за да засили своята страна във великата борба....
Христос дарява изобилна благодат и онези, които заемат стра-ната на Изкупителя стават нови създания. По характер те стават едно с Бога. Това е любовта! Бог изобразява добродетелите на Своя харак-тер върху онези, които са Го приели. Чрез принесената жертва на Гол-гота, Той освободи човешката раса от плена на Сатана и издига мъ-жете и жените като синове и дъщери на небесния Цар...
Христос дойде, за да пострада за падналата човешка раса, по-неже Сатана се хвалеше, че никой не може да устои на неговите изку-шения в този свят и да води неопетнен живот. Приел човешко естест-во, Изкупителят подчини Себе си на всички изкушения, които обкръ-жават хората. И Той победи във всичко. Животът му е записан и даден на света, за да няма човек който да се съмнява в силата на Божията благодат. За всяка душа, коята се бори за съвършенство на Христовия характер, този свят е бойно поле на великата борба между доброто и злото. И всеки, който се доверява на Христос ще спечели победа.
Писмо 38, 1907г.
“И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото....”
Битие 3:22.
Век след век любознателността на хората ги е водила да тър-сят дървото на познанието, и често когато мислят, че са откъснали много ценен плод, подобно на Соломоновото изследване, установя-ват, че това е било суета и гонене на вятъра в сравнение с изуча-ването на науката на святостта, която ще им отвори вратите на Божия град. Човешката амбиция търси този вид познание, което носи слава, възвеличаване и себевъздигане. Сатана въздейства на Адам и Ева и когато Божията забрана бе нарушена, започна обучението им от учи-теля на лъжата, за да придобият познание, което Бог им бе отказал-да узнаят последиците от прегрешението.
Човешките същества имаха практическо познание за злото, но Христос дойде в този свят, за да им покаже, че е насадил за тях “дър-во на живота, ...и листата на което бяха за изцеление на земните племена/Откровение 22:2/.
Цялият живот е време на изпитания и трудности, но всички, които се покоряват на Христос, ще изпитат думите на Боговдъхно-вения Йоан: “А на онези, които Го приеха, даде право да станат Бо-жии чеда т. е. на тези, които вярват в Неговото име”/Йоан 1:12/. Гос-под Исус дойде на земята да укрепи всеки искрен търсач на истината и да му открие Отца. Не позволи нищо да отклонява ума Му от ве-ликото дело за възстановяване на моралния образ на Бога в хората. И всеки човек трябва да осъзнае, че в този живот, великото и важно дело е да се придобива небесно подобие, да се приготви характер за бъдещия живот....
Сатана постоянно работи, за да направи неясни и скрити жи-вите истини, важни за човешкото семейство, както и да направи неяс-но и неважно послушанието към Божиите заповеди. Но падналото чо-вечество трябва да се върне с послушание към Бога и в общение с Него, както правеше Енох. Бог ще помогне на всяка душа да направи това, ако се научат уроците от Божието слово....
Сатана планира да обсеби ума на хората така пълно, че да нямат време за размишление за какво да употребят придобитото зна-ние, и какво е качеството на обучението им, и дали знанията им са от такъв характер, че им дават високо познание за Бога и за Исус Хрис-тос. Ако обучението им е съгласно стандарта на света, ако те търсят знание, което ще ги направи велики и известни в този свят, тях Бог на-рича неразумни.
Ръкопис 67, 1858г.
“А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.”
Галатяни 4:4,5.
Идването на Спасителя бе предсказано в Едем. Когато Адам и Ева чуха за първи път това обещание, започнаха да очакват скорош-ното му изпълнение. Те посрещнаха с радост своя първороден син, на-дявяйки се, че може би той е Освободителят. Но изпълнението на обе-щанието се бавеше. Първата двойка умря без да го дочака. От дните на Енох това обещание бе повторено от патриарси и пророци. То под-държаше жива надеждата за Неговото явление, но Той все не идваше. Пророчеството на Даниил откри времето за идването Му, но не всич-ки тълкуваха вестта правилно.... Ръката на поробителя тежеше на Израил и мнозина бяха готови да възкликнат: “Дните минават, а никое видение не се сбъдва”/Йезекиил12:22/.
Но както звездите в огромните орбити на начертания си път, така и Божиите намерения нито избързват, нито се отлагат. Чрез сим-волите на голямата тъмнина и димящата пещ Бог бе открил на Авраам робството на Израил в Египет. Той бе заявил, че времето за пребива-ването на евреите там ще бъде четиристотин години.” И след това–каза Той-ще излязат с голямо имущество”/Битие 15:14/. Срещу тези думи, напразно воюва цялата власт на гордата фараонова империя. Точно “в същия ден”, посочен в Божието обещание, “цялото Господно войнство излезе от Египетската земя”/Изход 12:41/. Така според съве-та на Небето бе определен и часът за идването на Христос. Когато големият часовник на времето посочи точния час, Исус се роди във Витлеем.
“А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си...”/Гала-тяни 4:4/. Провидението бе насочило движенията на народите, вълна-та на човешки импулси и влияние, за да узрее светът за идването на Избавителя. Народите бяха обединени под едно управление. Нався-къде се говореше един език, признат за официален. Евреите от всич-ки земи, където бяха разпръснати, се събираха в Йерусалим за годиш-ните празници. Като се връщаха в местата, където живееха,те можеха да разнасят вестта за идването на Месия...
Докато малцина разбираха естеството на Христовата мисия, широко бе разпространено очакването на един могъщ цар, който ще установи своето цараство в Израил и който ще дойде като освободител на народите.
Животът на Исус, стр.15-16.
“Така също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно към Авел и приноса му, а към Каин и приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.”
Битие 4:4,5.
Бог даде на Каин и Авел наставления относно жертвата, която трябваше да Му принасят. Авел, пастирът, се подчини на Божията за-повед и принесе първородно агне от стадото за жертва. Това агне, което беше заклано, представяше Божият Агнец, Който бе принесен за греховете на света. Каин принесе принос на Господа от земните пло-дове, негово собствено производство. Не желаеше да бъде зависим от брат си за приноса. Не отиде при него за агне. Мислеше, че неговите собствени дела са съвършени и тях той представи на Бога....
Каин говори с Авел за жертвите им и обвини Бога в лицеме-рие. Авел се противопостави на брат си и му повтори думите на Бо-жията заповед за приносите, които Той изискваше. Каин се разгневи поради това че по-младият му брат дръзва да го поучава. Позволи за-вистта и ревността да изпълнят сърцето му. Намрази брат си защото бе предпочетен пред него.
Като размишляваше върху разискванията, гневът му пламна още повече. Каин виждаше своята грешка в приноса само в това, че принасяше своя собственост пред Господа, но не и в необходимостта приноса да бъде агне. Реши да оправдае себе с и да обвини Авел. Сатана работеше чрез него и го подбуди да убие брат си....
Чрез тази история Господ желае да научи всеки, че Словото Му трябва да се спазва бузусловно. Каин и Авел представят две групи хора-на нечестивите и на праведните, на онези, които следват соб-ствените си пътища и на онези, които съзнателно пазят пътя на Господа, за да вършат правда и правосъдие....
Авел не се опита да наложи на Каин да се подчини на Божията заповед. Но вдъхновен от Сатана и изпълнен с гняв, Каин използва сила. Ожесточен, че не можеше да принуди Авел да не се подчинява на Бога и понеже Бог бе приел приноса му, а бе отхвърлил неговия, тъй като не бе разпознал в него Спасителя, Каин уби своя брат.
Двете групи, представени от Каин и Авел ще съществуват до края на земната история. Онези, които вършат добро, послушните, не воюват срещу онези които престъпват святия Божи закон. Но онези които не спазват Божия закон, потискат и преследват другите хора. Те следват водача си, който е клеветника на Бога и на онези, които са постигнали съвършенство чрез послушание.
Духът, който подбужда хората да клеветят, осъждат, затварят и убиват други хора, нараства силно в нашия свят. Това е духът, който винаги действа в чедата на непокорството.
Ръкопис 136, 1899г.
“И Господ каза на Каин: Защо си се разсърдил? И защо е пом-рачено лицето ти? Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш.”
Битие 4:6,7.
В работата на Божия народ винаги има периоди на изпитание и трудностти. Бог не планира, ние да закриляме мъже, жени и младе-жи от отговорности, които изпитват характера. Бог ще изявява делата си и ще осигурява възможности за смирените, които Го търсят. И Са-тана ще изявява делата си. На всяка душа, която изкушава ще предо-стави своите възможности, зли предположения, нечестиво говорене и клеветата на братята.
Господ няма да закриля онези, които застават на страната на врага, понеже Бог не принуждава човешкия ум. Той дава Своите ярки лъчи на светлината като светило да упътва и ръководи всички, които ще ходят в лъчите, отразявани от Него. Така светилото, Божието сло-во, е “светилник за краката ми”/Псалм 119:105/. Но ако хората пре-небрегнат пътя, осветен от небесната светлина и изберат път, който е по техните сърца, ще се спънат в тъмнината, без да знаят къде или защо. Те ще клеветят и мразят онези, които са избрали прави пътища за нозете си.
Историята на Каин и Авел ще бъде повторена. Каин настоя-ваше на своите собствени планове в приноса си към Господа. Авел бе непоклатим в изпълнението на Господнето изискване. Той не се под-даде да следва пътя на Каин. Макар че приносът на Каин бе много приемлив, бе пренебрегнато основното изискване за приноса-кръвта на закланото агне. Нямаше единство между двамата братя и спорът между тях трябваше да дойде. Авел не можеше да отстъпи без да бъде виновен в непокорност на Божиите заповеди....
Господ предпочете приноса на Авел, защото той бе изисквания принос. Той бе оценен, понеже очертаваше Божият изкупителен план с високата цена на жертвата на Неговия Син като надежда и спасение за падналата човешка раса.
Каин се разгневи твърде много когато Бог прие приноса на Авел и не призна неговия, тъй като той не отразяваше истинския сми-съл на приноса-Изкупителят на света. Но Господ не се отказа от Своя път на примерение с Каин. Той го попита: “Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стре-ми към тебе; но ти трябва да го покориш”/Битие 4:6,7/.
Писмо 16, 1897г.
“А към Каин и приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.”
Битие 4:5.
Умолявам всички, които са обхванати от роптание и самосъ-жаление, защото нещо не е казано или направено, както на тях им е угодно, или си мислят, че не им е отдадено дължимото, да си припом-нят, че вършат същата работа, която Сатана започна в небето. Те вър-вят по неговите стъпки, като сеят неверие и съмнение. Никой не може да се забавлява с чувствата си на неудовлетвореност и да ги пази скрити. Те чувстват необходимостта да кажат на другите, че не се от-насят към тях, както трябва да бъде. Така и други са въвлечени в роптание и оплакване. Това е горчивият корен, който се разраства и където мнозина се провялят....
Така Сатана работи и днес чрез своите зли ангели. Той се свързва с хора, които претендират, че са във вярата. Онези, които се опитват да вършат вярно Божието дело... ще имат толкова тежки изпи-тания, колкото Сатана може да им донесе чрез онези, които претен-дират, че познават истината. Успехът на Сатана е пропорционален на светлината и познанието, които тези противопоставящи се имат. Гор-чивият корен попада на дълбоко и е свързан с други. По този начин мнозина се провалят....
Сатана трябва да измами, за да отклони някого.... Подривна дейност трябва да бъде извършена, измамливо влияние да бъде уп-ражнено, фалшиви претенции да бъдат поставени като истина, подоз-рението трябва да бъде успокоено. Сатана ще облече изкушението и греха с дрехата на праведността и чрез тази измама ще победи мно-зина. Христос нарече Сатана лъжец и убиец. О, тези невнимателни души биха получили мъдрост от Бога....
Изпитания и трудности ще дойдат до всяка душа, която обича Бога. Господ не върши чудо, за да предотврати изпитанието и да зак-риля Своя народ от изкушенията на Сатана. Ако те са изпитвани сил-но, това е защото обстоятелствата са били така оформени от Сатана, че изкушенията са допуснати, за да могат да се развият характери, които ще определят пригодността на човешкото семейство за небесния дом; Характери, които ще останат твърди през целия натиск на небла-гоприятните условия в личния и обществен живот.
Ръкопис 57, 1896г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар